Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 8610 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 77557 от 27.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 18140/2018 г. по описа на СРС, 87 състав, са уважени предявените
от В.Н.Н. срещу „А.-И.“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ,
както следва: за сумата от 185,20 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.03.2015 г.,
изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.03.2018
г. до окончателното плащане, като този иск е отхвърлен за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 370,39 лева, за сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.03.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 17.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9629,21 лева. Съобразно
изхода от спора първият съд е разпределил отговорността за разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника – З. „А.“ АД.
Срещу
решението в частта, с която предявените искове по чл. 200 КТ са уважени, е
подадена въззивна жалба от ответника „А.-И.“ ЕООД. С жалбата са наведени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от първия съд
решение. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на решаващия състав на
първоинстанционния съд за размера на съпричиняването на вредоносния резултат от
работника, като определения принос от 50 % намира за занижен спрямо
установените по делото обстоятелства. В тази връзка се поддържа, че приносът на
пострадалия е изключителен и същият следва да бъде определен на 90 пункта. Пострадалият
е нарушил правилата за безопасност, с които е бил запознат, а освен това при
настъпване на инцидента не е бил със специално предпазно облекло, каска и
обувки, като по своя инициатива е допуснал извършването на нарушението, без да
е получил нареждане от работодателя, не бил използван и предпазен кош. Изтъква,
че първоинстанционният състав на съда само формално е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели. Изложени са доводи и за нарушение на правилото на чл. 52 ЗЗД, тъй като според въззивника първият съд е определил прекомерен размер на
обезщетението за неимуществени вреди, неотговарящ на причинения вредоносен
резултат. В тази връзка се обръща внимание, че свидетелските показания на
свидетелите Н. и Т. са противоречиви и не е следвало да бъдат кредитирани. В
обобщение се поддържа, че претендирното /и присъдено/ обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно, като нееквивалентно на реално претърпените
вреди и на приноса на ищеца за настъпването им. Заявеното искане е за отмяна на
решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.
С отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищецът в производството оспорва доводите, релевирани с въззивната жалба.
Поддържа, че при настъпването на произшествието ищецът е изпълнявал задълженията
си съгласно трудовия договор и нарежданията на работодателя. Оспорват се
изложените от въззивника съображения, че приносът на пострадалия за настъпване
на злополуката е изключителен. Недоказано по делото според въззиваемия е останало
твърдението, че на разположение на работниците е имало предпазен кош, който са
могли да използват. Признава, че е бил без предпазно облекло и обувки, но с
оглед височината, от която е паднал, същите не биха могли да предотвратят
настъпването на злополуката. Поддържа, че размерът на определеното обезщетение
за неимуществени вреди не е завишен, както неоснователно се твърди с жалбата.
Искането е жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната
част да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци
на съдебния акт в обжалваната част, както и възраженията на въззиваемата страна,
намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е,
че към датата на настъпване на злополуката /27.03.2015 г./ между тях е
съществувало трудово правоотношение, както и настъпването на посочената в
исковата молба дата на злополука с ищеца, която по надлежния ред е била
призната за трудова с разпореждане на НОИ.
В
същото разпореждане, прието като писмено доказателство по делото, като
механизъм на настъпване на злополуката е посочено следното: при проверка и
ремонт на хладилна инсталация на височина 6 метра с ползване на кран повдигач
при спускане на палета на вилиците на повдигача, пострадалият пада от височина
около 2 метра и получава счупване на лява петна кост.
Не
е спорно между страните, че със сключения помежду им трудов договор, изменен с
допълнително споразумение от 19.11.2014 г., е уговорено задължение на работника
да спазва вътрешноустановените от работодателя правила, в това число Правилника
за вътрешния трудов ред и правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, да съблюдава стриктно правилата за безопасност при експлоатация на
техническите средства и правилата за противопожарна охрана.
Установява
се от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „техник,
механик, климатична, вентилационна и хладилна техника“, заемана от ищеца, че
сред основните задължения на заемащия тази длъжност са ремонт, монтаж,
демонтаж, поддръжка, диагностика на детайли и възли от хладилни съоръжения,
инсталации и климатизатори. Предвидено е и задължение за ползване на специално работно
облекло и лични предпазни средства /каска, защитни обувки и др./.
Като
писмено доказателство е приет протокол за трудова злополука от 31.03.2015 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала с ищеца, от
който се установява, че допуснатите нарушения се дължат на използване на необезопасена
подемна техника, неизползване на предоставените лични предпазни средства,
работно облекло и обувки, които са с необходимите защитни характеристики.
По
делото не е спорно, че ищецът се е подписал, че му е проведен първоначален,
периодичен и ежедневен инструктаж в съответните водени от работодателя
дневници.
Ищецът
не оспорва, че му е зачислено работно облекло и работни обувки, които не е
носил в момента на настъпване на инцидента.
От
представената по делото медицинска документация и от заключението на СМЕ,
изготвена по документи, без преглед на ищеца, се установява, че на 27.03.2015
г. Н. е постъпил по спешност в лечебно заведение с диагноза „счупване на лява
петна кост – закрито“. Опериран е бил по спешност на 02.04.2015 г. като
фрагментите на петната кост са били фиксирани с винтове и киршнерови игли.
Проведена е била антибиотична и антикоагулантна терапия. Ищецът не е стъпвал на
левия си крак и се е придвижвал с патерици в продължение на 3 месеца. Експертът
е пояснил, че такава травма се получава при падане от високо на долните
крайници, като нормалният период за възстановяване от същата е с
продължителност 3 – 4 месеца. През този период според вещото лице пострадалият
е търпял болки и страдания, които са били с по-интензивен характер през първите
30 дни. Средствата, които са изразходвани от ищеца за лечение, са за
потребителска такса, спонгиални винтове и лекарства, от които ищецът се е
нуждаел по време на лечението си.
За установяване механизма на настъпилата
трудова злополука по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Л.И.М., служител на ответника.
От показанията на свидетеля М.се установява,
че през м.март 2015 г. в късния следобед на работния ден, свидетелят и ищецът са
били извикани от техния пряк ръководител, който ги е изпратил в близко предприятие,
поради възникнала там авария. От тях се е очаквало да реагират максимално бързо
на сигнала. Отишли на мястото – спедиторски склад, занимаващ се с
товаро-разтоварна дейност. Хладилните изпарители са се намирали на височина
около 4 метра, а за да се провери техническото им състояние, същите е следвало
да бъдат достигнати, тъй като именно там била аварията. В близост е имало
мотокари. Най-бързият начин е бил да поискат от работниците в склада да им
предоставят мотокар и да използват товарен палет, който обаче не е бил обезопасен
за качване на човек върху него. Ищецът е бил специалистът по хладилни
съоръжения и затова е трябвало той да се качи, за да провери какво е
състоянието на агрегатите, като това е станало по негласно споразумение между
двамата, без да му е изрично наредено от някого. Н. стъпил на палето,
разположено на вилицата на мотокара, и така ищецът е бил издигнат нагоре, за да
провери аварията. При спускането му надолу, за да вземе необходимите му
инструменти, ръбът на палето се е закачил в ръба на електрическо табло, което е
довело до нарушаване на равновесието – палето се наклонило и ищецът паднал
напред от височина над 2 метра. Ищецът е бил без предпазни обувки и работно
облекло, което е било задължително при осъществяване на височинни дейности. Работниците
при ответника са били инструктирани по безопасност на работа с машини, провеждани
са им били обучения и са се подписвали в нарочна книга, че са инструктирани –
гласно или негласно.
След
настъпване на инцидента при тях дошъл представител на дружеството, стопанисващо
цеха, и ги попитал защо не са взели предпазен кош. Според свидетеля практика
при работодателя било ищецът да извършва подобни дейности с оглед естеството на
работата. Където е имало кошове – те се ползвали, понякога работниците са
ползвали и стълба. В случая обаче в залата не е имало предпазен кош, а
работниците не са знаели, че в съседство е имало такъв. Възстановяването на
ищеца от травмата според свидетеля е отнело около година. Месец след
злополуката свидетелят е посетил Н. в дома му и го е заварил на легло, до него е
имало патерици. Спомня си, че не му е отворил ищецът.
В
хода на първоинстанционното производство и за установяване претърпените от
ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Н.К.Н. и Г.Л.Т..
От
показанията на свидетеля Н., баща на ищеца, се установява, че след инцидента
ищецът е имал нужда от чужда помощ, тъй като не е можел да се обслужва, а свидетелят
и съпругата на последния са му помагали. Първоначално е започнал да се движи с
проходилка, след това - с патерици. Чувствал се е отчаян и финансово притеснен,
тъй като не са му достигали пари. Изпитвал е болки. По това време при него е живеела
дъщеря му, която тогава е била на 15 години. Свидетелят и съпругата му са поели
грижите и за детето.
Съгласно
показанията на свидетеля Т., съсед на ищеца, след инцидента първоначално се е налагало
да ползва инвалидна количка, след това проходилка и накрая патерици. Имал е нужда
от физическа помощ в ежедневието си, както и от финансова подкрепа. Влошило се
и психическото му състояние, изпитвал е финансови притеснения, тъй като се е грижел
и за дъщеря си.
Показанията
на тези свидетели въззивният състав оценява като правдиви, пресъздаващи личните
впечатления на всеки един от тях от процесния инцидент, с оглед което и
правилно първият съд им е дал вяра. Неоснователно в тази връзка в жалбата се
твърди, че същите са противоречиви. Обратно - всички свидетели сочат, че
възстановяването на ищеца е отнело по-дълъг период от посочения от вещото лице
в СМЕ, а именно около година. На следващо място, дори да се приеме, че ищецът е
ползвал единствено патерици за придвижването си, то последното също води до
извода за необходимост от чужда помощ в ежедневието на пострадалия за известен
период от време.
Преценявайки
по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетеля Н., доколкото последният е лице
от най-близкия семеен кръг на ищеца, съдът не намери основание да не кредитира
същите. Претърпяната от ищеца операция, поставянето на винтове и игли в
крайника му, периодът на възстановяване от травмата и съгласно заключението на
СМЕ са провокирали у ищеца физически болки от травмата, което дава основание на
съда да приеме, че показанията на свидетеля са правдиви и следва да бъдат
кредитирани.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо – в
обжалваната от ищеца част, като с него съдът правилно е приел, че предявеният иск
е доказан в своето основание.
Предвид
наведените с въззивната жалба оплаквания относно оценъчната дейност на
доказателствата, изводите на съда относно фактите и въпросите за приложението
на материалния закон, настоящият състав намира, че следва да изложи и свои
мотиви по съществото на правния спор, като даде отговор и на въпросите относно
основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване поради
проявена груба небрежност от страна на работника, както и относно справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
За
пълнота следва да се посочи, че въззивникът не е релевирал доводи относно
размера на иска за обезщетение за имуществени вреди, с изключение на
оплакванията за възприетия с решението на първия съд размер на приноса на ищеца
за настъпване на инцидента, с оглед което и за настоящата инстанция не е налице
правомощие да преразглежда решението на първия съд в тази част.
Отговорността
на работодателя за причинени на работника увреждания на здравето при или по
повод изпълняваната работа е безвиновна отговорност, за разлика от
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД,
работодателят отговаря дори когато трудовата злополука или професионалното
заболяване са причинени от непреодолима сила, при или по повод изпълнение на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но
в интерес на работодателя.
Ето
защо настоящият състав приема, че ищецът е легитимиран да претендира от
ответника в качеството му на негов работодател към момента на настъпване на
злополуката репариране на неимуществени вреди, причинени му от процесния
инцидент, признат за трудова злополука.
За
основателността на така предявените искове следва да се установи от ищеца, че е
претърпял болки и страдания от травматично увреждане, признато по предвидения в
закона ред за трудова злополука, признато по предвидения в закона ред за
трудова злополука, както и че към момента на настъпване на злополуката ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответника.
В
тежест на ответника е да докаже правонамаляващото си възражение – съпричиняване
на увредата при условията на груба небрежност.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза, приобщената по делото
медицинска документация и свидетелските показания, съдът приема за установено, че
получените увреждания, се намират в причинна връзка с процесния инцидент, като
за възстановяването на пострадалия е бил необходим период от около година.
Кредитирайки
заключението на експертизата и на разпитаните свидетели Н. и Т., съдът приема,
че ищецът е търпял болки и страдания, по-значими в периода след оперативната
интервенция и месец след нея, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
обезвреда. Пострадалият е бил потиснат и притеснен от обстоятелствата, че се е
налагало да ползва чужда помощ в ежедневието си, че не е могъл да полага труд
през възстановителния период, както и че не е могъл да осигури пълноценна
емоционална и материална обезпеченост на детето си, което е обусловило и финансовите
му притеснения.
Следва
да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесния инцидент, признат по
надлежния ред за трудова злополука.
От събраните и обсъдени и по-горе
доказателства: писмени, гласни и от заключението на СМЕ, се установява, че
причинените на ищеца телесни увреждания са наложили спешното му хоспитализиране
в деня на инцидента, след което е бил насочен за оперативно лечение, като е
извършена операция с поставяне на винтове и игли за фиксиране на разместените
фрагменти от костта. Няма данни да е провеждана рехабилитация. Установява се от
показанията на св. М., че към момента на завръщането му на работа около година
след инцидента ищецът вече е бил възстановен.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчита още, че през възстановителния период ищецът се
е нуждаел от чужда помощ, доколкото е претърпял оперативна интервенция,
придвижвал се е с патерици. Освен неудобствата от промяна на обичайния му начин
на живот, необходимостта от чужда помощ в ежедневието е рефлектирала върху неговото
самочувствие и самооценка в негативен план. Установява се, че ищецът до
инцидента се е грижил за семейството си, полагал е труд при своя работодател, с
оглед което и престоят вкъщи заради злополуката е провокирал у него чувство на
неудобство, притеснение и безпокойство.
Наред с изложеното съдът отчита, че към датата
на инцидента ищецът е бил лице в трудоспособна възраст /41 г./, глава на
семейство, трудово ангажиран, чието ежедневие и ритъм на живот са променени
съществено в резултат от травматичната увреда, обусловила невъзможността да
полага труд в продължителен период от време, наситен с физически болки и
негативни психоемоционални състояния.
При тези фактически констатации и
съобразявайки конкретиката на настоящия случай, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищеца във връзка с процесния
инцидент неимуществени вреди при отчитане на стандарта на живот и
социално-икономическите условия през 2015 г. и началото на 2016 г. е правилно
определен от районния съд на сумата от 10 000 лева.
По възраженията на въззивника за неправилно
приложение от СРС на правилото на чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно тази разпоредба на материалния закон
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема,
че груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е
предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма
да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я
съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в
същата обстановка не би могъл да го допусне. Именно поради факта, че
пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено
при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е
допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото
участие в нейното обезщетяване.
Според въззивния състав на съда превенцията на
риска от трудова злополука при работа с машини, а също и при височинни дейности
е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията
на труд е задължение на работодателя и включва система от мерки, само част от
които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност,
прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след
инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които работодателят трябва да
предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от
действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с
нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на
риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е
нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от
значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност.
Според практиката на ВКС, когато работодателят
не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими
мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи
единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на работника
степента на съпричиняване от пострадалия следва да се намали. Когато според
действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен трудов процес е
съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на
работодателя. Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за
техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен
риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни такива, възложени в
тежест основно на лицата, изложени на риска, във всеки конкретен случай това е
от значение за степента на неговата отговорност при допусната от пострадалия
груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се
пряко до работата му.
Във връзка с изложеното и като взе предвид
обстоятелството, че тежестта на доказване наличието на конкретно поведение,
което би могло да се квалифицира като груба небрежност, е за работодателя, въззивният
състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че приносът на работника в
случая не може да надхвърля определените с обжалваното решение 50 пункта.
В случая ищецът е допринесъл за настъпването
на злополуката, като се е качил на поставен върху мотокар палет и е издигнат по
този необезопасен начин на 6 метра височина, в изпълнение на задълженията си
съгласно длъжностната характеристика след постъпил сигнал за авария, за да
провери състоянието на хладилни съоръжения. Не е спорно, че това е станало по
негласна уговорка с неговия колега /св. М./, както и че ищецът е бил
инструктиран по въпросите на безопасните условия на труд, а също и че не е
ползвал работно облекло и защитни обувки. Извършвайки това, той не е положил за
себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. От своя страна работодателят /чиято отговорност е
обективна/, отговаря за причинените вреди, без значение дали са в причинна
връзка с неговото поведение. В случая по делото е установено, че ищецът е
допуснал нарушения, с които е допринесъл за уврежданията си. Следва да се
посочи обаче, че работодателят не е установил в производството, че изпращайки
по сигнал работника на проверка за авария към този момент е имало данни, че се
касае за височинни дейности, че на работниците е бил подсигурен начин за
безопасно извършване на проверката и за отстраняване на аварията – съгласно
показанията на св. М.те не са знаели, че в съседно помещение е имало на
разположение обезопасителен кош. Нещо повече, по делото не се съдържат данни
кое лице е управлявало мотокара и с тези си действия е довело до нарушаване
равновесието на палето, на което се е намирал ищецът, закачайки го в ръба на
електрическо табло, както и дали инцидент би настъпил, ако кош, а не палет, се
е закачил в същото табло. Не е установено с категоричност също така, че ако
ответникът е бил със защитните си обувки към момента на злополуката, телесното
увреждане не би настъпило. Що се касае до работното облекло – с оглед
естеството и мястото на счупването следва да се посочи, че този довод не следва
да се обсъжда по-подробно, доколкото същото не би предотвратило травмата. Ето
защо и не могат да бъдат споделени поддържаните и пред тази инстанция
възражения, че приносът на пострадалия е изключителен в случая. Така например
при сходна фактическа обстановка, установена с Решение № 202 от 12.12.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК, е възприет принос на
пострадалия в размер от 30 пункта. В настоящия случай въззивният съд намира, че
не следва да ревизира решението в тази част, определяйки по-голям принос на
работника за настъпване на уврежданията.
С
оглед изводите, до които съдът достигна, и като взе предвид обстоятелството, че
решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, не е атакувано, в
обжалваната от ответника част съдебният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба разноски за въззивното производство се
следват само на въззиваемия. От страна на последния до приключване на устните
състезания през въззивната инстанция не са представени доказателства такива да
са били извършени. Крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за
присъждане на разноски и да бъдат представени доказателства за извършването им,
е именно приключването на устните състезания. С приключването им завършва
фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се
сезира съдът, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които
противната страна би могла да ангажира становище /в този смисъл изрично
Определение № 17 от 11.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6306/2015 г., III г.
о., ГК/. Ето защо и разноски с въззивното решение не следва да бъдат присъждани,
доколкото договор за правна защита и съдействие е представен допълнително с
молба от 14.10.2021 г.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77557 от
27.04.2020 г., постановено по гр.д. № 18140/2018 г. по описа на СРС, 87 състав,
в частта, с която са уважени предявените от В.Н.Н., ЕГН **********, срещу „А.-И.“
ЕООД, ЕИК *******, осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, за сумата
от 185,20 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на трудова злополука, настъпила на 27.03.2015 г., изразяващи се в
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.03.2018 г. до
окончателното плащане и за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 27.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.03.2018 г. до
окончателното плащане.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над уважените с
решението размери до пълните предявени такива, е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника – З.
„А.“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.