Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 10.05.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1053 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост.

 

Производството е образувано по искова молба на ищците С.Ф.Я. , ЕГН: ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** - съпрузи и двамата от гр.Сърница, *** № 21, чрез адв.К.С. -Пазарджик, ул. Ив Вазов N° 18, против М.С.Я., ЕГН: ********** ***.

Предявени са следните искове:отрицателен иск за собственост по чл.124 от ГПК, иск по чл.537, л.2 от ГПК и кумулативно съединен осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД –за признаване за установено, че ответника не е собственик на ½ ид.част, представляваща западна част от двуетажна стопанска постройка плевня, построена в УПИ V-415 от кв.46  с площ от 899кв.м., по плана на гр.Сърница; отмяна на НА № 1, том.2, рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 , като и за осъждане на ответника  да заплати обезщетение в размер на 1320лв. /съобразно допуснато изменение/, представляващо месечния наем за използваната ½ ид.част от стопанската постройка плевня на 88 кв.м. за период от 5 години назад, считано от завеждане на искова молба – 03.08.2018г.

 

Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на 18/20 идеални части от поземлен имот с площ от 899 кв. м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46  по плана на гр. Сърница, обл. Пазарджишка, с административен адрес: гр. Сърница, *** № 21, при съседи: УПИ ХIV -416, улица, УПИ IV- 413, УПИ XIII- 409 и УПИ VIII -404, ведно с 18/20 идеални части от построената в имота двуетажна жилищна сграда от 88 кв.м всеки етаж и РЗП от 176 кв.м и стопанска сграда /плевня/ със застроена площ от 88 кв.м. Целият имот бил наследствен и принадлежал на дядо му -Д.Х. Я. и баба му - К.Д.Я. ,бивши жители на гр.Сърница, който той владеел от 1983 г. до сега.

По предявен иск по чл.108 от ЗС ВКС поради наследствения характер на имота с решение №55 от 08.10.2015г. на ВКС, 2 го, постановено по гр. д.№ 3255/2014 г. -било признато за установено ,че чичо му -М.С.Я. ,ЕГН:********** и леля му - А.С.Т., ЕГН: ********** са съсобственици на по 1/20 идеални части за всеки един от тях на поземлен имот с площ от 899 кв. м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46 по плана на гр. Сърница, с административен адрес: гр. Сърница, *** № 21, област Пазарджишка, ведно с построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв. м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м. На основание чл.537, ал.2 ГПК бил отменен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 1 от 07.01.2011 г., том I, рег.И 27, дело № 1/2011 г. по описа на нотариус Юлиан Комсалов рег.№ 646 на НК с район на действие РС — Велинград, вписан акт № 6, т.1, вх.рег.223 от 07.01.2011 г., дело N 5/2011 г. по описа на Служба вписвания при Районен съд Велинград относно общо 1/10 идеална част от процесиите УПИ и жилищна сграда .

В останалата част от решението ВКС потвърдил изцяло въззивното отхвърлително решение № 29/21.01.2014г. на окръжен съд Пазарджик, включително и за стопанската сграда - плевнята от 88 кв.м и претендираните от А.С.Т. права – 1/4 ид.част .

По отношение на другата 1/4 ид.част за тази стопанска постройка от 88 кв.м претендирана от М.С.Я., ЕГН: **********,*** потвърдил първоинстанционното решение от 30.05.2013г по гр.д.№990/2012 г на РС-Велинград, в частта в която е отхвърлен иска му за ревандикация на 1/4 ид.част от плевнята, като неоснователен и това решение влязло в сила.

Твърди също, че чичо му - М.С.Я. ползвал 1/2 ид.част от плевнята, като отглеждал животни на първия етаж и държал сеното си на втория етаж, но той бил владелец на своите 1/20 ид.части и държател на останалите 19/20 ид.части от тази стопанска постройка. С покана уведомление, връчена му на 28.02.2018 г., чрез ЧСИ - Георги Захариев, рег.№888, ищеца го поканили да заплаща месечен наем в размер на 200 лева, платим до всяко 10 число от текущия месец, ведно със следващите се лихви при забава, като в случай, че не освободи използваните помещения в 10 дневен срок ще считат, че той е съгласен да заплаща 200 лева наем месечно. Ответникът бил поканен и да заплати доброволно и обезщетение от по 200 лева и за минало време , считано от деня на поканата в 5 годишен период от време назад, като сумата от 12 000.00 лева представлявала сбор на 60 месеца обезщетение по 200 лева за всеки месец .

Независимо ответникът да отказал да получи поканата по телепоща, на 08.03.2018г. се получил отговор на поканата –уведомление, с който чичо му отказал да заплаща каквито и да било суми - нито за минало нито да бъдеще време с мотива, че не са изключителни собственици на поземления имот, жилищната сграда и плевнята.

Станало им известно, че след поканата -уведомление той се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка -нотариален акт № 1, том.2, рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 за 1/2 ид.част от двуетажната стопанската постройка-плевня, без мястото, каквито той не притежавал. Същият бил и предекларирал имота в община Сърница.

Това обуславяло и правния интерес от водене на настоящото производство за отмяна на този нотариален акт който оспорва .

Представя исковата молба , с която ответникът твърди, че е собственик на 1/4 ид.част от процесната сграда, с дата 13.08.2012 г., по повод на която е образувано гр.д.№ 990/2012 г по описа на РС-Велинград, по което съдът е  отхвърлил искът му за ревандикация на 1/4 ид.част от плевнята.

Настоява се на това, че при висящ спор за собственост давност не тече.

На второ място преди да се снабди с този нотариален акт, давността му и била прекъсната с поканата -уведомление и искания от ищеца наем, считано края на м.февруари на 2018г . Ответникът не довел и до знанието на ищеца изричното си намерение да свои веща, поради което той не можел да я придобие по давност в резултат на продължило повече от 15 години давностно владение за наследствен имот.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съдът  да  признае за установено по  отношение на ответника , че не е собственик на ½ ид.част, представляваща западна част от двуетажна стопанска постройка плевня, построена в УПИ V-415 от кв.46  с площ от 899кв.м., по плана на гр.Сърница; отмяна на НА № 1, том.2, рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 , като и за осъждане на ответника  да заплати обезщетение в размер на 1320лв. /съобразно допуснато измемение/, представляващо месечния наем за използваната ½ ид.част от стопанската постройка плевня на 88 кв.м. за период от 5 години назад, считано от завеждане на искова молба – 03.08.2018г.  

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощниците му  адв.В. и адв.Х., в който изразяват следното становище: На първо място счита, че две главни претенции- отрицателен установителен иск за собственост и за обезщетение за наем за минало време са недопустими, защото ищецът нямал правен интерес от предявяването им, тъй като не бил собственик на цялата стопанска постройка и не можел да иска наем за половината на която не е собственик. Съотвенто недопустими били и аксесорните на главните искове такива - за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка; за законна лихва върху обезщетението за наем от датата на завеждането до окончателното изплащане.

На втора място намира исковете и за неоснователни поради следното: Твърди ответникът да е собственик на половината и то на западната част от двуетажната стопанска постройка - на правно основание. При което неоснователна била претенцията за заплащане „обезщетение, равно на месечния наем на използваната от него 1/2 ид.ч., представляваща западната част от двуетажна стопанска постройка- плевня от 88 кв.м. в размер на 1 200 лв., за 5-годишен период назад, изчислен от датата на завеждане на делото...", тъй като не се дължи обезщетение вместо наем върху собствен имот.

Неоснователна намира и акцесорната претенция за отмяна на нотариален акт №1, том 2, рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г., нотариус с рег.№650 на НК, тъй като този НА бил издаден по обстоятелствена проверка, установяваща твърдените обстоятелства в молбата и въз основа на протокол за разпит на трима свидетели и факти, удостоверение от съответните служби и органи- общински и областни.

Оспорва като неверни твърденията на ищеца, че е „собственик в режим на СИО на 18/20 ид.ч. от ...и стопанска сграда- плевня; че е „целият имот е наследствен и принадлежал на дядо му- Д.Х. Я. и баба му- К.Д.Я.";  че „владее имота от 1983 г.; че от както с Р.Я.Я. са съпрузи от 1995 г. и са заживяла в бащиния дом...", стопанска сграда, е придобита в режим на СИО; че в резултат на продължило давностно владение повече от 10 години е владял същата през време на брака, както до 2011 г., така и до настоящия момент”; че по силата па приращението при тези права страните са собственици и на процесната стопанска сграда- за ищците- 18/20 ид.ч., а ответникът- на 1/20 ид. ч.”; че „ответникът е владелец на 1/20 ид.ч., а държател на останалите 19/20 ид.ч. "- веднъж и втори път- „на 9/20 ид.ч. ”; че ,ответникът е отказвал да получи поканата покана по телепоща и ,,давността му била прекъсната и с поканата-уведомление и искания от ищеца наем, считано от края на м. февруари на 2018 г.”; че „ответникът не бил водел и до знанието му изричното си намерение да свои вещта, поради което той не може да я придобие по давност в резултат на продължило повече от 15 години давностно владение за наследствен имот.

В тази връзка твърди, че фактическата обстановка била различна от твърденията на ищеца, а именно: Ответникът бил строил стопанската постройка; ползвал я и е владял западната й половина, вкл. и до момента, повече от 30 години; декларирал я е и й е плащал данък за собственост. Другата половина от нея не била ползвана изобщо от ищеца и в момента не се ползвала от никого; Ответникът не бил отказвал да получи покана, пратена с телепоща; Владението на ответника и придобивната му давност били установени по съответния законен ред.

А въпросите за прекъсване на давността, за идеалните части и за „довеждане до знанието на ищеца намерението за своене от ответника“ били правни.

Настоява се на това, че ответникът е изправна страна: собственик на правно основание- владение и давност; не дължи въз основа на собствеността си наем за ползване за същата; нотариалният му акт по обстоятелсвена проверка установявал фактическото му и правно положение като молител за собственост на западната половина от двуетажната стопанска постройка. Поради което не дължал обезщетение вместо наем и законна лихва върху недължим наем. Възразяваме, че ищецът е собственик на стопанската постройка. Той не само, че не е собственик на цялата, но дори не е собственик и на половината част от нея. А другата половина от нея изобщо не се е ползвала от никого: както от ответника, така и от ищеца, а и от останалите наследници на общия наследодател Д.Х. Я.. Ищецът също се бил снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка №1. том 1, рег.№27. дело №1 от 07.01.2011 г., нотариус с рег.№646 на НК, включващ и стопанската постройка, но актът бил оспорен. А решението на ВКС изобщо нямало за предмет стопанската постройка.

Възразява, че ответникът е ползвател/държател на 19/20 ид.ч. от стопанската постройка, че дължи наем за собствената си половина от стопанската постройка, вкл. за минало време, вкл. за 5 години назад, считано от датата на исковата молба.

Възразява, че ищецът е станал собственик по давностно владение на стопанската постройка изобщо, вкл. и в режим на СИО, тъй като същият не я е владял. Възразява и срещу претенцията за отмяна на нотариалния акт по чл.537, ал.2 ГПК.

По горните съображения се иска отхвърляне на исковете. Претендира направените разноски по делото.

 

В о.с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.К.С., поддържат изцяло предявения отрицателен установителен иск за собственост, с подробни съображения в писмена защита.

В о.с.з. ответника, чрез пълномощниците си адв.В. и адв.Х., оспорват иска, поддържат възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.

 

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от ищците и ответника доводи , намира за установено следното:

С нотариален акт. № 1, т.I, рег.№ 27, н.д.1 от 07.01.2011г., издаден на основание на обстоятелствена проверка е признат за собственик по давностно владение С.Ф.Я., ЕГН **********, на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 899кв.м., находящо се в гр.Сърница и съставляващ УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, при граници и съседина дворното място: УПИ ХIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ ХIII-409 и  УПИ VIII-404, ведно с построената в парцела жилищна сграда–Къща, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със ЗП от 88 кв.м. и РЗП от 176 кв.м., ведно с построената в парцела него стопанска сграда /плевня/ на 88 кв.м.

С нотариален акт. № 1, т.II, рег.№ 2735, н.д.184 от 03.07.2016г., издаден на основание на обстоятелствена проверка е признат за собственик по давностно владение М.С.Я., ЕГН **********, на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от Стопанска сграда –плевня  /близнак /, цялата със ЗП от на 88 кв.м., построена в Поземлен имот с площ от 899кв.м., находящо се в гр.Сърница и съставляващ УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, при граници и съседи на дворното място: УПИ ХIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ ХIII-409 и  УПИ VIII-404 и от юг улица.

По делото е представена и Скица №136/24.07.2018г. на им.пл.№ 415, за който е образуван УПИ V от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, одобрен със Заповед № 856/1983г. и регулационен план одобрен с Решение №91/2010г. Видно от нея имота представляващ УПИ V-415 от кв.46 е с площ на дворното място от 1003 кв.м, а на УПИ-то площта е 901кв.м. при не приложена регулация. В него са построени 5 сгради, а именно: Двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда с площ от 91 кв.м.; полумасивна селскостопанска сграда на 7 кв.м.; две едноетажни паянтови селскостопански сгради с площ от по 28кв.м. и 23 кв.м. и Двуетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 90 кв.м.

Според твърденията на страните предмет на делото е именно построената в УПИ V-415 от кв.46  Двуетажна масивна селскостопанска сграда, която страните са определили, като плевня, до колкото се сочи тя да е на 88кв.м, а според скицата е на 90 кв.м.

От направени служебни справки по гр.д.№ 990/2012г. по описа на РС-Велинград и постановените по това дело съдебни решения от ВлРС, ПзОС и ВКС се установява, че действително е воден спор за ревандикация на имоти с правно основание чл.108 от ЗС между ищеца А.С.Т. и М.С.Я./последния ответник и по настоящото дело/ и ответника С.Ф. Я. /ищец по делото/, отнасящ се до предаване на владението върху ¼ ид. част от земята на УПИ V-415 от кв.46, ¼ ид. част от построената в него 2ет. Къща на 88 кв.м. и ¼ ид. част от стопанска сграда /плевня/ на 88 кв.м.  С решението по гр.д.№ 990/2012г. ВлРС е признал за установена собствеността на ищците върху спорните по ¼ ид части от земя, къща и стоп.постройка. Но Решението в тази му част е обезсилено от въззивна инстанция. Искът на  М.С.Я. за предаване на владението върху 1/4 ид. част от стопанска сграда /плевня/ на 88 кв.м. е отхвърлен, тъй като е установено ищеца  М.Я. да владее ½ ид част от тази постройка. При което и не налице спор за собственост, който да има СПН.

С влязло в сила решение № 29/2014г. постановено по в.гр.д.№ 943/2013г. е потвърдено решението на ВлРС в частта, в която е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС на М.С.Я. срещу С.Ф. Я. , като и е отхвърлен иска по чл.108 на А.С.Т. срещу С.Ф. Я. по чл.108 от ЗС , т.е исковете им за предаване на владението на всеки един от ищците върху по 1/4 ид. част от стопанска сграда /плевня/ на 88 кв.м., построена в  УПИ V-415 от кв.46. Отхвърлени са исковете за предаване на владението на всеки един от ищците върху по 1/4 ид. част от дворното място и къщата, както и искът по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на  констативния НА № 1/ 07.01.2011г. на С.Я. за собственост по давностно владение.

С влязло в сила Решение № 55/08.10.2015г. на ВКС е признато за установено по отношение на С.Ф. Я. /ищец по делото/, че А.С.Т. и М.С.Я. са собственици на по 1/20 ид. част от земята на УПИ V-415 от кв.46,  ведно с по 1/20 ид. част от построената в него 2ет. Къща на 88 кв.м., като е осъден С.Ф. Я. и да предаде владението върху тези имоти. Освен това и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК е отменен НА № 1, т.I, рег.№ 27, н.д.1 от 07.01.2011г., издаден на основание на обстоятелствена проверка, в частта с която е признат за собственик по давностно владение С.Ф.Я., ЕГН ********** на 2/20 ид. част от земята на УПИ V-415 от кв.46,  ведно с 2/20 ид. част от построената в него 2ет. Къща на 88 кв.м. Оставено е и в сила решението на ПОС с което е отхвърлен искът на А.Т. срещу С.Я. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху ¼ ид.част от стопанската постройка плевня. Решението на ПОС в частта с която е отхвърлен искът по чл.108 на М.С.Я. срещу С.Ф.Я. досежно същата ¼ ид.част от стопанската постройка плевня не било предмет на делото на ВКС.

При анализа на горните съдебни актове и до колкото е обезсилено решението на ВлРС в частта установяваща правата на собственост върху  стопанската постройка плевня  на 88 кв.м., а искът по 108 от ЗС на ответника М.Я. срещу С.Я. за предаване владението върху ¼ ид част от от стопанската постройка плевня е отхвърлен, тъй като е владеел ½ ид. част от нея, се налага извода, че спора за собственост не е разрешаван от съда.

 

Ищецът твърди, че тъй като се легитимира като собственик на 18/20 ид. части от дворното място с НА №1/07.01.2011г., колкото са останали след частичното му обезсилване, и до колкото 1/20 ид част от ях са на ответника Я., то и поради това е собственик на 19/20 ид. части от стопанската сграда /плевня/. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно същия констативен   НА №1/07.01.2011г., ищеца С.Я. се лигитимира като собственик на цялата стопанската сграда /плевня/ на ЗП от 88 кв.м., а не само на 19/20 ид.части от нея.

Всъщност следва да се отбележи, че според Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2018г. на ДСИ при ВлРС на ищците С. и Р.Я. е възложена собствеността върху цялото дворно място, сътавляващо  УПИ V-415 от кв.46 о плана на Сърница. Действително това е станало след завеждане на настоящото дело на 03.08.2018г.

По делото няма писмени данни за това, дали целия имот УПИ V-415 от кв.46, построената в него 2ет. Къща на 88 кв.м. и стопанска сграда /плевня/ на 88 кв.м. са принадлежали на дядото и бабата на ищеца – Демир и Къдра Янузови, както твърди. Няма и данни за това ищеца да е  владял целия имот от 1983г., както твърди.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Т., А.О. и Ш.О., при съвпадение на техните показания се установява следното: в УПИ V-415 от кв.46 – гр.Сърница е има построена двуетажна жилищна сграда, която е строена от бащата на ответника, явяващ се и дядо на ищеца С.Я..  В дворното място, където е къщата имало построена и стопанска постройка, в която се отглеждали животни и се съхранявала храна за тях. Собственика имал двама сина, които живеели при него. През 1974г. стопанската постройка изгоряла. Веднага след това били предприети действия по възстановяването й, като били наети майстори, съборена изгорялата част и докаран материал за строителството. Основно дейността по строително-възстановителните работи се извършвала от ответника М.Я., който осигурил дървен материал, помагал на майсторите и дори им заплатил стойността на труда. През това време бащата на ответника – собственик на имота и на ст.постройка, предимно надзиравал работата, тъй като бил възрастен вече. Брата на ответника – Ф.Я. не участвал, тъй като бил болен. Стопанската постройка била на два етажа, като долния етаж бил от каменна зидария, а горния дървен за съхраняване на сено. Освен това била разделена вертикално на две части. След възстановяването й, което станало някъде през 1975г. собственика предоставил ползването на всяка от двете половини на двамата си сина. От тогава едната й половина се ползвала от ответника М.Я., който отглеждал там животни и това продължавало без прекъсване и до днес. Другата половина за кратко се ползвала от брата на ответника –Феим около 4-5 години, който също гледал животни, но от тогава и в продължение на вече много години вече не се ползвала от никой.

Обстоятелството, че ответника е ползвал западната половина от процесната стопанка сграда плевня, не е спорно. Всъщност в производството по гр.д.№ 990/2012г. по описа на РС-Велинград е установено, че ответника по него и настоящ ищец – С.Я. е владеел само ½ от стопанската постройка –плевня, но не и цялата постройка.

Поради това и ответника се снабдил с оспорения констативен НА № 1/03.07.2018г. за придобиване по давност собствеността върху ½ ид. част –западна половина от процесната стопанска постройка плевня на 88 кв.м.

Що се отнася до това дали ответникът е демонстрирал правата си на собственик, тоест да е превърнал държането във владение като собственик, ясно говори предявения от него ревандикационен иск през. 2012 г.  Освен това по делото се установява, че ответника М.Я. е владял и ползвал западната половина от процесната стопанска постройка, като е отглеждал в нея животни още от построяването й през 1975г., когато му е дадена от баща му, явно и необезпокоявано от никого. По делото няма данни за това ответника да е владял процесния имот не за себе си,  а за другиго. При което налице е презупцията на чл.69 от ЗС, според която се предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. А е бил и съсобственик в имота наред с ищеца от тогава и до 2011г., когато ищеца се снабдил с неговия констативен нотариален акт. За това време е изминал период от повече от 10 години, а именно 35 години и собствеността върху западната половина от процесната стопанска постройка – плевня е придобита от ответника С.Я. по давност далеч преди да се снабди с оспорения констативен НА от 2018г.

Предвид така установеното и по горните съображения съдът намира, че е ответникът е собственик на ½ ид. част –западна половина от процесната стопанска постройка плевня на 88 кв.м., като е придобил собствеността върху нея по давност, до колкото са налице предпоставките предвидени за придобиване по давност на имот по чл.77 от ЗС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесната двуетажна  стопанска постройка плевня на 88 кв.м. независимо да е допълващо застрояване е самостоятелен обект на правото на собственост, а не приращение към земята. Служемно изведсто е на съда, че между страните е водено дело за делба, а именно гр.д. № 7/2016г., предмет на която делба са следните имоти: Дворно място – застроено и незастроено с площ от 899кв.м, представляващо УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със ЗП от 88 кв.м. и РП от 176 кв.м. Самата процесна Стопанска постройка плевня на 88 кв.м. не е предмет на тази делба нито като самостоятелен обект, нито като приращение към дворното място. Очевидно сами ищците по това дело, които са ищци и по настоящото не счели стопанската постройка за приращение към  дворното място, след като не са поискали делба и на нея. При което напълно неоснователно се позовават на собственост върху плевнята, съобразно квотите в собствеността върху дворното място.

Придобивната давност изтекла за ответника не е прекъсвана, тъй като иск за собственост срещу него не е предявяван от никого, още по.малко от ищците  докато и преди тя да тя е изтекла.  

Ето защо и отрицателния установителн иск за собственост искът на ищците за признаване, че ответникът не е собственик на ½ ид. част –западна половина от процесната стопанска постройка плевня на 88 кв.м. е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. Респективно неоснователен се явява и свързания и обусловени от него иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на НА № 1/03.07.2018г. за придобиване по давност собствеността върху ½ ид. част –западна половина от процесната стопанска постройка плевня на 88 кв.м. от ответника С.Я. и като такъв също ще се отхвърли.

По иска по чл.59 от ЗЗД, съдът намира следното: За да бъде уважен такъв иск е необходимо да се установи, че ищеца е собственик на вещта, тя се държи от другиго без основание, както и да времето в което собственика е лишен от ползването е претърпял вреди.

По делото е приета неоспорена от страните ССЕ, според която размера на обезщетението за ползване на чужд имот е в размер на 1320лв. за периода от 01.08.2013г. до 01.08.2018г., като месечния наем възлиза на 22лв.

Действително във въпросния период ищеца С.Я. е притежавал констативен НА за собственост върху същата стопанска постройка, но това само установява наличието на първата предпоставка.  Не се установи наличие на втората предпоставка – вещта да се държи от другиго без основание, до колкото 10 годишната придобивна давност е изтекла за ответника преди 01.08.2013г. то и процесната стопанска постройка плевня на 88 кв.м. е владяна от ответника на правно основание – собственост поради изтекла придобивна давност. Снабдяването на ответника с констативен НА за собственост независимо да е станало едва през 2018г., то с него само е констатирано вече придобитото право на собственост по давност. То защо и осъдителния иск по чл.59 от ЗЗД е неосновател и като такъв ще се отхвърли.

 

При този изход на спора ищците нямат право на разноски, а направените от тях такива остават за тяхна сметка.

Като последица и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника  има право на направените  по делото, като са представени доказателства за направени от него такива в размер на 1600лв. за адв.възнаграждение, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът е представляван от двама адвокати, като адв възнаграждение не конкретизирано по размер за всеки от тях, при  което и има право на ½ от направените разноски а именно 800лв., която и сума за разноски ищците  ще се осъдят да заплатят на ответника.

Водим от горното, Велинградският районен съд

Р     Е     Ш     И :

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Ф.Я. , ЕГН: ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** - съпрузи и двамата от гр.Сърница, *** № 21, против М.С.Я., ЕГН: ********** ***, а именно отрицателен иск за собственост по чл.124 от ГПК, иск по чл.537, ал.2 от ГПК и кумулативно съединен осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД –за признаване за установено, че ответника не е собственик на ½ ид.част, представляваща западна част от двуетажна стопанска постройка плевня, построена в УПИ V-415 от кв.46  с площ от 899кв.м., по плана на гр.Сърница; отмяна на НА № 1, том.2, рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 , като и за осъждане на ответника  да заплати обезщетение в размер на 1320лв. /съобразно допуснато изменение/, представляващо месечния наем за използваната ½ ид.част от стопанската постройка плевня на 88 кв.м. за период от 5 години назад, считано от завеждане на искова молба – 03.08.2018г., като неоснователни. 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и третите лица. 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................