Определение по дело №2574/2015 на Софийски градски съд

          М    О    Т    И    В    И

 

    

           към присъда по НОХД № 2574/2015г. на СГС, НК, 14 с-в 

 

           Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт против Н.С.С. за това, че в периода от около 16.20 часа на 09.02.2015г. до 14.02.2015г., в гр.Р., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия при Районен съд Р., с две отделни деяния, при условията на продължавано престъпление, поискал дар – пари в размер на 1 000.00 лева, който не му се следва, от адвокат С.И.С., защитник на обвиняемия М.М. по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., за да извърши действие по служба – да одобри споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р., като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение и направил опит да приеме дар – пари в размер на 500.00 лева, който не му се следва, от адвокат С.И.С., защитник на обвиняемия М.М. по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., загдето е извършил действие по служба – одобрил споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р., като второто деяние е останало недовършено по независещи от дееца причини, както следва:

             1. На 09.02.2015г., около 16.20 часа, в гр. Р., в градинката между пощата и Съдебната палата, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия при Районен съд Р., поискал дар - пари в размер на 1 000.00 лева, който не му се следва, от адвокат С.И.С., защитник на обвиняемия М.М. по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., за да извърши действие по служба – да одобри споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р., като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение – казал, че ако не му се дадат исканите 1 000.00 лева няма да одобри споразумението;

           2. На 14.02.2015г., в гр.Р., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия при Районен съд Р., направил опит да приеме дар – пари в размер на 500.00 лева, който не му се следва, от адвокат С.И.С., защитник на обвиняемия М.М. по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., загдето е извършил действие по служба – одобрил споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р., като деянието е останало недовършено по независещи от нето причини, тъй като да установи фактическа власт върху парите бил задържан от служители на Държавна агенция „Национална сигурност” – престъпление по чл.302, т.1 и т.2, б.”а”, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.3, вр. ал.1 от НК.   

                

                    С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 25.09.2015г. съдът е оставил без уважение молбата на С.И.С. за конституирането му като частен обвинител, като е приел, че не е подадена от лице, което има качеството на пострадал. Това определение е било обжалвано от С.С. пред САС. С определение от 12.10.2015г., постановено по ВНЧД № 950/2015 год. по описа на САС е отменено определението на СГС, с което е оставена без уважение молбата на С.С. за конституирането му като частен обвинител и го е конституирал в това качество.

                

            В съдебно заседание, в хода на съдебните пР.я, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.302, т.1 и т.2, б.”а”, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.3, вр. ал.1 от НК. От фактическа страна прокурорът намира за установена описаната в обвинителния акт обстановка, като спира вниманието си на отделните деяния, включени в продължаваната престъпна деятелност на подсъдимия. Поставя в основата на изводите си по фактите показанията на свидетеля и частен обвинител С.С., тъй като същият е очевидец и неговите възприятия в най-голяма степен разкриват фактите свързани с предмета на доказване. Освен това счита същите за достоверни, защото са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал – свидетелските показания на С.М., Х.М., Н.Х., Д. М., С.М., разпечатките от мобилните оператори, компютърно-техническите експертизи на мобилния телефон на подсъдимия, на видеозаписите от охранителните камери, протоколите за изготвени веществени доказателствени средства от експлоатирани специални разузнавателни средства. Счита, че изложената от подсъдимия в обясненията му версия, за наличие на заемни отношения между него и С.С., както и за проявената инициативност за провеждане на срещи между двамата от страна на подсъдимия, с цел последния да научи от С.С., какво говорят за него прокурорите, представлява единствено защитна версия, „напасната” с безспорно установените факти, но неотговаряща на обективната истина. Намира, че с оглед установената по делото инициативност от страна на подсъдимия за провеждане на срещата между него и С.С., при която е поискал подкуп от последния, не може да е налице провокация към подкуп. Въз основа на изложеното пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Относно реализацията на наказателната отговорност предлага на съда да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК – „лишаване от свобода” за срок от пет години, „глоба” в размер на 10 000.00 лева, „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система” за срок от пет години, и „лишаване от право да упражнява професия „юрист” за срок от пет години.        

       Частният обвинител се солидаризира напълно със становището на прокуратурата и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени посочените от представителя на държавното обвинение наказания.

         Защитниците на подсъдимия на Н.С. излагат становище за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. В пледоариите си подробно анализират събраните по делото доказателства, като считат, че следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, а не показанията на С.С. относно противоречивите факти. Анализирайки показанията на свидетеля С.С. съвкупно с останалия доказателствен материал, защитниците поддържат тезата, че същите са недостоверни. Защитата приема за безспорно установено, че в периода от време, между образуването на дело № 206 и разпределянето му за разглеждане от подсъдимия до времето, когато подсъдимият е насрочил същото за разглеждане в съдебно заседание, същият е потърсил свидетеля С.С. по телефона и по негова инициатива са срещнали. Но счита, че по отношение на причината, поради която подсъдимият е поискал да се срещнат, са налице противоречиви доказателства, а именно обясненията на подсъдимия от една страна и свидетелските показания на С.С., от друга. Счита, че следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, в които твърди, че е бил нетърпелив да узнае от С.С., какви коментари, свързани с работата му като съдия, са направили по-рано през този ден негови колеги – прокурори пред С.С., за което последният му е съобщил при случайна среща същия ден. Защитниците акцентират върху твърдението, че по отношение на този факт, събраните по делото доказателства са само обясненията на подсъдимия и показанията на С.С.. Твърди се, че по делото не са събрани други доказателства, освен показанията на С.С., установяващи факта, че подсъдимият е знаел, че е определен за съдия-докладчик по дело № 206 към момента на срещата между двамата. Напротив, считат, че от показанията на свидетелката П.Д. – съдебен деловодител, по несъмнен начин се установява противното, а именно, че подсъдимият е узнал този факт едва след тяхната среща. Според анализа на доказателствената съвкупност, направен от защитниците, обясненията на подсъдимия в тази им част, не се опровергават и от показанията на свидетеля Х.М. – наблюдаващият прокурор по досъдебното производство, по което е образувано дело № 206. Действително, в проведения между двамата телефонен разговор, в периода от образуване на делото до срещата на подсъдимия със С.С., подсъдимият е попитал М. дали е внасял в съда някакво споразумение и въпреки, че отговорът на прокурор М. е бил положителен, той не съдържал конкретни данни, от които подсъдимият да констатира, че е внесено споразумението, по което С.С. е защитник. Освен това, от съществено значение според защитата е фактът, че този разговор е бил проведен, след като подсъдимият вече е бил инициирал срещата със С.С., т.е. този факт е в подкрепа в становището, поддържано от защитата, за достоверност на обясненията на подсъдимия относно поводът на срещата между двамата. Поддържаното становище, че подсъдимият не е знаел за разпределеното дело № 206 към момента на срещата му със С.С., според защитата се подкрепя и от записите на проведените от подсъдимия съдебни заседания, от които се установявало, че докато е бил в съдебна зала и е разглеждал дела, не му е било докладвано за образуването и разпределянето на дело № 206. Освен това, защитниците считат показанията на С. за недостоверни и поради твърдението му, че по време на срещата му с подсъдимия, последният е казал: „Ами то хубаво, ама тоз твоя е осъждан”, от което се налагало извода, че подсъдимият не се е бил запознал с делото, тъй като вече е щял да знае, че С.С. е защитник на двама обвиняеми, че и двамата са осъждани, а не е защитник само на един. Намират и друго противоречие между показанията му и останалите доказателства, а именно твърдението му, че след като е узнал от свидетеля С.М., че подсъдимият го търси настойчиво, е решил да уведоми свидетеля Г.Г. – окръжен прокурор, за искания от подсъдимия подкуп. Според защитата тези твърдения са в противоречие с отразените в справките телефонни разговори, от които било видно, че С.С. първо е позвънил на Г.Г., а едва след това е провел разговор със С.М.. Защитата счита, че показанията на С.С. не се подкрепят и от ВДС на СРС, независимо от обстоятелството, че в същите е отразено, че при проведената на 13.02.2015г. между двамата среща С.С. му казва: „Ти, нали си спомняш, че аз ти казах, че лелята на момчето работи в Германия и тя ще изпрати едни пари”. Според защитата, въпреки че С.С. го е казал пред подсъдимия, то това не отговаря на действителното положение, тъй като С.С. не е могъл да му каже тази информация при срещата им на 09.02.2015г., поради факта, че към този момент на С.С. не му е било известно, че лелята на един от обвиняемите живее и работи в Германия.  Предвид това намират, че обясненията на подсъдимия не се опровергават и следва да бъдат кредитирани, а показанията на свидетелят считат за недостоверни, поради противоречието им с останалия събран по делото доказателствен материал. На следващо място считат, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимия и относно твърденията му, че е бил заел на С.С. пари и последният му е бил задължен със сумата от 500.00 лева. В подкрепа на обясненията на подсъдимия, според защитата, са показанията на свидетелите Р.И. и И.Й. – поемни лица, участвали при огледа на автомобила, след задържането на подсъдимия, от които се установява, че последния е твърдял, че С.С. е имал да му връща заем в размер на 500.00 лева. Защитниците излагат становище, че ако показанията на С.С., в частта им, в която твърди, че подсъдимият му е поискал подкуп 1 000.00 лева, се приемат за достоверни, то няма никаква логика последният да изгражда алиби за 500.00 лева, а не за 1 000.00 лева. Освен това по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че подсъдимият е знаел, че С.С. носи в себе си сумата от 500.00 лева. След обстойния анализ на доказателствената съвкупност защитниците излагат тезата, че конкретния случай е емблематичен, но не за корупционно поведение на магистрат, а за уговоР. суми, извън адвокатски хонорар, с лъжливото обяснение, че същите са предназначени за подкуп на магистрат. Въз основа на този извод защитата изгражда и друг, а именно по отношение на мотивите на С.С. да подаде сигнал до ДАНС. Според нея, С.С. е сигнализирал институциите с единствената цел да се предотврати евентуалното разкрИ.е на измамливите му действия по отношение на М.П. и С.М..

В хода на съдебните пР.я, защитата и подсъдимият изразяват становище относно правната квалификация на деянието, като считат същата за неправилна, а според тях това е така, тъй като престъплението по чл.301 и следващите от НК са от категорията на усложнените престъпни състави – такива, при които изпълнението обхваща повече от една проявни форми, всяка една от които може самостоятелно да осъществи състав на престъпление по чл.301 от НК. Деецът осъществява състав на престъплението по чл.301 от НК, когато поиска дар. Осъществява състава на това престъпление и само, когато приеме дар, без да го е поискал. Но в случаите, когато е поискал и приел дар, за да извърши едно действие по служба, деецът осъществява едно престъпление, поради което, не може да е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.

Поддържа се и становище, че не е налице и „опит за получаване на подкуп”, тъй като опитът е налице тогава, когато е започнало изпълнителното деяние, а в конкретния случай, според изложените от обвинението факти, е налице „приготовление”, тъй като изпълнителното деяние започва с изваждането на парите, подаването им и т.н., действия, които не е установено, и не се твърди от обвинението, да са извършени.

 

       Подсъдимият Н.С.С. се ползва от правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение и дава обстойни такива, в които отрича да е извършил престъпление. Заявява, че от 1999г. до отстраняването му от длъжност работел в Р.нски районен съд, като заемал длъжността районен съдия. Кабинетът му се намирал на втория етаж, стая № **. В близост до неговия, бил кабинетът на съдия П.Ч., който към настоящият момент е председател на районния съд, но към инкриминирания период председател на съда е бил В.В.. Подсъдимият бил председател на 09-ти наказателен състав, деловодител на състава била П.Д., а секретар – А.С.. Със С.С. се познавали още от времето, когато бил прокурор. От началото на познанството им до момента поддържали само колегиални отношения. През м.април или м.май 2014г. подсъдимият направил услуга на С.С., като му дал пари на заем – сумата от 500.00 лева, а последният обещал да я върне за около един месец или два. С.С. не изпълнил задължението си да върне заетата сума в уговоР.я срок, но подсъдимият не го потърсил. През есента на същата година двамата се срещнали случайно. Подсъдимият го попитал дали не е забравил, че има да му връща пари, а С.С. му отвърнал, че не е забравил и помолил още малко отсрочка във времето. Това притеснило и възмутило подсъдимия. Малко след срещата им, подсъдимият се видял с негов познат А.Ж. и му споделил, че е дал 500.00 лева на С.С., а той не ги връщал, а Ж. го успокоил, че вероятно ще ги върне, след като сумата не е голяма. Към края на годината подсъдимият и С.С. отново се срещнали случайно. Подсъдимият му намекнал за заема и С. му отговорил, че скоро ще го върне. Случайна среща между двамата е имало и в началото на м.февруари 2015г., при която С.С. му казал, че има клиенти и скоро ще му се издължи.

     В обясненията си подсъдимия заявява още, че от 09.02.2015г. до 15.02.2015г. е бил дежурен, заедно с колегата си П.Ч.. Преди обяд, С.С. го потърсил по телефона, като подсъдимия твърди, че не си спомня точното време, но след като се запознал с приложените по делото справки от мобилни оператори, твърди, че това се е случило 11.42 часа. В този разговор С.С. му казал, че се намира в кабинета на прокурор Х.М. и се интересува дали ще одобри споразумение по отношение на непълнолетни, обвинени за „грабеж”, ако е уговорено наказание „лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено, като добавил, че обвиняемите лица не са били осъждани до този момент на наказание „лишаване от свобода”. Подсъдимият му казал, че не може да отговори на такъв въпрос, пред да се е запознал с конкретното дело. Следобед подсъдимият продължил да заседава с насрочени редовни заседания. След приключване на заседанието по НЧХД № 54/2015г., той се запътил към кабинета си. Твърди, че за да стигне до кабинета му от съдебната зала, в която заседавал, се преминава през коридора на районна прокуратура. Когато минал по него, случайно видял С.С. да стои в близост до кабинета на прокурор Х.М.. С.С. се приближил до подсъдимия и му прошепнал „Абе, Н., тия прокурори много те говорят тебе”. Подсъдимият го попитал какво говорят, а С.С. му отвърнал, че моментът не е подходящ да разговарят. Казал му, като се освободи да го потърси и ще си поговорят. Подсъдимият отишъл в кабинета си, за да се подготвя за следващото си дело – ЧНД № 201/2015г., което било насрочено за 15.30 часа, но през цялото не преставал да мисли за казаното от С.С.. Тази информация го притеснявала, тъй като не бил в добри отношения с Г.Г. – окръжен прокурор, поради факта, че бил единствения прокурор, който си позволявал да му държи сметка, когато не одобри някое споразумение или върне дело на прокуратурата, поради допуснати процесуални отношения. Освен това, през пролетта на 2013г. срещу неизвестен извършител било образувано досъдебно производство по подаден сигнал, че подсъдимият е откраднал керемиди. По инициатива именно на прокурор Г.Г. делото било преобразувано в следствено дело. По-късно това наказателно производство прекратено, но отношенията между подсъдимия и Г.Г. останали влошени. В 15.30 часа подсъдимият се върнал в съдебната зала и започнал разглеждането на насрочените дела. Носел със себе си и мобилния си телефон, тъй като бил дежурен и това му давало възможност да бъде своевременно осведомяван за новопостъпилите дела по дежурство. По време на разглеждането на дело № 201/2015г. деловодителката му П.Д. му позвънила по мобилния телефон и го уведомила, че му е разпределено производство по реда на чл.64 от НПК, но без да е приложено досъдебното производство. Подсъдимият й казал да го донесе в съдебната зала, за да се запознае с приложените материали. Малко по-късно деловодителката влязла в залата и му докладвала делото. То било образувано под № 204/2015г. Подсъдимият видял, че в него има само искане на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение на едно лице – чужд гражданин. Подсъдимият се възмутил, че не е приложено досъдебното производство, тъй като докато бъде приложено, имало вероятност да изтече задържането взето от прокуратурата за срок от 72 часа. Подсъдимият заявява, че докато е бил в съдебната зала, не му е докладвано дело № 206/2015г., по което С.С. е бил защитник, като твърди, че му е било докладвано дело № 204/2015г. Освен това твърди, че и не е било възможно да му е докладвано, тъй като позовавайки се на приложените по делото справки и изслушаната в хода на съдебното следствие експертиза, в заключението на която е отразено, че деловодителката му е докладвала дело в съдебната зала в 15.37 часа, към този момент дело № 206/2015г. не е било образувано и разпределено. Същото е било образувано в 15.40 часа. Твърди още, че до края на съдебното заседание други дела не са му били докладвани. След като приключило дело ЧНД № 201/2015г., което било последно от насрочените, подсъдимият отишъл до кабинета си, съблякъл си тогата и решил да се поразходи. Излязъл извън сградата около 16.00 часа. Отново се сетил за казаното от С.С. във връзка с коментари на прокурори и му позвънил по мобилния телефон. След като се свързал с него го попитал отново какво още може да му каже по отношение на тези коментари, а С.С. му отвърнал „Н., прокурорите много те говорят за споразуменията”. Казал му още, че по телефона не е удобно да разговарят и трябва да се видят, след което се уговорили да се срещнат след около десет минути в близост до съдебната палата. През това време подсъдимият влязъл отново в сградата на съдебната палата, отишъл до тоалетна, след което излязъл отново навън и се отправил към мястото на срещата. Докато вървял, позвънил по мобилния телефон на прокурор Х.М., за да го попита дали е внасял нещо в съда, което се разглеждало от дежурните съдии. Причината за това била информацията му, получена  по-рано през деня от съдия П.Ч., че се очаква да постъпят дела от прокурорите Х.М. и Г. М.. Не позвънил на Г. М., тъй като вече бил получил горе цитираното дело № 201/2015г., по което видял, че наблюдаващ прокурор е М., но нямал информация дали подготвяното за внасяне в съда дело от прокурор М., вече е внесено.  След като се свързал с Х.М., последният му казал, че е внесъл едно споразумение. Също така се поинтересувал защо подсъдимият пита. Последният му отговорил, че се интересува, тъй като наближава края на работния ден. М. му отговорил, че това се налага, тъй като изтичали 72-часа от задържането на обвиняемите лица. След провеждането на този разговор, подсъдимият отново телефонирал на С.С., при който разговор последният му казал, че идва всеки момент. Малко след това дошъл на мястото на срещата. Подсъдимият започнал веднага да настоява да му каже какво говорят прокурорите за него. С.С. му казал, че прокурорите много негодуват срещу него, тъй като не одобрявал много споразумения и това им се отразявало негативно на показателите за качество на работата. Подсъдимият поискал да разбере кой конкретно е направил такива коментари, но С.С. не му казал. Съобщил му обаче друго, че от прокуратурата възнамерявали да възобновят делото за откраднатите керемиди. Подсъдимият продължил да настоява да му каже кой точно прокурор обсъжда работата му като съдия, но С.С. му казал, че ще му трябват около два-три дни за да бъде по-конкретен. В хода на разговора подсъдимият му напомнил, че има да му връща пари, а С.С. му казал, че има клиенти, очаква плащане на хонорари и скоро ще му се издължи. Преди да се разделят С.С. го попитал дали му е разпределено дело, внесено от прокурор Х.М., а подсъдимият му казал, че до този момент не му е докладвано дело, внесено от този прокурор. След това подсъдимият влязъл отново в сградата на съдебната палата и се запътил към кабинета си. Когато се приближил към кабинета си, забелязал деловодителката си П.Д. да стои пред кабинета му. Видял, че колегата му П.Ч. е в кабинета си, тъй като вратата била отворена. Когато подсъдимият се приближил, П.Д. му казала, че има постъпили дела по дежурство. Тогава подсъдимият се обърнал към колегата си и го попитал на шега дали не е манипулирал системата, защото през този ден всичко се пада на него. Ч. му отговорил, че не е разпределял той. Подсъдимият и П.Д. влезли в кабинета му и тя му докладвала дела ЧНД 204/2015г. и № 206/2015г. Подсъдимият видял, че по ЧНД 204/2015г., образувано въз основа на искане по реда на чл.64 от НПК, по което наблюдаващ прокурор бил Г. М., вече е било приложено досъдебното производство, както и че прокурор Х.М. е внесъл споразумение. Категорично заявява, че за първи път, в този момент, е видял и разбрал, че му е разпределено споразумението внесено от прокурор Х.М.. След това насрочил делата, като насрочил дело № 206/2015г. първо от 17.30 часа, а след това дело № 204/2015г. и ги предал на деловодителката. Дело № 206/2015г. започнало при спазването на часа за насрочването му, а следващото дело по-рано от часа на насрочването му. След приключване на заседанието, до края на деня не бил разговарял повече със С.С..

На следващия ден също не се били срещали и разговаряли. Подсъдимият не го потърсил, тъй като С.С. му казал при срещата им на 09.02.2015г., че ще му е необходимо известно време, за да получи повече информация, но на 11.02.2015г. следобед му позвънил, тъй като допуснал, че е възможно вече да има такава. С.С. обаче не му отговорил. По-късно отново му позвънил, но отново не се свързал с него. На следващия ден, на 12.02.2015г., му позвънил в ранния следобед и след като отново С.С. не му отговорил, повече не го потърсил. Решил да се обади по телефона на приятеля на С.С. – С.М., за да го получи информация за С.С. от него, защото знаел, че постоянно са заедно, но и М. не му отговорил. Вечерта подсъдимият видял, че има неприето обаждане от М. и му позвънил. Попитал го къде е С.С., тъй като не му отговарял на обажданията, а М. му казал, че е отишъл да пие с някакви хора. Подсъдимият казал на М. да му предаде, че го е търсил. На 13.02.2015г. подсъдимият видял на мобилния си апарат, че С.С. го е търсил. Позвънил му и той му казал, че не му е отговарял на обажданията, защото бил с някаква девойка. Подсъдимият го попитал дали се досеща за какво го търси. С.С. му отговорил положително и му предложил да се срещнат. Подсъдимият му казал, че е с автомобил и може да дойде на мястото, където се намира, но С.С. му казал да изчака, че ще му се обади допълнително. След няколко минути му позвънил и му казал да дойде пред централната поща. Подсъдимият отишъл с колата си на уговореното място, като предполагал, че ще седнат някъде и ще му разкаже какво е научил междувременно, освен това се надявал да му върне парите, но С.С. започнал да му говори, че пил кафе с някаква майка. Подсъдимият го попитал за какво говори, а С.С. му отговорил „Абе за оня малкия, М. от понеделника, споразумението”. С.С. му казал още, че някаква жена се връща от Германия, която ще му носи пари. По време на разговора подсъдимият усетил, че С.С. е бил употребил алкохол и решил, че е безсмислено да разговаря с него, както и че разговора няма да продължи, така както се е надявал.

    На 14.02.2015г. подсъдимият закарал автомобила на сина на автомивка. Докато чакал реда си, С.С. му се обадил по телефона и двамата се уговорили да се видят. Подсъдимият отишъл на уговореното място, пред централната поща в града, спрял автомобила и С.С. се качил в него. Подсъдимият го попитал има ли време да отидат някъде да се почерпят, а С.С. му отговорил, че нямал възможност. Малко след това, докато шофирал, пред колата се изпречил мъж с цивилно облекло. Подсъдимият намалил скоростта и в този момент някакви хора опитали да отворят вратите на автомобила. Подсъдимият помислил, че това е грабеж и увеличил скоростта. В следващите няколко метра забелязал лек автомобил със „син буркан”, който бил включен. Тогава попитал С.С. да не е направил нещо, а той му отговорил, че не е направил нищо и не знае нищо. В този момент подсъдимият предположил, че може да е някаква постановка и попитал С.С., но той отново отрекъл. След това подсъдимият спрял автомобила, към него се приближило непознато лице, за което после разбрал, че е П. Б. и му казал да слезе от колата. Подсъдимият го попитал дали не правят пак някаква постановка. След това му поставили белезници и му била представена заповед за задържане, в която било посочено чл.301 от НК, но не била посочената сумата – предмет на подкупа. След като видял посочения текст от НК, веднага заявил, че С.С. му дължи 500.00 лева. Забелязал, че по отношение на С.С. не се предприемат никакви действия и предположил, че е постановка от негова страна. Обърнал се към него и го попитал „С., кажи къде хвърли парите?”, тъй като бил убеден, че ги е хвърлил някъде в автомобила. Категорично обаче заявява, че не се е обръщал към С.С. с думата „предател”.

 

          В последната си дума моли да бъде оправдан.

  

          Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК, ги съобрази в тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

          От фактическа страна:

 

     Подсъдимият Н.С.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,  женен, неосъждан.

     Подсъдимият Н.С. бил назначен за съдия в Районен съд гр.Р. с решение на Висшия съдебен съвет по протокол  № 29 от 15.09.1999г., като на 17.09.1999г. встъпил в длъжност, която изпълнявал до 05.03.2015г., когато и във връзка с настоящето наказателно производство бил временно отстранен от длъжност до приключването му.

   Подсъдимият бил председател на 9-ти наказателен състав в Районен съд гр.Р.. Съдебен секретар на този състав била свидетелката А.С., а деловодител - П.Д.. Последната била деловодител на още два наказателни състава, на единият от които - 6-ти наказателен състав, председател бил свидетелят П.Ч..*** дежурствата били седмични, от понеделник до неделя, като дежурили по двама наказателни съдии. По график, за седмицата от 09.02.2015г. до 15.02.2015г., били дежурни подсъдимият и свидетелят П.Ч.. Делата се разпределяли от председателя на съда. Към онзи период председател бил В.В.. Той бил издал устна заповед, съгласно която свидетелят П.Ч. следвало да разпределя делата, които постъпвали по дежурство вместо него, в случай, че е ангажиран. Съгласно тази заповед, на 09.02.2015г. П.Ч. разпределил в 10.48 часа едно дело на подсъдимия, като използвал системата за случайно разпределение на дела. Другите дела, постъпили по дежурство този ден, били разпределени от председателя на съда, включително и НЧД № 206/2015г. Същото било образувано въз основа на внесено в съда споразумение от прокурор Х.М., сключено между него и адвокат С.С., в качеството му на защитник на М.И.М. и на М.Д.А. и адвокат К.Д., в качеството му на защитник на И.Е. С. - обвиняеми по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р.. Досъдебното производство било образувано на 05.02.2015г. На 06.02.2015г. същото било разпределено на разследващ полицай Н.Х.. Той докладвал досъдебното производство на наблюдаващия прокурор Х.М., който изразил становище, че са налице предпоставките за задържането на лицата  М.М. и М.А. за срок от 72 часа, тъй като били осъждани. На същата дата М. и А. били привлечени в качеството на обвиняеми лица за престъпление „грабеж”, в присъствието на служебно назначеният им защитник – адвокат Л.В. и с постановление от 06.02.2015г. на прокурор Х.М., по отношение на тях било постановено задържането им за срок от 72 часа, считано от 22.55 часа на същата дата, респ. изтичал на 09.02.2015г. в 22.55 часа. В края на деня, 06.02.2015г., вследствие на извършени оперативно-издирвателни мероприятия, бил заподозрян и трети извършител И.Е. С., който бил непълнолетен и с чисто съдебно минало. По указания на наблюдаващия прокурор, бил привлечен в качеството на обвиняем и И. С., по отношение на който била взета мярка за неотклонение „надзор на родителя”. Тези действия били извършени в присъствието на назначеният му служебно защитник – адвокат К.Д.. В неделя, на 08.02.2015г. разследващият полицай докладвал отново делото на прокурор Х.М., който дал указания същото да се подготви за внасянето му на следващия ден – понеделник 09.02.2015г. в районния съд, по реда чл.64 от НПК - за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, по отношение на обвиняемите М.М. и М.А.. Прокурорът и разследващият полицай обсъдили и възможността наказателното производство да бъде приключено в рамките на срока на задържането от 72 часа, т.е. да бъде сключено споразумение, в случай, че обвиняемите се признаят за виновни и възстановят имуществените вреди. В Районен съд гр.Р. имало трайно утвърдена практика, в случаите, когато са налице предпоставките за сключване на споразумение, да се внесе в съда проект на същото за одобР.е, без да се внася преди това искане по реда на чл.64 от НПК – за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. По този начин се избягвало разглеждането на две производства. В неделя, на 08.02.2015г. разследващият полицай Н.Х. подготвил делото и на 09.02.2015г., около 09.30 часа го занесъл лично на прокурор Х.М.. Преди това, в периода между 09.00 часа и 09.30 часа, в кабинета на прокурор М. влезли свидетелките С.М. – майка на М.М. и приятелката й М.П.. С.М. била уведомена предния ден от разследващия полицай, че по отношение на сина й ще бъде внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, респ. няма да бъде освободен след изтичането на 72 часа от задържането му. След като разбрала това, М. се свързала с приятелката си М.П. за съдействие, тъй като й било известно, че тя има опит в подобни ситуации. На 09.02.2015г. двете отишли в кабинета на прокурор Х.М.. Представили се като майка и леля на обвиняемия М.М.. М. им казал, че М. е задържан, както и че има възможност за сключване на споразумение, ако сумата – предмет на престъплението, бъде възстановена и обвиняемите се признаят виновни. Казал им също, че за разглеждане на делото по този ред е необходимо обвиняемите да имат адвокати. Двете свидетелки напуснали кабинета. Малко след това прокурор Х.М. също излязъл от кабинета си тръгнал за съдебна зала в момента, в който свидетелят Х. дошъл с досъдебното производство. М. помолил разследващия полицай да го изчака, тъй като влизал в съдебно заседание. Х. останал да чака пред кабинета му. Докато чакал, дошъл адвокат С.С.. Казал, че търси прокурор Х.М., като в разговора между двамата уточнил, че го търси във връзка със същото досъдебно производство, по което разследващ полицай е свидетелят Н.Х.. Последният му казал, че се налага да почакат, тъй като прокурор М. е съдебно заседание. Докато чакали, С.С. му съобщил, че е упълномощен от майката на обвиняемия М.М.. Междувременно, след като свидетелките С.М. и М.П. напуснали кабинета на прокурор М., П. се свързала със С.С. и го помолила за съдействие. Двамата се познавали от дълго време. Тъй като се оказало, че и С.С. е в сградата на съда, се срещнали в нея малко след телефонния разговор. Свидетелката С.М. се представила, като казала, че е майка на М.М.. Двете обяснили на С.С., че от прокуратурата ще бъда внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. С.С. се съгласил да поеме защитата на М. и взел личните му данни от М.. Отишъл в деловодството на районна прокуратура и се осведомил, че Х.М. е наблюдаващия прокурор по досъдебното производство. След това отишъл пред кабинета му, където се видял със свидетеля Н.Х.. След приключил заседанието си, прокурор М. се върнал в кабинета си. Двамата свидетели С.С. и Н.Х. го чакали. Тримата влезли в кабинета на прокурора. С.С. казал на М., че е упълномощен от майката на М.М. и започнали да обсъждат възможностите за сключване на споразумение. С.С. поискал да се запознае със свидетелството за съдимост на М., тъй като имал информация от майка му, че е бил осъждан. След като установил, че на М. не му е било налагано наказание „лишаване от свобода”, предложил на прокурора да сключат споразумение, с което на М. да бъде определено наказание „лишаване от свобода”, изтърпяването на което да бъде отложено. Двамата постигнали договореност на М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, което да не бъде изтърпявано ефективно, както и пробационни мерки. След постигане на съгласие относно параметрите на споразумението, в кабинета били доведени двамата обвиняеми М.М. и М.А.. През това пред кабинета на прокурора били свидетелките М.П., С.М. и лелята на М.А. – М.М.. М. подписал пълномощно, с което упълномощил С.С. да го защитава по наказателното производство. Прокурор М. помолил С.С. да поеме защитата и на М. А., тъй като семейството му било в тежко финансово положение, а същият целял да приключи производството по отношение и на двамата. С.С. се съгласил и А. го упълномощил. След това подписали и споразумението. Междувременно имуществените вреди били възстановени от С.М..  Двамата обвиняеми били изведени от кабинета на прокурор М.. Вътре отново останали той, С.С. и Н.Х.. Прокурор М. изразил съмнение дали същото ще бъде одобрено от съда, тъй като дежурни съдии били П.Ч. и подсъдимият – съдия Н.С.. М. споделил, че имал наблюдения върху работата на Н.С., според които е възможно да не одобри споразумение, с такива параметри. Тогава С.С. решил да се обади на подсъдимия и да го попита дали би одобрил споразумение, при условията, които вече били договоР. между прокурор М. и него. Пред двамата свидетели - Х.М. и Н.Х. му телефонирал, но не успял да се свърже. След това поискал от Х.М. актуален номер на Н.С.. М. му продиктувал телефонен номер, на който С.С. позвънил - *******. Свързал се с подсъдимия от личния си телефон – ****** в 11.43 часа. Попитал го дали би одобрил споразумение по отношение на осъждано лице, ако е уговорено налагането на условно осъждане. Подсъдимият му отговорил, че не може да отговори, преди делото да  му бъде разпределено на него и преди да се запознае с материалите по него. След този разговор С.С. напуснал кабинета на прокурор М. и заедно със свидетелките М.П. и С.М. отишли в заведение „К.з.”, където разговаряли за делото С.С. определил адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева. Независимо, че били заедно, С.М. дала част от сумата - 350.00 лева на М.П., за да ги предаде на С.С., тъй като през това време разговаряла по телефона със сестра си, която живеела в Германия. П. дала парите на С.С.. М. поела ангажимент да изплати и останалата част от хонорара. След това двете свидетелки си тръгнали.

Около 14.30 часа прокурор М. занесъл досъдебното производство - № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., заедно със споразумението, в деловодството на районна прокуратура, за да бъде внесено в съда. По същото време подсъдимият провеждал съдебни заседания по насрочените за този дела. В 14.28 часа приключило заседанието по НЧХД № 54/2015г. Следващото дело – НЧД № 201/2015г. започнало в 15.30 часа. По това дело един от защитниците била адвокат Л.В.. В дните, когато подсъдимият бил дежурен, носел със себе си в съдебната зала мобилния си телефон, за да може да бъде уведомяван своевременно за новопостъпили дела. В този ден също носел телефона със себе си. Във времето, през което в съдебната зала влизали призованите по НЧД № 201/2015г лица, в 15.34 часа получил телефонно обаждане от деловодителката – П.Д. от служебен телефон - 0878 825 495. Тя му съобщила, че му е разпределено дело, образувано по искане за вземане на мярка за неотклонение, но без да е приложено досъдебното производство. Подсъдимият й казал да донесе делото в съдебната зала, след което започнало съдебното заседание. Няколко минути по-късно в съдебната зала влязла деловодителката – П.Д.. Подсъдимият също установил, че е внесено искане по реда на чл.64 от НПК, без да е приложено досъдебното производство. Видял, че същото се отнася за едно лице - чужд гражданин. Наблюдаващ прокурор бил Г. М.. След това деловодителката излязла от залата. Въз основа на това искане на прокуратура, по реда на чл.64 от НПК, било образувано НЧД № 204/2015г. Съдебното заседание по НЧД № 201/2015г. приключило в 15.53 часа.

Междувременно, след като досъдебното производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р. било внесено в съда, ведно със сключеното между прокурор Х.М. и адвокат С.С. споразумение, било образувано с № 206/2015г. и разпределено от председателя на съда в 15.46 часа. След това делото е занесено от служител на регистратурата на деловодителката П.Д., тъй като същото е било разпределено на подсъдимия. Непосредствено след това П.Д. извършила въвеждане на данните в системата. 

 След като съдебното заседание по дело № 201/2015г. приключило в 15.53 часа, съдебният секретар на 9-ти наказателен състав – свидетелката А.С. излязла от съдебната зала и отишла в деловодството. В това време дело № 206/2015г. вече било разпределено на подсъдимия. Деловодителката П.Д. разбрала, че заседанието на 9-ти състав е приключило. Д. съобщила на секретарката С., че има постъпили „споразумение” и „мярка”. А.С. взела екземпляри от споразумението и от искането на прокуратурата по реда на чл.64 от НПК, с цел да подготви съдебните протоколи, преди разглеждането на делата в съдебно заседание.

 Около 16.00 часа подсъдимият бил излязъл от сградата на съдебната палата. В 16.01 часа позвънил на С.С. по мобилния телефон и му предложил да се видят в градинката до съдебната палата. Междувременно, по неустановен по делото начин, подсъдимият разбрал, че внесеното от прокурор Х.М. споразумение, му е разпределено на него. Когато получил телефонното обаждане от подсъдимия С.С. бил в кантората си. Тя се намирала на разстояние от около 200 метра от градинката – мястото на срещата. С.С. се съгласил и му казал, че ще бъде там след около десет минути. Подсъдимият преценил, че има достатъчно време да влезе в съдебната палата и да отиде до тоалетна. Отново излязъл от съдебната палата в 16.11 часа. В това време се обадил по мобилния телефон на прокурор Х.М. и го попитал какво споразумение е внесъл в съда, какво дело е вкарал в последния момент. М. го попитал защо пита и дали има някакъв проблем, конкретно - дали е допусната някаква грешка. Подсъдимият му казал, че ще го насрочи за следващия ден. Тогава М. го уведомил, че не може да бъде насрочено за следващия ден, с оглед на това, че изтичат 72 часа от задържането до края на деня. Разговорът приключил, без подсъдимият да каже кога ще насрочи делото. В този момент подсъдимият бил вече отишъл на мястото на срещата, но С.С. не бил там. Подсъдимият му позвънил отново в 16.13 часа и го попитал къде е. С.С. му отговорил, че идва всеки момент.

В 16.19 часа подсъдимият получил телефонно обаждане от деловодителката Д.. След като разбрала, че подсъдимият е приключил съдебните заседания и е излязъл от съдебната зала, П.Д. го потърсила, за да го уведоми за постъпилите дела, но не го открила. От своя колежка – деловодител Р. Д. научила, че последната се е срещнала с подсъдимия в сградата на съда, от който разбрала, че излиза от съдебната палата, но ще се върне скоро, за да се запознае с делата, които били постъпили по дежурство. П.Д. му позвънила на телефон № ***** от личния си мобилен телефон – ****** на в 16.19 часа. Провели разговор, в който тя му казала, че има две дела постъпили по дежурство и, че го чака пред кабинета му. Той й казал да го изчака.

Малко след това, подсъдимият и С.С. се срещнали на уговореното място. Подсъдимият му казал - „Ами, то хубаво, обаче твоя човек е осъждан”, а С.С. му отговорил, че знае, че е осъждан, но не е проблем наказанието да е условно, тъй като в крайна сметка ставало въпрос за някакви 30.00 лева, които смятали да върнат. Тогава подсъдимият попитал - „А твоите хора няма ли да почерпят”. С.С. му казал, че ако иска ще го почерпи и го попитал какво точно има предвид. Подсъдимият му казал - „Поне едни хиляда лева няма ли да дадат”. Тогава С.С. го попитал за какво да ги дават. Също така му казал, че хората са бедни и не са му изплатили дори и неговия хонорар. Подсъдимият му казал - „Е, щом е така, споразумение няма да подпиша”. С.С. отново му казал, че клиентите не разполагали с такива средства, че ще разговаря с тях по този въпрос, но не поема ангажимент. Казал му още, че ще разговаря с майката на клиента си, тъй като от нея разбрал, че сестра й е в Германия и ако се съгласи – да изпрати пари. Добавил още, че това ще отнеме около две седмици. Подсъдимият му казал - „Добре, намерете парите. Делото ще го гледам утре”. С.С. му казал, че не може да се отлага за следващия ден, тъй като 72 часа от задържането на М. изтичало в 22.00 часа същия ден. Подсъдимия му казал, че ще насрочи делото за около 18.30 часа или 19.00 часа, но С.С. отново му казал, че не могат да набавят парите за толкова кратко време. Тогава подсъдимият казал - „Ами добре, ще го насроча за 17.30 часа, но много разчитам на тебе. Намерете парите. Детето ми е болно.” С.С. му казал, че след като е толкова настоятелен, той щял да му ги даде, а после да ги вземе от майката на обвиняемия. След като подсъдимият окончателно решил да бъде разгледано в 17.30 часа, казал на С.С. „До четвъртък парите да сте ги нагласили.”, след което се разделили.

Подсъдимият се върнал в съдебната палата и се запътил към кабинета си. Забелязал деловодителката си П.Д. да стои в близост до него, но не разговарял с нея, а първо отишъл при колегата си П.Ч., тъй като вратата на кабинета му била отворена и видял, че той е вътре. Подсъдимият го попитал с шеговит тон „дали не е манипулирал системата, защото през този ден всичко се пада на него”. Ч. му отговорил, че не е разпределял той. Свидетелката Д. изчакала приключването на разговора между двамата на такова разстояние, което не й позволявало да чува разговора.  След това подсъдимият и П.Д. влезли в кабинета му и тя му докладвала делата. Подсъдимият видял, че по ЧНД 204/2015г. вече е било приложено досъдебното производство, както внесеното от прокурор Х.М. споразумение. След това насрочил делата, като насрочил дело № 206/2015г. първо от 17.30 часа, а след това дело № 204/2015г. и ги предал на деловодителката. След насрочването им деловодителката Д. занесла делата на секретарката С.. Същата вече била подготвила протоколите, които следвало да се изготвят в съдебната зала, по време на разглеждането им.

 

Дело № 206/2015г. започнало при спазването на часа за насрочването му, било проведено съдебното заседание и приключило с определение, с което било одобрено споразумението. По време на заседанието обвиняемите били запитани само дали се признават за виновни и разбират ли последиците от споразумението, след което същите подписали подготвения предварително протокол. След това било разгледано производството и по следващото дело.

 

   Междувременно, след срещата с подсъдимия и преди съдебното заседание по ЧНД 206/2015г., С.С. се свързал по телефона със свидетелките М.П. и С.М. и им казал да дойдат в заведението „К.з.”. При срещата им казал, че съдията, на който делото било разпределено, поискал 1 000.00 лева за да одобри споразумението. С.М. обещала да даде парите, тъй като единствено я интересувало детето й да излезе от ареста. Казала, че ще свърже със сестра си и ще ги осигури, но било необходимо време за това. С.С. им казал, че делото ще бъде разгледано в 17.30 часа. Малко след това му се обадили от деловодството, че делото е насрочено за 17.30 часа, а той им отговорил, че това вече му е било известно от съдията.

  На следващият ден – 10.02.2015г. подсъдимият и С.С. не се срещали и не разговаряли по телефона. На 11.02.2015г.  подсъдимият позвънил по мобилния телефон на С.С. в 15.36 часа и в 17.31 часа, но той не отговорил на обажданията. На 12.02.2015г. в 13.27 часа отново му телефонирал, но не осъществили връзка. След като С.С. не му отговорил на обажданията, подсъдимият решил да се свърже с неговия приятел, тъй като знаел, че често са заедно – С.М.. Двамата се били срещнали случайно същия ден. При срещата подсъдимият го попитал дали е виждал С.С., а М. му отговорил, че не го е виждал. Подсъдимият му казал да предаде на С.С. да му се обади и да му каже, че е поел ангажимент, а се крие, след което се разделили.  По-късно, в 16.40 часа му телефонирал на телефон *******, но М. не му отговорил. В 18.03 часа също му телефонирал, а М. отново не отговорил.  Вечерта на същата дата, свидетелят М. забелязал, че подсъдимият го е търсил по телефона и му се обадил, но подсъдимият не отговорил. В 21.11 часа подсъдимият му позвънил. Попитал го дали знае къде е С.С. и защо не му отговаря на обажданията. Добавил още, че е изпълнил своя ангажимент и С.С. трябва да си изпълни неговия, а не да се крие.

Същата вечер, С.С. решил да съобщи за случващото се на свидетеля Г.Г., който бил окръжен прокурор. Телефонирал му и му казал, че иска да се срещнат, за да съобщи за корупция в съдебната власт. Свидетелят Г. предположил, че е във връзка с дейността на прокурор или следовател. Двамата се уговорили да се срещнат на следващия ден. Според уговорката, на следващия ден – петък, 13.02.2015г. С.С. отишъл в кабинета на Г.Г.. С. бил много притеснен и треперил. Казал, че го изнудват за пари и, че така повече не можел да работи. Разказал му за образуваното досъдебно производство, за постигнатото между него и прокурор Х.М. споразумение, за разговорите му с подсъдимия, за проведеното съдебно заседание и за това, че подсъдимият продължил да го търси по телефона, както и чрез свидетеля С.М.. Казал му още, че не може да осигури тези пари от клиентите си, тъй те не разполагали с тези суми, както и, че нямали интерес, тъй като споразумението вече било одобрено. Налагало се той да ги осигури от личните си средства. С.С. изготвил сигнал, в който изложил разказаното от него пред свидетеля Г.Г., като го адресирал до ДАНС, по указания на свидетеля Г..

Свидетелят Д.В. заемал длъжността - Директор на дирекция „Противодействие на корупцията” в Държавна агенция за национална сигурност от 03.06.2014г. Същият ден, на 13.02.2015г. той бил в гр.Р. по повод на международно събитие, свързано с международно взаимодействие с други държави. Свидетелят Г.Г. бил информиран за посещение на В., свързал се с него и му съобщил за получения сигнал. В. и С.С. се срещнали в кабинета на Г.Г.. След това отишли в териториалната дирекция на ДАНС, където С.С. подробно разказал изложеното от него в сигнала. Д.В. уведомил Специализирано звено „Противодействие на престъпления извършени от магистрати” към Софийска градска прокуратура. Организирал и получил разпореждане от председателя на ДАТО за започване на мероприятия по оперативно дело по реда на чл.18 от ЗСРС. В конкретния случай   Д.В. преценил, че е необходимо да се „следва естествения ход на събитията”. С.С. подписал декларация по чл.12 от ЗСР, след което били започнали прилагането на СРС.

  До късния следобед подсъдимият не потърсил С.С., поради което последния получил указания от Д.В., той да се обади на подсъдимия по телефона. С.С. му телефонирал в 17.13 часа, но подсъдимият не отговорил. Малко след това подсъдимият забелязал, че има неприето повикване от С.С. и му телефонирал в 17.22 часа. В разговора С.С. се извинил на подсъдимия, че не му е отговарял на позвъняванията, след което го попитал за какво го търси. Подсъдимият му казал: - „Ами… Е, сигурно се досещаш, щом… за какво те търся.“ С.С. му казал, че се досеща, след което подсъдимият предложил да отиде там, където се намира С.С., а последния му казал, че ще му се обади допълнително. След няколко минути му позвънил и се уговорили да се срещнат да се срещнат в района на Централна поща гр.Р.. Подсъдимият пристигнал на уговореното място с лек автомобил „Роувър 75“, с ДК № *****. След като С.С. влязъл в автомобила попитал подсъдимия защо говори за него, че е несериозник, а подсъдимият му казал, че не е говорил такова нещо. Помолил само да му предадат, че го търси. След това С.С. му казал, че около преди половин час го е търсила майката на М., след което подсъдимият казал нещо, което на записа от СРС не се разбира. С.С. му казал, че говори за този М. от понеделник, както и: „Нали ти казах, че сестра й е в Германия.“ Разговорът продължил, като подсъдимият казал: „И“. След което С.С. го попитал: „За парите говорим, нали така? Тази довечера се прибира“. Подсъдимият казал: „Тъй“. С.С. продължил, като му казал, че се е уговорил с нея на следващия ден да се срещнат и да му даде парите. След това го попитал, дали да му се обади, след като вземе парите, а подсъдимият казал нещо, което на записа от СРС не се разбира. С.С. добавил още, че не е несериозник, както и „…жената даже и на мен не ми е платила. Вика: Ще ти изчистя и твоя хонорар, останалите сто и петдесет лева“. Малко след това двамата се разделили, като С.С. му казал, че ще му се обади на следващия ден около 10.30 часа.

Същият ден С.С. провел разговор със свидетелката С. М.. Казал й, че подсъдимият настоявал да му платена уговорената сума. Тя му отговорила, че ще направи всичко възможно да ги осигури за няколко дни.

Вечерта, свидетелите С.С. и С.М. се срещнали. С.С. му споделил отношенията си с подсъдимия във връзка разгледаното на 09.02.2015г. дело, като му казал, че подсъдимият му поискал 1 000.00 лева.

На следващия ден, 14.02.2015г., С.С. бил извикан от служители на ДАНС в ОД на МВР. Попитали го дали може да осигури пари от лични средства, а той отговорил, че може да отдели само 500.00 лева. С.С. предоставил сумата от 500.00 лева на Г.П. – служител на ДАНС. П. описала банкнотите, след което ги предоставила на ДА „Технически операции”. След като били маркирани от служители на ДА „Технически операции”, банкнотите били предадени на С.С.. За всички тези действия били съставени съответните протоколи. В 12.07 часа С.С. се обадил на подсъдимия. Последният му казал, в момента е зает и се уговорили да му се обади по-късно. След известно време подсъдимият позвънил на С.С. и се уговорили се да се срещнат пред кантората му. Подсъдимият отишъл на мястото на срещата, където С.С. го чакал. Последния се качил в автомобила и потеглили. Подсъдимият го попитал къде желае да отидат, а С.С. му казал, че не разполага с време.

Междувременно била създадена организация, при която били определени екипите, които следвало да участват в полицейската акция - служители на ДА „Технически операции” и служители на ДАНС, сред които били свидетелите Д.В. и Г.П.. Между С.С. и служителите на ДАНС имало уговорка, С. да подаде сигнал след предаването на парите, като следвало да каже изречението „Айде, чао, че гаджето ме чака” и едва след това да пристъпят към действията по задържане. Съгласно създадената организация следвало да се пристъпи към действията по задържане и в случай, че служителите на ДАНС установят, че С.С. е слязъл от автомобила на подсъдимия. Докато се движели с автомобила и докато разговаряли, на свидетелят В. му се сторило, че подсъдимият е сам в колата, поради което решил да препречи движението на автомобила. Застанал пред него, вдигнал ръце и извикал „Стой. ДАНС”. Към този момент автомобилът се движел бавно и почти спрял. Към вратата на шофьора се приближил друг служител и извикал „Стой. Полиция” и се опитал да отвори вратата, но автомобилът рязко потеглил. В. се отдръпнал настрани, за да не бъде прегазен. През цялото време, от влизането на С.С. в автомобила до спирането му от Д.В., свидетелката Г.П. се движела след автомобила на подсъдимия със служебен такъв и заедно с още служители. Те били в очакване на уговоР.я сигнал, но междувременно установили, че се случва нещо неочаквано, тъй като колата изведнъж потеглила много рязко и започнала да се движи бързо. След като Д.В. се опитал да спре автомобила подсъдимият попитал С.С. какво се случва и да не е направена някаква постановка. Попитал го също: „Да не си ме вкарал в някакви филми?“ С.С. отричал да знае какво се случва, но подсъдимият продължил: „А, бе, човек ти си ме таковал в някакви филми бе, човек. Моля ти се, знаеш много добре“. С.С. отричал, въпреки това подсъдимият продължил да настоява, че той има връзка със случващото се. Попитал го също дали не му е „бутнал“ нещо в колата. С.С. отрекъл отново, след което подсъдимият го попитал дали не правят пак провокация. След това спрял автомобила. Към колата се приближил служител на ОД на МВР гр.Р. – П. Б., отворил вратата до шофьорското място, извадил ключа от контакта и помолил подсъдимия да излезе от колата. Подсъдимият казал, че ще излезе, след което отново се обърнал към С.С.: „С., кажи какво направихте бе?“. С.С. също слязъл от автомобила. На подсъдимия били поставени белезници. В същото време продължавал да се обръща към С.С., като му казал“ „Нещо си ме накиснал. Боже господи, имах някакво предчувствие“. Същият се разплакал и започнал да говори, че животът му е свършил. Всички забелязали, че се притеснил изключително много. Продължил да се обръща към С.С. викайки, въпреки, че свидетелката Г.П. му казала, че по този начин привлича внимание. П. помолила С.С. да се отдалечи, за да не провокира подсъдимия към такова поведение. С.С. се отдалечил, но независимо от това, подсъдимият продължил да вика, като се обръщал към С.С. с изразите „Предател! С., какво направи? Ти ме предаде! Кажи къде са парите!”. Тези изрази направили впечатление на служителите, които участвали в задържането и обсъждайки ги помежду си, стигнали до извода, че подсъдимият очаквал да бъдат намеР. пари в автомобила му. Един от тях го попитал защо очаква, че в колата има пари, а подсъдимият отговорил с въпроса „Ами, какво друго да има, освен пари?” В това време С.С. тръгнал заедно със служители на ДАНС и отишъл в ОД на МВР.

 Подсъдимият седнал на тротоара на улицата. В същото време, свидетелят Р.И., който случайно преминавал по същата улица, бил помолен да участва в качеството на поемно лице. Когато свидетеля се приближил към автомобила на подсъдимия, забелязал, че последният седял на тротоара. Малко след това било осигурено и присъствието на свидетеля И.Й., като поемно лице. Подсъдимият казал, че колегата му го е натопил, като го повторил няколко пъти. Малко след това, свидетелката Г.П. и подсъдимия влезли в служебния автомобил, където, в присъствието на П. Б., изготвила заповедта за задържане на подсъдимия, която той подписал. В нея било отразено, че същата е издадена въз основа на наличие на данни, че лицето е извършило престъпление по чл.301, ал.1 от НК. Вратите на автомобила били отвоР. през цялото време. Докато подсъдимият бил в колата свидетелят Р.И. го чул да казва, че е дал заем на С.С. - пари в размер на 500.00 лева. На подсъдимия била осигурена възможност да се свърже с адвокат. Също така, дадена му била възможност да се свърже и със съпругата си. В разговора със нея подсъдимият й казал, че животът му е свършен, че тя трябвало да продължи напред, както и че това, което ще чуе по медиите не е вярно.

След връчването на заповедта за задържане и след пристигането на следовател от специализираното звено за противодействие на престъпления извършени от магистрати, били извършени процесуалните следствени действия – претърсване и изземване на вещи от автомобила на подсъдимия и обиск на същия, за което били изготвени съответните протоколи.

С протоколи за доброволно предаване били предаде на нуждите на разследването оптични носители, съдържащи записи от охранителните камери, номерата на които са посочени при изследването и изготвянето на видеотехническите експертизи. В приложенията към тях е приложен снимков материал на записите от охранителните камери.

От заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза се установява, че изготвените звукозаписи на съдебни заседания, проведени на 09.02.2015г. не са манипулирани и са възпроизведени в констативно-съобразителната част на експертизата.     

  Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.1, т.1 от НПК – л.87, том 1 от ДП, Х.М., дадени в хода на съдебното следствие, Г.Г., дадени в хода на съдебното следствие, Н.Х., дадени в хода на съдебното следствие, , както и приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК – л.193, том 1 от ДП, Д.В., дадени в хода на съдебното следствие, М.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.1, т.1 и 2 от НПК и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК – л.116-118, том 1 от ДП, л.119, т.1 от ДП, С.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.1, т.1 и 2 от НПК – л.107-109, том 1 от ДП и по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК – л.110-114, т.1 от ДП, П.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК – л.5 от показанията, приложени на л.201-206, том 1 от ДП, А.С., дадени в хода на съдебното следствие, М.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК – л.109 от показанията, приложени на л.106-109, том 9 от ДП, М.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК – л.96-99, том 9 от ДП, И.Ф., дадени в хода на съдебното следствие, К.С., дадени в хода на съдебното следствие, П.Ч., дадени в хода на съдебното следствие, А.Ж., дадени в хода на съдебното следствие, Р.И., дадени в хода на съдебното следствие, И.Й., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК – л.186-189, том 1 от ДП, М.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК – л.91-94, том 9 от ДП, Г.П., дадени в хода на съдебното следствие, С.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.1, т.1 и 2 от НПК – л.124-127, том 1 от ДП и по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК – л.132-136 от ДП, Л.В.,дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК – л.85-90, том 9 от ДП; протокол за обиск и изземване - л.5, т.1 от ДП, протокол за претърсване и изземване - л.14, т.1 от ДП, заповед за задържане - л.39, т.1 от ДП; писмените доказателства; заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-техническа експертиза – л.587 от с.д., заключенията на виеотехническите експертизи; свидетелство за съдимост.

Преди да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в събраните по делото доказателствени материали. Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и значими за правилния изход, съдът констатира съществени противоречия между гласните доказателствени средства и ВДС, получении при използване на СРС-ва. Съществените противоречия в посочените източници се отнасят до наличието на престъпление и участието на подсъдимия в извършването му. В обясненията на подсъдимият се излагат твърдения, че на 09.02.2015г. между него и свидетеля С.С.  се е състояла случайна среща, при която С. му е съобщил, че прокурори са обсъждали работата му като съдия, както и, че между двамата са съществували заемни отношения. По отношение на заемните отношения, обясненията на подсъдимия се подкрепят косвено от показанията на свидетеля А.Ж., който твърди, че в края на 2014г. подсъдимият му е споделил за дадения заем от 500.00 лева и опасенията му, че С.С. няма да му върне заетата сума. В обясненията си, подсъдимият твърди още, че в периода от 09.02.2015г до 14.02.2015г. е очаквал информация от С.С. за направените от прокурорите коментари, както и да му върне заетата сума от 500.00 лева. Противоположна е информацията, съдържаща се в показанията на С.С., който заявява, че подсъдимият е поискал сумата от 1 000.00 лева, за да одобри споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р.. Показанията на свидетеля С.С. се подкрепят от косвено от свидетелските показания на М.П., С.М., С.М. и пряко от данните, получени в резултат на използваните СРС-ва.

Извън така очертаната несъвместимост на информационна насоченост на събраните по делото доказателствени средства, съдът не констатира съществени противоречия относно останалите, включени в предмета на доказване, обстоятелства.

Фактите, относно периода на заеманата от подсъдимия длъжност – съдия в Районен съд гр.Р., добрите му характеристични данни и съдебното му минало, се установяват по несъмнен начин, както от официалните удостоверителни документи, така и от гласните доказателствени средства.

От събрания по делото доказателствен материал, безпротиворечиво се установиха и фактите, относно начинът на разпределение на делата в Районен съд гр.Р., дежурствата на наказателните съдии, председателите на 6-ти и 9-ти състави, техният деловодител, секретарят на 9-ти състав, дежурните състави от 09.02.2015г. до 15.02.2015г., разпределените и разгледани от 9-ти наказателен състав на 09.02.2015г. наказателни производства и наблюдаващите прокурори по тях, установената практика в съдебния район - внасяне в съда за одобР.е на споразумения, при наличие на предпоставките за това, в срока на задържането за 72 часа.

Образуването на наказателното производство по ДП № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., извършените по него процесуално-следствени действия от разследващия полицай, указанията на наблюдаващия прокурор и намеР.ето му да внесе искане по реда на чл.64 от НПК, по категоричен начин се установяват от свидетелските показания на Н.Х., Х.М. и материалите по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р.. Еднопосочни са и доказателствените източници относно упълномощаването на С.С., в качеството му защитник на М.М. и М.А., както и изразеното от прокурор Х.М. съмнение, че подсъдимият ще одобри споразумението, в случай, че му бъде разпределено на него. Тези факти безспорно се установиха от показанията на свидетелите Н.Х., Х.М. и С.С., както и от приложените по делото два броя пълномощни.

Няма противоречие между свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, и относно проведения между него и С.С. телефонен разговор в 11.43 часа на 09.02.2015г. и неговото съдържание. Тези факти безспорно се установиха от показанията на свидетелите Н.Х., Х.М. и С.С., от обясненията на подсъдимия и от приложените по делото справки от мобилни оператори, от които по категоричен начин се установяват всички проведени разговори между подсъдимия и С.С., времето на позвъняването и продължителността провеждането им, както и уточнението за кои телефонни номера е „входящо повикване” и за кои – „изходящо повикване”. 

Безпротиворечиво и еднозначно са установени по делото, от свидетелските показания на М.П., С.М. и С.С., проведените между тях разговори на 09.02.2015г., както чрез телефонна връзка, така и при лични срещи, при които е било уговорено С.С. да защитава М.М.. Няма противоречие между тези доказателствени източници относно договоР.я размер на адвокатския хонорар по време на срещата им в заведение „К.з.” в обедните часове на 09.02.2015г., каква част от него е била заплатена, както и че по време на заплащането му, свидетелката С.М. е разговаряла със сестра си, която била в Германия. Тези гласни доказателства са еднопосочни и по отношение на проведения между свидетелите разговор около 17.00 часа на 09.02.2015г. в заведението „К.з.”, при който С.С. казал на М.П. и С.М., че съдията, който ще разгледа делото е поискал 1 000.00 лева за да одобри споразумението, както и часа на съдебното заседание – 17.30 часа.

От приложените по делото справки – извлечение от системата за случайно разпределение на дела, по категоричен начин се установи часа на образуване и на разпределяне на ЧНД № 204/2015г., внесено по искане на прокурор Г. М. по реда на чл.64 от НПК, че в същото време подсъдимият е бил в съдебна зала, където е провеждал заседание по НЧД № 201/2015г., което започнало в 15.30 часа, по което един от защитниците била свидетелката Л.В.. От показанията на свидетелката П.Д. – деловодител на 09-ти наказателен състав, от обясненията на подсъдимия, от справките на мобилните оператори и от заключението на техническата експертиза безспорно се установява и, че в началото на съдебното заседание П.Д. позвънила на мобилния телефон на подсъдимия, съобщила му за разпределеното на ЧНД № 204/2015г., както и че малко след това – в началото на съдебното заседание, го е докладвала в съдебната зала. От заключението на техническата експертиза и от справката за случайно разпределение на делата по категоричен начин се установи, че е докладвала именно ЧНД № 204/2015г., а не НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р., образувано по внесено от прокурор Х.М. споразумение по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., тъй като същото е било разпределено на подсъдимия по-късно, а именно в 15.46 часа. Обясненията на подсъдимия по отношение на твърдението, че докато е бил в съдебната зала, не му е било докладвано НОХД № 206/2015г. се подкрепят от заключението на техническата експертиза, от която се установява още, че от звукозаписа в съдебната зала, който  беше изслушан в съдебно заседание, няма данни П.Д. или друго неустановено по делото лице, да е докладвало друго дело до края на съдебното заседание, което приключило в 15.53 часа. Не са в противоречие, по отношение на тези факти, и показанията на свидетелката Л.В., тъй като същата заявява, че действително по време на съдебното заседание, провеждано по НЧД № 201/2015г. на подсъдимия е било докладвано дело. Също така е категорична и, че от разговора между подсъдимия и лицето, което му е докладвало делото, е успяла да дочуе само думата „мярка”, от което е направила предположение, че докладваното дело касае обвиняемите М.М. и М.А., тъй като очаквала в този ден да бъде внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение тях. По отношение другите факти, а именно в колко часа е докладвано делото, производството по него по отношение на колко лица и кой го е докладвал на подсъдимия, свидетелката заявява, че ни си спомня и изказва само предположения.

Фактите, че след края на съдебното заседание по НЧД № 201/2015г., което приключило в 15.53 часа, свидетелката А.С. отишла първо в деловодството, където се осведомила за образуваните вече дела -  ЧНД № 204/2015г. и НОХД № 206/2015г., както и че взела материали от тях, с цел да подготви протоколите, преди провеждането на съдебните заседания, се установяват от показанията на С., които не са в противоречие с останалите събран по делото доказателствен материал.

От доказателствените източници – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.С. и Х.М., от записите на охранителните камери и от справките на мобилните оператори, по категоричен начин се установяват фактите, че в 16.00 часа подсъдимият е излязъл от сградата съдебната палата и телефонирал на С.С., след което – 16.11 часа се обадил на прокурор Х.М. и непосредствено след това отново позвънил на С.С. в 16.13 часа. От показанията на свидетелката П.Д. и от справките на мобилните оператори се установява по несъмнен начин, че същата е позвънила на подсъдимия в 16.19 часа и му казала, има две дела постъпили по дежурство.

Няма противоречие между доказателствата, че подсъдимият се е върнал в сградата на съдебната палата, че П.Д. го е чакала пред кабинета му, че е разговарял със свидетеля П.Ч. и след това Д. му е докладвала ЧНД № 204/2015г. и НОХД № 206/2015г., че подсъдимият е насрочил делата, както и че съдебното заседание по НОХД № 206/2015г. било е проведено и споразумението било одобрено. 

Безпротиворечиво се установиха всички проведени телефонни разговори между подсъдимия, С.С., С.М., Г.Г., проведената между последния и С.С. среща на 13.02.2015г., подаването на сигнал от С.С., както и времето и вида на използваните СРС-ва. Няма спор и по отношение на проведените телефонни разговори и срещи между подсъдимия и С.С. по време на прилагането на СРС-ва. Еднопосочни са доказателствата и по отношение на създадената организация за провеждане на полицейска акция, начина на провеждането й, приключила със задържането на подсъдимия.   

Както бе посочено по-горе, съществените противоречия в доказателствените източници са относно осъществяването на изпълнително деяние. Застъпената от подсъдимия версия в обясненията му, подкрепена частично от свидетелстването на А.Ж., е ориентирана изцяло към установяване на договорни отношения между подсъдимия и С.С., както и очакваната допълнителна информация от С., свързана с коментари на прокурори по отношение на неговата работа. Противостояща на описаната е изложената в показанията на свидетеля С.С. версия, подкрепяща се от показанията на свидетелите М.П., С.М. и С.М., както и от протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС-ва, според която подсъдимият е поискал сумата от 1 000.00 лева за благоприятстващ резултат по НОХД № 206/2015г. по отношение на обвиняемото лице М.М. – одобряване на споразумение. Отговорът на този спорен въпрос е свързан и с решаването на други противоречия в доказателствения материал – знаел ли е подсъдимият, че НОХД № 206/2015г. вече му е било разпределено към момента на срещата му със С.С., състояла се на 09.02.2015г. около 16.20 часа, естеството на проведения разговор, причините, поради които подсъдимият е търсил контакт със С.С. през следващите дни, поводът за последващите срещи, състояли се на 13.02.2015г. и на 14.02.2015г. В подкрепа както на обвинителната, така и на защитната теза са ангажирани множество доказателства, преимуществено гласни доказателствени средства, правещи вероятни както застъпената от свидетеля С.С. версия, така и тази на подсъдимия, които обаче източници на информация, поради вторичното си съдържание на възпроизведените фактически данни, обективно не са в противоречие едни с други – така свидетелите М.П., С.М. и С.М. заявяват за споделеното от С.С. след срещата му с подсъдимия на 09.02.2015г., а разпитания на страната на защитата свидетел А.Ж. сочи за казаното от подсъдимия налично облигационно правоотношение със С.С.. В този аспект се касае до косвени, вторични доказателства, тъй като свидетелите не възпроизвеждат собствени, непосредствени възприятия от интересуващите делото събития, а дават информация за споделено им от друго лице събитие. На тази плоскост следва извод, че противоречие между първичните и вторичните доказателствени средства, както и между двете групи вторични не е налице, а съдържащата се в тях информация следва да бъде отчетена при преценката за достоверност на съответната версия.

Поради това, при формирането на изводите си по фактите, съдът обсъди обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля С.С., с оглед на тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността и последователността им, както и с оглед на тяхната подкрепеност от останалите събрани по делото преки доказателства и несъмнено установените в случая факти.

Извършвайки посочения анализ за достоверност на противоречивите способи за събиране на доказателства, съдът прие за съответни на обективната истина показанията на свидетеля С.С., респ. не кредитира обясненията на подсъдимия за състояла се случайна среща между двамата на 09.02.2015г., преди срещата им в 16.20 часа същия ден, при която С.С. съобщил на подсъдимия, че прокурори обсъждат работата му в негативен аспект, както и за налични облигационни отношения, възникнали преди инкриминирания период и съществуващи по време на него.

На първо място, показанията на свидетеля С.С. следва да бъдат преценени с оглед на тяхната вътрешна убедителност, изводима от тяхната последователност, логичност и коректност, на непосредствените впечатления на решаващия орган при събирането им, както и като кореспондиращи с безспорно установените изречени думи от участвалите в срещите на 13.02.2015г. и на 14.02.2015г. лица.

При съобразяването на тези критерии, съдебният състав даде вяра на показанията на свидетеля С.С. и ги възприе за сигурна основа на фактическите констатации. Показанията му са последователни в хода на целия наказателен процес, отличават се с вътрешна логическа устойчивост и житейска достоверност. Конкретно, ясно и еднозначно свидетелят описва взаимоотношенията си с подсъдимия преди срещата им на 09.02.2015г. инициирана от подсъдимия, поисканата от него сума и конкретната причина за това, предприетото от свидетеля С. поведение и причина за сигнализирането на органите на реда, обяснима не с наличието на чувство за граждански дълг и други подбуди от морално естество, а кореняща се в невъзможността да предаде на подсъдимия исканата сума и предположението му за негативно отражение върху бъдещата му професионална дейност, в частност по отношение на неговите клиенти.

Индиция за достоверността на разказа на свидетеля С.С. е качествената характеристика на източника на доказателства, тъй като между свидетеля и подсъдимия към момента на деянието не са съществували влошени взаимоотношения, а напротив – били са познати и в добри колегиални отношения, както през периода, през който С.С. бил магистрат, както и след това. Също така не са налице данни за оказван натиск от органи и институции, мотивиращ го за тенденциозно спрямо подсъдимия свидетелстване, поради което и излагането на уличаващи подсъдимия факти от страна С.С. не може да бъде обяснено по друг начин извън установяването на обективната истина по делото.

На следващо място, в показанията на свидетеля С.С. не личи явна тенденциозност по отношение на поведението на подсъдимия, тъй като свидетелят не омаловажава собствените си действия с оглед на тяхната противоправност. Напротив, сочи активността си в осъществяване на корупционно престъпление, казвайки на свидетелките М.П. и С.М., както на 09.02.2015г., така и след това, че следва да осигурят парите, поискани от подсъдимия, което също е основание да се счетат показанията му за отговарящи на обективната действителност. 

Резюмирано изложеното до тук сочи и, че застъпената от защитата на подсъдимия теза за тенденциозност на показанията на С.С., с цел да предотврати евентуалното разкрИ.е на негово престъпно поведение, не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал, а напротив по делото липсват данни за предприемане на действия от страна М.П. и С.М. в тази насока.

Най-значимото при преценката на правдивостта на лансираните противостоящи версии от подсъдимия и свидетеля С.С. е подкрепеността им от другите събрани по делото доказателства.

Показанията на свидетеля С.С. относно поисканата от подсъдимия сума от 1 000.00 лева във връзка с разглеждането на НОХД № 206/2015г. срещат категорична подкрепа в събраните, чрез използване на СРС-ва веществени доказателствени средства. Същите, сами по себе си, не са пълноценен доказателствен източник, който да е достатъчен за постановяване на осъдителна присъда, но когато убедително кореспондират на показанията на свидетеля С.С., както и на други доказателства, с косвено значение, е допустимо да бъдат надеждна доказателствена основа за установяване на обективната истина по делото.

Следва да се отбележи, че СРС-ва по настоящето наказателно производство СРС-ва са използвани след издаване на съответните разрешения и след писмено съгласие на свидетеля С.С. по реда на чл. 12, ал. 2 от ЗСРС, поради което съдът счете, че събраната по този начин информация съдържа годни доказателства, които е допустимо да участват при формиране на вътрешното убеждение на съда по отношение на главния факт. На следващо място съдът в открито съдебно заседание, при пълно спазване принципа на публичност е дал възможност на страните да изложат становището си по отношение на ВДС от прилагане на СРС-во „звукозапис” след непосредствено прослушване и преглеждане на записа. Нито страните посочиха, нито съдът констатира несъответствия между отразеното в приобщения протокол, възпроизвеждащ съдържанието на ВДС и самото ВДС, напротив — бе установено пълно съответствие между съдържанието на цифровия носител - ВДС, и отразеното съдържание в протокола, който възпроизвежда по точен начин съдържанието на съответното ВДС. Съдът и защитата отчете само известна неяснота по отношение на една от изречените от свидетеля С.С. дума, а именно „парите”, която се обяснява със специфичния начин на изговаряне на тази дума от свидетеля, за което съдът придоби лични възприятия. Освен това, тази неяснота се преодолява и с разбиране смисъла на изречената от С.С. дума, в контекста на проведения разговор.

По изложените съображения съдът счита ВДС, изготвени чрез използване на СРС-ва, както и протоколите, възпроизвеждащи съдържанието им, за достоверни и годни доказателствени източници, като съдържащите се в тях обстоятелства, свързани с главния факт, прие за пълноценно и надеждно установени.

Съобразявайки изложеното и, че заявеното от свидетеля С.С. напълно съответства с данните, получени при използването на СРС-ва, съдът счете за достоверни показанията му относно релевантните по делото факти и ги постави в основата при изграждане на изводите от фактическа страна, респ. не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля А.Ж. в частта им, в която се поддържа, че подсъдимият и С.С. са се намирали в заемни правоотношения. Съдът намира за необходимо да отбележи, че от протокола за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС-ва отразяващ срещата на 13.02.2015г. се установяват обективно изречените думи от участвалите в срещата лица и последователността на репликите им по несъмнен начин, изключващ възможност за интерпретирането им. Анализът на проведения на 13.02.2015г. разговор между подсъдимия и свидетеля С.С. налага извода, че помежду им са съществували противоправни имуществени взаимоотношения, свързани с конкретно наказателно производство. За да се обоснове този извод не е необходимо да се възпроизвежда в цялост изготвения протокол за ВДС от използване на СРС-во, а само да се акцентира, че версията на подсъдимия за наличие на облигационно заемно правоотношение със свидетеля С.С., както и очакваната от страна на подсъдимия допълнителна информация, свързана с направени от прокурори коментари по отношение на работата му, се оборва несъмено от проведената между двамата комуникация. Установи се безспорно, че С.С. е казал на подсъдимия, че около преди половин час, преди срещата им, е разговарял с майката на „М.”. От протокола се установява, че непосредствено след това подсъдимият е казал нещо, което обаче не може да бъде възпроизведено, поради което в същия е отразено - „не се разбира”. С.С. продължил, като му казал, че говори за този „М. от понеделник”, както и: „Нали ти казах, че сестра й е в Германия.“ Разговорът продължил, като подсъдимият казал: „И“. От изреченото от двамата до този момент и от неговата последователност се установява, че С.С. е започнал да съобщава на подсъдимия информация, свързана конкретно с едно от обвиняемите лица по НОХД № 206/2015г., производството по което безспорно е проведено в понеделник, същата седмица. Налага се и извода, че между двете участвали в разговора лица не е имало недоразумение относно темата на разговора, каквото твърдение излага подсъдимия в обясненията си, тъй като след направеното от С.С. уточнение за кое конкретно лице се отнася информацията, подсъдимия отговаря по начин, който несъмнено изразява очакване на продължение на разговора в тази насока. Разговорът продължил с въпрос на С.С. и допълнителна информация: „За парите говорим, нали така? Тази довечера се прибира“, след което подсъдимият казал: „Тъй”. С.С. продължил, като му казал, че има уговорка на следващия ден да се срещнат и да му донесат парите. След това го попитал, дали да му се обади, след като вземе парите, но отговорът на подсъдимият не може да бъде възпроизведен от използваното доказателствено средство, тъй като не се разбира. С.С. добавил още, че не е несериозник, както и „…жената даже и на мен не ми е платила. Вика: Ще ти изчистя и твоя хонорар, останалите сто и петдесет лева“. С.С. му казал още, че ще му се обади на следващия ден около 10.30 часа. От конкретните изрази и на двамата участници в разговора, тяхната последователност и логическа обвързаност, не е налице никакво съмнение, че подсъдимия и С.С. са разговаряли именно за парични взаимоотношения, свързани с конкретното наказателно производство, като напълно изключват възможността същите да са свързани със заемни отношения между двамата. Този извод се налага не само защото заемните отношения не биха могли да имат връзка с наказателното производство по НОХД № 206/2015г., а и от конкретно направеното от С.С. уточнение: „…жената даже и на мен не ми е платила. Вика: Ще ти изчистя и твоя хонорар, останалите сто и петдесет лева”, от което се установява, че се касае за заплащане на парична сума извън уговоР.я адвокатски хонорар. От така конкретно изреченото от С.С., цитирайки майката на единия от обвиняемите лица, не може да се направи извод и, че С.С. се опитвал да обясни, че очаква придобИ.ето на свои доходи, които ще му дадат възможност да изпълни задължението си по заемното правоотношение между него и подсъдимия, тъй като съобщава поетия от майката на обвиняемия ангажимент да заплати отделно и неизплатената част от адвокатския хонорар.

Безспорно установения по делото разговор между подсъдимия и С.С. напълно подкрепя показанията на свидетеля и опровергава обясненията на подсъдимия в частта им касаеща темата на разговор по време на срещата им на 09.02.2015г., около 16.20 часа, преди провеждането на съдебното заседание по НОХД № 206/2015г., в който С.С. казал на подсъдимия, че семейството на обвиняемото лице няма финансова възможност да заплати исканата от подсъдимия сума, но също така е разбрал от майката на обвиняемия, че сестра й е в Германия, с оглед евентуална възможност за осигуряване на сумата.

Съдът прие за неоснователен доводът на защитата, че макар да е безспорно установено, че при проведената 13.02.2015г. среща между подсъдимия и С.С., последният е казал: „Нали ти казах, че сестра й е в Германия.“, това не отговаря на действителното положение, тъй като С.С. не е могъл да му каже тази информация по време на тази среща. А това е така според защитата, поради факта, че към този момент не му е било известно, че лелята на един от обвиняемите лица живее и работи в Германия. Показанията на свидетеля С.С. в тази им част се подкрепят от свидетелските показания на М.П. и С. М., от които се установява, че при срещата им със С.С., проведена в заведението „К.з.” около обяд на 09.02.2015г., след уговаряне размера на хонорара на С.С. и по време на заплащането му, свидетелката С.М. е разговаряла по телефона със сестра си. Действително при тази среща М. не е поемала ангажимент да разговаря със сестра си, с оглед получаването на парични средства от нея, както твърди защитата, но това не е в противоречие със заявеното от С.С., а напротив същото е в негова подкрепа, тъй като именно това С.С. съобщава на подсъдимия, че е разбрал, че сестрата на М. е в Германия и ще разговаря с нея по повод изпращането на парични средства, а не твърди М. да е била поела вече такъв ангажимент, който се установява да е поела при срещата им, проведена след срещата на С.С. с подсъдимия, а именно около 17.30 часа.

От така проведения между двамата разговор не може да се направи извод и, че подсъдимият е очаквал да получи от С.С. допълнителна информация относно направени коментари по отношение на работата му от страна прокурори, поради което не кредитира обясненията му в тази им част, като опровергани. В обясненията си подсъдимият твърди, че това е била причината да търси връзка, както по  телефона, така и среща със С.С., тъй като бил обезпокоен и изключително нетърпелив да получи тази информация, с което обяснява и причините за честите телефонни обаждания, въпреки липсата на отговор на С.С.. Видно обаче от проведения разговор между двамата, възпроизведен в протокола на ВДС, от страна на подсъдимия не само липсва настойчивост и нетърпеливост, за която твърди в обясненията си, но дори не е засегнал тази тема.

Съдът некредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която излага твърдения, че не е засегнал темата за коментарите на прокурорите, както и че не е могъл да установи причината, поради която С.С. говори за обвиняемо лице, поради възприетото от подсъдимия състояние на С.С. на алкохолно опИ.е. Съдът намира обясненията на подсъдимия за опровергани, тъй като от протоколите на ВДС безспорно се установява напълно последователен разговор, свързан с конкретна тема, а освен това подсъдимия със своите изрази показва на събеседника си, че желае разговора да продължи в същата насока, с което се опровергава твърдението, че не е намирал за необходимо да разговаря с него в това му състояние.

Съобразявайки изложеното, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С.С., включително и относно проведения между двамата разговор на 09.02.2015г. около 16.20 часа, които не са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, каквото становище изразява защитата, по отношение на отговора на въпроса дали подсъдимият при тази среща вече е бил уведомен, че НОХД № 206/2015г. му е било разпределено на него. Действително по делото не се установи  по безспорен начин как и кога подсъдимия е узнал за разпределянето на делото, но съдът прие този факт за установен въз основа на показанията на свидетеля С.С., които се подкрепят и от показанията на свидетеля Х.М.. Последният заявява, че при проведения с подсъдимия разговор /който според справките на мобилните оператори е проведен в 16.11 часа/, подсъдимият е попитал М. какво споразумение е внесъл в съда, в последния момент, след това му казал, че ще насрочи разглеждането му за следващия ден. Анализирайки посочените гласни доказателства съдът прие за установено по категоричен начин, че на подсъдимият му е било известно не само, че прокурор Х.М. е внесъл в съда споразумение, но и че образуваното въз основа на него дело му е било разпределено, тъй като е заявил  и намеР.е за деня на насрочване, и разглеждане на същото. Показанията на свидетеля М. не са в съществено противоречие с обясненията на подсъдимия, доколкото последния също заявява, че Х.М. го е уведомил по време на разговора, че е внесъл в съда споразумение.  Няма съмнение, че подсъдимият е знаел, че именно по това споразумение свидетелят С.С. е защитник, тъй като по-рано през деня е било уведомен от свидетеля П.Ч., че се очаква постъпване на искане по реда на чл.64 от НПК от прокурор Г. М. и споразумение от прокурор Х.М.. От проведения между подсъдимия и С.С. разговор в 11.43 часа, подсъдимият е узнал, че именно по това споразумение С.С. е защитник.

Предвид изложеното съдът намери обясненията на подсъдимия и в частта касаеща проведения между него и С.С. в 16.20 часа на 09.02.2015г. за опровергани, поради което не ги кредитира.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която заявява, че на 14.02.2015г., след като свидетелят В. се опитал да спре движението на автомобила и след като към него се приближили непознати лица, подсъдимият първоначално си е помислил, че се извършва „грабеж”. След това попитал С.С. дали не знае за извършването на някаква постановка. Според обясненията подсъдимия, същият заподозрял, че С.С. му „прави постановка” едва след като установил, че по време на задържането му и след това, по отношение на С.С. полицейските органи не предприемат никакви действия.  От данните, получени при използването на СРС-ва, се налага извода, че още към момента, в който към автомобила се приближи непознати на подсъдимия лица и рязкото увеличаване на скоростта, подсъдимият е заподозрял, че С.С. има отношение към случващото се, а не че се извършва „грабеж”. Освен това, подозР.ята са възникнали у подсъдимия още преди задържането му и придобитите впечатления, че по отношение на С.С. не се извършават никакви действия от страна на полицейските органи, тъй като още по време на движение на автомобила подсъдимия се обръща към С.С.: „Да не си ме вкарал в някакви филми?“, „А, бе, човек ти си ме таковал в някакви филми бе, човек. Моля ти се, знаеш много добре“. Независимо, че С.С. отричал, подсъдимият продължил да настоява, че той има връзка със случващото се. Също така го попитал дали не му е „бутнал“ нещо в колата.

Съдът изгради изводите си от фактическа страна по отношение на фактите относно действията на подсъдимия, изречените от него думи непосредствено след задържането му, както и всички други действия извършени от полицейските органи от показанията на свидетелката Г.П. и от показанията на свидетелите Р.И. и И.Й. – поемни лица. От тези доказателствени източници се установява, че когато свидетелите И. и Й. били поканени и приели да участват, в качеството на поемни лица, С.С. не е присъствал. И двамата свидетели първоначално са възприели подсъдимия да седи на тротоара с поставени белезници и повтарял непрекъснато, че колегата му го е натопил. От показанията им се установява още, че едва след като подсъдимият е влязъл в служебния автомобил на полицейските служители заедно със свидетелката Г.П., е казал, че е бил дал заем на С.С.. От показанията на свидетелката Г.П. се установява, че е изготвила и връчила на подсъдимия заповедта за задържане след като са влезли в автомобила, от което се следва извода, че подсъдимият е заявил за заемни отношения със С.С., едва след като се е запознал със съдържанието на заповедта, в която било отразено, че същата е издадена въз основа на наличие на данни за извършено престъпление по чл.301, ал.1 от НК. Съдът възприе показанията на свидетелите съобразявайки Р.И. и И.Й. като достоверни, основавайки се на тяхната логичност, последователност и незаинтересованост от изхода на делото, както и поради липсата на противоречие с останалите събрани по делото доказателства, включително и обясненията на подсъдимия.

В хода на съдебните пР.я защитата изразява становище, че ако показанията на С.С., в частта им, в която твърди, че подсъдимият му е поискал подкуп 1 000.00 лева, се приемат за достоверни, то няма никаква логика подсъдимият да изгражда алиби за 500.00 лева, а не за 1 000.00 лева. Освен това, според защитата по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че подсъдимият е знаел, че С.С. носи в себе си сумата от 500.00 лева. Действително по делото не се събраха безспорни доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, дали подсъдимият е бил уведомен, от кого и в кой момент, за размера на предмета на престъплението, а именно – 500.00 лева, но според съдебния състав този факт, сам по себе си, не може да дискредитира всички останали доказателства, анализирани по-горе, установяващи по несъмнен начин корупционното поведение на подсъдимия.

  За да възприеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът обсъди доказателствата, имащи връзка с предмета на делото.  

 

  От правна страна:

  При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Н.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.302, т.1, б.”а”, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

О обективна страна, в периода от около 16.20 часа на 09.02.2015г. до 14.02.2015г. в гр.Р., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия при Районен съд – Р., поискал дар – пари в размер на 1 000.00 лева, който не му се следва от адвокат С.И.С., защитник на обвиняемия М.М. по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., за да извърши действие по служба – да одобри споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р. и направил опит да приеме дар – пари в размер на 500.00 лева, който не му се следва, от адвокат С.И.С., защитник на обвиняемия М.М. по досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., загдето е извършил действие по служба – одобрил споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.302, т.1, б.”а”, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. 

 

Пасивният подкуп по смисъла на чл. 301-302 от НК е типично „корупционно престъпление“. Характерно за тези престъпления е наличието на злоупотреба с власт или нарушение на служебните задължения с цел лично облагодетелстване, за сметка интересите на обществото. При тези престъпления извършването на правомерно действие по служба може да се постави в зависимост от получаването на определена облага или дар. Поведението на тези лица не съответства на задълженията, произтичащи от техния статут и на правилата установени за тяхната работа. То е насочено към придобИ.е на неследваща се, противоправна облага, което характеризира техните деяния като такива с користен мотив. Като вид корупционно престъпление „пасивният подкуп“ е носител на всички тези характеристики. Те са налице и в настоящия случай.

На първо място, подсъдимият Н.С. е субект на престъплението по чл. 302, т.1, вр. с чл. 301, ал.1 от НК, тъй като по време на извършване на деянието, с оглед правата и задълженията, които са му били възложени, е действал в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, т.1, „а“ от НК. Налице е квалифицираният състав на чл.302, т.1 от НК, тъй като подсъдимият е Н.С. е бил лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия в Районен съд Р.. Подсъдимият като съдия е осъществявал дейността си, в звено, което е част от структурата на съдебната власт, със съответните правомощия в областта на правораздаването. Естеството, съдържанието и обемът на изпълняваната от него длъжност, функциите и правомощията, с които обективно е бил овластен, го определят като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. С оглед конкретната длъжност, подсъдимият не е заемал по-високо място в служебната йерархия от останалите редови съдии в Районен съд Р., но аргумент затова, че редовият съдия е лице „заемащо отговорно служебно положение“ по смисъла на чл. 302, т.1 от НК е фактът, че с изменението на посочената разпоредба /ЗИД на НК, ДВ, бр. 92 от 2002 год./ изрично беше добавен текстът „включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател“. Това обстоятелство означава, че законодателят е имал предвид, че посочената категория лица се отнася към кръга на тези заемащи „отговорно служебно положение“.

При изследване на елементите от правната страна на извършеното от подсъдимия Н.С., съдът обсъди внимателно наличието следните признаци, характерни за всички корупционни престъпления: 1. искането или приемането на облага, 2. от какъвто и да е характер, която не се следва, т.е. не би била получена при нормално упражняване на властническите правомощия и 3. която се дава заради точно определен начин на упражняване на тези правомощия в интерес на даващия облагата.

Подсъдимият Н.С. е осъществил формата на изпълнителното деяние по чл. 301, ал. 1 от НК - поискал и направил опит да приеме дар, като с активното си поведение и с изискуемата от закона изходяща от него инициатива, е изразил желанието си да получи дар - парична сума в размер на 1 000.00 лева, а впоследствие е направил опит да приеме дар - парична сума в размер на 500.00 лева, като изпълнителното деянието е прекъснато по напълно независещи от волята на подсъдимия причини, от страна на разследващите органи, чрез арестуването му. В случая, неследващият се дар е пари – всеобщ стойностен еквивалент, поради което имущественият характер на същия е безспорно установен.

На следващо място, по делото категорично се установи пряката връзка между поискания и опитът да бъде получен от подсъдимия дар, от една страна и неговата служебна дейност, от друга, и в двете изискуеми от наказателния закон насоки, а именно дарът да не се следва на подсъдимия и същият да го е поискал за да извърши действие по служба - да одобри споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р. и да е направил опит да приеме неследващия му се дар, загдето е извършил действие по служба – одобрил споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р.. От събрания по делото доказателствен материал, категорично се установява пряката връзка с действията по служба. Несъмнено е, че поисканата парична сума и опитът да бъде получена в по- малък размер такава от подсъдимия Н.С. не му се следва, тъй като не представлява трудовото му възнаграждение или друг доход, установен по законен начин и ред. Подсъдимият е поискал и направил опит да приеме дар, за да извърши и загдето е извършил правомерно действие по служба, тъй като несъмнено същото произтича от неговите права и задължения, включени в служебната му компетентност и свързани с разглеждането на НОХД № 206/2015г. по описа на Районен съд - Р.. По установения ред подсъдимият, в качеството си на съдия в Районен съд – Р., е бил определен за съдия-докладчик на съдебен състав, състоящ се от един съдия, поради което същият е следвало еднолично да се произнесе със съответния съдебен акт по НОХД № 206/2015г., а именно с определение, с което да одобри или да не одобри, сключеното между прокуратурата и защитата, споразумение.  Именно в тази връзка, подсъдимият Н.С. е поискал сумата от 1 000.00 лева - за да одобри споразумение за решаване на досъдебно производство № 336-ДП-278/2015г. по описа на ОДМВР – Р., по което е било образувано НОХД № 206/2015г. по описа на РС гр.Р., което от правна гледна точка означава, че поисканите пари, са били предназначени да мотивират последния да извърши действие от кръга на собствената му служебна функция и е направил опит да получи сумата от 500.00 лева загдето е извършил това действие по служба – одобрил споразумението.

Съдът намери, че подсъдимият Н.С. не е осъществил състава на престъплението по чл.302, т.2 от НК, а именно да е изнудил свидетеля С.С. посредством злоупотреба със служебното си положение, каквото е повдигнатото срещу него обвинение. Подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, когато деецът, с цел да набави за себе си имотна облага, постави другиго в условия, които го принуждават да даде дар или друга неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване от длъжностното лице на такива действия по служба, които биха били поставили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси. Злоупотребата със служебното положение може да се извърши по най-различни начини, като не е необходимо да е извършена чрез употреба на сила или заплашване. Достатъчно е да се установи, че деецът заема определено служебно положение, което му дава възможност да извърши или да не извърши определено действие или бездействие. Необходимо е обаче, това действие или бездействие да засяга законните права и интереси на изнудваното лице. В конкретния случай се установи по категоричен начин, че подсъдимият е заемал такова служебно положение, което му е давало възможност да извърши или да не извърши действието по служба. Също така обаче, безспорно се установи, че подсъдимият е поискал сумата да бъде предоставена от едно от обвиняемите по делото лица, като пред свидетеля С.С., подсъдимият е представил такава ситуация, при която, ако не бъде получена исканата сума, ще се засегнат правата и интересите на обвиняемите по делото лица, а не на С.С.. При така установеното съдът намери, че с действията си подсъдимият не е изнудил свидетеля С.С., тъй като последиците от действията по служба на подсъдимия не биха могли да накърнят негови лични законни права и интереси. Съдът намира за необходимо да отбележи, че за да е налице този квалифициращ признак на престъплението подкуп, е необходимо да бъде установено именно засягането на законни права и интереси, а не причиняването на неимуществени вреди, вследствие на притеснения, основаващи се на предположения за бъдещи нарушения на неговите интереси, при упражняваната от него адвокатска дейност, каквото е становището на С.С., изразено в качеството му на частен обвинител в настоящето наказателно производство. Поради изложеното съдът оправда подсъдимия по обвинението да е извършил подкупа, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай не е налице провокация към подкуп, т.е., че е налице хипотезата на чл. 307 от НК. Не може да се приеме, че свидетелят С.С. е провокирал подсъдимия да приеме дар – сумата от 500.00 лева. Не са налице доказателства, че с действията си С.С. преднамерено е създал обстановка или условия, за да предизвика получаване на подкуп с цел да навреди на подсъдимия. Безспорно се установи от всички доказателствени източници, включително и от обясненията на подсъдимия, че инициатор на разговорите и срещите между двамата е бил подсъдимият, поради което не би могло изобщо да се приеме, че в случая става въпрос за провокация към подкуп.

Съдът намери, че не е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, което да е осъществено, чрез две отделни деяния. Нормата на чл. 301 от НК предвижда четири различни форми на изпълнително деяние - поиска дар или облага, приеме дар или облага, приеме предложение за дар или облага, приеме обещание за дар или облага. Фактологията в конкретния случай налага извода, че обективно е поискана една сума – 1 000.00 лева и е направен опит да бъде получена част от нея – 500.00 лева. Действително, ако дейността на подсъдимия Н.С. беше спряла след поискването на сумата от С.С., то би осъществявала признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.301 от НК – с форма на изпълнителното деяние „поиска дар” и би обосновала ангажиране на наказателната отговорност на извършителя само за поискване на дар. Но когато деецът след това е направил опит да приеме поискания дар или част от него, както е в конкретния случай, настоящият съдебен състав намери, че със своята деятелност подсъдимият не е осъществил две или повече изпълнителни деяния, а различни фази на едно и също, макар и да не са реализирани едновременно, което налага извода, че престъплението не е продължавано и не налице съвкупности от престъпления.

Съдът намери, че деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, а именно – предприетите действия от полицейските органи по задържането му, преди да е получил имотната облага. Неоснователни са доводите на защитата, че в конкретния случай е налице „приготовление”, а не опит за извършване на престъпление „подкуп”, тъй като изпълнителното деяние започвало с действията по предаването на имотната облага, като изваждането й, предаването и т.н., което да е прекъснато. Изпълнителното деяние, в конкретния случай, е започнало с поискването на имотна облага от подсъдимия за да извърши действие по служба, което е една от фазите на изпълнителното деяние, както беше посочено по-горе и е продължило с конкретните действия, предприети от подсъдимия по получаването й, поради което съдът намери, че изпълнителното деяние е било започнало, но е било довършено, по независещи от подсъдимия причини.   

 

Подсъдимият Н.С. е осъществил деянието с пряк умисъл. Съдържанието на тази форма на вината се доказва посредством изясняване на характера и последователността на изпълнителната му дейност. За съда няма съмнение, че подсъдимият е притежавал интелектуалния и волеви капацитет за коректно възприемане на всички елементи от действителността, свързани с предмета на настоящето наказателно дело, както и на собственото си поведение, и ясно е осъзнавал значението на последното за накърняване на обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на правосъдието като дейност на държавно управление, също така е съзнавал и неправомерността на поведението си. Професионалните му знания, по-конкретно наказателноправният профил на професионалната му дейност, предполагащи ясно съзнание за незаконността на извършването, в още по-голяма степен са убедителни, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, но в същото време пряко е целял неправомерното си обогатяване.

 

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Н.С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл.18, ал. 1 от НК и го призна за невиновен по повдигнато обвинение да е извършил престъплението с две отделни деяния, при условията на продължавана престъпна дейност, както и да го е извършил, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.

 

    По вида и размера на наказанията:

        

За извършеното от подсъдимия Н.С. престъпление, предвиденото в чл. 302, б. ”а” от НК са предвидени наказания „лишаване от свобода” от три до десет години, „глоба” до 20 000лв. и „лишаване от права” по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.

          При индивидуализация на наказанието, преценявайки наличието на смекчаващи обстоятелства, съдът възприе за такива необремененото съдебно минало на подсъдимия, отличните му характеристични данни и семейното положение и не отчете отегчаващи такива.

Независимо от наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав прецени, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като същите не са многобройни, нито са изключителни такива, а от друга страна - с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние - и най-лекото предвидено в разпоредбата на чл. 302, б. ”а” от НК наказание, не се явява несъразмерно тежко.

В този аспект и невисоката обществена опасност на дееца съдът прие, че наказание в размер на минимално предвидения в закона ще съдейства оптимално както за поправянето на дееца, така и за постигане на останалите цели на наказанието. Съдът счете за съответни на престъплението кумулативно предвидените наказания „лишаване от свобода”, чийто размер определи на срок от ТРИ ГОДИНИ, „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Съдът прецени като несъвместими с характера на извършеното корупционно престъпление заемането на магистратска длъжност и въобще упражняването на юридическа професия от подсъдимия Н.С., поради което го лиши от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система за срок от ТРИ ГОДИНИ и от право да упражнява юридическа професия също за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът счете, че в такъв размер наказанията са справедливи, съответстват на моралната укоримост на престъплението, на специфичните обстоятелства, при които е било извършено, на личностовите качества на дееца.

Съдът отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, тъй като намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание „лишаване от свобода” е за срок от три години, подсъдимият не е осъждан и за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не се налага да го изтърпи ефективно. В конкретния случай съдът счете също, че така определеното комплексно наказание е достатъчно да изпълни както превъзпитателна и поправителна функции спрямо подсъдимия Н.С., така и да служи като предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на обществото.

 

По разноските и веществените доказателства:

 

 

        С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Н.С. бе осъден да заплати в полза на бюджета на държавата направените по делото разноски 3 691.40, в полза на ВСС сумата от 1 256.64 лева и сумата от 10.00 лева за служебно издаване на   два броя изпълнителен лист.

Съгласно задължителните указания на ВКС, съдържащи се в ТР № 2/2011г. на ОСНК и тъй като паричната сума от 500.00 лева, е осигурена за нуждите на разследването от  С.С., същата му бе върната.

При това положение и тъй като предметът на престъплението не е наличен, подсъдимият Н.С. бе осъден да заплати в полза на държавата сумата от 500.00 лева, представляваща неговата равностойност на основание чл. 307а, вр. чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 301, ал. 1 от НК.

 

  По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

   

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: