Определение по дело №65294/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 август 2025 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20241110165294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34462
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110165294 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И., чрез адв. Г.,
срещу ...., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, под евентуалност
– иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, под евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за
прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 8 от сключения между страните
договор за паричен заем № .... г., поради противоречието й със закона, евентуално
поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави,
както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 10 лв. – частична
претенция от общо дължимото вземане в размер на 272,07 лв., представляващо
получено без основание от ответника плащане по договор за паричен заем № .... г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 16.01.2023 г. сключила с ответника договор за паричен заем №
...., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 350 лв., която следвало да
върне чрез изплащането на три на брой погасителни вноски, при липсата на упоменат
лихвен процент. Според чл. 6, кредитополучателят следвало да предостави
обезпечение по кредита, като при неизпълнение на посоченото задължение се
начислявала неустойка в размер на 238,44 лв., уговорена в чл. 8 от договора. Ищцата
твърди, че още със сключването на договора кредитодателят начислил неустойката за
непредоставено обезпечение. Сочи, че на 18.01.2023 г. е погасила изцяло задълженията
си по договора, чрез изплащането на сумата от 437,50 лв. Излага доводи, че
процесният договор е недействителен, доколкото били нарушени изискванията да е
написан по ясен и разбираем начин, с размер на шрифта не по-малък от 12. Счита, че в
договора липсва яснота относно начина на формиране на ГПР, както и че посоченият в
договора ГПР не отговаря на действително приложимия. Твърди, че клаузата за
неустойка е неравноправна, накърнява добрите нрави и има за цел заобикаляне на
изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че дължимата неустойка
следва да бъде съобразена при формиране на ГПР по заема. Твърди нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва. Сочи, че недействителността на процесния договор
обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. С
оглед изложеното, ищцата моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8,
както и да осъди ответника да й възстанови сумата от 10 лв. – частична претенция от
общо дължимото вземане в размер на 272,07 лв., представляващо получено без
1
основание от ответника плащане по процесния договор, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че ищцата е
погасила предсрочно задълженията си по договора. Твърди, че уговорената неустойка
не представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР по
кредита. Излага доводи, че заплащането на неустойка е обусловено от неизпълнението
на договорните задължения на кредитополучателя. Оспорва твърденията на ищцата
относно недействителността на процения договор и на клаузата по чл. 8, като сочи че
същата била индивидуално уговорена с ищцата. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор, съответно на
клаузата по чл. 8 от процесния договор за заем.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е сключила с ответника
процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в исковата
молба, че е заплатила твърдяната сума по договора, която е постъпила в патримониума
на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже валидно основание за получаване на процесното вземане, както и че клаузата
по чл. 8 е индивидуално уговорена с ищцата.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за паричен заем № .... г., задълженията по
който са погасени от заемателя чрез плащане на сумата от 437,50 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито С исковата молба и отговора на
исковата молба са представени писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищцата за
събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК е основателно единствено по
отношение на приложимия към процесния договор СЕФ. Останалите искания на
ищцата за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като необходимите и относими към правния спор
писмени документи са представени с исковата молба. Искането на ищцата за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение,
тъй като има за цел установяването на факти, които са отделени като безспорни по
делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 09.40 ч., за
2
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищцата –
и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК .... в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да представи по делото заверен препис от приложимия към
договор за паричен заем № .... г. СЕФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на посочените документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 186 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3