Присъда по дело №3567/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 125
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110203567
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 125
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Наказателно дело частен
характер № 20203110203567 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. Т. К., роден на ****, живущ в гр. Варна, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН
**********.
ЗА НЕВИНЕН в това на 12.05.2018 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с
Т. СТ. К., да е причинил лека телесна повреда на ИВ. Р. М., изразяваща се в причиняване на
болка и страдание извън разстройство на здравето, обусловени от контузия на главата,
травматичен оток и кръвонасядане в теменната област – престъпление по чл.130 ал.2 вр.
чл.20 ал.2 от НК, както и за невинен в това да е извършил престъпление по чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, съобразно визираната в частната тъжба и уточнението към нея
квалификация на деянието, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА
по възведеното с частната тъжба и уточнението към нея обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т. СТ. К., роден на ***, живущ в гр. Варна, българин,
български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН
**********,
ЗА НЕВИНЕН в това на 12.05.2018 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител
със СТ. Т. К., да е причинил лека телесна повреда на ИВ. Р. М., изразяваща се в причиняване
на болка и страдание извън разстройство на здравето, обусловени от контузия на главата,
1
травматичен оток и кръвонасядане в теменната област – престъпление по чл.130 ал.2 вр.
чл.20 ал.2 от НК, както и за невинен в това да е извършил престъпление по чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, съобразно визираната в частната тъжба и уточнението към нея
квалификация на деянието, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА
по възведеното с частната тъжба и уточнението към нея обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител ИВ. Р. М., чрез адв. Д., граждански иск
против подсъдимия СТ. Т. К. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
претендирано обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната
лихва от датата, визирана в тъжбата 12.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител ИВ. Р. М., чрез адв. Д., граждански иск
против подсъдимия Т. СТ. К. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
претендирано обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната
лихва от датата, визирана в тъжбата 12.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА частния тъжител ИВ. Р. М. да заплати направените по делото разноски в
размер на 30 /тридесет/ лева по сметка на РС – Варна.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва в петнадесет дневен срок от днес пред състав на
Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда по НЧХД 3567 по
описа за 2020 год. на Варненския районен съд – ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен
състав.


Срещу подсъдимите С. Т. К. -ЕГН ********** и Т. С. К.
ЕГН**********, във ВРС е постъпила частна тъжба от И. Р. М. , в която са
наведени твърдения, че подсъдимият е извършил няколко престъпления на
12.05.2018г. в гр.Варна.
Във връзка с внесената във ВРС тъжба е образувано НЧХД №
3567/2020г.
С разпореждане от 20.10.20г., влязло в сила, на основание чл. 250, ал.1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, съдът прекрати
частично наказателното производството по НЧХД 3567/2020год . по описа на
ВРС, ХУ-ти състав, образувано по частна тъжба на И. Р. М. , срещу С. Т. К. и
Т. С. К. , за престъпления, квалифицирани по чл.144 ал.1 от НК и чл.146 ал.1
от НК, както и за това, на процесната дата подсъдимите С.К. и Т.К. да са
причинили на пострадалия М. увреждане- ТРАВМАТИЧНАТА
ЛУКСАЦИЯ /ИЗКЪЛЧВАНЕ НА ДЯСНА РАМЕННА СТАВА, което е
определило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
период от около 2,5-3 месеца.
Със същия съдебен акт съдът е разпоредил разглеждането на
горепосоченото НЧХД да продължи единствено във връзка с претендирани
увреждания, квалифицирани от повереника на частния тъжител като такива,
осъществяващи състава на чл.130 ал.1 от НК, за които прокурорът е
приложил процедурата по чл.25 ал.1т.6 от НПК, а именно:контузия на главата
и травматичен оток и кръвонасядане в теменната област на главата.
В съдебно заседание, на основание чл.84 и следващите от НПК съдът
прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения
от частния тъжител И. Р. М. , чрез адв. Д., граждански иск против подсъдимия
С. Т. К. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща претендирано
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със
законната лихва от датата, визирана в тъжбата 12.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.84 и следващите от НПК съдът прие за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес и предявения от частния
тъжител И. Р. М. , чрез адв. Д., граждански иск против подсъдимия Т. С. К. в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща претендирано
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.1 вр.
1
чл.20 ал.2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със
законната лихва от датата, визирана в тъжбата 12.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.84 и следващите от НПК съдът конституира частния
тъжител И. Р. М. , чрез адв. Д., като граждански ищец в настоящото
производство.
Повереникът на ч.т. и гр. ищец М. в хода на делото по същество изразява
становище, че от обективна страна двамата подсъдими са извършили
престъплението, предмет на наказателното производство, считайки, че
заключението на изготвената СМЕ напълно кореспондира с показанията на
св.А., явяващ се единствен пряк свидетел на случилото се.По отношение
показанията на останалите свидетели повереникът изразява становище, че
същите са безпочвени и са били подготвени предварително и че целят да се
докаже някаква реторсия.Излагат се аргументи за наличие на пряк умисъл у
подсъдимите за извършване на процесното деяние, който е бил провокиран
от желание за мъст и да бъде даден урок на тъжителя.Повереникът визира
фактическа обстановка, която счита за безспорно установена, приемайки, че
заради отправени забележки към родственик на подсъдимите- син на единия
от тях и внук на другия подсъдим, двамата подсъдими със съвместни
действия-нанасяне на удари, са причинили уврежданията на частния тъжител
и моли за осъдителна присъда, уважаване на гражданските искове и
присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимите излага аргументи в подкрепа на
становището си, че безспорно при частния тъжител се констатират
определени увреждания, претендирани с частната тъжба, но не е доказан по
безспорен и несъмнен начин механизма на причиняването им.Защитникът
коментира становището на вещото лице, изготвило назначената от съда СМЕ,
че е възможно при наведена глава уврежданията да са получени при удар с
вратата, но такова фактическо обвинение не е било възведено в нито един
момент от наказателното производство, като счита, че не са ангажирани нито
преки, нито косвени доказателства че двамата подсъдими или един от тях е
причинил претендираните от частния тъжител увреждания.По отношение
показанията на св.И. защитникът сочи, че същата не е очевидец на случилото
се и само е чула викове, а по отношение показанията на св.А. се акцентира
върху твърденията му, че същият не е видял никакви директни удари,
напротив, визират се показания на друг страничен свидетел- св.В., която е
видял частният тъжител да нанася удар на С.К., коментират се матирали и от
воденото ДП, което е било прекратено, коментират се и показания на
св.Тотев- вещо лице, съгласно които се приема, че уврежданията не могат да
бъдат получени по начина, посочен в частната тъжба, коментират се и
показанията на доведените от подсъдимите свидетели, един от които също
видял как частния тъжител нанася удар по гипсираната ръка на подс.Ст. К..В
горния смисъл защитникът излага аргументи в подкрепа на становището си,
че авторството на деянието не е доказано както от обективна, така и от
2
субективна страна, поради което не следва да се ангажира както
наказателната, така и гражданската отговорност на подсъдимите по
делото.Алтернативно се излагат аргументи в подкрепа на становището че
търсените обезщетения са прекомерно високи и в заключение моли
подсъдимите да бъдат признати за невиновни, тъй като предявеното
обвинение не е доказано.
Подсъдимият С.К. не се признава за виновен, дава подробни
обяснения във връзка с предявеното обвинение, като в последната си дума
също заявява, че не е виновен и се присъединява към казаното от защитника.
Подсъдимият Т.К. не се признава за виновен, дава подробни обяснения
във връзка с предявеното обвинение, като в последната си дума отново
заявява, че е невинен..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител М. и подсъдимите К.и- баща и син, били съседи, като
ч.т. живеел на ул.“*** а подсъдимите живеели на същата улица, но на №17.
През месец май 2018г., в дома на подсъдимите се намирали свидетелите
Г. и А., тъй като имало проблем с мръсния канал и следвало да бъде
подменена тръба.Надвечер, след като били приключени ремонтните
дейности, горепосочените свидетели прибирали инструментите, с които
работили и се намирали в двора на къщата, в която живеели
подсъдимите.Синът на подсъдимия С.К.- Т., заедно с други деца играел на
улицата пред дома, в който живеел.Докато всички в дома на подсъдимите се
приготвяли за вечеря, около 21,00ч., подс.Ст. К. решил да прибере синът си и
излизайки на улицата чул в далечината крясъци и псувни.Приближил се на
около три метра от дома на частния тъжител и тъй като именно той отправял
псувните към децата го попитал защо го прави, при което частният тъжител
му обяснил, че децата поС.но удрят автомобила му.Между двамата възникнал
скандал, след което ч.т. М. приближил подс.С.К. и му нанесъл удари по
лицето, като подс.Ст. К. вдигнал дясната си ръка, която била гипсирана към
главата си, за да се предпази.Действията на частния тъжител били възприети
от св.В., която в този момент се прибирала към дома си.Свидетелите А. и Г.
също излезли на улицата, тъй като чули, че има скандал, при което св.Г.
забелязал, че тялото на подс.Ст. К., който стоял в непосредствена близост
срещу частния тъжител, губи равновесие, като и двамата свидетели
възприели, че подс.Ст. К. се предпазва с гипсираната си ръка, вдигната
нагоре.Св.И. чула суматохата и виковете от дома си, но не погледнала през
прозореца и минала в съседна стая.Св.А., съсед на частния тъжител, също чул,
че навън има скандал и излязъл от дома си, за да види какво се случва, като
възприел, че частния тъжител има конфликт с подсъдимите, тъй като и
подс.Т.К. бил излязъл на улицата, за да прибере внукът си, като последният
поканил сина си да се прибира с детето, след което двамата подсъдими,
детето Т. и свидетелите А. и Г. се прибрали в дома на подсъдимите.В този
3
момент и св.В. се прибрала в дома си.
На 12.05.2018г. частният тъжител бил прегледан в спешно отделение на
МБАЛ „Св.Анна“, като при прегледа били установени телесни увреждания.
На 13.05.2018г. частният тъжител бил прегледан и от съдебен медик,
като в изготвеното МУ било отразено, че се касае за контузия на главата,
травматична луксация /изкълчване/ на дясна раменна става, травматичен оток
и кръвонасядане в теменната област на главата, които са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в указаните
време и начин, респ. удари с ръце, юмруци и др. Травматичната луксация
/изкълчване / на дясна раменна става е определило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 2,5-3 месеца. В
своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. ..."
Първоначално било образувано ДП за причинена средна телесна
повреда, което, обаче, било частично прекратено по отношение на средната
телесна повреда.
В хода на съдебното производство бе назначена СМЕ, в заключението
на която се сочи следното:
На 12.05.2018г И. Р. М. на 40г при инцидент е получил следните
травматични увреждания:
Луксация /изкълчване / на раменна става на дясна ръка.
Травматичен оток и кръвонасядане по теменната окосмена област на
главата с диаметър 5-6 см.
Изкълчването на рамената става е резултат на непряко действие /удар/ с
или върху твърди тъпи предмети и най -често се получава при падане напред
или назад с изпъване на ръката или при извиване на ръката. При конкретната
обстановка е възможно да се получи от удар на портичката от външно
въздействие, ако пострадалия е пресрещнал този удар с изпъната ръка.
Кръвонасядането в теменната област на главата е резултат на директен
удар с или върху твърд тъп предмет.В с.з. вещото лице уточнява, че това
кръвонасядане само по себе си е обусловило чувство на болка и страдание без
разстройство на здравето, като теоритично има безкрайно много варианти за
получаването му..
Само от натиск с врата върху рамото не би могло да се получи
изкълчване в областта на раменната става.
Изкълчването на раменната става изисква обездвижването и период от
около 25-35 дни. Пълно възстановяване на функциите получава след около 2-
2,5 месеца.
Видно от приобщените по делото справки за съдимост подсъдимите не
са осъждани.
4
Съдът не кредитира обясненията на подс.Т.К. единствено в частта, в
която същият сочи, че е видял частният тъжител вътре в дома си, а подс.С.
Кържилов от външната страна на варата му, тъй като в тази им част
обясненията му не кореспондират както с обясненията на подс.С.К., че са си
разменяли реплики на бордюра в близост до дома на частния тъжител, така и
с показанията на свидетелите В., Г. и А., съгласно които размяната на реплики
е станала извън дома на частния тъжител.В останалата им част съдът
кредитира обясненията на подс.Т.К., като напълно кредитира и обясненията
на подс.С.К. с направените от него уточнения при очните ставки, тъй като
същите са последователни, логични, кореспондиращи с показанията на
свидетелите В., Г. и А. и липсват категорични доказателства, които да ги
оборват.Съдът напълно кредитира показанията на св.В., тъй като същите са
искрени, непротиворечиви и липсват доказателства свидетелката по някакъв
начин да е заинтересована от изхода на делото.По същите съображения съдът
кредитира изцяло и показанията на св.И., като липсват каквито и да било
доказателства същата да затаява истина поради някакъв страх, каквито
аргументи са изложени по делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г. и А. единствено в
частта, в която същите първоначално сочат, че подс.Т.К. изобщо не е излизал
от дома си и че двамата подсъдими не са приближавали по никакъв начин
дома на частния тъжител, тъй като в тази им част показанията на свидетелите
не кореспондира както с обясненията на двамата подсъдими, така и с
останалите кредитирани от съда доказателства.В останалата им част съдът
кредитира показанията на Г. и А., като непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като липсват категорични доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на св.А. единствено в частта, в която
същият сочи, че двамата подсъдими са блъскали вратата на частния тъжител и
че подс.С.К. е замахвал към частния тъжител, тъй като в тази им част
показанията на свидетеля са изолирани, неподкрепени от други доказателства
и противоречащи както на обясненията на подсъдимите, така и на
показанията на свидетелите В., А. и Г. в кредитираните от съда части.В
останалата им част съдът кредитира показанията на св.А., тъй като липсват
доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото СМЕ,
като обективно и безпристрастно, като кредитира и писмени доказателства по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от
обясненията на подсъдимите К.и в кредитираните от съда части, от
показанията на свидетелите В., А. и Г., И. и А. в кредитираните от съда
части, СМЕ, справка за съдимост, и от останалите писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
5
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че подсъдимият С.К. не е осъществил състава на престъплението по чл.
130 ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК, в извършването на което е обвинен с частната
тъжба, а именно за това, че на 12.05.2018 г. в гр. Варна, в съучастие като
съизвършител с Т. С. К. , да е причинил лека телесна повреда на И. Р. М. ,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание извън разстройство на
здравето, обусловени от контузия на главата, травматичен оток и
кръвонасядане в теменната област -престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2
от НК, както и за невинен в това да е извършил престъпление по чл.130 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК, съобразно визираната в частната тъжба и уточнението
към нея квалификация на деянието.
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя
становището на повереника на ч.т.М., че обвинението с частната тъжба се
доказа по категоричен и несъмнен начин в с.з., напротив, счита, че
твърденията в частната тъжба не се доказаха в с.з.
Безспорно по делото се установи, че през месец май 2018г. е възникнал
скандал между частния тъжител от една страна и подсъдимите С. и Т.К.и от
друга страна, като поводът е бил отправяне на неприлични изрази и викове
към сина на подс. Ст. К.- детето Т., което към онзи момент е било малолетно.
Безспорно на 12.05.2018г. ч.т. М. е бил прегледан в спешен център и са
били констатирани определени телесни увреждания, които в последствие са
констатирани и от съдебен медик и описани в МУ от 13.05.2018г., но следва
да се отбележи, че по делото не се ангажираха никакви категорични
доказателства, че инцидентът между подсъдимите и частния тъжител е
настъпил именно на 12.05.2018г., тъй като нито един от разпитаните в с.з.
свидетели не посочи конкретна дата, такава не бе посочена и от подсъдимите
по делото и в този смисъл липсват безспорни и категорични доказателства, че
уврежданията имат пряка връзка с възникналият скандал, като никой от
разпитаните свидетели очевидци, включително и св. А., допуснат до разпит
по искане на частния тъжител, не визира някакви увреждания, които да е
възприел непосредствено след скандала между двете страни.
Липсват каквито и да било категоричен гласни доказателства, че някой
от подсъдимите е нанесъл някакви конкретни удари на частния тъжител,
каквито и да било те, тъй като дори и св.А. не визира конкретни удари.
Въпреки, че изкълчване в областта на раменната става е извън
предмета на настоящото производство, дори и за него в СМЕ се сочи, че то не
може да се получи само от натиск с врата върху рамото, както се твърди в
частната тъжба, което подлага на съмнение и останалите механизми на
причиняване на уврежданията, описани в частната тъжба.
В хода на съдебното производство не само не се доказа подс.С.К. да е
причинил някакво конкретно увреждане на частния тъжител, а не се доказа и
да има причинено увреждане от негова страна в съучастие с подс.Т.К..
В този смисъл съдът счита, че обвинението с частната тъжба не бе
6
доказано по категоричен и несъмнен начин в с.з., съдът и служебно не събра
доказателства в подкрепа на твърденията на частния тъжител и тъй като
присъдата не може да почива на предположения, на основание чл.304 от НПК
съдът призна подс.С.К. за невинен и го оправда по възведеното с частната
тъжба обвинение.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че подсъдимият Т.К. не е осъществил състава на престъплението по чл.
130 ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК, в извършването на което е обвинен с частната
тъжба, а именно за това, че на 12.05.2018 г. в гр. Варна, в съучастие като
съизвършител със С. Т. К. , да е причинил лека телесна повреда на И. Р. М. ,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание извън разстройство на
здравето, обусловени от контузия на главата, травматичен оток и
кръвонасядане в теменната област -престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2
от НК, както и за невинен в това да е извършил престъпление по чл.130 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК, съобразно визираната в частната тъжба и уточнението
към нея квалификация на деянието.
Аргументите на съда, да приеме, че обвинението е недоказано по
несъмнен начин са идентични с тези, касаещи обвинението спрямо подс.С.К.,
поради което съдът не счита за необходимо да ги преповтаря, като специално
по отношение на този подсъдим и св.А. не визира действия дори като
замахване, а процесните увреждания са получени според вещото лице от
директен удар. В този смисъл съдът счита, че обвинението с частната тъжба и
по отношение на този подсъдим не бе доказано по категоричен и несъмнен
начин в с.з., съдът и служебно не събра доказателства в подкрепа на
твърденията на частния тъжител и тъй като присъдата не може да почива на
предположения, на основание чл.304 от НПК съдът призна подс.Т.К. за
невинен и го оправда по възведеното с частната тъжба обвинение.
Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, но доколкото в хода на съдебното
производство не се доказа подсъдимият С.К. да е причинил неимуществени
вреди на частния тъжител съдът отхвърли предявения от частния тъжител И.
Р. М. , чрез адв. Д., граждански иск против подсъдимия С. Т. К. в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева, представляваща претендирано обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната
лихва от датата, визирана в тъжбата 12.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, но доколкото в хода на съдебното
производство не се доказа подсъдимият Т.К. да е причинил неимуществени
вреди на частния тъжител съдът отхвърли предявения от частния тъжител И.
Р. М. , чрез адв. Д., граждански иск против подсъдимия Т. С. К. в размер на 10
7
000 /десет хиляди/ лева, представляваща претендирано обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната
лихва от датата, визирана в тъжбата 12.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
На осн. чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът възложи направените по делото
съдебни разноски от ВРС в тежест на частния тъжител.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.





СЪДИЯ при ВРС:



8
Съобщи за изтекли лични данни