РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Пловдив, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Веселина Й. Ставрева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Веселина Й. Ставрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300601104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда № 57/14.03.2024 г. по Н.ОХ.Д.№ 6383/2023 г., ПРС, НО, 6-ти с-в е признал
подсъдимия Р. М. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за
това, че в периода от м. май 2005 г. до м. юли 2020 г. включително, в гр. Пловдив, след като
е осъден с Решение по гр.д. № 3222/2003 г. по описа на ПРС, V гр. с-в, да издържа свой
низходящ - детето си М. Р. Н., с месечна издръжка в размер на 30 лв. /тридесет лева/,
изменена в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ с Решение № 16/31.01.2005 г. по гр.д. №
3948/2004 г. по описа на ПРС, IV гр. с-в, влязло в законна сила на 03.05.2005 г., изменена в
размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ с Решение № 4435/08.12.2011 г. по гр. дело №
11838/2011 г. по описа па ПРС, ІІІ гр. състав, влязло в законна сила на 02.01.2012 г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 80 /осемдесет/ месечни вноски в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ всяка, в общ
размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ и 103 /сто и три/ месечни вноски в
размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ всяка, в общ размер на 13 390 лв. /тринадесет хиляди
триста и деветдесет лева/, или всичко в общ размер на 18 190 лв. /осемнадесет хиляди сто и
деветдесет лева/. На осн. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК първият съд е осъдил подсъдимия на
наказание „Пробация” с приложение на първите две задължителни пробационни мерки за
срок от по 1 /една/ година. Като резултат от осъждането и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК на Н.
са възложени сторените по делото разноски в двете фази на процеса.
Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на
1
подсъдимия - адв. П. – АК - Пловдив, който намира първостепенния съдебен акт за
неправилен, постановен при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила.
След запознаване с мотивите към присъдата от адвоката е постъпило и пространно
допълнение към въззивната жалба. Като се поддържат доводите от сезиращия въззивния съд
акт, се подчертава, че проверяваната инстанция е допуснала нарушения в доказателствената
си дейност, довели до погрешни фактически изводи във вреда на подсъдимото лице.
Акцентира се на противоречията в показанията на св. А., като в подробен вид се посочват
несъответствията и нелогичността им. От друга страна за неправилно и немотивирано се
приема виждането на първия съд да дискредитира показанията на останалите свидетели - М.
Н. и Х.К.. Като съществени неотстраними процесуални нарушения се възприемат
недопуснатите доказателствени искания на защитата за събиране на информация от “Western
Union“, назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Вътрешно противоречие в мотивите
на първостепенния съд се констатира от защитата и относно характера на изплатените суми
на св. А. от общ. Пловдив по изп. дело № 3412/2003 г. На база на изложените съображения
се моли за отмяна на присъдата на ПРС и връщане делото за ново разглеждане на друг
съдебен състав или съответно оправдаване на подсъдимия Н..
В разпоредително заседание на 23.05.2024 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия или на свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
Защитникът на подсъдимото лице поддържа въззивната жалба и допълнението към
същата пред въззивния съд. Моли за произнасяне в насока връщане на делото за ново
разглеждане на първия съд, поради допуснати процесуални нарушения, което не дава
възможност за приложение на нормата на чл. 183, ал. 3 от НК. Адв. П. отново акцентира на
неправилното кредитиране от ПРС на показанията на св. А., въпреки изначалната
недостоверност на същите, обективирано и в подписването на тъжбата вместо сина й.
Обръща се внимание и на влошените отношения между св. А. и св. Н., което е още едно
основание да не се приемат еднозначно показанията на първата.
Представителят на държавното обвинение, в хода под същество, изразява съгласието
си крайния извод в първоинстанционния съдебен акт, който приема за правилен,
законосъобразен и справедлив, постановен при липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Подсъдимият Н. - редовно призован, се явява пред настоящата инстанция. В правото
си на лична защита, моли да не бъде наказван, тъй като пътува. В последната си дума
посочва, че отношенията със сина му са добри, че му е предоставял нужните му парични
средства. Поради това отново настоява за оправдаването си.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, НО, IV-ти въззивен състав след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
След извършен самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният съд
намери основания само за частична промяна на фактическата обстановка, която е
следната:
Подсъдимият Р. М. Н. е роден на **** г., български гражданин, от *** произход, с
пост. адрес: гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, разведен, безработен, с основно образование, с ЕГН:
2
**********, неосъждан /реабилитиран/.
Към 2002 г. св. В. А. живеела на заживяла на съпружески начала с подсъдимия Н..
Вследствие на съвместното им съжителство св. А. забременяла. В началото на 2003 г. още
докато св. А. била бременна в 6-7 месец, двамата се разделили. След тяхната раздяла на
20.02.2003 г. се родил синът им – св. М. Н. /понастоящем пълнолетен/. Подсъдимият Н.
припознал детето, когато било на 40 дни. След раждането, грижите по отглеждането на
момчето били поети от св. А.. Тъй като подсъдимият Н. не оказвал помощ и съдействие за
отглеждането на детето, св. А. инициирала производство пред ПРС, като от името на
малолетния си син св. М. Н. и негов законен представител, предявила иск с правно
основание по чл. 82, ал. 1 и чл. 87 от СК. С решение от 04.07.2003 г. по гр.д. № 3222/2003 г.
по описа на ПРС, V гр. с-в, подсъдимият бил осъден да заплаща сумата от 75 лв. /седемдесет
и пет лева/ издръжка. По негова жалба решението на ПРС било частично отменено с
решение от 29.09.2003 г. по гр.д. № 2406/2003 г. по описа на ПОС, като размера на
дължимата от Н. ежемесечна издръжка на малолетното си дете бил намален на 30 лв.
/тридесет лева/. Пред въззивната инстанция Н. представил доказателства, че не е в състояние
да осигурява размера на присъдената от ПРС издръжка. Решението влязло в законна сила на
29.09.2003г.
Въпреки осъждането си, подсъдимият Н. не изпълнявал вмененото му задължение да
изплаща дължимата месечна издръжка за детето си. Между него и св. А. не бил уговорен и
конкретен начин, по който издръжката да бъде изплащана. Св. А. предоставила възможност
на подсъдимия да прецени кой начин ще му бъде най-удобен за извършване на дължимото
плащане - чрез банков превод, лично предаване или чрез пощенски запис. Тъй като
подсъдимият не платил нито една от месечните вноски за издръжка на детето си, св. А.
образувала изпълнително дело № 3412/2003 г. по описа на PC – Пловдив и съответно бил
издаден изпълнителен лист.
През 2004 г. подсъдимият Н. на два пъти чрез сестра си – св. Х.К., предал на св. А.
общо сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ представляващи плащане за 14
/четиринадесет/ месечни вноски за дължимата издръжка. Във връзка с получаването на
парите от св. В. А. били изготвени декларации, съответно на 22.06.2004 г. за сумата от 300
лв. /триста лева/ и на 09.09.2004 г. за сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/.
Междувременно, тъй като св. М. Н. пораствал, което водело и до увеличаване на
ежедневните му нужди, така и тези, свързани с храна и облекло, св. А. като законен
представител на малолетния си син, инициирала производство пред Районен съд – Пловдив,
за изменение на размера на присъдената месечна издръжка.
С решение № 16 от 31.01.2005 г. по гр.д. № 3948/2004 г. по описа на ПРС, размерът на
дължимата издръжка бил увеличен, като подсъдимият Н. бил осъден да заплаща месечна
издръжка за малолетното по това време дете св. М. Н. в размер на 60 лв. /шестдесет лева/.
Решението влязло в законна сила на 03.05.2005 г.
През 2011 г. по същите съображения, св. А. отново предприела действия за изменение
на размера на присъдената месечна издръжка. С решение № 4435 от 08.12.2011г. по гр.д. №
11838/2011г. по описа на ПРС, размера на дължимата издръжка бил отново увеличен, като
Н. бил осъден да заплаща ежемесечно сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/ до навършване
на пълнолетието му или до настъпване на други предвидени в закона основания за нейното
изменение или прекратяване. Решението влязло в законна сила на 02.01.2012 г., но
подсъдимият не привеждал дължимите като издръжка за детето си месечни суми.
През 2012 г. св. А. и Н. направили опит да се съберат отново като семейство във ФР
3
Германия, където работел последният, но се скарали и майка и син се прибрали в България.
Тъй като подсъдимият Н. не заплащал своевременно определените месечни издръжки,
във връзка с образуваното изп.дело № 3412/2003 г. по описа на ПРС, въз основа на
Наредбата за определяне на реда за изплащане от Държавата на присъдена издръжка, св. А.
отправила искане до Община Пловдив да изплати дължимите й от Н. суми за издръжка на
детето. След като искането било уважено, от бюджета на Община Пловдив, били начислени
и през периода от 2004 г. до 18.09.2020 г. били изплатени на св. А. суми в различен размер.
На 29.11.2019 г. св. А. подала жалба в РП – Пловдив от свое име и от името на сина си
М. Н., заради неизпълнение на задължението на подсъдимия да изплаща дължимата на св.
Н. издръжка. Преди подаването на жалбата св. А. обяснила на сина си, че ще подаде жалба,
която той трябва да подпише, но в крайна сметка се подписала вместо него.
След образуване на наказателното производство, подсъдимият Н. започнал да купува
подаръци на сина си, давал му пари, взел го да работи при него във ФР Германия през
лятото на 2020 г. за 2-3 месеца.
През всичките тези години, грижите от физически и финансов характер за св. М. Н.
били поемани от майка му - св. А., а докато била в чужбина след 2015 г. /Р Чехия/, била
подпомагана от майка си /баба на М./, както и социално, с парични средства от Община
Пловдив.
Подсъдимият Н. не заплатил в периода м. май 2005 г. – м. юли 2020 г. включително
общо 183 месечни вноски, от които 80 вноски размер на 60 лв. /шестдесет лева/ всяка, в общ
размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ и 103 вноски размер на 130 лв. /сто и
тридесет лева/ всяка, в общ размер на 13 390 лв. /тринадесет хиляди триста и деветдесет
лева/ като общият размер на дължимата издръжка възлизал на 18 190 лв. /осемнадесет
хиляди сто и деветдесет лева/.
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът след печатно изписания текст „С уважение“ в тъжбата до РП –
Пловдив от името на св. М. Н. и В. А. от 27.11.2019 г. не е положен от св. М. Н..
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на св. В. А.,
показанията на св. М. Н., дадени в хода на съдебното следствие, а също и частично
прочетени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК от досъдебната фаза и на св.
Х.К., както и удостоверение за раждане на св. М. Н. (л. 9 от т. 1 от досъдебното
производство), писмени декларации за платена издръжка от дата 22.06.2004г. за сумата от
300 лв. и от 09.09.2004 г. за сумата от 120 лв. (л. 75-77 от т. 1 от досъдебното производство),
разписки за получаване /от 07.01.2004 г., от 24.09.2004 г., от 25.11.2004 г. и от 01.02.2005 г.
(л. 72-74 от т.1 от досъдебното производство), решение № 16/31.01.2005 г. по гр.д. №
3948/2004 г. по описа на ПРС, IV гр. с-в, решение № 4435/08.12.2011 г. по гр. д. №
11838/2011 г. по описа па ПРС, III гр. с-в (л. 31 и л. 32-33 от т. 1 от досъдебното
производство), вкл. и неотбелязаните от ПРС, но според въззивната инстанция със значение
за изясняване на делото – тъжба от св. А. до РП- Пловдив от 29.11.2019 г. (л. 8 от т. 1 от
досъдебното производство), решение от 04.07.2003 г. по гр.д. № 3222/2003 г. по описа на
ПРС, V гр. с-в, решение от 29.09.2003 г. по гр.д. № 2406/2003 г. по описа на ПОС (л. 85 и л.
86-87 от т. 1 от досъдебното производство), документи във връзка с изплащането на
издръжката на св. А. от общ. Пловдив (т. 2 от досъдебното производство), справки за
задгранични пътувания на подсъдимия Н. (л. 41 от т. 1 от досъдебното производство).
Констатация за съдебното минало на подсъдимия Н. следва да се направи въз основа на
4
приобщената справка съдимост от досъдебното производство (л. 16 от т. 1 от досъдебното
производство) и приложената в хода на съдебното дирене (л. 7 от съдебното производство),
от която става ясно, че е реабилитиран за осъждането си по НОХД №1626/2003 г. по описа
на ПОС на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс. По тези съображения и настоящето престъпление няма как да се яви
пречка за реабилитацията по право на подсъдимия Н. за осъждането му по НОХД
№1626/2003 г. по описа на ПОС.
На първо място следва да се подчертае, че липсват допуснати от първия съд
съществени неотстраними процесуални нарушения във връзка с доказателствената дейност,
а още по-малко от обхвата по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Като такива не биха могли
да се възприемат недопускането на доказателствени искания на защитата за събиране
информация от “Western Union“, неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивният съд е на становище, че ПРС е положил в нужната за процеса степен усилия за
изясняване на делото като е събрал в достатъчна степен за това доказателства. Съдебната
практика е трайна, че отказа на съда да събере определени доказателства, в случаите, когато
тяхното приобщаване е неотносимо към предмета на делото, не представлява процесуално
нарушение – р. № 210 от 25.07.2014 г. по н. д. № 595/2014 г., н.к., ІІ н.о. на ВКС. Липсват и
основания да се приеме, че при провеждането на процесуално-следствени действия, както в
съдебното следствие, са нарушени правата на подсъдимия Н..
Акуратни са изводите на ПРС, който е възприел достоверността на показанията на св.
В. А., дадени непосредствено пред него. Същите са не само логични и последователни, но и
напълно кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност, и то най-вече писмена
такава, приобщена по делото. Въззивният съд не споделя подхода на първата инстанция,
която преобладаващо е преразказала показанията на свидетелите, и в частност тези на
майката на св. Н.. Правилният подход към доказателствения материал предполага
съпоставката на гласни и писмени доказателства, констатиране на противоречия и в крайна
сметка кредитиране на едни или други по определени съображения. Въпреки ненужното
преразказване на показания в мотивите, първият съд все пак е направил верни
доказателствени изводи кои доказателствени източници да кредитира и кои не, които се
споделят и от ПОС. Друг е въпроса, че чисто формално е обективирал с едно изречение
извода си относно изложеното от св. А..
Въззивният съд на свой ред в действителност отчете известната неточности в
изложеното от св. А., но следва да се има предвид изключително продължителния период от
време назад, за който напълно логично човешката памет не винаги би могла да възпроизведе
по категоричен начин всички стекли се обстоятелства. От такъв тип непълноти страдат и
показанията на св. Н.. ПОС прие, че от контролните факти, които са съотносими с наличните
по делото писмени доказателства може и следва да се даде кредит на доверие на изложеното
от св. А.. В такава насока е например удостоверението за раждане на св. Н., което
препотвърждава думите на А. кога е припознат от подсъдимия, множеството документи от
общ. Пловдив /вж. т. 2 от досъдебното производство/, удостоверяващи встъпването в
задълженията на недобросъвестния родител, съдебните решения на ПРС и ПОС,
свидетелстващи за необходимостта от увеличаване размера на дължимата издръжка, както и
незаплащането й от страна на Н., декларациите и разписките – в обратна насока – относно
краткия период от време, през който детето е получавало издръжка от подсъдимия и др.
5
Напълно съобразено с нормалната житейска логика е изложеното от св. А., че именно
липсата на издръжка от страна на Н. е причината както за завеждането на граждански дела
срещу него, така и за претендиране на правото за издръжка пред общината. И според
настоящия състав неотносими към предмета на делото са обстоятелствата дали св. А. е
получавала парични суми и от подсъдимия и от общ. Пловдив в периода 2003 г.-2005 г.,
доколкото същият не е инкриминиран от РП – Пловдив, както и дали в крайна сметка
бащата е търсил и осъществил контакти с детето си, дали му е изпращал подаръци и пари в
различен порядък от време и на различно основание от дължимата издръжка. Правилни са и
разсъжденията на районния съдия, че изплащането на издръжката за определен период от
време от община Пловдив не освобождава подсъдимия Н. от задължението му да изплаща
издръжка, а евентуално преведените в повече на св. А. суми или заплатените вместо Н. са
обект на друг вид гражданско-правни претенции и стоят извън наказателния предмет на
настоящето дело.
Показанията на св. А., касаещи подписването на тъжбата на РП – Пловдив от името на
св. Н., също са съотносими с кредитируемата и от ПОС съдебно-почеркова експертиза.
Самата свидетелка не отрича да се е подписала вместо сина си, което предвид негативния
характер за нея на това обстоятелство, в случая според ПОС се явява допълнителен
аргумент за достоверност на целия й разказ. Дали и какво отношение е взела обвинителната
власт към тази деятелност на А., също не би могло да бъде аргумент за недостоверност,
поради липса на данни в тази насока. В обобщение, въззивният съд не споделя наведеното в
жалбата на защитата, че изложеното от св. А. е избирателно и съдържа толкова драстични
противоречия, че да бъде изначално игнорирано.
Що се касае до показанията на св. Н., същите следва да се оценяват много внимателно,
тъй като се касае за свидетелстване на дете срещу родител, който по определени причини и
в определени периоди от време /2012 г., 2020 г./, е присъствал в живота му. Поради това,
напълно разбираем е както общия характер на заявеното от св. Н., вкл. и предвид
подобрените отношения с родителя, така и като се отчете изтеклия период от време и
крехката му тогава възраст – липсата на спомени за определени обстоятелства – кога точно
се е виждал с баща си, какви суми е получавал от него и т.н. Няма спор, а напротив, налице е
съотносимост с показанията на св. А., че Н. е давал определени суми в даден период, за
което са изготвени надлежни документи /периода 2003 г.-2005 г./, че се е грижил за момчето
при престоя му във Ф РГермания. Дали е имало предаване на парични средства, конкретно
за издръжка на детето, към този момент, вкл. и от показанията на св. Н., а дори и от
твърдяните документи от “Western Union“, изпращани до друго пълнолетно лице
/ненадлежно преведени съгласно чл. 134 от НПК на български език/, съдът не счита, че
може да бъде установено по категоричен начин, още повече като се има предвид качеството
на Н. на длъжник и уредените в ЗЗД задължения за начина на изплащане на издръжката. В
тази насока са и изводите на ПРС, които поради това са и правилни. Ирелевантно за
предмета на делото е и обстоятелството дали Н. е полагал или не грижи за детето /в страната
или при престоя на вече пълнолетния св. Н. във ФР Германия/, дали му е купувал дрехи,
електронни устройства, вкл. и дали му е изпращал определени суми пари /100-200 евро/,
доколкото повдигнато обвинение рамкира единствено обследване на факта дали
подсъдимият е заплащал или не дължимата от него издръжка за инкриминирания от РП –
Пловдив период, което следвало да бъде реализирано по определен посочен в закона начин
и ред – ежемесечно и посредством документи, удостоверяващи това обстоятелство и чрез
неговата майка и законен представител. Очевидно обаче от показанията на св. Н. и от
подкрепящите ги такива на св. К. и св. А. /в такава насока са и множеството справки за
задгранични пътувания на Н./, става ясно, че подсъдимият е пътувал често в чужбина, по
6
думите му, за да работи, което изключва липсата на доходи като основание за неплащане на
дължимата на непълнолетния тогава св. Н..
Въззивният съд не намира за неотносими показанията на св. К. - сестра на Н., като се
довери на вижданията й, че подсъдимият е полагал в определени периоди грижи за детето
си, че му е купувал определени вещи, давал му е пари и т.н. Последните твърдения са
напълно съпоставими с показанията на св. Н.. Въззивният съд счете за подкрепените с
документи и твърденията на тази свидетелка, че е предоставяла на св. А. определени суми за
издръжка. Касае се обаче единствено и само за паричните средства, за които има приложени
декларации и разписки по делото, които са извън инкриминирания период. Няма спор, че
подсъдимият Н. е поемал определени финансовите разходи за низходящия си. Както беше
посочено и по-горе обаче, точният размер на допълнително предложената от подсъдимия
финансова помощ е неотносима, не би могла да бъде установена конкретно по надлежния
ред, а още по-малко да бъде приспадната от дължимата от него издръжка към св. Н., което
на свой ред да доведе до приложение на чл. 183, ал. 3 от НК. Правилно първият съд не се е
позовал на показанията на св. К. в останалата им част, тъй като категорично носят общ
некоконкретен характер, съдържат противоречия, сериозна доза емоционалност и
негативност към св. А.. Разбира се същите са некредитируеми заради това, а не тъй като е
сестра на подсъдимия, тъй като това виждане би влязло в колизия с чл. 14, ал. 2 от НПК.
Съдията от първия съд правилно е кредитирал и назначената в хода на
предварителната фаза и приета от него съдебно-почеркова експертиза на в.л. М.С. (л. 36-38
от т. 3 от досъдебното производство), която в действителност установява, че подписът на св.
М. Н. в тъжбата до РП – Пловдив от 27.11.2019 г. не е положен от него. Последното, както
стана ясно е в пълна корелация с показанията на св. А. и св. Н., а и с косвените на св. К..
Настоящият съдебен състав намира, че правните изводи на първоинстанционния съд
са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със
закона, поради което въззивният съд не намира основания за приемане на различни такива
по същество.
От обективна страна подсъдимият Н. не е изпълнил свое задължение за заплащане на
издръжка в размер на повече от две месечни вноски (80 /осемдесет/ месечни вноски в
размер на 60 лв. /шестдесет лева/ всяка, в общ размер на 4 800 лв. /четири хиляди и
осемстотин лева/ и 103 /сто и три/ месечни вноски в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/
всяка, в общ размер на 13 390 лв. /тринадесет хиляди триста и деветдесет лева/, или всичко в
общ размер на 18 190 лв. /осемнадесет хиляди сто и деветдесет лева/) за периода от м. май
2005 г. до м. юли 2020 г. вкл., след като е осъден с решение по гр.д. № 3222/2003 г. по описа
на ПРС, V гр. с-в, да издържа свой низходящ - детето си М. Р. Н., с месечна издръжка в
размер на 30 лв. /тридесет лева/, изменена в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ с решение №
16/31.01.2005 г. по гр.д. № 3948/2004 г. по описа на ПРС, IV гр. с-в, влязло в законна сила на
03.05.2005 г., изменена в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ с решение №
4435/08.12.2011 г. по гр. дело № 11838/2011 г. по описа па ПРС, ІІІ гр. състав, влязло в
законна сила на 02.01.2012 г.
Подсъдимият Н. е баща на пълнолетния (към настоящия момент) М. Н., поради което е
бил длъжен да заплаща месечна издръжка на своя низходящ чрез законния му представител
и негова майка – В. А.. Налице е неизпълнение на установено с влезли в сила осъдителни
съдебни актове /решение по гр.д. № 3222/2003 г. по описа на ПРС, V гр. с-в, решение №
16/31.01.2005 г. по гр.д. № 3948/2004 г. по описа на ПРС, IV гр. с-в, в сила от 03.05.2005 г.,
решение № 4435/08.12.2011 г. по гр. дело № 11838/2011 г. по описа па ПРС, ІІІ гр. състав, в
сила от 02.01.2012 г./., с които подсъдимият Н. е осъден да заплаща издръжка /респ.
7
увеличен е размерът й/ съобразно чл. 143, ал. 1 от СК в размер на повече от две месечни
вноски. Подсъдимият Н. не е заплащал дължимата на сина си издръжка през период,
значително надхвърлящ предвидения в закона минимум, който обосновава възможността за
ангажиране наказателната отговорност на лицето. С посочените съдебни актове, чиято
валидност и законосъобразност са безспорно установени по делото, е определен размера на
установеното в тежест на подсъдимия парично задължение – 60 лв. /шестдесет лева/ с
решение № 16/31.01.2005 г. по гр.д. № 3948/2004 г. по описа на ПРС, IV гр. с-в, в сила от
03.05.2005 г., респ. по-късно - 130 лв. /сто и тридесет лева/ - с решение № 4435/08.12.2011 г.
по гр. дело № 11838/2011 г. по описа па ПРС, ІІІ гр. състав, в сила от 02.01.2012 г. Тези
обстоятелства са били известни на Н., вкл. предвид обжалването на част от тях, поради
което е категорично доказано по делото, че същият е знаел за вмененото му задължение, за
началния момент, от който то е станало дължимо, както и неговия размер. Поради това и
настоящата инстанция също е на становище, че в периода от м. май 2005 г. до м. юли 2020 г.
вкл., подсъдимият Н. не е изплащал дължимата на сина си издръжка.
Видно от представените копия от документи, приложени по делото, за която
достоверност не се спори между страните, последните изплатени от Н. суми за издръжка по
надлежния удостоверяващ ги начин са за периоди преди влизането в сила на решение № 16
от 31.01.2005 г. по гр. д. № 3948/2004 г. по описа на ПРС на 03.05.2005 г. Необходимо е да
се отбележи също така, че през процесния период Н. е бил трудово ангажиран, като това
обстоятелство не се отрича от него, но и се установява от разпита на всички свидетели и
косвено се потвърждава от приобщените справки за задгранични пътувания на подсъдимия.
Фактът, че подсъдимият е разполагал с финансова възможност да изплаща определената от
ПРС издръжка се извежда също от заявеното от св. Н. и св. К. при разпита им, тъй като и
двамата заявяват, че той е изпращал пари за дрехи, таблети, електронни игри и др. От
горните две обстоятелства, съдът стигна до единствения и категоричен извод, че
подсъдимият е имал възможността да изплаща определената от съда издръжка.
Правилен е изводът на първия съд, че подсъдимият е осъществил и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като от
субективна страна подсъдимият Н. е съзнавал, че е осъден с влязлото в сила съдебно
решение да изплаща издръжка на малолетното си първоначално дете, знаел е какъв е
размерът на дължимата сума и е знаел, че се изисква активност от негова страна за
изплащане на сумата. Верен е изводът на първия съд, че подсъдимият е съзнавал, че с
неоправдано бездействие при наличието на дължимо поведение лишава от дължимата
издръжка на сина си, т.е. бил е наясно с настъпването на съставомерния обещественоопасен
резултат и с причинно-следствената връзка на инкриминираното бездействие с този
резултат. По изложените съображения, въззивният съд също счита, че деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл.
По делото няма категорични данни за доходите на подсъдимия, но следва да се
подчертае, че дори и той да е бил в твърде нисък размер, съобразен с размера на
минималната работна заплата за страната, посоченото обстоятелство не рефлектира върху
дължимостта на издръжката, предвид специфичната насоченост на това задължение -
осигуряването на средства за съществуването на лица, поставени в пряка зависимост от
изплащането на такава /чл. 143, ал. 2 от СК/. Общият месечен размер на дължимата за детето
издръжка не е голям, съответно – не би могло да се предположи, че подсъдимият би
изпитвал трудност да обезпечи заплащането й в пълен размер, особено предвид данните за
работоспособността му и полагането на труд в чужбина. Бездействието на Н. е и за един
значителен период от време – близо петнадесет години, което аргументира извода за
съзнателно неизпълнение на установеното задължение. Още повече, че ако същият
8
регулярно изпълняване задължението си, какъвто е и смисъла му, не би се стигнало до такъв
сериозен размер на дължимата от подсъдимия издръжка. Пренесено на плоскостта на
обществените отношения, чиято защита текстът на чл. 183, ал. 1 от НК осигурява,
поведението на подсъдимия е силно укоримо от морална гледна точка, доколкото същият
обективно е могъл да подпомага ежемесечно детето си с парични средства.
Що се отнася до възражението на защитата, че подсъдимият Н. през този период е
заплащал разходи на св. Н. за дрехи, обувки, училищни екскурзии, давал му е различни
парични суми на ръка или чрез превод на негов пълнолетен приятел, трябва да се има
предвид, че инцидентното предоставяне на парични средства по конкретен повод и/или
купуването на вещи за детето не би могло да се приравни на изпълнение на задължението за
издръжка, понеже същата е задължителна и точно определена по размер и падеж /съобразно
съдебното решение/, докато всички останали плащания и покупки зависят от волята на
даващия родител.
Първата инстанция е преценила, че на подсъдимия Н. следва да бъде наложено второто
по тежест наказание, предвидено в чл. 183 ал. 1 от НК. Въззивната инстанция се
солидаризира с част от изброените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като се
изключи предходното осъждане, за което стана ясно, че е реабилитиран по право. Като се
отчете изключително високия размер на дължимата издържа, ведно с продължителния
период на незаплащането й /около петнадесет години/, проявявайки в достатъчна степен
снизходителност, ПРС е наложил на подсъдимия разумен размер на наказанието „Пробация“
с приложение на първите две пробационни мерки за срок от 1 /една/ година. Друг е въпроса
доколко това наказание е практически приложимо и ефективно в случая, заради
категоричните данни по делото, че подсъдимият Н. пребивава трайно на територията на
друга държава членка на ЕС. Поради липса на въззивен протест обаче горното може да бъде
обект само на констатация. Остават възможностите по Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции или евентуално, при неизпълнение на
наложената пробационна мярка – за замяната й изцяло или отчасти с наказание „Лишаване
от свобода“ по реда на чл. 451-452 от НПК в случаите по чл. 43а, т. 2 от НК.
Като резултат от осъждането, правилно на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимия Н.
са възложени и сторените в рамките на досъдебното и съдебно производство разноски.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
неоснователна по изложените в нея аргументи, поради което и съдебният акт на ПРС следва
да бъде изцяло потвърден.
С оглед горното и на осн. чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК‚ ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, НО, IV-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 57/14.03.2024 г. по Н.ОХ.Д.№ 6383/2023 г.,
ПРС, НО, 6-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10