Жалбоподателят Б. моли съда да отмени наказателното постановление наказание по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.

         Въззиваемата страна – ** ІІ РУ Полиция - Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената му от съда възможност.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          На 24.09.2017г. в гр.Пловдив се провел футболен мач и около 21.00ч органите на МВР получили сигнал за нарушаване на обществения ред от футболни фенове в района на Дома на науката и техниката. На ул.“Гладстон“ бил изпратен полицейски екип с микробус, в който се намирал и свид.М.Д.Ц.. При пристигане на място конфликта бил вече приключен, но било взето решение лицата които се установят там да бъдат задържани. Тъй като едно от лицата установени в района бил жалбоподателя Б., той също бил задържан и в районното управление му бил съставен акт за неизпълнение на полицейско разпореждане бл.№836043/24.09.17г. Въз основа на него било издадено и процесното НП.

         Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя М.Д.Ц. разпитан като свидетел и от събраните в хода на делото писмени доказателства – АУАН.

         Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, като намира че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и съставяне на АУАН.

Настоящата инстанция намира възражението за основателно. Видно от самия АУАН и НП, че в тях не фигурира никаква информация какво е било полицейското разпореждане, респективно какво е вършил нарушителя, за да бъде отправено към него някакво разпореждане. От показанията на свидетеля става ясно, че сигнала бил за сбиване между групи лица, но сам сочи, че при пристигане на полицейските служители бой не е имало. Може само да се предполага, че той е издал полицейско разпореждане на жалбоподателя, но така и не става ясно какво е било неговото съдържание. В действителност в текста на акта е посочено, че разпореждането било отправено „от мен“. Следователно действително посочено е от кого е отправено разпореждането, противно на възражението в тази насока, което се явява неоснователно. По делото има докладна записка, която не може да се цени по същество, тъй като представлява показания в писмен вид, а последните не са допустими в това производство, защото не са по реда на НПК. Дори обаче да се бе установило, че полицейското разпореждане е било отправено от актосъставителя, че то е било да бъдат преустановени нецензурни изрази от страна на жалбоподателя, а той отказал да стори това, след като същите не факти не са описани в АУАН и НП, то налице е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалб.Б.. Той не е могъл да организира защитата си, защото липсват факти по които да се защитава, освен общата формулировка за неизпълнение на полицейско разпореждане. Така не става ясно нито какво се твърди да е вършил, нито спрямо кого. Преповтарянето н атекста на акта в НП също не дава възможност да се внесе яснота по фактите, а и не е допустимо едва с правораздавателен акт да се изясняват всички съставомерни елементи на вмененото нарушение. Това е така, защото наказанието е вече наложено, а нарушителя е лишен от възможност своевременно да обори обвинението.