Р Е Ш Е Н И Е
№
339
гр. Русе, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, втори касационен
състав, в открито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ,
като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА
к.а.н.д. № 410 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания) вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Д.М. против Решение № 689
от 24.10.2023г., постановено по АНД №1761/2023 г. по описа на Районен съд – Русе,
с което е потвърдено НП № 23-1085-002329/10.08.2023 г., издадено от началник
група в ОДМВР Русе, сектор ПП-Русе, в частта му по т. 2, в която за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на М.М. са наложени административни наказания
"глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В жалбата си касатора, чрез пълномощник адвокат Х. от ВАК,
като касационни основания сочи допуснато от районния съд нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка
със събирането и анализа на доказателствата. Сочи, че отразената фактическа обстановка не
кореспондира със събраните по делото доказателства като нарушението не е
доказано по безспорен начин. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като при съставянето на акта е присъствал само един
свидетел. Според М. е налице несъответствие
между изложените обстоятелства при описанието на нарушението в АУАН и правната
му квалификация в НП, като такова по ЗДвП, като не ставало ясно за коя от
изброените задължения в чл. 123 от ЗДвП касаторът е подведен под
административнонаказателна отговорност. Счита,
че АНО не е компетентен да ангажира отговорността му, тъй като деянието не е
осъществено на път отворен за обществено ползване. Навежда доводи, че въззивният
съд в оспореното решение е приел, че няма настъпило ПТП и следователно той не е
участник в ПТП с материални щети и няма задълженията визирани в чл.123 от ЗДвП.
Счита, че дори и да се приеме, че липсва нарушение, то деянието следвало да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира се отмяна на въззивното
решение в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което
да се отмени издаденото наказателно постановление по т. 2. Алтернативно се иска
наложеното наказание по т. 2 от НП да бъде намалено към законовия минимум или
да се отмени оспореното решение и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Ответникът по
касационната жалба – началник група в ОДМВР Русе, сектор ПП-Русе, не взема
становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението си Русенски районен съд е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление по т.2, като с потвърдената част
от него, на касатора в настоящото производство – М.Д.М. на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 вр. чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.07.2023 г., около 13,24
ч. касаторът, управлявайки товарен автомобил, марка „МАН“ с рег. № 9696СА по
ул. „Пристанищна“ до „Витият мост“ в гр. Русе, предприел маневра управление
назад, при което блъснал със задната част на МПС-то метален пилон, на който
били монтирани камери за видеонаблюдение на Община Русе, които увредил. Веднага
след това напуснал местопроизшествието, без да окаже никаква помощ за
установяване на причинените от него вреди. Поставените камери за видеонаблюдение
заснели поведението на М. след което директорът на СЗ КООРС при Община Русе подал
сигнал на административнонаказващия орган за случилото се, като приложил
видеозапис. Нарушителят бил призован и на 19.07.2023 г му бил съставен АУАН №
серия AG №920676,
подписан от него без възражения, а впоследствие било издадено и обжалваното НП,
с което по т. 2 за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 са наложени
административни наказания глоба, в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
При тези факти
въззивната инстанция приела от правна страна, че въз основа на събраните в хода
на производството писмени, гласни, веществени доказателства и доказателствени
средства, намиращи се в корелативно единство, фактическа обстановка е безспорно
установена. От доказателствата
по делото се установява, че е налице ПТП и поведението на касатора е причинило
настъпването му. От произшествието са настъпили материални щети, за
установяването на които той не е оказал съдействие. Въз основа на тези изводи
районният съд е потвърдил в частта по т. 2 наказателното постановление.
Решението на РС – Русе е правилно.
Настоящият състав
счита, че въззивният съд е събрал и обсъдил по надлежния ред допустими и
относими доказателства, установяващи правнорелевантните за случая факти и
обстоятелства, описани в АУАН и в НП, въз основа на които е формирал правни
изводи за доказаност на нарушението, вменено на жалбоподателя. Нарушението е
установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са
допуснати процесуални нарушения.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. В по-голямата си част същите касят
възражения по отношение на издадените АУАН и НП, а не по отношение на
оспорваното съдебно решение, като в тази връзка районният съд вече е разгледал
същите и е дал правилен и обоснован отговор.
Неоснователни са доводите на касатора, че в административно
наказателното производство не е установено по безспорен начин процесното
нарушение от обективна и субективна страна. Напротив изложените в АУАН и в НП
фактически обстоятелства изцяло се потвърждават от събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, като от страна на касатора не е направено
искане за събиране на нови доказателства, които да ги опровергават. Не отговаря на обективната
действителност твърдението на касатора, че механизмът на ПТП-то е установен само
въз основа на писмото на Йордан Джамбазов - директор на СЗ „КООРС“. Соченото
писмо има ролята на подаден сигнал за настъпило ПТП. От разпита на актосъставителя
Георгиев става ясно, че въз основа на него са предприети действия по
установяване на нарушителя и деянието и са събрани годни доказателства за това. По делото е изяснен механизмът на
настъпване на ПТП. Установено е, че на на 12.07.2023 г., около 13,24 ч.
касаторът управлявайки товарен автомобил, марка „МАН“ с рег. № 9696СА по ул.
„Пристанищна“ до „Витият мост“ в гр. Русе предприел маневра управление назад,
при което блъснал с задната част на МПС-то метален пилон, на който били
монтирани камери за видеонаблюдение на Община Русе, които увредил. По делото на л. 14 е налична справка Рег. №
1085р-5593/20.07.2023 г. от която, става ясно, че в представения с писмото CD диск се съдържат записи в района на
кея, където е извършено нарушението. В тях е наличен файл с видеозапис, на
който е извършен оглед, и от който безпротиворечиво се доказва настъпването на
ПТП, още повече че наказаното лице е дало (сведение) обяснение, в което изрично
признава без възражения описаната в АУАН-а деятелност.
Безспорно е установено, че касаторът има
качеството „участник в пътнотранспортно произшествие“ съгласно легалната
дефиниция на §6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение, при
управлението на МПС, е станал причина за неговото настъпване. С решението си РРС е отменил издаденото НП по
т. 1 поради неправилна квалификация на деянието по чл. 40, ал. ЗДвП, тъй съставът
му предполага създаване на опасност за другите участници в движението, каквито
при процесните събития не е имало, тъй като водачът е бил сам на пътя, когато е
повредил съоръжението на Общината и не е имал възможност да застраши друг
участник в движението. В случая е очевидно, че се касае до
ПТП само с имуществени вреди по
смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, както правилно са приели
административнонаказващият орган и въззивната инстанция. Административнонаказателната
отговорност по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП е предвидена за водача, поради което касаторът, като
водач на ППС, е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на т. 3,
б. „а“ на чл. 123 от ЗДвП, а именно когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите. Напускането
на местопроизшествието, след настъпването на ПТП, което е наложило впоследствие
установяването на извършителя и настъпилите материални щети от органите на
полицията, и то по сигнал на трето лице, обосновава извод, че водачът не е
оказал съдействие за установяването им, което именно осъществява състава на нарушението
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Неоснователно е
възражението, че актът
за установяване на административно нарушение е издаден при неправилно приложение на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на един
свидетел - свидетел при съставянето му.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е
съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
е необходимо актът да бъде подписан поне от един от
свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. Приложима е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Наведеното възражение от касатора,
че нарушението
в описателната част на АУАН било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква "а" и „в“ от ЗДвП, а в НП било
записано чл. 123, ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗДвП, което довело до
несъответствие между изложените обстоятелства и квалификацията, е
неоснователно. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП предвижда, че когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, водачът на ППС,
който е участник в произшествието, е длъжен да окаже съдействие за установяване
на вредите от него. Диспозицията на правната норма е бланкетна, доколкото
съдържащото се в нея правило за поведение - „да окаже съдействие“, е формулирано по общ начин. Това налага при
повдигане на административнонаказателното обвинение нормата да бъде попълнена
със съдържание като в АУАН и НП бъде посочено в какво конкретно поведение на
нарушителя (действие или бездействие) се изразява неоказаното съдействие за
установяване на вредите от ПТП. Противно на поддържаното от касатора, в случая
това е сторено като в санкционния акт е посочено, че последният, като участник
в ПТП, не е изпълнил задължението си да уведоми компетентните органи към МВР. Административнонаказващият
орган е изпълнил задължението си да индивидуализира поведението на нарушителя,
за което е санкциониран, като ясно и недвусмислено е описано изпълнителното
деяние.
Касаторът навежда и възражение относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, тъй като, според него,
мястото на нарушението не е път за обществено ползване. Възражението е
неоснователно.
В АУАН и НП са описани обстоятелствата при
които е извършено нарушението и мястото, а именно „В гр. Русе, ул. „Пристанищна“ до „Вития мост“, управлява специален
автомобил „МАН“, с рег. № В9696СА,….“.
От изложеното става ясно, че мястото е в гр. Русе, т.е. нарушението е
извършено в урбанизирана територия, в рамките на града, на ул. „Пристанищна“,
която улица е път за обществено ползване съгласно §1, т. 1 от Закона за
пътищата и служи за обществено ползване по смисъла на §1, т.7 от същия закон. В
този смисъл издадените актове са в компетентността
на актосъставителя и на наказващия орган.
Исканото от касатора приложение на чл. 28 от ЗАНН, настоящият състав на
съда, намира също за неоснователно.
Съгласно ДР § 1, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН:
"Маловажен случай" е този, при който от извършеното нарушение липсват
вредни последици или те са незначителни, както и то следва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Въззивният съд
правилно е приел, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, което становище се споделя и
касационния съд. Несподелими са доводите на касатора за маловажен случай поради
липсата на ПТП и отсъствие на друг участник в него. Наложените наказания са
правилно индивидуализирани – лишаването от право е на законоустановения минимум
от 1 месец, а глобата от 100 лв. – под средата, определена в закона.
Атакуваното решение на РРС е правилно, а
подадената жалба срещу него - неоснователна.
Така мотивиран
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 689 от 24.10.2023 г., постановено по АНД №1761/2023 г. по описа на Районен
съд – Русе, в частта му, в която е потвърдено НП № 23-1085-002329/10.08.2023
г., издадено от началник група в ОДМВР Русе, сектор ПП-Русе, в частта му по т. 2, в която за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на М.Д.М. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 100 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: