РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Нови пазар, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20233620100340 по описа за 2023 година
Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във
вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, с цена на иска 7132.96лв., предявен от "ЕОС Матрикс "ЕООД гр.с.,с
пълномощник по делото адвокат Р. М. против К. Р. Е. с ЕГН:**********,с адрес в с. Л., обл.
Ш., ул.“Ш.“ №*.
В исковата молба се твърди,че на 27.01.2016 г. е бил сключен договор за потребителски
кредит между кредитополучателите Н. Е.а и ответника К. Р. Е. от една страна и „ОББ“АД от
друга. Кредитополучателите получили 16 000 лв., със задължение да ги върнат посредством
120 месечни анюитетни вноски, по 209,41 лева всяка. Падежът на целия кредит бил на
27.01.2026 г. на 15.12.20221 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
между настоящия ищец и кредитора. Длъжниците по кредита били уведомени за цесията, с
писма от 07.07.2022 г., връчени на 14.07.2022 г., като също така те били поканени в 7 дневен
срок да заплатят доброволнно задължението си по кредита. Задължението било обявено за
предсрочно изискуемо на 14.07.2022 г. По образуваното ч.гр.д. №2433/2022 г. по описа на
РС-Шумен, поради липса на доброволно погасяване, била издадена заповед за изпълнение,
по която постъпило възражение само от длъжника К. Е..
Предвид изложеното ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът К. Р. Е.
дължи солидарно с Н. Е.а следните суми: 5000 лева –главница, като част от общо дължима
главница от 11999,35 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното
плащане, 2132,96 лева – договорна лихва от 27.02.2016 г. до 14.07.2022 г. и разноските в
заповедното производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника в * в
гр.Л.. Писмен отговор е депозиран в законовия срок.
Ответникът заявява, че не е кредитополучател по посочения договор, нито е
поръчителствал на бившата си съпруга по договора. Бракът му с Е.а бил прекратен през
2019 г. Твърди, че подписът в договора за кредит не е положен от него. Прави искане за
експертиза в тази насока. Счита,че от представените доказателства не може да се установи
1
дали сумата е усвоена от посочения кредитополучател,както и,че същият надлежно е бил
уведомен за извършената цесия.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.Депозира писмено становище
чрез пълномощника си адв.Р. М.,с което моли предявеният от него иск да бъде уважен
изцяло,като ответникът бъде осъден да му заплати направените в заповедното и исково
производство съдебни и деловодни разноски.
Ответникът се явява лично и с пълномощника си адв.С. П. –Ш..Оспорват иска изцяло и
молят съда да го отхвърли,като присъди в полза на ответника направените по делото
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1138/11.11.2022г.по ч.гр.д.
№2433/2022г.по описа на Районен съд –Шумен, Н. С. Е.а с ЕГН:**********,с настоящ
адрес:гр.Ш.,обл.Ш.,ул.“Н. „№* вх.* ет.* ап.* и К. Р. Е. с ЕГН:********** с настоящ адрес:
с.Л.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“Ш. „№* са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ЕОС
Матрикс „ЕООД,ЕИК/Булстат ***,с адрес:гр.с.,район В. ,ж.к.М.,ул.“Р. „№*-
*,представлявано от Р.И.М. –Т. –управител,чрез пълномощника адв.Р. Ж. М. –* сумата от
5 000.00лв./пет хиляди лева /- частична претенция от обща дължима главница -11
999.35лв.,сумата 2 132.96лв.-договорна /възнаградителна лихва за периода от 27.02.2016г.до
14.07.2022г.,ведно със законната лихва върху сумата от 5 000.00лв.от 10.11.2022г.до
изплащане на вземането,както и направените по делото разноски в размер на 142.66лв.-
внесена държавна такса и 180.00лв.-адвокатско възнаграждение.
Като основание ,от което произтича вземането е посочено :неизпълнение на парично
задължение по Договор за потребителски кредит от 27.01.2016г.и Договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/.
Длъжникът К. Р. Е. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и съдът е
указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
него,което той е сторил и е образувано настоящото исково производство.
За да докаже претенцията си,ищецът е представил по делото Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 27.01.2016г.,сключен между „*** „АД /кредитор/ и Н. С. Е.а
/кредитополучател,длъжник/ и К. Р. Е. /съдлъжник при условията на солидарност по
смисъла на чл.121 и сл.от ЗЗД/ ,по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 16 000лв.,от която сума : 13490.00лв.за
рефинансиране на кредитни продукти ,а останалата част от кредита до пълния му размер –за
задоволяване на други нужди на кредитополучателя от финансови средства.Крайният срок
за издължаване на дълга по кредита е 27.01.2026г.
Договорът е подписан както от упълномощено лице от кредитора,така и от
кредитополучателя и съдлъжника.
По направено възражение на ответника,на основание чл.193,ал.1 от ГПК съдът откри
производство по оспорване съдържанието на договора за кредит досежно вписаното
обстоятелство,че към момента на сключването му ответникът е имал постоянен
адрес:с.Д.,ул.“М. „№*,както и ,че същият се е подписал на всяка една от страните ,под
№3.
По делото беше назначена съдебно-графологична експертиза,чието заключение съдът
кредитира с пълно доверие като добросъвестно и компетентно изготвено.
Вещото лице Р. Б. сочи,че почеркът,с който са положени подписите /11 броя/ за
„съдлъжник „ в Договор за предоставяне на потребителски кредит с дата 27.01.2016г.-
обекти на експертизата и този в представения сравнителен материал от името на лицето К.
Р. Е. не принадлежи на едно и също лице.
Видно от изготвената служебно справка по ч.гр.д.№598/2023г.по описа на
ШРС,служебно приложено към настоящото е,че от 03.09.1989г. ответникът К. Е. е записан в
2
регистрите на НБД с настоящ адрес :с.Л.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“Ш. „№*,а от 03.04.2023г.това е и
постоянния му адрес.,в това число и към датата на сключване на договора за кредит.
Ищецът не е представил доказателства за извършена цесия на вземането от страна на
кредитора спрямо него на основание сключен помежду им Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.12.2021г.,както и доказателства за уведомяване на
длъжниците по договора за кредит за извършената цесия.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Искът по чл.422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване
на вземане срещу длъжника,за което е издадена съответната заповед за изпълнение.Този иск
е специален и има ограничен предмет -само до установяване съществуването на изискуемо
вземане по издадената заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното
дирене.
Като особен иск,протичащ след като се е развило
друго,"проверовъчно"производство,искът по чл.422 ал.1 във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК се
характеризира с особености,които са обусловени от протеклото заповедно производство и
като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални
абсолютни положителни предпоставки за допустимост,една от които е да има идентичност
между заповедното и исковото производство,като съвпадение е нужно както от обективна
страна,така и от субективна,при което, цената на иска следва да съответства на размера на
"вземането" по смисъла на чл.410 от ГПК,за което заявителят-ищец е получил заповед за
изпълнение.
В процесния случай съдът установява,че е налице пълен обективен и субективен
идентитет между страните и присъденото вземане в заповедното производство,доколкото
положителният установителен иск е предявен само срещу солидарния длъжник,който е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение,а по отношение на другия заповедта е
влязла в сила.
По основателността на иска :
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
При условията на главно и пълно доказване ищецът не успя да установи по безспорен
начин възникнала облигационна връзка между цедента и солидарния длъжник,той и
ответник по настоящия иск.
Напротив ,от заключението по назначената по делото съдебно-графологична експертиза
не се установи по несъмнен начин,че ответникът е страна по процесния договор за кредит ,
подписал се е в това качество и се е съгласил с клаузите на договора.Не се установи
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит от
27.01.2016г.,сключен между „*** „АД /кредитор/ и Н. С. Е.а /кредитополучател,длъжник/ и
К. Р. Е. /съдлъжник при условията на солидарност по смисъла на чл.121 и сл.от ЗЗД/ ,по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
16 000лв.,от която сума : 13490.00лв.за рефинансиране на кредитни продукти ,а останалата
част от кредита до пълния му размер –за задоволяване на други нужди на
кредитополучателя от финансови средства .Не се установи с нужната категоричност
вземането на кредитора да е било прехвърлено чрез договор за цесия по надлежния ред на
заявителя и това да е било сведено до знанието на този длъжник ,за да произведе целеното
действие по арг.на чл.99 ,предл.трето от ЗЗД.
Ето защо съдът счита,че предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказа и
като какъв следва да се отхвърли.В унисон с разпоредбите на чл.194 от ГПК,с решението си
съдът следва да констатира,че оспорването на документа,въз основа на който ищецът черпи
правата си, в посочените му части ,беше успешно.
С оглед изхода на делото,на основание чл.78,ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
3
да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 1214.00лв./от
които 200.00лв.-внесе депозит за изготвяне на съдебно-графологична експертиза и
1014.00лв.-адвокатско възнаграждение /.
Следва да се отхвърли искането му за присъждане на направените съдебни и деловодни
разноски по ч.гр.д. ч.гр.д.№598/2023г.по описа на ШРС,доколкото в исковото производство
съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските,направени в заповедното
производство.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.422 във
вр.с чл.415,ал.1 от ГПК,предявен от „ЕОС Матрикс „ЕООД, с ЕИК:***,със седалище и адрес
на управление :гр.с.,район В. ,ж.к.М.,ул.“Р. „№*-*,чрез пълномощника адв.Р. Ж. М. против
К. Р. Е. с ЕГН:********** с настоящ адрес: с.Л.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“Ш. „№* да бъде признато
за установено,че ответникът К. Р. Е. с ЕГН:********** дължи на „ЕОС Матрикс „ЕООД
солидарно с Н. С. Е.а с ЕГН:********** сумата от 5 000.00лв./пет хиляди лева /- частична
претенция от обща дължима главница -11 999.35лв.,сумата 2 132.96лв.-договорна
/възнаградителна лихва за периода от 27.02.2016г.до 14.07.2022г.,ведно със законната лихва
върху сумата от 5 000.00лв.от 10.11.2022г.до изплащане на вземането,представляваща
задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.01.2016г.,за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1138/11.11.2022г.по ч.гр.д.
№2433/2022г.по описа на Районен съд –Шумен.
На основание чл.194,ал.3 от ГПК ПРИЗНАВА за успешно оспорването на съдържанието
на по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.01.2016г.,сключен между „***
„АД /кредитор/ и Н. С. Е.а /кредитополучател,длъжник/ и К. Р. Е. /съдлъжник / досежно
вписаното в него обстоятелство,че към момента на сключването му ответникът е имал
постоянен адрес:с.Д.,ул.“М. „№*,както и ,че същият се е подписал като „съдлъжник“ ,под
№3 на последната страница,както и на всяка страница от договора.
ОТХВЪРЛЯ искането от „ЕОС Матрикс „ЕООД, с ЕИК:***,със седалище и адрес на
управление :гр.с.,район В. ,ж.к.М.,ул.“Р. „№*-*,чрез пълномощника адв.Р. Ж. М. за
осъждане на ответника К. Р. Е. с ЕГН:********** с настоящ адрес:
с.Л.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“Ш. „№* да му заплати направените в заповедното производство
разноски/ по ч.гр.д.№2433/2022г.по описа на Районен съд –Шумен/,както следва : 142.66лв.-
внесена държавна такса и 180.00лв.-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца „ЕОС Матрикс „ЕООД, с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление
:гр.с.,район В. ,ж.к.М.,ул.“Р. „№*-* да заплати на ответника К. Р. Е. с ЕГН:********** с
настоящ адрес: с.Л.,общ.К.,обл.Ш.,ул.“Ш. „№* направените в настоящото исково
производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1214.00лв./хиляда двеста и
четиринадесет лева /,от които 200.00лв.-внесе депозит за изготвяне на съдебно-
графологична експертиза и 1014.00лв.-адвокатско възнаграждение /.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4