РЕШЕНИЕ
№ 309 дата 26 февруари 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 15
февруари 2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Дарин Христов
разгледа адм. дело № 2585 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по
искова молба на М.С.В., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора – гр.Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с
която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20 000лв. настъпили по
време на престоя на ищеца в Затвора Бургас в периода от 16.11.2017г. –
31.10.2019г. и причинени поради лошите битови условия, в които е бил поставен
по време на изтърпяване на наказанието в посочения период.
Ищецът посочва, че е бил настанен в помещение
№ 202, в което имало влага по стените и тавана, дървеници и хлебарки,
шкафчетата, леглата и дюшеците били в окаяно състояние, липсвала маса, като за
целта се приспособявал. След извършване на ремонт в Затвора Бургас бил
преместен в помещение № 225, където констатирал проблеми с функционирането на
ВиК инсталацията, тъй като постоянно течала топла вода от чешмата, която била
негодна за пиене предвид преминаването и през бойлер, а течаща студена вода
имало рядко, имало и течове на инсталацията, в резултат на което също
възниквала влага и плесен. Твърди, че в общата баня липсвали смесители на
душовете, водата не можело да се регулира, като имало случаи на резки промени
на температурата и настъпили от това изгаряния на други лица. Оплаква се от
установения график за къпане, два пъти седмично, който съвпадал с графика за
санитарен полуден, а това ощетявало лишените от свобода. Посочва, че няма
сушилно помещение за простиране на пране, пералнята често била в ремонт, а
мивките в спалните помещенията били малки и негодни за пране на дрехи. Друга
част от оплакванията са свързани с обзавеждането на спалните помещения – стари
легла, повредени шкафчета, тънки дюшеци, създаващи неудобства при спане, липса
на закачалки. Възразява, че срещу вредителите пръскането е неефективно, а след
извършените обезпаразитявания лишените от свобода веднага били връщани в
килиите без да се изчаква достатъчно време за проветряване от миризмата на
препаратите. Жалва се също така от липсата на обособено помещение за разрешени
вещи, където да се съхраняват вещи за общо ползване – котлон, фурна, както и от
липса на клуб за социална дейност и общуване в обитавания коридор. Оплаква се и
от завишени цени на стоките в затворническата лавка, липса на разнообразие на
хранителни продукти и предлагането на негодни такива с изтичащ срок.
Счита, че
поставянето му в такива условия на живот, е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
поради което се иска да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума,
която да обезщети причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на
лошите битови условия.
В съдебно
заседание ищецът лично поддържа исковата молба на сочените в нея основания.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София не изпраща представител, но е депозирал писмен отговор по исковата
молба чрез представляващия го юрисконсулт, видно от който оспорва иска по
основание и размер като неоснователен и недоказан. Претендира възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за
частична основателност на исковата претенция.
Настоящото
разглеждане на делото е в хипотезата на чл.221, ал.3 от АПК, след като по реда
на инстанционния съдебен контрол, с
Решение № 1691/03.12.2020г. на касационен състав на Административен съд Бургас
е обезсилено Решение № 559/27.03.2019г. постановено по адм.дело № 3217/2018г.
по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следното:
Видно от
представеното по делото становище от ответника изх.№ 594/17 от 16.12.2019г.,
ищецът М.В. *** на 10.11.2017г. и е настанен в постоянно заключено помещение
без право на участие в колективни мероприятия. В исковия период от 16.11.2017г.
до 31.10.2019г. е пребивавал в спални помещения № 202, 225, 224 и 228, като от
16.11.2017г. до 13.02.2018г. е бил настанен в спално помещение № 202, а след
извършен ремонт на затвора е бил настанен в самостоятелно спално помещение №
225. По-късно, по негово желание е бил преместен в помещение № 224, където е
съжителствал с друг лишен от свобода. Впоследствие, отново по негова молба е бил настанен в друго спално помещение - № 228,
като след време е бил върнат в № 224. В становището изготвено от началника на
Затвора Бургас е взето отношение по оплакванията, изложени в исковата молба.
Посочено е, че ремонтът на затвора е бил извършен въз основа на одобрен проект,
като за възникналите дефекти от изпълнените СМР и дефектите на ВиК инсталацията
са били предприети мерки за отстраняването им, като поетапно се подменят
щрангове, казанчета и трипътни вентили. По отношение на достъпа до баня на
лишените от свобода е отбелязано, че то се осъществява по график, два пъти
седмично от 12:00ч. до 17:00ч., като топлината на водата се регулира от
терморегулатори, тъй като по проект няма предвидено монтиране на смесители за
душовете. По отношение изпирането на бельото е отбелязано, че се осъществява
ежеседмично в специално обособено перално помещение със сушилня, като е
осигурена възможност лицата и сами да изпират личните си дрехи в обособено
„мокро помещение“ с постоянно течаща вода с 2 бр.мивки и 3 бр. кранчета, които
дрехите могат да сушат в спалните помещения или в банята, когато тя не се
ползва. По отношение на стаите за групова работа началникът посочва, че има обособени такива в корпуса на
Затвора, като след постановяване на окончателна присъда ищецът ще има право да
ги посещава, а дотогава среща със инспектор от СДВР се осъществява в спалните
помещения при ежедневните му посещения в коридора на групата или в кабинета му
по молба на лицето. По отношение на искането за ползването на котлон и малка
фурна, за които ищецът възразява, че са разрешени вещи, се уточнява, че
установеният ред в Затвора Бургас предвижда ползването на такива само в случай
на лекарско предписание във връзка с назначена диета или специален режим на
хранене, каквито не са налице за ищеца. По отношение на третирането на
паразитите в спалните помещения се посочва наличието на сключен централизиран
договор, съгласно който обработката на помещенията се извършва по утвърден
график. Относно цените и асортимента в магазина, обслужващ лишените от свобода
е отбелязано, че след проведена обществена поръчка хранителните стоки в
търговските обекти на ДПФЗД се зареждат по договор с конкретна фирма.
Ищецът е
ангажирал гласни доказателствени средства, като при първоначалното разглеждане
на делото е разпитан като свидетел лишеният от свобода Т.Е., който е разказал
за условията в затвора, където е прекарал в едно помещение с ищеца около 3-4
месеца. Килията е била обособена по време на ремонта в затвора, като от две
помещения е било направено едно, при което се е получил наклон в нивото на пода
и това налагало вещите да бъдат подпирани. Имало три легла – железни, с
неизползваеми изгърбени дюшеци, мивката в помещението била с размери 30/50см.,
чешмата била с един кран, от който течала постоянно топла вода, която им се
налагало да пият. Свидетелят е отбелязал, че тече и студена вода. Във връзка с
къпането е посочил, че в банята на няма смесители, а само един кран, от който
се случвало да тече внезапно и вряла вода, а имало случаи, в които се къпели със студена или с хладка
вода. В затвора имало пералня, която често била в ремонт и това налагало сами
да си перат дрехите, но липсвало място за простиране, поради което ги
простирали да съхнат където намерят в килиите или по прозорците. В тоалетната
нямало мивка, била в мухъл и петна, като се налагало сами да си я чистят, както
и влажните петна по стените. В килията имало прозорци, които отваряли за
проветрение, отопление се подавало по веднъж на ден, а когато е студено - два
пъти. Нямало обособено помещение за среща с отрядния и за други социални
дейности, не можели да ползват фитнес и библиотека, освен уредите на открито
между 8,30ч - 9,30ч. Свидетелят споделил, че ищецът е имал проблем с ухапвания
от дървениците, влагата и мухъла в помещението, от които получавал. Относно
дървениците посочил, че има много и не се повлияват от пръскането. По отношение
на предлаганите в лавката продукти свидетелят отбелязал, че цените били
завишени, на някои артикули до три пъти, като се случвало да попаднат и на
развалена храна поради неправилното ù съхранение.
Въз основа на
горните фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба е
основателна по част фактическите основания, изложени в нея. Съдът приема за
доказани лошите хигиенни и битови условия в мястото за изтърпяване на
наказанието – обзавеждане, сведено до
неприемлив битов минимум – легла, шкафчета и дюшеци в лошо състояние, наличие
на влага, мухъл и плесен в спалното помещение, предизвикани както от течове по
ВиК инсталацията, така и поради необходимостта изпраните дрехи да се сушат в
килията. Доказано е и фактическото основание за наличие на дървеници и
хлебарки, като вярно е, че данните по делото сочат на взети мерки по
дезинсекция на помещенията от страна на затворническата администрация, но
резултатът от тази дейност все още не е приемлив и достатъчно успешен,
доколкото паразитите са били налични в килията на ищеца през целия процесен
период.
Разгледани в
тяхната съвкупност, горните обстоятелства могат да се счетат за такива,
представляващи нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, на които ищецът е бил подложен.
Що се отнася до
оплакванията за принудата за пиене на топла вода от чешмата, за възпрепятстван
достъп до общата умивалня, освен във вторник и четвъртък, както и оплакването
за липса на стая, в която да се поставят малки фурни и котлони за самостоятелно
приготвяне на храна, съдът счете, че не обосновават извод за възможно
унизително отношение. След ремонта
на корпуса на затвора, спалните помещения са със санитарни възли и мивки,
осигуряващи постоянен достъп до течаща вода, като изнесеното от свидетеля сочи,
че се подава не само топла, но и студена вода. На лишените от свобода е
осигурена възможност за къпане два пъти седмично, както и график за
хигиенизиране и пране, който дори и да съвпада с този за къпане, не води до
пълна невъзможност да се извършват тези дейности. Случващите се смущения в
температурата на подаваната течаща топла вода действително сочат на
възможни нередности във ВиК
инсталацията, но от една страна е видно, че се работи по тяхното отстраняване,
а от друга страна няма данни ищецът да е претърпял злополука поради тази
причина. Аналогично е и относно липсата на стая за поставяне и ползване на
малки електроуреди, които съобразно вътрешните правила на затвора са разрешени
само при назначен специален режим на хранене, какъвто за ищеца не се
констатира.
Относно
възраженията за липсата на достатъчно добри условия за поддържане на лична
хигиена – недостатъчен размер на мивките в килиите и недостатъчна възможност за
къпане, съдът също счете за неоснователни. Съгласно Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците и предвид географския пояс, в който е разположена страната ни, и
в която преобладава умереноконтиненталния климат, съгласно т.13 от документа,
за осигуряване на минимален стандарт за хигиена е достатъчно на лишеното от
свобода лице да бъде осигурена възможност за поне едно къпане седмично. От
доказателствата по делото се установява, че този стандарт е изпълнен, като
утвърденият график позволява два пъти седмично къпане. Що се отнася до
оплакването, че мивките, монтирани в килиите, са с недостатъчни размери, следва
да се отбележи, че тези мивки са предназначени са осигуряване и поддържане на
ежедневната лична хигиена, а не за извършване на други съпътстващи дейности –
като пране, още повече, че тази възможност е обезпечена от затворническата
администрация в обособено „мокро помещение“ с постоянно течаща вода с 2
бр.мивки и 3 бр. кранчета.
На следващо
място неоснователни съдът намери и оплакванията
досежно завишените цени и годността на предлаганите стоки в търговския обект/лавка
към затвора. Дейността по продажба на хранителни и нехранителни стоки в
лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода се осъществява от
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Съгласно чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ осъществява управление на
дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията и
има статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския
закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват
или допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е юридическо лице
със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните
домове. Продажбата на стоки е друга стопанска дейност, която подпомага,
съпътства и допълва основния предмет на дейност на ДП „ФЗД“ и по съществото си
представлява търговска дейност. Това предприятие не е държавен орган, а
дейността по ценообразуване на стоките в лавките към местата за лишаване от
свобода не представлява административна дейност, съответно дейността по
продажба на стоки в лавките към затвора не се осъществява от служители на
ответника и тя не представлява действия на административен орган.
Относно
възражението за невъзможност за участие в социални дейности, следва да се има
предвид, че на основание чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС ищецът В. е бил настанен в
постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия,
поради което неоснователно е оплакването му, че е бил лишен от възможността по
чл.22а от ППЗИНЗС да посещава стая за групова работа.
Съгласно
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от с.з.. Съгласно тази норма осъдените,
както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна активност (……...)
унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство. Така зададените
неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо
въздействие върху лишения от свобода, а не всяко едно от тях да се преценява
като самостоятелно влияние и степен на интензивност върху личността, което
според Европейският
съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу
България, т.40), води до намаляване на
релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията. Данните по делото
сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието по смисъла на горната правна норма, поради лошите хигиенни и битови условия в затвора,
коментирани по-горе в мотивите. Поставен в тези условия, ценени в тяхната
съвкупност, същите представляват отклонение от подходящата жизнена среда за
изтърпяващите присъди, като следва да се приеме, че неудобствата надхвърлят обичайните,
свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят до понасяне на
страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.
В
случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, поради
незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата
администрация да осигури приемливи условия за изтърпяване на наказанието. Фактът на
поставянето на лицето в описаната жизнена среда, неотговаряща на минимално
приемливи условия, по необходимост предполага не само физически неудобства, но
и негативни емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат
обезщетени.
Съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В случая съдът
преценява както обективните данни относно условията в мястото за лишаване от
свобода, така съобразява и продължителността на периода, за който се търси
обезщетението - от 16.11.2017г. до 31.10.2019г., който период не може да се
счита за твърде продължителен, респ. не е налице прекомерно натрупване на
въздействието. Също така не се касае за особено интензивни неудобства довели до
съществени здравни неразположения, като в тази връзка съдът съобразява общото
добро здравословно състояние на ищеца, като няма данни за неговото влошаване в
резултат на битовите условия. Видно е също така, че затворническата
администрация е удовлетворявала молбите му за преместване в различни спални
помещения, което е индикация за съдействие и подкрепа в процеса на изтърпяване
на наказанието. Като съобразява неоснователността на претенцията в
преобладаващите й части, само за частта, обосноваваща унизително отношение,
разграничена по-горе в мотивите, съдът намира за справедливо присъждане на
обезщетение в размер на 700лв. В останалата част, до общия претендиран размер
от 20 000лв., исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо от този изход на процеса, в полза на ответната страна разноски за
присъждане не са дължими, съобразно специалната уредба на чл.286, ал.2 и ал.3
от ЗИНЗС.
Така мотивиран
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София да ЗАПЛАТИ на М.С.В.,***, с ЕГН **********,
сумата от 700лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили за времето на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Бургас в периода от 16.11.2017г. до 31.10.2019г., причинени поради лоши
хигиенни и битови условия в Затвора Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
700лв. до претендираните 20000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: