Р E Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Плевен, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 2 описа на
Административен съд – Плевен за 2022 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 526
от 10.11.2021 г.,
постановено по анд 20214430201430/2021 г., Районен
съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 21-0940-000222/9.06.2021
год. на началник РУ-Пордим към ОД на
МВР- Плевен, в което на П.Г.П. с ЕГН ********** ***, са наложени следните
административни наказания: 1) на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 500 лева и 2) на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.второ от ЗДвП – глоба
в размер на 10 лева, за нарушения на чл.139, ал.1, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП затова, че на 11.05.2021 г. около
10,30 часа в община Пордим, на път трети клас №3501, на около 500 м. от табела
изход на гр.Пордим, идвайки от с.Одърне посока гр.Пордим, управлява колесен трактор ****с регистрационен номер ****/ с обща ширина 4,65 м. при допустима 2,55 м.
съгласно чл.5, ал.1, т.1Б.А от Наредба №11 на МРРБ, измерена с ролетка в
присъствието на водача, като няма издадено разрешение от собственика или администрацията, управляваща
пътя за движение по републиканската пътна мрежа или пътищата, отворени за
обществено ползване. Движи се в колона от четири бр.колесни
трактори. Не представя контролен талон към СУМПС.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Г.П., чрез адвокат Г.Г. ***, който счита,
че същото е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че при издаването на обжалваното НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че съгласно чл.42 т.5
и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени
законовите норми, които са нарушени и в този смисъл следва да е налице правно
единство както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и
тази, отразена в НП. Сочи, че в конкретния случай, видно от АУАН, като нарушени
са посочени разпоредбите на чл.6 от Наредба № 11 на МРРБ и на чл.139 ал.1 т.2, пр.2
от ЗДП, докато в НП фигурират като
нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 във връзка с чл.5, ал.1, б.а
от Наредбата. По този начин посочената в АУАН правна квалификация на
нарушението е различна , и жалбоподателят не е в състояние да разбере
какво е нарушението, което се твърди, че е извършил. Това нарушение счита за
съществено, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за мотивите на АНО за промяна на правната
квалификация и се е стигнало до обвинение в НП, напълно различно от вмененото с
АУАН., което е нарушило правото на защита на жалбоподателя. В заключение моли
съда да отмени оспореното решение и
потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от адв.Г., който поддържа жалбата на
заявените в нея основания, сочи, че процесният път,
на който е спрян касаторът, попада в обхата на издаденото разрешително. По същество моли съда да
отмени решението и НП.
Ответникът Областна дирекция на МВР - Плевен, в
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че от
акт за установяване на административно нарушение Серия АВ бл. №
226052/11.05.2021г. е видно, че на същата дата около 10:30 часа, на път III
3501 на около 500м. от табела изход от населено място гр. Пордим, идвайки от
с.Одърне посока гр. Пордим, като водач на колесен
трактор „****“, с рег. №**** /по КТИ/, извършва следните нарушения: като
допустима обща ширина от 2.55м. съгласно чл.6 от Наредба №11 на МРРБ от
03.07.2001г., същият е с обща ширина от 4.65 метра, измерено със стандартизирано
измервателно средство ролетка в присъствието на водача, като няма издадено
разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя за движение по
републиканската пътна мрежа или пътищата, отворени за обществено ползване,
движи се в колона от четири колесни трактора. Не
представя КТ. Нарушението е подведено под нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
чл.100 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения. Въз основа на акта
за административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно
постановление №21-0940-000222/09.06.2021г., с
което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 500 лв. на основание чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за това че на 11.05.2021г. около
10.30 часа в Община Пордим на път трети клас №3501 – на около 500м. от табела
изход на гр. Пордим, идвайки от с.Одърне посока гр. Пордим, управлява колесен трактор „****“, с рег. №**** по КТИ с обща ширина
4.65м. при допустима 2.55м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от Наредба № 11 на
МРРБ. Измерено с ролетка в присъствие на водача, като няма издадено разрешение
от собственика или администрацията, управляваща пътя за движение по
републиканската пътна мрежа или пътищата, отворени за обществено ползване.
Движи се в колона от четири броя колесни трактори. Не
представя контролен талон към СУМПС.
Въз основа на приетото за установено съдът приел, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3
от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели. При цялостната проверка
на атакуваното НП не констатирал нарушения на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите
имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно-наказващият орган
изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Според въззивния съд констатациите
в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели М. и П., както и от приетите и вложени чрез прочитането им в делото
писмени доказателства. Съдът се позовал на разпоредбите на чл. 42, т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според които АУАН и НП да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено . Съдът констатирал, че в
НП е изписано, че жалбоподателят е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е
посочено в обстоятелствената част на същия, че извършва следното нарушение, при
допустима ширина от 2,55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС на МРРБ, същият е с обща ширина от 4.65м., измерено със
стандартизирано измервателно средство ролетка. Посоченият чл.5, ал.1, т.1,
б.“А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на МРРБ в обстоятелствената част на НП се отнася за допустимите
максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, за широчина на всяко ППС - 2,55 m. Съдът констатирал несъответствие в цифровото
изписване на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, като в акта е
изписано, че е извършено нарушение на чл.6 от Наредба №11 на МРРБ, а в НП е
изписано чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от Наредба №11 на МРРБ, но според решаващия
състав на РС това несъответствие не съставлява съществено процесуално
нарушение, защото нередовността в акта е отстранена впоследствие от
административно- наказващия орган в процесното НП. Съдът
направил извод, че изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели М. и П.. В хода на съдебното следствие съдът е изискал
справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Плевен,
от която е установил, че съгласно Решение №959/31.12.2018г. на Министерски
съвет на Република България за утвърждаване на Списъка на републиканските
пътища, път III-3501, (Гривица-Плевен) – Згалево-Пордим-Одърне-Каменец-Летница
е републикански път III-ти клас, на територията на две области Плевен и Ловеч.
На територията на област Плевен пътят е от км 0 +000 -32 +650 , с дължина
32,650км. От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът
направил извод, че П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушенията по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители съдът преценил като
последователни, логични и в пълнота разкриващи проверката, която е извършена на
място и установяващи, че П. е управлявал горепосоченото МПС, което е с извънгабаритни размери на ширина, измерена със
стандартизирано измервателно средство (ролетка), което е отчело 4,65 м, при
допустими 2,55 м. Това мотивирало съда да приеме за доказано по несъмнен начин нарушението и
авторството му. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите
за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за съставомерност и доказаност на
вмененото на П. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този смисъл касационната
инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК
напълно споделя изложените от въззивния съд
мотиви и препраща към тях, за да
обоснове решението си.
Забраната
за движение на извънгабаритни и тежки превозни
средства по пътищата не е абсолютна, като последните могат да се ползват след
снабдяване със съответно разрешително. Установеният ред за движение на такива
ППС, е описан подробно в
обстоятелствената част на издаденото НП, а именно- при липса на издадено
разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя , за движение по републиканската пътна мрежа
или пътищата, отворени за обществено ползване. С това не е спазено и изключението от забраната ППС да могат да се
движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по
републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя,
и то за движение по съответния пътен участък. За да управлява законосъобразно
по пътя процесното ППС, водачът е следвало
да разполага с разрешително, без значение чия е отговорността за
снабдяване с последното. Вярно е, че по
делото е представено Разрешително №РИ-2243/28.04.2021 год. , което по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не
изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в
самото разрешително е вписано, че не
важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III
клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено
нарушението, съставлява път от трети клас
3501, разположен на територията на две области-Плевен и Ловеч. Поради което
издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този
пътен участък и се приравнява на липса на издадено разрешително.
Неоснователно е основното релевирано
в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, предвид,
че в АУАН и в НП са посочени като нарушени разпоредбите
на чл.139 ал.1 т.2,пр.2 от ЗДП в привръзка с чл.6 от
Наредба № 11 на МРРБ, докато в НП фигурират като нарушени разпоредбите на
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 във връзка с чл.5, ал.1, б.а от Наредбата. Касаторът твърди, че по този начин посочената в АУАН правна
квалификация на нарушението е различна и жалбоподателят не е в състояние да разбере
какво е нарушението, което се твърди, че е извършил, поради което се е стигнало
до обвинение в НП, напълно различно от вмененото с АУАН., което е нарушило
правото на защита на жалбоподателя.
Видно е,
че и в съставения АУАН, и в издаденото наказателно постановление като нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази
разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в
конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с
такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. За
да допълни съставът на нормата, както в АУН, така и в НП е направена привръзка с разпоредба на приложимата в случая Наредба №11 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, но в съставения акт е посочена грешна разпоредба от
Наредбата-тази на чл.6, вместо правилната –тази на чл.5, ал.1, т.1,б.А от
Наредбата, която впоследствие коректно е посочена в издаденото НП. Това
нарушение обаче не е съществено.
На първо
място, нарушението не е съществено, защото самата приложима норма от Наредбата
и нейните изисквания са посочени в описателната част на нарушението, където е
описано какви са изискванията на нормата за ширина на съответното ППС съгласно
приложимата Наредба. Посочено е конкретно, че максималната ширина за движение
по Наредба №11 на МРРБ е 255 см., а такова е изискването именно на нормата на
чл.5, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Описана
е и конкретно установената ширина на ППС, измерена по надлежния ред със
съответното техническо средство, поради което е налице яснота относно основните
елементи на състава на нарушената нормативна разпоредба. В обстоятелствената
част и на АУАН, и на НП, изрично и недвусмислено е посочено, че се касае за
управление на ППС с размери-ширина, над установените в нормативната уредба. Посочен
е и „Установения за това ред”, който не е спазен – без разрешение от или от
администрацията, управляваща пътя за движение по републиканската пътна мрежа
или пътищата, отворени за обществено ползване.
С което не е спазено и
изключението от забраната на чл.139 ППС да могат да се движат дори и при
наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа,
ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по
съответния пътен участък. Ето защо според касационната инстанция са описани
всички типични признаци на състава на вмененото нарушение, поради което
направената в АУАН привръзка с грешна правна норма от
Наредбата, а не коректната такава, не нарушава правото на защита на
привлеченото към отговорност лице.
По-същественото е, че в
мотивите на постановеното от Върховен административен съд Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. е
разписано, че квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с
неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна
норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без
правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган
по чл. 53, ал. 2
ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите
обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства,
сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима
към установените обективни и субективни признаци на деянието. В случая това е
сторено от АНО-на основание изготвената
от актосъставителя Докладна записка
рег.№940р-2924/12.05.2021 год. и във връзка с правомощията си по чл.53,
ал.2 от ЗАНН АНО е преквалифицирал
деянието, като е дал правилната правна квалификация на същото по чл.139, ал.1,
т.2 от ЗДП във връзка с чл.5, ал.1, т.1, б.А от Наредба №11 на МРРБ, поради
което и в тази насока не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Като е достигнал до извод за правилност и
законосъобразност на НП в тази част-относно вмененото нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП, както и в частта относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДП-неносене на контролен талон, който не се спори, че не е носен от водача при
проверката, ПРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение в оспорената
част, което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 526
от 10.11.2021 г., постановено по анд 20214430201430/2021 г на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/