Определение по дело №832/2021 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер………………….       Година 2021                                                             град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд                                 

Двадесет и четвърти състав

на седми май                                                                   година две хиляди двадесет и първа

в закрито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Борислав Милачков

           

като разгледа докладваното от съдия Милачков частно административно дело № 832 по описа на Административен съд Варна за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.34, ал.5 от ДОПК.

       Образувано е по жалба на „Мото Боряна 94“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***, представлявано от Е.И.И., в качеството й на управител против Заповед №Р-22221720009390-023-002/29.03.2021 г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП - София, с която е спряно производството по извършване на ревизия, возложена със ЗВР № Р-22221720009390-020-001/30.12.2020 г.

            Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като без да изложи мотиви, административният орган не се е съобразил с искането на дружеството за спиране на ревизионното производство за срок от 3 месеца и е спрял същото за срок от 1 месец. В тази връзка иска от съда да отмени заповедта за спиране на ревизионното производство и да върне делото на органа по приходите с указания ревизията да бъде спряна на основание чл.34, ал.1 т.5 от ДОПК – за срок от три месеца.

            След като се запозна с жалбата и доказателствата приложени по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

            Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221720009390-020-001/30.12.2021г., е възложена ревизия на „Мото Боряна 94“ ЕООД, ЕИК *********, за установяване задължения за Корпоративен данък за период 01.01.2019 – 31.12.2019 г. и за ДДС за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г.

С молба подадена по електронен път от 22.03.2021 г. дружеството е поискало спиране на ревизионното производство за 3 месеца, на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК. С уточняваща молба от 29.03.2021 г. е коригирано основанието за спиране на ревизията по чл.34, ал.1 т.5 от ДОПК. В молбата е посочено, че дружеството е затруднено в набавянето на исканите доказателства, поради ангажираността на счетоводителите по годишното приключване и честото отсъствие на служители поради продължаващата пандемия от Ковид-19.

С процесната Заповед №Р-22221720009390-023-002/29.03.2021 г. орган по приходите е постановил спиране на ревизионното производство, за срок от един месец.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена в срок от правоимащо лице, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник сектор при ТД НАП София, който е органът възложил производството съобразно нормата на чл. 34, ал. 3 от ДОПК, и е подписана с валиден електронен подпис. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като при извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК производството се спира при подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. В случая са налице установените в нормата материалноправни предпоставки – по време на производството е депозирана молба от проверяваното лице, с която е направено искане за спиране на производството.

В нормата на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК се съдържа обаче срок, които следва да се определи от административния орган и който следва да е "не повече от три месеца". При определяне на този срок, органът, възложил проверката, действа при условията на оперативна самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок "не повече от три месеца", то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от 29.03.2021 г. до 29.04.2021 г., т. е. от 1 месец при поискан от жалбоподателя максимален срок. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона, което е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност (чл. 6 от АПК). Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна.

В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че е недопустимо обжалвания акт да се „мотивира“, едва при изразяване на становище по жалбата срещу него, както е сторено в настоящото производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че чл. 34, ал.1, т.5 ДОПК е аналог на чл. 229, ал.1, т.1 ГПК (чл. 182, ал.1, б."а" ГПК - отм.), приложението на които разпоредби и правната теория, и съдебната практика от десетилетия наред определя като спиране по воля на страните в производството. Релевантно е само формирането на тази воля и надлежното й изявяване пред компетентния орган. За да избегне злоупотреба с тази възможност, спиране по съгласие на страните, чл. 229, ал.3 ГПК (чл. 182, ал.3 ГПК отм.), отново аналогично с чл. 34, ал.1, т.5 ДОПК, се допуска веднъж в производството пред една инстанция. За такова спиране, необходимо и достатъчно е да има надлежно заявено, първо по ред искане от всички страни в производството до водещия го орган. Последният при така заявено съгласие на страните е обвързан от него и е длъжен да постанови спиране за съответния срок в рамките на законовия максимуми, без да преценява мотивите му и/или да ги проверява с доказателства. Всяко друго тълкуване на чл. 34, ал.1, т.5 ДОПК диаметрално се отклонява от трайната юриспруденция по чл. 229, ал.1, т.1 ГПК (чл. 182, ал.1, б."а" ГПК - отм.). Същевременно същото не може да се защити с позоваване на чл. 34, ал.3, изр.1 ДОПК, тъй като разпоредбата изисква органа, възложил производството, да прецени наличието на основание за спиране в рамките на предпоставките по чл. 34, ал.1, т.5 ДОПК, но не го оправомощава да ги дописва, изисквайки волята на ревизираното лице за спиране да е мотивирана и/или подкрепена с доказателства.

Водим от горното и на основание чл.34, ал.6 от ДОПК, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

            ОТМЕНЯ Заповед №Р-22221720009390-023-002/29.03.2021 г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП - София, с която е спряно производството по извършване на ревизия, възложена със ЗВР № Р-22221720009390-020-001/30.12.2020 г., за срок от 29.03.2021 г. до 29.04.2021 г.

 

ИЗПРАЩА преписката на ответния орган по приходите – Анелия Георгиева Манова, на длъжност началник сектор  при ТД на НАП–София, за ново разглеждане и произнасяне по молби от 22 и 29.03.2021 г. на „Мото Боряна 94“ ЕООД, ЕИК *********, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това определение.

 

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от определението на страните съгласно чл. 138, ал.1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 34, ал.6 ДОПК.

 

                                                                                   Административен съдия: