РЕШЕНИЕ
№1021
03.01.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: …………………………………………………………………………….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №801 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.А.А. ***, подадена чрез адв. Антон Попов – АК – Хасково, с посочен съдебен адрес:***, против Отказ с рег.№ 1970з - 536/02.08.2018г., издаден от Началник РУ- Хасково при ОДМВР-Хасково, с който на основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ се отказва подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие №0229722 на лицето Е.А.А..
В жалбата се твърди, че издаденият отказ бил незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон. Констатациите в същия не се подкрепяли от събраните доказателства. Сочи се, че А. имал издадено разрешително за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, като физическо лице по смисъла на ЗОБВВПИ. През месец юли на 2018г. оспорващият подал до Началник РУ Хасково Заявление вх. №197000-7851 от 11.07.2018г. за подновяване на разрешителното си. На 20.07.2018г. получил уведомително писмо рег. №197000-8088/2018г. на Началник РУ – Хасково, с което бил уведомен, че предстои да му бъде отказано подновяване на разрешителното. В определения срок възразил против писмото, но на дата 03.08.2018г. получил отказ с №1970з-536 от 02.08.2018г., с който му било отказано подновяване на разрешително за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Твърди се, Е.А. не бил осъждан. Никога до момента нямал констатирани нарушения по повод притежаваното и носено от него огнестрелно оръжие и боеприпаси, не бил санкциониран във връзка с това. Никога до сега не му било отказвано подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на оръжие. Като собственик на ЕТ „А. – Е.А.“***, А. се занимавал с внос и продажба на професионални шевни машини. Често, лично той транспортирал до различни градове в страната стока, като се налагало да пренася и значителни суми пари. Именно затова му било необходимо късоцевно огнестрелно оръжие, което той носел за самоотбрана. Друга дейност на търговеца А. била свързана с търговия на хранителни стоки, притежавал басейн с ресторант, а всяка вечер лично той събирал оборота от обектите си. За това му било необходимо носене на късо огнестрелно оръжие. Твърди се, че за да е налице доказана необходимост и основателна причина за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, не следвало да има противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. В случая обаче била налична потенциална опасност и значителна степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения, която била достатъчна, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение. А. имал два случая на нападения, при което се наложило използване на оръжие от негова страна, именно за целта – самоотбрана. Това в достатъчност доказвало необходимостта за носене на огнестрелно оръжие и било основателна причина за подновяване на разрешителното му. Неправилно Началник РУ на МВР Хасково приел, че била налице „предполагаема /хипотетична/ опасност“, която не обосновавала по несъмнен начин осъществяване на дейност с огнестрелно оръжие и боеприпаси. Притежаването на огнестрелно оръжие по смисъла на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ не било крайна мярка, както приел решаващият орган в отказа си. Моли се за отмяна на оспорения отказ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез процесуален представител. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатска защита и образуване на делото.
Ответната страна – Началник РУ - Хасково при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
С Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия „Х“, №..., издадено на 03.08.2001г., издадено от Началника на РУ-Хасково е разрешено на Е.А. А. да носи за охрана, самоохрана: пистолет „Валтер“.със заверка, че важи до 03.08.2004 г.. От поставените върху разрешителното заверки е видно, че същото е подновявано периодично, като според последната заверка същото важи до 03.08.2018г. С Разрешение № 385/30.08.2013 г., издадено от РУ- Хасково, важащо до 03.08.2018 г., на Е.А.А. е разрешава да съхранява ООБ за вписаните в разр. обр. 3 отн. оръжия и боепр. за тях.
На 11.07.2018г. жалбоподателят Е.А.А. подал до Началника на РУ – Хасково заявление с вх.№ 197000-7851/11.07.2018г., за подновяване на издаденото му разрешително за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. В заявлението като причина за искането си посочил, че притежава фирма за продажба на професионални машини за шевната промишленост, налагало се да се транспортират на място и се плащали пари в брой, големи суми; за инкасо и охрана на бизнеса му. В заявлението е отразено, че се прилагат копие от лична карта, удостоверение от прокуратура, медицинско удостоверение, удостоверение за годност и употреба на оръжието, декларация и документи за платени държавни такси.
По повод подадената молба била извършена проверка и била изготвена Докладна записка рег. №1970р-24615/19.07.2018г. до Началника на РУ – Хасково(л.11), в която било посочено, че била извършена проверка в информационните масиви на МВР, от която се установило, че към настоящия момент срещу посоченото лице е заведен един брой ДП №343/01г. по описа на РУ – Хасково за престъпления по чл.316 от НК. Същият не бил осъждан, нямал криминални регистрации. Към момента за лицето нямало данни за противообществени прояви и злоупотреба с наркотични и упойващи вещества.
С писмо рег. №1970р-00-8088/17.07.2018г. на Началник РУ – Хасково(л.13),, Е.А.А. бил уведомен, че във връзка с подаденото от него заявление с вх. №197000-7851/11.07.2018г. до Началника на РУ – Хасково за подновяване срока на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, предстои да му бъде отказано подновяване на разрешението на носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като нямал основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава носенето, съхранението и употребата на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. На лицето е указано, че в тридневен срок от получаването на писмото може да изложи писмено своите възражения. Писмото е получено лично от настоящия жалбоподател на 20.07.2018г., видно от разписката към същото.
От мл. експ. П. С. Б.– гр. ТП, била изготвена Докладна записка рег. №1970р-24777/20.07.2018г., до Началник на РУ Хасково(л.8),. В същата е посочено, че в РУ Хасково се получило искане от Е.А.А. за подновяване срока на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Отбелязано е, че в дома си А. има създадени условия за съхранение на ООБ съгласно изискванията на ЗОБВВПИ. Нямало данни лицето да страда от психични заболявания. Посочено е също, че се прилага констативен протокол за извършената проверка. Видно от приложения Констативен протокол с рег. №1970р-24780/20.07.2018г., за извършена проверка на физическо лице на основание чл.153, т.1 и 2 и чл.154, ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ на 17.07.2018г., било констатирано, че на Е.А.А. е издадено разрешение №…2, валидно до 03.08.2018г. При проверката се установило следното: лицето притежава пистолет „Валтер“ .. и 40 бр. патрони за него. Съхраняват се в метална каса, със секретна ключалка, неподвижно закрепена за стена в стая в жилището. Направени били и задължителни предписания, подробно описани в протокола.
С вх. №197000-8380/24.07.2018г. било подадено възражение-обосновка от Е.А.А. ***. В същото А. посочил, че дава пояснения за дейността на фирмата, на която е управител- фирмата развивала няколко вида дейности: основната дейност била внос и продажба професионални шевни машини. Понякога се налагало машините да бъдат транспортирани на място до съответния град през почивните дни и плащанията ставали в брой /ставало въпрос за суми над 10 000 лева/, нормално било, за да бъдат опазени, да притежава оръжие, защото имали два случая на нападение на микробуса им. Другата основна дейност, свързана също с търговия – хранителни магазини и обществен басейн с ресторант. И при двата случая оборотът се събирал вечер, лично, ставало въпрос също за големи суми. Целият град бил пълен с крадци и наркомани. За да може да си опазят стоката, се налагало да има това разрешително.
С Отказ рег.№1970з-536/02.08.2018 г., издаден от Началника на РУ - Хасково, на основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя било отказано подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. В мотивите на отказа е посочено, че липсват данни, обосноваващи по безспорен и убедителен начин необходимостта от притежаване и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, с цел самоотбрана.
Отказът бил връчен на адресата си срещу подпис на 03.08.2018г.
Жалбата срещу отказа е подадена на 08.08.2018г., чрез административния орган и заведена с вх. № 197000-8986 от същата дата.
По искане на жалбоподателя по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на Г. Н. С. и С.А. М..
Свидетелят Г.Н. С. заяви, че с жалбоподателя са съседи, цял живот го познавал. Последния се занимавал с шевни машини, имал магазини, заведения. Съседи били в Хасково, където било заведението с басейна, а свидетелят живеел под училище „Митко Палаузов“ на ул. В.. В махалата си го знаели, че е бизнесмен – машини, магазини имал, басейн. Свидетелят се водел на ТЕЦ – Хасково, от Хайван пазар нататък, от 2012 г. -охранявали, и гледали животни. Налагало им се вечер, особено събота, неделя, ходели там да наглеждат стопанството. През тази година, м. май – било топло и телетата били отвън, може би 11-12 часа вечерта, свидетелят завивал покрай заведението стопанисвано от жалбоподателя, за да се спусне по ул.“Б.К.“ (къщата на свидетеля била на ъгъла на ул.“Б. К.“ и ул. „В.“) и чул нещо като гръм. После, като спрял колата, видял на двора жалбоподателя, на паркинга, да стреля във въздуха. Свидетелят решил да не спира и тръгнал веднага надолу, с колата по инерция и се прибрал. На другия ден разбрал, че са нападнали и са счупили нещо на джипа. Защо го нападнали, всеки говорел различно – че са търсили пари, работи. С жалбоподателя говорил на другия ден. Питал го какво става, а той казал: „Какво да ти кажа, нали знаеш, едно и също. Докато да изляза и …“. Дали имало образувана преписка в полицията, дали бил подаден сигнал по случая – свидетелят предполага, че имало. Знаел, че жалбоподателя има лично оръжие, защото с колегата, с когото били на ТЕЦ-а, и той имал така лично оръжие. Те си го притежавали двамата законно.
Свидетелят С.А.М. заявява, че е първи братовчед на жалбоподателя. Сочи , че миналата година- 2017 г., била последната ситуация, в която бил с него. Имали курс до гр.П., след Т.. Това било около месец декември. На връщане, вече бил късен следобед, сумрак, пътували през прохода Х.. Забелязали, че една лека кола ги следи и то доста време. Тогава жалбоподателят изкарал пистолета и стрелял във въздуха. Нямало начин да не ги следи тази кола, след като държала дистанция от 10-15 метра. Те изпреварвали - и тя изпреварвала, те намалявали – и тя намалявала. Минали пред тях, засекли ги, после пак изостанали. Минали пред тях и намалили темпото, те продължавали да карат. После пак минали зад тях, оглеждали се в тях, нямало начин да не се усъмнят. И след като жалбоподателят стрелял във въздуха и край - тази кола изчезнала. Той стрелял с неговия си пистолет, свидетелят не знаел марката. Това станало на връщане, след като разтоварили стоката, някъде по Х.С оспорващия ходил за стока. Той се занимавал с шевни машини, с ресторантьорство, имал хранителен магазин, постоянно бил в движение, пари събирал, той бил човекът – инкасо. Колата, която ги следяла, ги изпреварила и влязла пред тях и карала пред тях. Същевременно намалила скоростта. Там си карали нормално със 100-110 км/ч, той паднал на 80 км/ч, те също паднали на 80 км/ч. После пак го изпреварили, той минал след тях и продължил да ги следи, докато се произвели изстрелите. Нямало рязко спиране, да им засича пътя. Не стреляли срещу тях. Според тях колата се държала много странно. Не помнел марката и цвета. Свидетеля сочи, че знаел и за случая с разбития прозорец на джипа, макар и да не присъствал. Не му разказвал жалбоподателя. Сутрин на кафето всичко се научавало, свидетелят от съседи и общи познати разбрал какво е станало. Разбрал, че разбили джипа и пак било стреляно. Когато се движели от Х/ на връщане носели голяма сума пари. Свидетелят бил безработен и затова ходел навсякъде с жалбоподателя.
В проведеното по делото на 04.12.2018г., открито съдебно заседание, жалбоподателят обяснява, че за случая с джипа има преписка. Собственикът на джипа бил клиент на заведението и автомобила бил паркиран на паркинга пред него. Заведението било нощно, имало басейн, вечерта идвали доста хора. Клиентът им бил забравил две чанти в колата си . В едната чанта са били на документите на фирмата клиента му, а в другата чанта били 30 хил. лв. (тридесет хиляди лева). Паркингът бил отпред, осветено било, обаче крадците били издебнали тъмния край покрай оградата. Жалбоподателят бил видял как разбиват и посягат. По това време той стоял на служебната маса (първа до паркинга), за да може да види кой влиза и кой излиза. Чул чупене на стъкла, затичал се и видял как посяга, на 10 метра. Извикал „Стой“, гръмнал веднъж, но крадците изчезнали. Вместо чантата с парите обаче, били хванали чантата с документи. Пояснява, че върху заведението не е имало нападение, но инциденти имало много пъти. Примерно: слагали дроги на масите, правели проблеми на сервитьорите, а там работели и дъщеря му и синът му, тъй като заведението било семейно. Жалбоподателят бил освен управител и охрана на заведението и точно за тази работа му трябвало това оръжие. За случая при Х. не били подали жалба до прокуратурата, защото не били видели нито лица, нито имало нещо конкретно, просто ги следели в продължение на 50 км. Сумата, която пренасяли тогава, била към 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева). Отишли в северна България, но не било в гр.П., а в по-малък град. Закарал 5-6 машини с буса, разтоварили ги и тръгнали. Според оспорващия явно купувачите били пуснали хора да могат да си приберат парите. Не бил подавал сигнали в полицията за станалите случаи. Оспорващия управлявал автомобила.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните в хода на
производството доказателства, Административен съд - Хасково намира от правна
страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Началникът на РУ-Хасково е издател
на първоначално издаденото по
отношение на жалбоподателя Е.А.А. разрешително за носене и употреба на
огнестрелно оръжие. Подаденото заявление за подновяване на разрешението от
оспорващия е отправено
именно до този орган, в района на който е и постоянният адрес на
оспорващия. Следователно оспореният отказ изхожда от
компетентен по смисъла на чл. 87, ал.3, вр. с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ
орган.
Отказът е обективиран в писмена
форма и съдържа посочване, както на фактически, така и на правни основания за издаването му, които
кореспондират помежду си. Ето защо съдът счита, че е актът е мотивиран в необходимата степен позволяваща
извършването на преценка относно съответствието му с материалния закон.
При извършената служебна проверка не се установява при издаването на акта, административният орган да е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, а и такива не се твърдят от жалбоподателя. Производството по подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е регламентирано в специалният закон – Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В чл. 87 , ал.1 от с.з. е посочено, че в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, следва да подаде заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите посочени в т.1 и т.2 от същата норма, като съгласно ал.3 разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.
Съответно в чл. 83 от ЗОБВВПИ
е предвидено органът да проверява окомплектоваността на документите и служебно да проверява обстоятелствата по чл.
58, ал. 1, т. 3, 6
и 7,
както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено
престъпление от общ характер. В случая,
тези действия са извършени преди
издаване на обжалваният административен акт.
Указано е жалбоподателя, че в заявлението му не е обоснована
необходимостта за продължаване срока на разрешението му за носене, употреба и
съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси и даден е срок, в който жалбоподателят може да представи възражения. Обжалваният отказ е издаден след
представяне на такива от страна
на оспорващия, като видно от съдържанието му същите са същите са взети предвид
от органа при постановяване на акта му. Следователно не е налице и допуснато от
органа административно нарушение по реда на чл. 35 от АПК.
По отношение основният спорен по делото въпрос, а именно материалната законосъобразност на акта съдът намира следното:
В константната си практика, изразена в Решение № 4571 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г., VII о., Решение № 10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2015 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. и др. , касационната инстанция трайно приема, че о
сновна
предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона
е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично
изброените в закона цели. В случаите на издаване/подновяване на разрешение
законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от
издаване на исканото разрешение.Процедурата и изискванията за първоначалното
издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко
следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ.
В чл.
58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал предпоставките , при наличието на
които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, респ. да откаже да поднови срока на
разрешението. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т.
1 - 9
на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т.
10). Между страните не е
спорно, че хипотезите на чл. 58, ал.1, т.1-9 от ЗОБВВПИ не са налице по
отношение на заявителя. Спорният въпрос е налице ли е в случая по отношение на жалбоподателя целта, за която се иска подновяване на
разрешително.
В заявлението си Е.А.А. е посочил, че исканото
разрешение е с оглед : охрана на инкасото и бизнеса му.
Установявайки,
че в първоначалното заявление на А. не
са изложени конкретни доводи за съществуването на необходимост от притежаване на
оръжие на целите посочени в чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ и не са приложени доказателства за съществуването на тази
причина, органът, правилно
е указал на заявителя, че необходимостта
му не е обоснована и му е дал срок за
възражение. В допълнително представената молба от жалбоподателят, последният отново е посочил,
че оръжието му е необходимо с оглед охрана на търговската му дейност, свързана
с продажба на шевни машини и търговия с
хранителни стоки и ресторант с басейн, предвид два случая на нападение на
микробуса му. Т.е. видно е, че изложените от оспорващия причини поради
които желае да бъде подновено разрешението му са свързани само с охрана имуществото произтичащо от търговската
му дейност. Въпреки дадената
възможност оспорващият не е ангажирал доказателства обосноваващи
необходимостта от подновяване срока на
разрешителното му за носене, употреба и
съхранение на късоцевно оръжие.
С нормата на чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ, законодателя в специалният закон е разпределил доказателствената тежест между страните. По силата на същите разпоредби, административният орган има задължение служебно да събира доказателства само относно обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7 и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, респ. подновяването му. Доказателствената тежест за установяване на наличието на изискуемите обстоятелствата по чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ-т.е наличие на някоя от посочените в тази норма цели- самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, пада изцяло върху заявителя. Както вече бе посочено, в случая на жалбоподателя е била дадена възможност да обоснове целите по посочената норма, за който му е необходимо придобиване на късоцевно оръжие. Същият се е възползвал от тази възможност с молба от 24.07.2018г., но не е представил никакви доказателства. Изложените от него в допълнителната молба причини , са неконкретизирани и твърде общи – не е уточнено кога са били твърдените нападенията над автомобила необходим за търговската дейност на жалбоподателя, сигнализирани ли органите на полицията за същите.
Придобиването на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, макар и правнореглаентирана дейност крие риск от висока обществена опасност. Ето защо същото следва да е мотивирано и да са доказани сериозни и уважителни причини и именно по тази причина е поставено под разрешителен режим от страна на законодателя. Поради това последния е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ, като не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Ето защо, при всяко искане за издаване/подновяване на разрешение, следва по несъмнен начин да бъде доказана нуждата от придобиването/носенето/ употребата/ съхранението на оръжие. Жалбоподателят не е представил пред административният орган доказателства, които да обосноват необходимостта от носене, съхранение , употреба на огнестрелно оръжие респ. не е доказал наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ.
Опит за доказване на необходимостта от подновяване на разрешителното за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие жалбоподателят е сторил едва в съдебното производство, чрез ангажиране на гласни доказателства. В случая обаче, по преценка на настоящия съдебен състав, от събраните гласни доказателства по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на основателна причина налагаща подновяване разрешителното за носене, съхранени и употреба на огнестрелно оръжие на жалбоподателя. Показанията на св. С. и тези на св. М., в частта им касаеща случай на разбит автомобил, съдът възприема, но намира, че същите са ирелевантни за спора. Самите свидетели не твърдят автомобилът, който се сочи, че е бил разбит, да е притежаван от Е.А.. От друга страна видно от обясненията на самият оспорващ, нито разбитият автомобил, нито намиращите се в него вещи са били негова собственост, т.е. не се касае за посегателство срещу негови вещи.
По отношение на вторият случай, за който св. М.дава показания, следва да се посочи, че същия не конкретизира нито марката и модела на превозното средство, което твърди че ги е следило и преследвало в края на 2017г., нито цвета му, нито където точно през прохода Х. се е случило твърдяното преследване. Житейски нелогично е човек подложен на стрес от такова събитие, да не запомни такива съществени обстоятелства,които биха подпомогнали компетентните органи за разкриване на извършителя на подобно деяние, а още по-малко да не подаде сигнал за случая до съответното РУ. Показанията на свидетеля противоречат на твърденията на жалбоподателя, касателно това в кой точно град в Северна България са разтоварвани машините, а друга част от показанията му са вътрешно противоречиви. От една страна свидетелят твърди, че преследващият автомобил е засякъл моторното превозно средство, с което са се придвижвали, същевременно впоследствие заявява, че след като автомобила ги е изпреварил е продължил да се движи макар и по-бавно, но не е имало рязко спиране за засичане на пътя им . От друга страна следва да се посочи, че този свидетел е и от близкото обкръжение на жалбоподателя- негов първи братовчед и няма как да не е заинтересован от изхода на настоящото производство. Предвид изложеното, в частта им, касаещи преследването на автомобила управляван от жалбоподателя през м. декември 2017г.,показанията на същия свидетел са неконкретизирани, противоречиви, не ориентирани по място, и не се подкрепят от останалият събран по делото доказателствен материал. Ето защо съдът не кредитира с доверие показанията на св. С.М.. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че обстоятелството, че проходът Х. е планински такъв, който макар и сравнително леснопроходим е сред натоварените такива е общоизвестно. Предвид това, даже и да би могло да се възприеме, че в края на 2017г., действително друг автомобил се е движел след този управляван от жалбоподателя по продължение на прохода, то това обстоятелство по никакъв начин не води само по себе си автоматично на извода, че е било налице „преследване“, дори двата автомобила да са се движили с еднаква или дори приблизителна скорост.
Фактът, че жалбоподателят развива търговска дейност с шевни машини и ресторанстьорство също не е достатъчен да обоснове необходимостта от подновяване на разрешителното му притежаване и употреба огнестрелно оръжие. Твърденията му, че борави с големи суми пари, пренася скъпа техника, че е следен от контингента, че са разбивали магазина му и са влизали в дома му са останали изцяло недоказани.По делото не са представени нито надлежни писмени доказателства от които да е видна стойността на продаваната от оспорващия техника, нито какъв е търговският оборот от цялостната му дейност, нито че са подавани сигнали и са образувани преписки, респ. досъдебни производства с оглед осъществени престъпни действия срещу него. Напротив самият жалбоподател твърди, че не е сигнализирал органите на реда за такива.
Освен това,
видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в чл. 6 от ЗОБВВПИ - служебни цели (чл. 6, ал. 2) и граждански цели (чл. 6, ал. 3). И при двата вида цели, охраната на личността е обозначена като "самоотбрана", предполагаща лична защита а не "отбрана", предполагаща защита на другиго. Инцидентният опит на оспорващия да предотврати посегателство срещу чужди движими вещи, съответно, не може да обоснове наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ, придвид това, че както вече бе посочено, необходимостта за притежаване на това оръжие по смисъла на закона, следва да е свързана с лични причини на заявителя, а не за чужда отбрана. За защита на чужди вещи и собственост за законодателят е предвидил друг ред и органи за защита.
Наведените в заявлението на Е.А. причини за подновяване на разрешителното му са относими към към Закона за частната охранителна дейност, а не към ЗОБВВПИ . В този смисъл и Решение № 10 943 от 02 август 2012 г. на ВАС по адм. д. № 15169/2011 г., VII о., Р № 3992 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм .д. № 8056 / 2016 г., VII о. и Решение № 9894 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2017 г., VII отд. по идентичен случай,
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото не се установява необходимост от подновяване на разрешителното за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ и не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на благоприятен по искането на Е.А.А. административен акт, поради което законосъобразни се явяват изводите на Началника на РУ –Хасково, при ОДМВР-Хасково при постановяване на обжалваният отказ.
С оглед материалната законосъобразност на административният акт, същият се явява и съответен на целта на закона.
В този смисъл, освен горепосочената практика на Върховният съд са и Решение № 10660 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2016 г., VII о. Решение № 2511 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2016 г., VII о Решение № 12881 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2013 г., VII о. и др.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорвания отказ за валиден административен акт, издаден при спазване на административно производствените правила и установената форма, при спазване на приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Е.А.А. *** против Отказ с рег.№ 1970з - 536/02.08.2018г., издаден от Началник РУ- Хасково при ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: