№ 5720
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110148504
по описа за 2022 година
Производството по делото е второ по ред пред настоящата инстанция, след като
с решение по в.гр.д.№ 13455/2020г. по описа на СГС,II-А състав е обезсилено решение
№ 161520/27.07.2020 г. по гр.д. №10 636/2019 г. на СРС, 36 състав и делото е върнато за
ново разглеждане.
Ищците В. В. М. и Ю. В. Д. като наследници на починалата преди депозирането
на въззивна жалба срещу решението по гр. дело № 10636/19г. по описа на СРС, 36
състав поддържат, че не дължат на ответника следните суми: 2 169,15 лева,
представляваща неплатено задължение за топлинна енергия за имот с
местонахождение в /АДРЕС/, аб.№324476 за периода от 02.08.2007г. до м.04.2009 г.,
474,29 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2007 г. до 18.05.2010г. и 457,16 лева
разноски. Поддържат, че описаните по – горе задължения са установени със съдебно
решение от 17.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 62646/2010г. на СРС, 38 състав.
Молят съда да признае за установено, че не дължат горепосочените суми, поради
изтичането на предвидената в закона погасителна давност. Претендират разноски.
В срока за отговор по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове. Навежда твърдения, че посочените суми не били
погасени по давност, тъй като същата била прекъсната с образуване на изпълнителното
производство по и.дело № 1856/2013г. на ЧСИ Стоя Якимов. Иска от съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е постановено влязло в
сила съдебно решение по гр. дело № 62 646/2010г. по описа на СРС, 38 състав, не
съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е
погасено поради изтичането на петгодишна погасителна давност, който факт настъпил
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК) в тежест на ищците е да докажат правният си интерес от предявяване на иска
като установят, че ответникът претендира от тях процесната сума.
Не е спорно между страните, че между ответника и наследодателя на ищците е
възникнало облигационно правоотношение със задължение да заплатят стойността й в
размера, обективиран в съдебно решение, постановено по гр. дело № 62 646/2010г. по
описа на СРС, 38 състав.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е налице влязло в сила съдебно решение, или не е.
Като писмено доказателство по гр. дело № 10636/2019г. на СРС, 36 състав е
приобщено съдебно решение, постановено по гр. дело № 62 646/2010г. по описа на
СРС, 38 състав /л. 5-9 между кориците на делото/, с което е констатирано, че
длъжникът е осъден да заплати следните суми: 2 169,15 лева, представляваща
непогасено задължение за потребена топлина енергия за периода 02.08.2007 г. –
м.04.2009 г., сумата от 474,29 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 02.08.2007 г. до 18.05.2010г. и 457, 16 лева деловодни
разноски.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително
дело № 1856/2033 г., като видно от депозираната от /фирма/ молба с приложен
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 10415/2010 г., 80 състав, СРС, на 23.04.2013 г.
е образувано изпълнителното производство. Взискателят е поискал от частния съдебен
изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело
действия, сред които запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника. По
изпълнителното дело е изпратена призовка за доброволно изпълнение, връчена лично
на длъжника на 16.08.2013 г., видно от оформената към призовката разписка. По
делото са предприети същински изпълнителни действия, като със запорно съобщение
2
от 30.09.2016г. е наложен запор на вземанията по банковите сметки на длъжника в
/фирма/. С постановление от 22.02.2019 г. съдебният изпълнител е постановил
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност в периода
20.09.2012 г. – 20.09.2017 г. на вземанията, въз основа на влязло в сила съдебно
решение, с оглед което съдът намира, че този въпрос подлежи на обсъждане, доколкото
положителен отговор на същия би обусловило основателност на предявените искове,
без да се изследва спирането и прекъсването на погасителната давност по отношение
на процесните вземания, за събирането на които е образувано и изпълнително дело
№20138440401856 по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да
е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по
него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания/. Поради това нова давност започва да тече не от датата на постановлението
за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление
№ 3/1980 год. на Пленума на Върховния съд.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му, е постановено решение по
Тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
В случая се установи, че взискателят е предприел изпълнителни действия спрямо
длъжника, като е поискал налагане на запор върху вземанията й по банкови сметки.
3
Ответникът нито твърди, нито е ангажирал доказателства за осъществяването на
следващи изпълнителни действия – например постъпления от наложения запор,
прилагане на нов изпълнителен способ/способи. От посочения краен срок /30.09.2016
г./ е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, който е изтекъл
на 30.09.2018 г. Следователно, изпълнителното производство спрямо длъжникът е
било висящо към 26.06.2015 г., на която дата е постановено ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед приетото от ВКС тълкувание
относно въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му, се налага извод, че до 26.06.2015г. давността по
отношение на сумите, дължими от Е. М.а, е била спряна по силата на самия факт, че за
тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила
да тече след 26.06.2015 г. /решение по гр. дело № 3173 по описа за 2021г. на СГС, ГО, II
А състав/.
В посочения период – от 26.06.2015г. до изтичането на петгодишния период по
чл. 117, ал. 2 ГПК на 26.06.2020 г., е установено прекъсване на давността по
отношение на вземанията срещу длъжника Е. М.а –като със запорно съобщение от
30.09.2016г. е наложен запор на вземанията по банковите сметки на длъжника в
/фирма/, но след тази дата не са извършвани изпълнителни действия, които да
прекъснат давността, поради което и предявените отрицателни установителни искове
са основателни. Съдът следва да зачете изтеклата погасителна давност в хода на
процеса, тъй като същата не е била прекъсната с депозиране на исковата молба, с която
са предявени отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид гореизложените аргументи и позоваването на изтекла погасителна
давност от страна на ищците, се налага изводът, че ответникът не е титуляр на
подлежащи на принудително изпълнение вземания срещу длъжниците, поради което
образуваното изпълнително производство се явява лишено от основание, а правото на
ответника на принудително изпълнение на оспорените вземания – отречено с
решението по настоящия спор.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора и изричната претенция на ищците, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да им заплати направените разноски по
делото в размер на 1000, 00 лв. за ищеца Ю. Д., съгласно представен списък по чл.80
ГПК и 1546,03 лв. за ищеца В. М., съгласно представения към въззивната жалба списък
по чл.80 ГПК.
4
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В. В. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. В. И., /адрес/ и Ю. В. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Б. Д.,
/адрес/, против /фирма/, с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, че В. В. М., ЕГН **********, и Ю. В. Д., ЕГН **********, не дължат на
/фирма/, ЕИК **********, следните суми: 2 169,16 лв. – главница за топлинна
енергия за периода 02.08.2007 г. до м.04.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 474,29 лв. –
мораторна лихва за периода от 02.08.2007 г. до 18.05.2010 г. и 457, 16 лева разноски
като погасени по давност.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на В. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. В. И., /адрес/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1546,03 лева, представляваща сторените в
производството разноски.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Ю. В. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Б. Д., /адрес/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000,00 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5