Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1094 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са главни
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.04.2019 г. с цел отдаване на
оперативен лизинг закупил следния фабрично нов нерегистриран автомобил: Audi Q8, 5.0 TDI Quattro, шаси № WAUZZZF12KD016565, двигател № DHX017309. Автомобилът бил закупен от официалния
представител на марката Ауди за България – П.И.А.БГ ЕООД. По договора за
покупко-продажба продавачът е издал на купувача фактура от 17.04.2019 г. за
продажна цена в размер на 176 373 лева с ДДС, която била изплатена изцяло.
Посочва, че автомобилът бил регистриран като собственост на ищеца на 18.04.2019
г. В качеството си на лизингодател сключил договор за оперативен лизинг на
гореописания автомобил с Ф.ДННД ООД в качеството му на лизигополучател. По
договора за лизинг като солидарен длъжник се задължил лицето Н.Д.Н.. Предал
автомобила за ползване на лизигополучателя на 18.04.2019 г. Твърди, че в
качеството си на собственик на автомобила и в изпълнение на лизинговия договор
сключил договор за имуществено застраховане с ответника с клауза „П“ – Пълно
каско, обективиран в застрахователна полица от 18.04.2019 г. Заплатил първата
дължима застрахователна премия в размер на 3 787,48 евро. В текста на
полицата като лизингополучател било отбелязано дружеството Ф.Д. ЕООД. В изпълнение
на изискванията на застрахователя на застрахования автомобил е извършена
маркировка. Твърди, че на 13.07.2019 г. е възникнало пътно-транспортно
произшествие, в следствие на което по горепосочения автомобил имало доста щети.
За самото ПТП били уведомени органите на МВР, застрахователя, той като
лизингодател и собственик на автомобила. Бил попълнен двустранен констативен
протокол за ПТП. Мястото на произшествието било посетено от органите на МВР
непосредствено след самото ПТП и те не са констатирали водачът на процесното
МПС да е извършил нарушение. Твърди, че лизингополучателят, действайки от името
на собственика на автомобила, завел щета пред ответника в съответствие с
изискванията на застрахователната полица, по която била образувана преписка по
щета. Счита, че застрахователят дължи сумата 42 372,82 лева, която
представлява размера на дължимото обезщетение, но застрахователят не я
заплатил. Вместо това на 30.09.2019 г. и на 15.11.2019 г. изпратил писмени
откази, в които необосновано твърди, че за него не било възникнало задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва, че за обезпечаване на
доказателства, поискал пред районния съд назначаване на експертиза, която
представя. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да му заплати сумата 42 372,82 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по процесната щета, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащането й, и сумата 4 001,89 лева за
периода от 13.07.2019 г. до 16.06.2020 г.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Оспорва активната материално-правна
легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение по процесната
застраховка. Поддържа, че вземанията са погасени от лизингополучателя. Оспорва
твърденията в исковата молба, че не е налице виновно поведение от страна на
водача на отдадения под оперативен лизинг автомобил. Посочва, че ищецът не е
легитимиран да води иска, тъй като в исковата молба не се твърди, че
уврежданията са отстранени, поради което претенциите са преждевременно
предявени. Оспорва, че е настъпило застрахователно събитие. Твърди, че
уврежданията, настъпили при ПТП на 13.07.2019 г. не представляват покрит
застрахователен риск поради наличието на изключен риск по т. 14.5 от Общите
условия по застраховката. Поддържа, че поведението на водача на процесния лек
автомобил не само е изключен риск по смисъла на Общите условия, но и не
представлява покрит застрахователен риск по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КЗ. При
условията на евентуалност оспорва дължимостта на застрахователното обезщетение
като твърди, че в конкретния случай е налице неизпълнение на множество
задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на
застрахователя, поради което е постановил отказ. При условията на евентуалност
счита, че е налице основание за редукция на претендираното обезщетение с не
по-малко от 90% от размера на претендираната главница. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП, както и описаните увреждания по автомобила.
Оспорва размера на главницата. Оспорва по основание и размер и акцесорния иск
за законна лихва.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковата
молба. Счита, че изложените в първата част на отговора съображения не засягат
застрахователя и той не може да черпи никакви права или възражения от
лизинговия договор. Заявява, че оспорва изцяло възраженията на ответника. С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства прави искане за привличане в
процеса на трети лица помагачи. Предявява обратен иск срещу третите лица.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа всички направени възражения, оспорвания,
твърдения и доказателствени искания.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Ф.Д.“ ЕООД
счита искът за основателен.
Третото лице помагач на страната на ищеца Н.Д.Н.
изразява становище, че искът следва да се уважи. Твърди, че е карал процесния
автомобил в село Глогово. Пътят е един, имало спрели автомобили и насреща му
идвал друг автомобил. За да не се удари челно в него, се ударил в спрелия
автомобил. Случайно уцелих автомобила на жена ми. Ударил се странично. Ако
искал да се блъсне в него, нямало да се удари странично, а челно.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е, че с договор за продажба на
фабрично нов автомобил № 086/17.04.2019 г. „П.И.А.БГ“ ЕООД, в качеството на продавач
е продало на „П.М.Б.“ ЕООД в качеството на купувач автомобил Audi Q8, 5.0 TDI Quattro, шаси № WAUZZZF12KD016565, двигател № DHX017309 за сумата 176 373 лева с ДДС и
търговска отстъпки. Срокът на доставка на автомобила е 19.04.2019 г. На
17.04.2019 г. е издадена данъчна фактура № ********** с получател „П.М.Б.“ ЕООД
за обща сума в размер на 176 373 лева.
За гореописания автомобил е издадено
свидетелство за регистрация, в което е вписан номер на автомобила *******, със
собственик „П.М.Б.“ ЕООД и ползвател „Ф.Д.“ ЕООД.
Установява се, че с договор за
оперативен лизинг ищецът като лизингодател е предоставил на „Ф.Д.“ ЕООД като
лизингополучател процесния автомобил. По договора за лизинг като солидарен длъжник
е вписано лицето Н.Д.Н.. Представени са по делото Общи условия за оперативен
лизинг на „П.М.Б.“ ЕООД. С приемо-предавателен протокол от 18.04.2019 г.
процесният автомобил е предаден от ищеца на лизингополучателя.
Видно е, че на 18.04.2019 г. е
сключена комбинирана застрахователна полица 0304К6009910684 за застраховки
Каско и злополука за процесния лек автомобил при клауза „П“-Пълно каско със
срок на застрахователно покритие от 18.04.2019 г. до 17.04.2023 г. с дължима
премия по полицата 12 309,31 евро. Не се спори между страните, че ищецът е
заплатил първа премия по застраховката в размер на 3 787,48 евро.
Приети са по делото Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства /„Каско“/ на З. „А.“ АД. В т. 14.5. по
тези Общи условия не се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. Съгласно т. 50.2. застрахователят
е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да
го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние. С т. 50.3. е
уговорено, че застрахованият е длъжен да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
В т. 50.9. е предвидено, че при неспазване на което и да е било задължение на застрахования
по настоящата точка, застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане
на застрахователно обезщетение.
В т. 17, раздел XVIII
„Дефиниции“ е дадено определение, че като „груба небрежност“ по тези Общи
условия се квалифицират неизчерпателно посочените действия или бездействия /има
изброяване, в което конкретният случай не попада/, както и всички други случаи,
в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или
неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застраховането МПС от
вреди.
Представен е двустранен констативен
протокол за ПТП от 13.07.2019 г., съгласно който на посочената дата лекият
автомобил *******, управляван от Н.Н. е претърпял пътнотранспортно произшествие
с лек автомобил Мерцедес с рег. № *******, който е бил спрял.
Видно е, че на 15.07.2019 г. до
застрахователя е подадено уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“. На 16.07.2019 г. е изготвено опис на щетите по претенция №
10119030104879 и опис-заключени по щета.
С писмо от 30.09.2019 г. на
ответника изпратено до ищеца и до „Ф.Д.“ ЕООД застрахователят е приел, че е
налице изключен риск, поради което не дължи застрахователно обезщетение.
Посочил е, че настъпването на събитието е резултат от поведението на водача на
застрахования автомобил, тъй като съгласно експертното заключение,
декларираните увреждания са настъпили вследствие на преднамерени действия на
водача на лек автомобил Ауди с рег. № *******. Поискано е застрахователят да
преразгледа становището си за отказ, но видно от писмо от 15.11.2019 г., З. „А.“
АД е приело, че няма основание за промяна на първоначалното заключение и не
дължи изплащане на застрахователно обезщетение по преписката.
Приети са като доказателства издадени
на ищеца проформа фактури.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между страните по застрахователна полица № *******;
че е заплатена застрахователната премия от страна на ищеца и че ищецът е
заплатил продажната цена при придобиване на собствеността на процесния лек
автомобил.
В производство по чл. 207 ГПК по
гр.д. № 11467/2020 г. на СРС, 127 състав е изслушана съдебно автотехническа
експертиза, от която се установява, че от представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания се налага извода, че уврежданията по лек автомобил „Ауди Ку
8“, с рег. № ******* се намират в пряка и причинно-следставена връзка с
настъпилото на 13.07.2019 г. произшествие в с. Глогово, обл. Ловеч. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди Ку 8“, с рег. № *******,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 48 305,84 лева.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по предоставени счетоводни
данни от „П.М.Б.“ ЕООД се констатират постъпили в дружеството плащания с
наредител „Ф.Д.“ ЕООД по договор с номер 53464 в общ размер на 13 800,66
лева. Общата стойност на издадените фактури от ищеца на „Ф.Д.“ ЕООД е
21 265,79 лева и са за авансово плащане по договора за лизинг, за
застраховка гражданска отговорност на лек автомобил с рег. № *******, за
застраховка каско на същия автомобил, за месечни наемни вноски по договора и за
нотариална покана. Няма получени плащания с наредител „Ф.Д.“ ЕООД при „П.И.А.БГ“
ЕООД. „П.И.А.БГ“ ЕООД е издало на ищеца „П.М.Б.“ ЕООД фактура № ********** от
21.07.2020 г. на стойност 47 795,27 лева с ДДС за диагностика, резервни
части и ремонт на лек автомобил с рег. № *******. При сравнение на
проформа-фактурата по делото и представената от ищеца фактура се констатира, че
описаните авточасти и дейности са идентични, отнасят се за един и същ
автомобил, но има разлика в стойностите на някои пера, от което се получава и
разликата в общата стойност между проформа-фактурата и фактурата. Фактура №
********** е заплатена изцяло на 27.08.2020 г., съгласно предоставената
хронология на осчетоводяванията по сметка Доставчици по партидата на доставчика
„П.А.БГ“ ЕООД, водена от ищеца. Плащането по фактурата е извършено от „П.К.Ф.–
Залцбург“ за сметка на „П.М.Б.“ ЕООД, съгласно представено извлечение от
сметка.
От изслушаното допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 27.08.2020
г. „П.К.Ф.– Залцбург“ е заплатило сума в размер на 659 136,47 лева на „П.И.А.БГ“
ЕООД, която сума включва плащания на различни фактури като една от фактурите,
която се погасява с това общо плащане на стойност 659 136,47 лева е
фактура № ********** от 21.07.2020 г. на стойност 47 795,27 лева.
От приетата съдебно автотехническа
експертиза се установява, че по данни от двустранния протокол за ПТП,
произшествието е настъпило в с. Глогово на ул. „Христо Ботев“. От анализа на
приложените по делото доказателства, следва да се приеме, че мястото на удара
се намира в с. Глогово на ул. „Христо Ботев“ срещу номер 50-52 на 6,20 метра в дясно от левия край на платното за
движение, считано по посока на движение към с. Градежница. При извършена
симулация е приета постановката, че от момента, в който водачът на лек
автомобил Ауди е могъл да възприеме насрещно движещия се неизвестен автомобил,
същият е имал възможност, при своевременна реакция и установената му скорост,
да отклони автомобила първоначално в дясно и след това със завъртане на волана
на ляво да установи автомобила в праволинейно движение покрай паркирания лек
автомобил Мерцедес без да има съприкосновение между превозните средства. След
обстоен анализ на материалите по делото и определения механизъм за настъпване
на произшествието като причини за настъпването му могат да се посочат
субективните действия на водача на лек автомобил Ауди Ку 8 с рег. № *******,
който с органите на управление е отклонил превозното средство надясно, спрямо
първоначалната си посока на ориентация. Като механизъм може да се посочи, че на
13.07.2019 г. около 15.10 ч лекият автомобил с рег. № ******* се движи в с.
Глогово по ул. „Христо Ботев“ с посока към с. Градежница и срещу №***, водачът
предприема маневра за заобикаляне на паркирали превозни средства, вследствие на
което навлиза в лентата за насрещно движение. В същото време и в
противоположната посока се движи неизвестно МПС. За да избегне удар с насрещно
движещото се превозно средство, водачът на лекия автомобил Ауди Ку 8 предприема
спасителна маневра и се отклонява на дясно като се удря в паркирания отдясно
лек автомобил Мерцедес с рег. № *******. Стойността необходима за
възстановяване на процесния автомобил Ауди Ку 8 с рег. № *******, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 37 253,29 лева. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че в заключението е използвано разстояние, при което двамата водачи имат възможност да се
възприемат един друг. Когато единият лек автомобил е излязъл от завия от правия
участък, другият автомобил се е вбил в правия участък в лентата за насрещно
движение, така че не може да се говори за някакви препятствия, които да са
ограничили видимостта. Към момента на възприемане лекият автомобил Ауди е бил в
лентата за насрещно движение, така че спрели в дясно автомобили няма как да му
ограничат видимостта. При положение, че лекият автомобил Ауди е бил в лентата
за насрещно движение, няма как да му се ограничи видимостта от другия
автомобил.
От приетото допълнително заключение
на съдебно автотехническа експертиза се установява, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил Ауди Ку8 с рег. № *******, изчислена на база
пазарни цени /цени на официален вносител на марката „Ауди“ за Република
България/ към датата на ПТП е 42 372,82 лева.
При разпита свидетелят Н.Г.Н.заявява,
че служител по сигурността в З. „А.“ АД. Щетата по въпросното ПТП му била
изпратена за проверка, тъй като е такава практиката в дружеството да се
проверяват произшествия, за които има съмнения относно истинността им.
Провокираната проверка била от ръководителя на ликвидационния център. Посетил
мястото около 5-6 дни след завеждането на щетата. На мястото посочено в щетата
имало следи от ПТП, течности по земята, разни парчета от пластмаса и т.н.
Говорили с жената, която е собственик на паркирания автомобил и тя им обяснила,
че с въпросния господин, който се е блъснал в нейната кола доскоро са живели на
семейни начала, но от известно време не са били заедно и тя се преместила в
това село. В деня, в който станало ПТП-то чула силен шум, излязла навън и
видяла, че той се е блъснал в нейната кола. Опитали се да говорят с очевидци,
като им било казало, че са чули за въпросното ПТП и изразили съмнения относно
това, че вероятно господинът се е блъснал умишлено в паркирания автомобил.
Отдали го на това, че постоянно се чували скандали между тях и от това, че
скоро тя се преместила при родителите си да живее. При разговор с жената видял,
че тя е с наранени ръце, бинтовани и впоследствие им казали, че това е
следствие от скандала с човека, с когото до скоро живеела на семейни начала.
Свидетелите отказали да се представят като имена. В района нямало охранителни
камери.
При разпита свидетелката А.Ш.А.
заявява, че не е видяла произшествие, но чула удара, тъй като на мястото живеят
под пътя, под наклон. Впоследствие разбрах, че съпругът ми се е ударил в
другата ни кола. Пет минути след удара излязла и видяла. Съпругът й и казал, че
е имало друга кола и тя го е засякла. Посочва, че живеят на самия завой и на
пътя има стара къща, още от прадядо й и няма видимост. Дори тя като паркира се
оглежда многократно, докато слезе, тъй като там карат силно и да не я отнесат. Където
била нейната кола, имало и други коли, тъй като няма къде да се спира. Посочва,
че самата къща е на самия завой и няма видимост отдолу. Пътят е много тесен там. Не е имала обтегнати
отношения със съпруга й по време на ПТП-то. Имала проблем с едното й дете, тъй
като попаднало в лоша компания и поради това им били обтегнати отношенията.
Мъжът й идвал при нея и понеже нямало място къде да спре и там бил спрял
по-нагоре. Заявява, че е пускала жалби срещу него за домашно насилие, но това
било доста след ПТП-то. Към настоящия момент живее заедно със съпруга си в гр.
Русе.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, в процеса следва да се установи
съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
застрахователя и увредения, настъпване на събитие, което съгласно договора е
риск, който застрахователят покрива, настъпването на щети по застрахованото
имущество, които да са в причинна връзка със събитието.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, а това не е спорно и между страните, съдът
намира за установено, че между „П.М.Б.“ ЕООД и Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД е сключен на 18.04.2019 г. валиден договор за имуществено
застраховане при клауза „Пълно каско“ за процесния автомобил Ауди Ку 8 с рег. №
*******, със срок на застрахователно покритие от 18.04.2019 г. до 17.04.2023 г.
Спазена е писмената форма за действителност на договора. Не се спори, че
договорът е влязъл в сила и застрахованият е изпълнил задължението си да
заплати дължимата застрахователна премия.
Съдът намира за установено от събраните писмени
доказателства, разпитаните свидетели и изслушаните съдебно автотехнически
експертизи, че в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило
застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие, което представлява
покрит риск.
Установи се, че на 13.07.2019 г. около 15.10 ч. лекият
автомобил с рег. № ******* се е движил в с. Глогово по ул. „Христо Ботев“ с
посока към с. Градежница и срещу № **, водачът е предприел маневра за заобикаляне
на паркирани превозни средства, вследствие на което е навлязъл в лентата за
насрещно движение. За да избегне удар с насрещно движещото се превозно
средство, водачът на лекия автомобил Ауди Ку 8 е предприел спасителна маневра и
се е отклонил на дясно като се е ударил в паркирания отдясно лек автомобил
Мерцедес с рег. № *******.
За настъпилото събитие ответникът е уведомен и е
образувал преписка по щета № 10119030104879, както и е изготвил опис на
претенцията.
Спорен по делото е въпросът дали е налице правомерен
отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
За да откаже плащане на застрахователно обезщетение,
З. „А.”АД е приело, че е налице изключен риск по т. 14.5. от Общите условия към
застрахователния договор, тъй като уврежданията са настъпили вследствие на
преднамерени действия на водача на лекия автомобил Ауди Ку8 с рег. № *******.
Обемът на
застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от закона, от
съдържанието на конкретния застрахователен договор и от общите условия на
застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на
отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност,
но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ, в която
е
предвидено при какви хипотези застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение.
В разглеждания
случай в т. 14.5. по Общи
условия е предвидено, че не се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали застрахователно събитие.
Съдът
намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се
доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпило вследствие на умишлени действия от водача му.
Наличието на разногласия между водача на пострадалия автомобил Н.Н. и лицето,
собственик на паркирания автомобил, в който лицето е катастрофирало, за което
са събрани данни от показанията на свидетелите Н.Н.и А.А. не е достатъчно
основание, за да се приеме, че е налице умисъл при сблъсъка между застрахования
при ищеца автомобил и спрялото превозно средство. Събраните от свидетеля Н. при
оглед на място факти от лица, живеещи в населеното място, където е станал
сблъсъка, че имат съмнения, че вероятно господинът се е блъснал умишлено в
паркирания автомобил, представляват само мнение на разпитаните лица, но не
почиват на обективни данни, установени по делото. При съобразяване посочения в
исковата молба механизъм, който е отразен в подписания двустранен констативен
протокол за ПТП и изслушаните по делото експертизи следва да се приеме, че
ударът обективно е могъл да настъпи точно така, както е описан в приетите
документи. Субективната възможност на водача при своевременна реакция, както
посочва вещото лице, да избегне удара, не дава основание да се приеме, че
лицето е действало умишлено, а по-скоро, че не е направило достатъчно добра
преценка на пътната обстановка, което обаче не е основание да се приеме, че
рискът не се покрива по имуществената застраховка „Каско“ на лекия автомобил. Събраните
показания от свидетелката А. и установеното от вещото лице при разглеждане
механизма на произшествието сочат, че в участъка, където е станало произшествието
съществуват препятствия – къща, завой, насрещно движение, които са от естество
да затруднят предприетата от водача маневра, както и вследствие на не добра
преценка да доведат до настъпилия удар. Предвид изложеното съдът намира, че по
делото не се доказа да са налице преднамерени, умишлени действия от страна на
водача на пострадалия автомобил Ауди Ку8 с рег. № *******, които да обосноват
изключване на риска и липса на основание за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Настоящият
съдебен състав приема, че не е налице и груба небрежност, предвидена като
основание в цитираната разпоредба на т. 14.5. от Общите условия към
застраховката. В съдебната практика – решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. №
387/2010 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, II Т.О. и др. се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно
релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ, с оглед регламентираните в нормата
задължения на застрахования за предпазване на застрахованото имущество и
ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за
неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в
застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин,
защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ не могат
да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като
основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 395,
ал. 4 КЗ, съобразно цитираната по-горе практика. В разглеждания случай в Общите
условия към имуществената застраховка понятието „груба небрежност“ е дефинирано
в т. 17,
раздел XVIII
„Дефиниции“ и като такава се квалифицират неизчерпателно посочените действия
или бездействия /има изброяване, в което конкретният случай не попада/, както и
всички други случаи, в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на
водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на
застраховането МПС от вреди. Съдът намира, че по делото не се доказа да е
налице самонадеяно поведение на водача, превишаване на допустимата за участъка
скорост или непредприемане на дължима грижа, които да представляват действия на
водача с груба небрежност. Не се установи да е налице съзнателно нарушаване на
правилата за движение по пътищата, осъзната опасност за автомобила и неговото
увреждане.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че е налице покрит риск, който застрахователят по Каско покрива и не са
налице основание за изключване носенето на отговорност.
Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорната максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на уреждането. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. В изслушаната в производство по чл. 207 ГПК съдебно автотехническа експертиза е прието, че стойността, която е
необходима за възстановяване на лекия автомобил Ауди Ку 8 с рег. № *******,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 48 305,85 лева. В
приетото основно заключение пред настоящия съдебен състав стойността на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е изчислена на 37 253,29 лева. В
допълнителното заключение стойността, която е необходима на база пазарни цени и
при съобразяване цените на официален вносител на марката „Ауди“ е 42 372,82
лева. Съдът като съобрази приетите заключения и обстоятелството, че към датата
на ПТП лекият автомобил е бил в експлоатация от малко повече от три месеца,
намира, че дължимото обезщетение възлиза на 42 372,82 лева, изчислено на
база средни пазарни цени при съобразяване цените на официален вносител, което
прави предявеният иск за главница основателен за пълния предявен размер.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Не се доказа по делото
ищецът да е получил претендираната сума за обезщетение от лизингополучателя.
Освен това възражението в тази част е и неотносимо към предмета на делото,
доколкото касае отношения по договора за лизинг, които са различни от тези
между страните по делото, произтичащи от застрахователния договор.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че ищецът не е легитимиран да води иска, тъй като не се твърди, че
уврежданията са отстранени. На първо място това дали щетите са отстранени или
не, не влияе на активната легитимация на ищеца да води иска, нито е изискване
по закон, за да може да се заяви претенцията. На второ място от приетите по
делото съдебно-счетоводни експертизи безспорно се доказа, че във връзка с
настъпилото произшествие от страна на дружеството майка, но за сметка на
ответника, е заплатена сума за възстановяване на щетите на стойност
47 795,27 лева.
Съдът намира също така за недоказано
възражението на ответника, че обезщетението следва да се намали с не по-малко
от 90% от размера на претендираната главница.
Предвид изложеното искът за главница е
основателен за сумата 42 372,82 лева. При съобразяване Тълкувателно
решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото застрахователната
сума в полицата е уговорена в евро, съдът следва да присъди вземането в същата
валута. Ето защо искът следва да се уважи за сумата 21 664,88 евро.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Предвид уважаване на главния иск до
посочения размер, подлежи
на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва
за забава. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3
или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл. 106. В разглеждания случай ищецът търси лихва за
забава от датата на увреждането. При съобразяване цитираната разпоредба и това,
че до изтичане на 15 работни дни, в случая от подаване на уведомлението за
щета, към която са приложени документите, застрахователят не е в забава,
ответникът дължи лихва за забава в размер на 3 719,39 лева, изчислен по
реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, за периода от
06.08.2019 г. до 16.06.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от
4 001,89 лева и за периода от 13.07.2019 г. до 05.08.2019 г. подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските: Двете страните претендират
разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 7 114,99
лева, от които 1 694,91 лева за държавна такса, 160,08 лева за
допълнителна държавна такса, 20 лева за държавна такса за обезпечителното
производство, 450 лева за депозит за обезпечителното производство, 350 лева за
депозити за вещи лица за настоящото производство и 4 440 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност за адвокатски хонорар, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените
процесуални действия и размерът на хонорара, който е дължим по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. При съобразяване посочените
обстоятелства намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали от
4 440 лева на 3 000 лева. С оглед на това размерът на разноските на
ищеца възлизат на 5 674,99 лева. Ето защо и при съобразяване уважената
част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 5 640,42 лева. От
страна на ответника са направени разноски в общ размер на 1 200 лева, от
които 900 лева за
депозити за вещи лица и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед
отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер 7,31 лева.
При извършена от съда компенсация на ищеца се дължат разноски в размер на 5 633,11
лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът „П.М.Б.“ ЕООД
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банка „Р.Б.“ ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, с ЕИК:********, с адрес: ***, да заплати на „П.М.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес
Парк София, сграда ********на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в размер на 21 664,88
евро /двадесет и една хиляди шестстотин шестдесет и четири евро и осемдесет и
осем евроцента/, представляваща обезщетение за настъпило застрахователно
събитие във връзка с ПТП от 13.07.2019 г. за лек автомобил Ауди Ку 8, с рег. № *******,
застрахован от ответника по имуществена застраховка „Пълно каско“ по
комбинирана застрахователна полица № 0304К6009910684 от 18.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 16.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, с ЕИК:********, с адрес: ***, да заплати на „П.М.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес
Парк София, сграда ********на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 3 719,39 лева /три хиляди седемстотин и
деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху присъдената главница за периода от 06.08.2019 г. до 16.06.2020
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния
предявен размер от 4 001,89 лева и за периода от 13.07.2019 г. до
05.08.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.А.“ АД, с ЕИК:********, с адрес:
***, да заплати на „П.М.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда ********сума в размер на 5 633,11
лева /пет хиляди шестстотин тридесет и три лева и единадесет стотинки/,
представляващи направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението е постановено при участие на трети лице помагачи „Ф.Д.“ ЕООД и Н.Д.Н..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: