РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 944
гр. Пловдив, 12.05.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 535 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП-Пловдив, депозирана чрез
юрисконсулт П., против Решение № 260053 от 12.01.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по НАХД №
6889 по описа на същия съд за 2020г., с което е отменено Наказателно
постановление № 536810-F562569/14.09.2020г.,
издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив срещу „ГЕППИТ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от Д.М., с ЕГН **********, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 11, ал.2 от
Закона за статистика на вътреобщностна търговия със стоки /ЗСВТС/ на основание
чл. 17, ал.1 от ЗСВТС.
Касационният
жалбоподател излага подробни съображения относно неправилност и необоснованост
на съдебния акт и липса на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира
се отмяната на съдебния акт, респективно
потвърждаване на НП. Претендират се и
съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище
изразява съображения относно
неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноските по делото.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: На 03.08.2020 г., Х.И., в качеството и на инспектор по
приходите в НАП, съставила АУАН с бланков № F562569/03.08.2020г. срещу „ГЕППИТ
ГРУП” ЕООД, тъй като в хода на служебно
извършена проверка на 21.07.2020 г., установила, че дружеството, като интрастат
оператор по смисъла на чл. 7 ЗСВТС, не е подало в ТД на НАП-Пловдив месечна
декларация по системата ИНТРАСТАТ /ИЗПРАЩАНИЯ/ в предвидения от закона срок, а
именно 20-то число на месеца, следващ първия референтен период. Установено е,
че декларацията /ИЗПРАЩАНИЯ/ е за референтен период юни 2020 г. и е следвало да
бъде подадена най-късно до 20.07.2020 г. включително в ТД на НАП-Пловдив. Това
не е сторено, декларацията е била подадена на 28.07.2020 г. с вх. №
109309/28.07.2020г. и е приета без грешки и несъответствия. Възражения са
депозирани на 04.08.2020г., но не са уважени.
Последвало е издаването на НП №
536810-F562569/14.09.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив срещу
„ГЕППИТ ГРУП“ ЕООД, представлявано от Д.М., с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 11, ал.2 от ЗСВТС и
на основание чл. 17, ал.1 от ЗСВТС.
Районният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа
последователност и е приел, че на практика липсва спор между страните по
отношение фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Приел е, че дружеството със своето бездействие в
срока до 20.07.2020 г. включително, е осъществило от формална страна състава на
нарушението по чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС.
Приел е обаче, че в случая се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като все пак дружеството е
изпълнило своето задължение, макар и с малко закъснение, да депозира своята
Интрастат декларация. Закъснението е в
минимален срок от 8 дни, като не са настъпили вредни последици, включително по
никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата. Посочено е, че
нарушението е извършено за първи път
ПРС е приел още, че целта на правната норма
да се осигури статистическа информация относно вътрешнообщностната търговия е
постигната, доколкото данните са декларирани. Закъснението от 8 дни е
незначително и не води до неполучаване и неотразяване на информацията за
съответния месечен референтен период. Целите на деклариране на данните в
системата Интрастат не са засегнати, информацията е предоставена с минимално
закъснение. Интерстат декларацията за месец юни 2020 г. е подадена преди още да
е съставен АУАН с бланков № F562569/03.08.2020г.
Касационният съд съобрази следното: Съгласно
чл.6, ал.1 от ЗСВТС системата "Интрастат" се прилага за събирането на
данни за вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на
Република България на стоки на Европейския съюз.
Съгласно
чл. 7 от ЗСВТС задължени лица за подаване на декларации по системата
"Интрастат" - Интрастат оператори, са лицата, регистрирани по Закона
за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътрешнообщностна
търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за
деклариране по чл. 3, ал. 1, т. 1, поотделно за всеки търговски поток -
изпращания или пристигания съгласно чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
638/2004.
Съгласно
чл. 11, ал.2 от ЗСВТС Интрастат оператори с възникнало текущо задължение
подават Интрастат декларация до 20-о число на месеца, следващ първия референтен
период. За следващите референтни периоди срокът е този по ал. 1.
На практика липсва спор между страните
по отношение фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
наказателното постановление, поради което и според касационния съд не е необходимо да се прави
някакъв подробен анализ на събраните в хода на административнонаказателното
производство писмени доказателства. Действително чрез своето бездействие в
периода до 20.07.2020 г. „ГЕППИТ ГРУП“ ЕООД е извършило административно
нарушение на чл. 11, ал.2 от ЗСВТС.
Съгласно
чл. 28 ЗАНН, при маловажни случаи на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК, в
съответствие с ТР№ 1/12.12.2007 г. на ВКС. Критериите за определяне на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН са регламентирани в чл. 93, т. 9 НК,
който по отношение на ЗАНН се прилага субсидиарно и съгласно който
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. При
субсидиарното приложение на критериите на чл. 93, т. 9 НК, маловажен случай е
налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и
дееца, извършеното административно нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Отнася се за юридически признак на извършеното деяние,
обуславящ смекчена административнонаказателна отговорност, като преценката
следва да се направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се
до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за извършителя и другите обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност на извършеното. В настоящия казус следва да
бъдат отчетени следните обстоятелства - закъснението в подаването на
декларация, на първо място, е осем дни; дружеството не е санкционирано за други
нарушения на чл. 11, ал. 2 ЗСВТС; не са настъпили вредни последици за фиска,
нито са засегнати охраняваните с посочената правна норма обществени отношения.
Целта на правната норма да се осигури статистическа информация относно
вътрешнообщностната търговия е постигната, доколкото данните са декларирани.
Закъснението от осем дни е незначително и не води до неполучаване и
неотразяване на информацията за съответния месечен референтен период. Целите
свързани с деклариране на данните в системата Интрастат не са засегнати,
информацията е предоставена с минимално закъснение. Интерстат декларацията за
месец юни 2020 г. е подадена преди още да е съставен АУАН на 03.08.2020 г.
Съвкупно преценени тези факти разкриват по - ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение в сравнение с други нарушения от същия вид
както правилно е възприел и първоинстанционният съд. Демонстрираното от
дружеството поведение на съобразяване със закона, макар и след предвидения срок
има съществена относителна тежест за определяне изключително ниската степен на
обществена опасност на деянието, при наличието на която наложената с НП санкция
се явява в противоречие с целите по чл. 12 от ЗАНН. В тази връзка,
предупреждението по чл. 28 от ЗАНН се явява достатъчно за постигане на същите
цели, поради което отменяйки НП на това основание, ПРС е приложил правилно
материалния закон.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Своевременно
е претендирано адвокатско възнаграждание от процесуалния представител на
ответника по касационната жалба.
В
писмено становище от 05.04.2021г. процесуалният представител на ТД на
НАП-Пловдив е възразил относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Следва да се посочи, че в случай на
реално заплатено от клиента адвокатско възнаграждение относима е редакцията на
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, респективно уговаряне на дължимото възнаграждение. Представен е по касационното дело договор за
првна помощ с дата 22.02.2021г., т.е. същият е сключен след изменението на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, според който за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението, при интерес
до 1000 лв., е 300 лв. Възнаграждение в размер на 300лв. е изплатено на
процесуалния представител на дружеството.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде
уважена в размер на 300лв. триста лева/, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските и с оглед на изложените
по-горе мотиви.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260053 от 12.01.2021г. на
Пловдивския районен съд, постановено по НАХД № 6889 по описа на същия
съд за 2020г.
ОСЪЖДА
ТД на НАП-Пловдив да заплати в полза на „ГЕППИТ
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Д.М., сумата в размер на
300лв./триста лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.