РЕШЕНИЕ
№ 89
Самоков, 16.09. 2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ Я. ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 298 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
К.А.Д. *** обжалва Наказателно постановление № 20-0338-000193,
издадено на 03.04.2020 г. от Началника на РУ – Самоков, с искане за неговата
отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. Емилия Атанасова, която поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява в открито съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
със съставен на 26.03.2020 г. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) от св. Я.Д., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – Самоков, за това, че
на 26.03.2020 г. около 16,45 ч. в гр. Самоков по ул. „Здравец“ жалбоподателят управлява
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СВ 0388 КР, собственост на Анка
Александрова Димчова като използва пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари – извършва резки маневри, извеждайки преднамерено МПС извън контрол
чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление. Посочено е в АУАН, че с
така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено обжалваното НП. В него фактическите констатации на
актосъставителя са възприети изцяло; прието е, че с деянието си жалбоподателят
е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; деянието е квалифицирано правно като
административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и за него на
жалбоподателя са наложени административните наказания „глоба“ в размер 3000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Независимо от общата разпоредба
на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл.
трето от ЗДвП, изразяващо се в нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, може да бъде извършено само с умисъл. Това е така, защото по смисъла на
тези разпоредби деецът следва да използва път, отворен за обществено ползване,
с друга цел, освен в съответствие с предназначението на пътя за превоз
на хора и товари.
От събраните по делото
доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил умишлено деяние в
нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съставляващо административно
нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Установява се от показанията на
свидетелите Д.Н. и Х.К. – служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ)
– София, че на 26.03.2020 г. те заедно с други свои колеги изпълнявали
служебните си задължения в гр. Самоков и се намирали в ромската махала на града
в района на кръстовище между улиците „Христо Максимов“ и „Здравец“, което било
по-широко от тези улици и било подобно на площад. Около 16,45 ч. те видели, че по
една от улиците в кръстовището навлиза със завиване лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № СВ 0388 КР. Непосредствено след извършване на завоя автомобилът спрял
внезапно и поднесъл, потеглил рязко на заден ход и се завъртял, след което
потеглил напред в посока към училище „Неофит Рилски“ също с рязко подаване на
газ, като гумите на автомобила свирели. Свидетелите К. и Н. спрели автомобила
около 10-15 метра след площада, установили, че водач на автомобила е
жалбоподателят и повикали за съдействие служители на РУ – Самоков. На място
пристигнал св. Я.Д., който се осведомил за поведението на водача от служителите
на ЗЖУ - София и за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на място съставил срещу
жалбоподателя АУАН в негово присъствие. Жалбоподателят отказал да подпише акта,
което е надлежно удостоверено в съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН от
свидетелката Х.К..
Анализът на показанията на
свидетелите Н. и К. сочи, че на посочените в АУАН и в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СВ 0388 КР,
като е извършил описаните от тях маневри след като ги е забелязал. Тези
свидетели са се намирали в района на кръстовището, което може да се определи и
като малък площад и тези маневри са извършени пред тях след като жалбоподателят
ги е видял. Рязкото спиране на автомобила на жалбоподателя след завой,
съпроводено с поднасяне, веднага последвалото рязко потегляне назад,
съпроводено със завъртане на автомобила и последвалото също толкова рязко
потегляне на автомобила напред в посока към училище „Неофит Рилски“ в тяхната
последователност и съвкупност сочат, че жалбоподателят ги е извършил с цел да
избегне полицейска проверка като максимално бързо се отдалечи от мястото, на
което са се намирали свидетелите. Сама по себе си тази цел е обществено укорима,
а при определени обстоятелства може да бъде и противоправна като изразяваща се
в, респ. съпътстваща, осъществяване на състави на други административни
нарушения (напр. по чл. 175, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗДвП или чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП), поради което за предприетите от жалбоподателя действия в
посока нейното осъществяване той евентуално би могъл да претърпи определени
неблагоприятни правни последици. Категорично обаче тази цел обективно се
постига чрез придвижване на жалбоподателя с управляваното от жалбоподателя МПС
по отворения за обществено ползване път, което придвижване е предназначението
на този път. Не се установяват от гласните доказателства по делото обективни
данни за това поведението на жалбоподателя да е било насочено към използване на
отворения за обществено ползване път за друга странична цел, освен в съответствие
с предназначението му за превоз на хора и товари – напр. за постигане на
удовлетворение от опасно управление на МПС, за демонстрация на специфични
качества на водача при управление на МПС или на самото превозно средство, за извършване
на тестове с МПС, за подготовката му за състезания и т. н.
Ето защо съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал.
2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин на 26.03.2020 г. около 16,45 ч. в
гр. Самоков по ул. „Здравец“ при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № СВ 0388 КР жалбоподателят да е използвал в нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, чрез
извършване на резки маневри, извеждайки преднамерено МПС извън контрол чрез
презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление, каквото негово деяние би
могло да бъде съставомерно като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1,
предл. трето от ЗДвП.
В обобщение, обжалваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Предвид разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към
датата на приключване на съдебните прения в настоящото производство), вр. чл.
143, ал. 1 от АПК възстановяването на сторените от жалбоподателя разноски за
възнаграждение на един адвокат от бюджета на органа, издал НП, е законна
последица от отмяната на НП. Жалбоподателят е поискал отмяна на НП „ведно с
произтичащите от това законови последици“, т. е. поискал е прилагане и на тази
законна последица в случай на отмяна на НП. Поради това ответникът по жалбата
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер 250 лв. за
платено адвокатско възнаграждение съгласно представеното пълномощно,
обективиращо в себе си и договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0338-000193, издадено на
03.04.2020 г. от Началника на РУ – Самоков.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакция, обн.
ДВ, бр. 94/2019 г.), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Районно управление – Самоков
към ОДМВР – София, с адрес гр. Самоков, ул. „Проф. Васил Захариев“ № 1, да
заплати на К.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***45, сумата 250,00 лв. за разноски
по делото за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: