№ 4867
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110141618 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу Р. Б.Б.,
ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл.2 КЗ за заплащане на сумата от 1306,95 лв., представляваща регресна
претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка [ЮЛ] с включени 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата
в размер на 214,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава от
17.12.2020 г. до 31.07.2022 г.
Ищецът основава претенцията си с твърденията, че на 23.05.2020 г. в
района на [адрес] е реализирано ПТП с участието на МПС [марка] с рег. №
[номер], собственост на В. Б.а, управлявано от Р. Б.. Произшествието се
дължало на противоправното поведение на ответника, който е управлявал
МПС с несъобразена скорост и изгубил контрол над автомобила и се ударил
паркираното МПС „[марка] с рег. № [номер]. Гражданската отговорност на
водача на автомобила, управляван от ответника била застрахова при ищеца,
който изплатил обезщетение за увредения автомобилв размер на 1281,95 лв. и
направил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Поддържа се, че
ответникът е отказал да се подложи на проба за алкохол и/или наркотични
вещества към датата на ПТП. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да
1
осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва от
предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
мораторна лихва за забава в размер на 214,92 лв. от датата на плащане до деня
преди завеждане на исковата молба.
Отговор на исковата молба е постъпил в законоустановения срок, с който
искът се признава.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от
фактическа страна:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
на 23.05.2020 г. в района на [адрес] е реализирано ПТП с участието на МПС
[марка] с рег. № [номер], собственост на В. Б.а, управлявано от Р. Б..
Произшествието се дължало на противоправното поведение на ответника,
който е управлявал МПС с несъобразена скорост и изгубил контрол над
автомобила и се ударил паркираното МПС „[марка] с рег. № [номер].
Гражданската отговорност на водача на автомобила, управляван от ответника
била застрахова при ищеца, който изплатил обезщетение за увредения
автомобилв размер на 1281,95 лв. и направил ликвидационни разноски в
размер на 25 лв. Ответникът е отказал да се подложи на проба за алкохол
и/или наркотични вещества към датата на ПТП. На 17.11.2020 г. е изпратена
регресна покана от ищеца до ответника.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл. 500, ал.1, т. 1, предл.2 КЗ следва да се
установи кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието
на валидно сключен договор за задължително застраховане [ЮЛ], в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие,
покрит риск по последния, че виновен за събитието е застрахованият при
ищеца водач, който е отказал да се подложи на проверка за алкохол и/или
наркотици, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят
е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в
2
предявения размер.
При така установените факи, за които страните не спорят, съдът достига
до еднозначен правен извод за кумулативното наличие на всички изискуеми
предспоставки за уважаване на процесния главен иск в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже основателност на
главния иск и изпадане на ответника в забава. Поради основателност на
главния иск и доколкото страните не спорят, че ищецът е изпратил до
ответника извънсъдебна покана за заплащане на регресното вземане, то съдът
достига до извод, че ответникът е изпадналм в забава и дължи мораторна
лихва в претендирания от застрахователя размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 110,87 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.1, т.1, пр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД Р. Б. Б.,
ЕГН ********** да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от 1306,95 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка [ЮЛ], ведно със законната лихва от 01.08.2022 г.
до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 214,92 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава от 17.12.2020 г. до 31.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Б. Б., ЕГН ********** да
заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 210,87 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3