Р Е Ш Е Н И Е
№ 273/27.02.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5632 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от М.К.К. срещу Наказателно постановление № 19-0769-005389/31.10.2019 г., издадено от началник група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2019 г., около 08:15 часа, в гр. Бургас, по бул. Демокрация, до Дом № , по посока на движение бул. Ст. Стамболов, жалбоподателят М.К.К. управлявал собствения си лек автомобил БМВ 318, с рег. №. На посочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. О.А., който след като направил справка установил, че жалбоподателят не е регистрирал в срок придобитото от него МПС и същото било със служебно прекратена регистрация, считано от 31.01.2019 г.
Свидетелят О.А. съставил АУАН, като квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да прави възражения.
При тази фактическа обстановка на 31.10.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на св. О.А. и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство за констатациите в него, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на група към сектор ПП, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – младши автоконтрольор към сектор ПП - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил БМВ 318, с рег. № А0869КН, безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване - в гр. Бургас. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи по безспорен начин, че на посочената дата (10.05.2019 г.) и място (гр. Бургас) жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ 318, с рег. №, със служебно прекратена регистрация на 31.01.2019 г. Регистрацията е била служебно прекратена поради неизпълняване на задължението на собственика да регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването му. Съдът намира, че жалбоподателят действително е извършил процесното административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкциониран.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не следва да носи отговорност, доколкото той не е бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно която “служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.”. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и контролните органи са нямали задължението да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел и не е действал виновно. В случая, крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 30.01.2019 г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок, на 31.01.2019 г.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, както и за други отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което правилно двете кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер. Следва да се посочи, че съдът няма възможност да отмени само една от двете санкции, образуващи в съвкупност наказанието за съответното нарушение – така както иска жалбоподателя. Касае се за наказание, което включва в себе си две санкции, за които законодателят е предвидил, че се налагат кумулативно (едновременно), а не алтернативно, и които в своята съвкупност следва да обезпечат целите на административнонаказателната репресия. Още с т. 1 на ППВС № 10 от 28. IX. 1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК (вкл. и ал. 3 на същата норма), поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер или за неналагане на една от кумулативно предвидените санкции.
На последно място съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си. Изложените твърдения за евентуални затруднения, свързани с упражняваната от жалбоподателя трудова функция и необходимостта му да използва МПС, освен че не са подкрепени с конкретни доказателствена, не са и от категорията на тези обстоятелства, които да доведат до извод за маловажен случай на конкретното нарушение. Всяка една санкция/наказание по дефиниция води до неблагоприятни последици за адресата си, поради което и няма как само това обстоятелство да е причина за отмяна на НП. Конкретният случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005389/31.10.2019 г., издадено от началник на група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП на жалбоподателя М.К.К., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:КА