№ 340
гр. Варна, 21.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500097 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 92167/15.11.2024г. от
Технически университет - гр. Варна, Булстат ********** седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Студентска", № 1, срещу РЕШЕНИЕ №
3927/06.11.2024 г., постановено по гр. дело № 20243110107747 по описа за
2024г. на ВРС, в ЧАСТТА, с която съдът:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. А. П.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г. на
Директора на ТУ – Варна, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. А. П., ЕГН **********, на основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност – “Ръководител
научна секция” в Технически университет –Варна.
ОСЪЖДА Технически университет –Варна, ЕИК ********* да заплати
на М. А. П., ЕГН ********** сумата от 4821,48 лева (четири хиляди
осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа – от 28.04.2024 до 25.10.2024г., вследствие на незаконното уволнение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че ВРС е обосновал своите
правни изводи без да съобрази тълк. решение № 4/01.02.2021 г., постановено
от ОСГК на ВКС по тълк. дело № 4/2017 г., в което се обосновава, че
основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11
съдържат различни хипотези, като основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ не
дублира това по т. 6, а има съвсем друго съдържание - наличието на въведени
нови изисквания за заемане на длъжността, извън образование и
квалификация. С решение на Академичния съвет на ТУ - Варна са променени
изискванията за заемане на длъжността „Ръководител секция в
Научноизследователски институт в ТУ Варна", като е предвидено тази
длъжност да се заема от хабилитирано лице и доколкото ищцата не оспорва
факта, че не е хабилитирано лице, работодателят правилно и законосъобразно
е прекратил трудовото й правоотношение на това основание. Работодателят е
свободен в преценката и решенията си за въвеждането на такива нови
изисквания, като това не представлява злоупотреба с право, а е израз на
работодателска преценка с оглед специфичните изисквания и задължения на
длъжността.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. В същия се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи
и възражения са неоснователни, а решението на съда е правилно и
обосновано. Не се оспорва, че основанията за прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 съдържат различни хипотези, но се сочи,
че общото между тях е това, че и при двете следва да има въведено НОВО
изискване, на което служителят НЕ ОТГОВАРЯ, за да е налице незаконно
уволнение. Сочи се още, че първото основание за незаконосъобразност е
липсата на мотиви в уволнителната Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., тъй
като нито е посочено какво е било изискването за заемане на длъжността,
нито в какво се състои промяната на изискванията, нито на кое изискване не
отговаря служителя. Отделно е налице злоупотреба с право, която се състои в
това да се уволни служител при твърдяна промяна в изискванията за заемане
2
на длъжността, докато тези изисквания са съществували при възникване на
трудовото му правоотношение.
В срока за отговор е подадена и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
вх. № 98179/04.12.2024г., от М. А. П., ЕГН **********, с която се обжалва
РЕШЕНИЕ № 3927/06.11.2024 г., постановено по гр. дело № 20243110107747
по описа за 2024г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съдът ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за разликата
над 4821,48 лева до 6879,24 лв. лева и за периода от 26.10.24г. до 28.10.24г.
В НВЖ се излага, че решението в тази му част е неправилно поради
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в
чл. 11 ал.1 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
„За образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на
науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се
изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от
петнадесет лева - за "доктор". Съгласно вътрешните правила за образуване на
работната заплата в ТУ - Варна, чл. 19 от същите сочи, че „За образователна и
научна степен „доктор", или за научна степен „доктор на науките", свързана с
изпълняваната работа, се изплаща допълнително месечно възнаграждение,
определено с Решение на Академичния съвет, съгласно Приложение 4." От
изготвената по делото ССЕ се установява, че с Решение на Академичния съвет
на ТУ - Варна, е приет размер на допълнително месечно трудово
възнаграждение за ОНС„Доктор", в размер на минимум 320,00 лева. От
приложената по делото Диплома на М. А. П., е видно, че същата притежава
ОНС „Доктор" по социално управление. Доколкото съгласно чл.17 ал. 1 т. 3 от
същата Наредба, в структурата на брутната заплата, която служи за база за
изчисляване обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, вкл. това по чл.
225 ал. 1 КТ, влизат допълнителните трудови възнаграждения определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Поради постоянния характер на допълнителното трудово възнаграждение за
ОНС Доктор, същото следва да бъде включено при изчисляване на
обезщетението на ищцата. Фактът, че работодателят неправомерно не е
начислявал и изплащал това ДТВ на ищцата е ирелевантен, тъй като никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение! Твърди още, че за
периода след датата на последното заседание - 26.10.2024г. до 28.10.2024г., е
3
изтекъл и допълнителен период от време, през който ищцата е останала без
работа, за което представя доказателство.
В срока за отговор на НВЖ такъв не е постъпил.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите необходими
приложения, вкл. доказателство за заплатена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено в срока по чл. 312 ал. 1 т.1 от ГПК. Съдът намира, че постъпилата
насрещна въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от
ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и съдържа останалите необходими приложения, а държавна такса
не се дължи, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено в срока по чл. 312 ал. 1 т.1 от ГПК.
По направените доказателствени искания:
М. А. П. е направила доказателствено искане за приемане на писмено
доказателство – справка за актуалното състояние на действащите трудови
договори на лицето към 04.12.2024г., издадена от НАП, за установяване на
факта на оставане на същата без работа за периода от 26.10.2024г. до
28.10.2024г. Доказателството е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 266 ал.
1 от ГПК, относимо с оглед предмета на доказване и необходимо за изясняване
на фактическата страна на спора, поради което следва да бъде прието по
делото.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
92167/15.11.2024г. от Технически университет - гр. Варна, Булстат **********
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Студентска", № 1, срещу
РЕШЕНИЕ № 3927/06.11.2024 г., постановено по гр. дело № 20243110107747
по описа за 2024г. на ВРС и насрещна въззивна жалба вх. №
98179/04.12.2024г., от М. А. П., ЕГН **********,срещу РЕШЕНИЕ №
4
3927/06.11.2024 г., постановено по гр. дело № 20243110107747 по описа за
2024г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото за 10.02.2024 год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се изпрати и препис от отговора на ВЖ.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представеното от въззиваемата страна писмено доказателство: справка за
актуалното състояние на действащите трудови договори на лицето М. А. П.
към 04.12.2024г., издадена от НАП.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5