№ 59
гр. Кърджали , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20215140200616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 558022-F565677 от
28.01.2021г., издадено от М.П.С. - зам.-директор на ТД на НАП-Пловдив, с
което на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
„глоба” в размер на 1 399.33 лв. на "Централ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджийска"№43,
за извършено нарушение по чл.124, ал.5 от ЗДС във вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС,
във вр. с чл.78, ал.2 и ал.3 и чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС.
Жалбоподателят "Централ" ЕООД твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН. Моли
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се
от упълномощен защитник, който поддържа жалбата, по изложените в нея
съображения. В хода по същество, както и представено писмено становище
излага подробни съображения относно незаконосъобразността на оспореното
наказателно постановление. Моли за отмяна на обжалваното наказателно
1
постановление, претендира адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, се представлява от надлежно упълномощен представител. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Резолюция за възлагане проверка №П-16000920092892-0РП-
001/04.06.2020 г., удължена с Резолюция №П-16000920092892-0РП-
002/03.07.2020 г., удължена с Резолюция №П-16000920092892-0РП-
003/14.07.2020 г., удължена с Резолюция №П-16000920092892-0РП-
003/14.08.2020 г. на "Централ" ЕООД е извършена проверка от ТД на НАП-
Пловдив.
Във връзка с извършената проверка на дружеството жалбоподател е
връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения ЗЛ №П-
16000920092892-040 001/10.06.2020 г. за представяне на фактура покупки и
кредитно известие от "Термо помпени системи" ЕООД, ЕИК ********* за
периода м.04.2020 г., както и счетоводните регистри, по които са
осчетоводени фактурата и кредитното известие, в едно с платежните
документи. В отговор на искането "Централ" ЕООД е предоставило Фактура
№**********/16.04.2020 г. с ДО-27 986.63 лв. и ДДС 5 597.33 лв., издадена от
"Термо помпени системи" ЕООД, ЕИК *********. Предмет на сделката е
изгрждане на отоплително-охладителна инсталация. От "Термо помпени
системи" ЕООД е издадено кредитно известие №********** от 29.04.2020 г.,
с ДО – 27 986.63 лв. и ДДС 5 597.33 лв., с което се коригира ползването на
данъчен кредит.
За м. 04.2020 г. дружеството жалбоподател е декларарирало в СД по
ЗДДС с вх. №09001194154/12.05.2020 г., начислен ДДС в размер на 15 846.73
лв.-продажби и е ползвало данъчен кредит в размер на 41 781.51лв., като
2
резулатата за периода е ДДС за възстановяване в размер на 25 934.78 лв.
Дружеството жалбоподател е деклараирало КИ №********** от 29.04.2020 г.
в дневника за покупки за м.05.2020 г., което е довело до промяна на
резулатата за периода – данъчен кредит в размер на 36 184.18 лв. /41 781,51
лв.-5 597.33 лв./ и резултата за периода ДДС за възстановяване в размер на
20 337.45 лв. Невключването на КИ №********** от 29.04.2020 г. в
"Дневника за покупките" за периода на неговото издаване е довело до
определяне на данък за възстановяване в по-голям размер с 5 597.33 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на
показанията на свидетеля Д.М. и приетите по делото писмени доказателства:
искане с № П16000920092892-040-001 от 10.06.2020 г.; фактура с №
********** от 29.04.2020 г. ; фактура с № ********** от 16.04.2020 г.;
фактура с № ********** от 29.04.2020 г.; дневник за покупките от 01.01.2020
г. до 31.05.2020 г.; справка-декларация за данък върху добавената стойност с
вх. № 09001194154 от 12.05.2020 г.; документ /филтри/ за период месец април
2020 година за задължено лице:*********, "Централ" ЕООД; справка-
декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 09001196614 от
11.06.2020 г.; документ /филтри/ за период месец май 2020 година за
задължено лице:*********, "Централ" ЕООД; протокол с № П-
16000920092892-073-001 от 19.08.2020 г.; заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020
г.; Акт за установяване на административно нарушение № F565677 от
19.08.2020 г., възражение № ИТ 00-5568 от 20.08.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по по чл.124, ал.5 от ЗДДС във вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС,
във вр. с чл.78, ал.2 и ал.3 и чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното
лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
3
покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени
от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
Съгласно чл.78, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да
коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната
основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на
доставката, като в ал.3 на същия член е предвидено, че корекцията по ал. 2 се
извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по
ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл.
116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-
декларацията за съответния данъчен период.
За нарушение по тези текстове административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.2, пр.1
от ЗДДС. Разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДДС гласи, че при нарушение по
ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в
периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде
издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.
Съгласно ал.1 на същия член регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне
на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но
не по-малко от 1000 лв.
В случая съдът намира, че както процесното НП, така и акта за
установяване на административно нарушение не отговарят на установените от
закона императивни изисквания. Касае се за нарушение на императивните
разпоредби на чл. чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в частта
им за коректно описание на нарушението и нарушената законова разпоредба,
което е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на
наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално
основание, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество,
касаещи извършване на нарушението и неговото авторство. Разпоредбата
4
на чл. 124, ал. 5 ЗДДС въвежда задължение регистрираното лице да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по този закон, независимо от ал. 4 на същия член.
Следователно касае се за неизпълнение на задължение за отразяване на поне
едно кредитно известие в дневника за покупки. От обстоятелствената част на
АУАН и НП се установява, че невключването на КИ №********** от
29.04.2020 г. в "Дневника за покупките" за периода на неговото издаване е
довело до определяне на данък за възстановяване в по-голям размер с
5 597.33 лв. Дотук съдът прецени НП и дадената правна квалификация на
нарушението за съответна на обстоятелствата по делото и отразените факти
от обективната му страна. Същата касае именно неизпълнение на посоченото
задължение за отразяване на кредитното известие за периода, за който се
отнася.
Същевременно обаче както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са преценили, че извършеното
нарушение освен по 124, ал. 5 от ЗДДС следва да се квалифицира във връзка с
чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Последните разпоредби въвеждат задължение
регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при
изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при
промяна на вида на доставката, а корекцията по ал. 2 да се извърши в
данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с
отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116
от ЗДДС, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в
справка декларация за съответния данъчен период. Касае се за извършване на
корекция при възникване на определени предпоставки и срока, в който следва
да бъде сторено. Тоест тази норма въвежда самостоятелно и различно
задължение от това по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което има свои
собствен фактически състав и чието неизпълнение ще доведе до
самостоятелно основание за налагане на санкция. Следователно правната
квалификация на нарушението, за което дружеството е било наказано,
съдържа в себе си две самостоятелни задължения, неизпълнението на които
ще доведе до самостоятелни нарушения, за което по силата на чл. 18 от
ЗАНН на дружеството следва да бъдат наложени две санкции.
5
Всичко посочено дава основание на съда да приеме, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило
правата на дружеството жалбоподател. Нарушени са освен горецитираните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, така също и
правилото на чл. 18 от ЗАНН. В този смисъл постановлението с дадената в
него правна квалификация на нарушението и фактическото му описание
създават неяснота, която не може да бъде преодоляна. Разпоредбите на
чл. 124, ал. 5 и чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС представляват фактически състави на
две самостоятелни задължения на регистрираните по ЗДДС лица, респективно
на две самостоятелни нарушения. Затова и съвместното им съществуване при
осъществяване на едно нарушение е невъзможно, поради което ако
наказващия орган, беше счел, че е нарушен
и състава на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС следваше да наложи самостоятелна
санкция за това. Докато в настоящия случай е наложена само едно наказание.
Независимо, че в случая съдът не дължи произнасяне по същество на
спора, за пълнота следва да се отбележи, че разпоредба на чл. 124, ал. 5 от
ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от
него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването
в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия.
Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на
нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на кредитното
известието.
В тази връзка, задължение на административнонаказващият орган е да
установи фактът на получаване от "Централ" ЕООД на кредитното известие.
В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на
кредитното известие от жалбоподателя. В тези актове единствено общо е
цитирана законовата разпоредба, че не е отразило получения от него данъчен
документ – кредитно известие за периода, в който е издаден. В този смисъл,
съдът намира, че нарушението е недоказано, предвид неустановяването на
датата на получаването на кредитното известие от жалбоподателя. В този
смисъл административно наказващия орган не е ангажирал доказателства във
връзка с направеното от жалбоподателя оплакване, заявено пред него още
възражение вх. №ИТ 00-5568/20.08.2020 г., за това, че кредитното известие му
6
е предоставено след изтичане на срока за подаване на справката-декларация
по ДДС.
Обективното задължение за отразяване на кредитното известие в
дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни
документи от регистрираните лица, а в случай, че данъчните органи твърдят,
че това е станало на по-ранна дата, тяхна е доказателствената тежест да го
докажат. В този смисъл е и трайната съдебна практика.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените
правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение. Ответникът по жалбата не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което този въпрос не
следва да се изследва от съда, като направените разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се възложат в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 558022-F565677 от
28.01.2021г., издадено от М.П.С. - зам.-директор на ТД на НАП-Пловдив, с
което на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
7
„глоба” в размер на 1 399.33 лв. на "Централ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджийска"№43,
представлявано от управителя С.А.А. за извършено нарушение по чл.124, ал.5
от ЗДС във вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.78, ал.2 и ал.3 и чл.115, ал.1 и
ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив, да заплати на "Централ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Момчилград, ул.
"Гюмюрджийска"№43, представлявано от управителя С.А.А. сумата от 300
лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8