№ 8091
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110110763
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника **** за следните суми: 384.75 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода ноември 2019 г. - април 2020 г. в имот с абонатен
№ 1174, 16.70 лева, представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода май 2019 г. – февруари 2020 г., с които суми ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 01.12.2021 г. до погасяване на
задълженията, 75.73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за периода 31.12.2019
г. – 23.11.2021 г. и 3.34 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2019 г. –
23.11.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността , както и със стойността на услугата дялово
разпределение, която ищецът е заплатил на третото лице помагач. Ето защо ответникът
следва да плати стойността на доставеното количество енергия, формирана на база
1
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира и обезщетение за забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, включително и като сочи, че претенциите са погасени по
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по допустимостта и
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите на чл. 55 – 58 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия. Следователно, наличието на възможност за ищеца да защити правата си чрез
друг иск, както такъв на договорно основание, така и такъв, основан на друг
извъндоговорен факт, например деликт, изключва възможността за този правен субект да се
защити чрез субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и в този случай последният трябва да
бъде отхвърлен от съда. Ето защо съдът следва да отговори на въпроса дали между
страните по спора е сключен договор, както и дали той обвързва страните за спорния
период, през който се твърди, че е настъпило разместване на блага, за което липсва правно
основание.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДС имоти - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно
за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за
прилагане на закона, а съгласно чл. 18, ал. 1, изр. 1 имоти - държавна собственост, които не
са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по
местонахождението им. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 ЗАдм областната администрация
подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия, като
областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в процесния
период имотът е собственост на държавата /частна държавна собственост/. Не се спори, че
същият се намира в сграда в режим на етажна собственост. Не се оспорва от ответника и че
този имот е предоставен за управление на областния управител на област София. В чл. 14,
ал. 3 ЗДС е предвидено, че управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна
2
собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка
да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност. От горната разпоредба следва, че, макар имотът да е собственост на държавата,
легитимирано да отговаря за задълженията , възникнали във връзка с правото на
собственост, е лицето, на което този имот е предоставен за управление – в случая
ответникът. Той е легитимиран и да участва в процеса като процесуален субституент на
държавата.
Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗПФ в държавния бюджет се включват централният бюджет,
самостоятелните бюджети на Народното събрание и на съдебната власт, бюджетите на
органите на изпълнителната власт, на другите държавни органи и на бюджетните
организации. В пар. 1, т. 5 ДР на ЗПФ е посочено, че „бюджетни организации" са всички
юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на
общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали
юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната
фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171. Несъмнено, а и
предвид т. 16 и т. 22 от ДР на ЗПФ разходите на бюджетните организации /възникнали и
бъдещи/ се включват в държавния бюджет – т.е. разходите на държавните учреждения са
разходи, платими от държавния бюджет – разходи на държавата. Следователно
задължението за заплащане на стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия е задължение на държавата /в качеството на собственик на процесния топоснабден
имот/, като за изпълнението му отговаря ответникът /от отделените за Областната
администрация бюджетни средства следва да се заплати това задължение, в случай че такова
съществува/.
Ето защо следва да се отговори на въпроса какво правоотношение е възникнало между
ищеца и държавата /в качеството на титуляр на правото на собственост върху процесния
имот/. Няма данни по делото за процесния период ответникът да е заявил, че иска в имота да
бъде предоставяна топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в
редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в чл. 153, ал.
1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се прилага единствено за битови клиенти на
топлинна енергия, то следва, че всички собственици/ титуляри на вещно право на ползване
на имоти, намиращи се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са
потребители на топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията за битови или за
небитови нужди. Следователно и по силата на чл. 153 ЗЕ, имаща характер на специална
спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, от момента, в който държавата е придобила
собствеността върху процесния имот, между нея и ищеца е възникнало договорно
правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на собственик на имота в
3
топлоснабдената сграда /респ. на потребител на топлинна енергия/, има задължение да
заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Ако се
приеме обратното – че за държавата /или за търговци/ облигационното правоотношение
възниква едва с факта на сключване на писмен договор /осъществяването на който зависи
единствено от волята на собственика/, то в случая тя би била в по-благоприятно положение
от битовия клиент – физическо лице, от потребителя. Това е така, защото всеки потребител-
битов клиент, става страна по облигационното правоотношение с факта на придобиването
на имот с топлоснабдена сграда. А за държавата, която законът никога не толерира като по-
слаба страна, би се дало право на избор – упражняващият правата на държавата орган да
реши да сключи или да не сключи договор с доставчика на топлинна енергия. Такъв подход
на законодателя не е мислим, поради което и съдът несъмнено счита за правилен и
законосъобразен горния извод за еднакво положение на собствениците на имоти в сграда в
режим на етажна собственост, независимо дали са физически лица, търговци или държавата
/действаща чрез съответното учреждение.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното
предприятие да защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно основание,
субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от
неоснователно обогатяване следва да се отхвърли - по делото се доказва наличието на
основание за извършеното разместване на имуществени блага - договор между страните,
възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ, поради което предявеният въз основа на извъндоговорен
източник иск е неоснователен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то неоснователна
е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕАД, ЕИК *** срещу ****, код по БУЛСТАТ ***
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 384.75 лева, представляваща стойност на
4
доставена топлинна енергия през периода ноември 2019 г. - април 2020 г. в имот с абонатен
№ 1174, 16.70 лева, представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода май 2019 г. – февруари 2020 г., с които суми ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 01.12.2021 г. до погасяване на
задълженията, 75.73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за периода 31.12.2019
г. – 23.11.2021 г. и 3.34 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2019 г. –
23.11.2021 г.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК *** да заплати на ****, код по БУЛСТАТ *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5