№ 757
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 262780 от 28 април 2021г. по гр. д. № 11349/2018г.
Софийски градски съд, І ГО, 12 състав е осъдил И. К. Т. да плати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата общо 41 446, 45 лева /непогасено
вземане – главница по: споразумение от 31.07.18г. във връзка със
споразумение от 15.08.17г. във връзка с договор за цесия от 27.06.16г. във
връзка с договор за потребителски кредит от 03.04.15г./; 1 678 лева - съдебни
разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП
и Наредбата към него/.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника И. К. Т.
срещу решението по гр. д. № 11349/2018г. ва СГС, ГО, 12 състав с оплакване,
че съдът не е назначил ССЕ, която да даде заключение каква сума е погасил
по кредита. Иска отмяна на обжалваното решение.
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е оспорил въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
1
исковата претенция, с предмет осъдителен иск с източник на задълженията
договор за потребителски кредит, по повод на който са сключени и две
споразумения, вземанията, по който са прехвърлени на ищеца, за което
ответникът е бил уведомен, и са с настъпил падеж - тези по второто
споразумение, фиксиращо размера на задължението, е основателен.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото и за правилно.
Предявен е на 21.08.2018г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
разгледан и от първоинстанционния съд. Ищецът поддържа, че е цесионер на
вземания по договор за потребителски кредит № 1803566 от 03.04.2015г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника И. К.
Т., изпаднал в забава в плащанията след като направил 8 пълни вноски по
кредита и частично изпълнил още една, поради което настъпили условията за
обявяване на предсрочна изискуемост. Известията за прехвърлянето на
вземанията, което ищецът бил упълномощен да изпрати, и за предсрочна
изискуемост не били доставени успешно по пощата, поради което ищецът
счита, че евентуално ответникът следва да се счита уведомен за тези
действия с връчването на преписа от исковата молба с приложенията, част от
които са известията за прехвърлянето и за обявяването на предсрочна
изискуемост.След сключване на споразумение за доброволно погасяване на
задължението ответникът погасил общо 10 500 лв., след което преустановил
плащанията. Иска от съда да осъди ответника да му заплати 41 446, 45 лв. и
разноските по делото.
В срока за отговор ответникът Т. е оспорил иска с възражения, че
ищецът не е легитимиран да търси изпълнение по договора; че не му е
отправена покана за плащане и, че задължението не е „категорично
определено по размер“, от които по същество поддържа само последното във
въззивното производство.
Източник на задължението, чието изпълнение се търси в настоящото
производство, е договор за потребителски кредит за 50 000 лв., подлежащ на
връщане ведно с лихва на 120 месечни вноски, сключен при общи условия –
2
№ 1803566 от 03.04.2015г., в които е предвидено и упражняване на право на
обявяване на предсрочна изискуемост на задължението при неплащане на 2
последователни погасителни вноски (чл. 12, ал. 2, б.“а“ вр. ал. 3 ОУ),
вземанията по който не се спори, че са прехвърлени на ищеца с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.06.2016г. (възможност за
прехвърляне е предвидена в чл. 12, ал. 6 от договора). Не се спори, че
кредитът под формата на заем е предоставен от посочения кредитор на
ответника.
Между цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
упълномощен с договора за цесия да уведомява длъжниците за извършеното
прехвърляне, и ответника И. К. Т. е сключено споразумение за „доброволно
изплащане на парично задължение“ на 15.08.2017г. В същото е цитиран
договорът за цесия и е посочено, че размерът на задължението на ответника
възлиза на 51 946, 45 лв. към 28.07.2017г., което ответникът се е задължил да
плати на 3 вноски, при отстъпка от 25 %, последната – в срок до 04.10.2017г.,
като при неизпълнение е постигнато съгласие кредиторът да започне
принудителни действия за събиране на цялата сума на задължението (т.е. без
отстъпката) след приспадане на платеното.
Съгласно споразумение изх. № К – 13061/20.07.2018г., сключено на
посочена дата 31.07.2018г., между цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД и ответника И. К. Т., задължението на кредитополучателя възлиза на
41 446, 45 лв. към 20.07.2018г., от които той е поел задължението да плати 35
000 лв. на 5 вноски, последната от които на 25.11.2018г., като при
неизпълнение отново е уговорено кредиторът да има право да започне
принудителни действия за събиране на цялата сума от 41 446, 45 лв. след
приспадане на платеното (чл. 6.1).
Въззивният съд, правоприлагащ при условията на ограничен въззив
(чл. 269 ГПК), следва да разгледа само спорните въпроси, повдигнати във
въззивното производство и по тях и в приложение на императивните норми на
материалния закон, уреждащ спорното правоотношение, приема следното от
правна страна:
С оглед приетото за установено по делото предявеният иск е
установен по основание - установено е твърдението за възникнало
правоотношение между страните, ищецът като приобретател на вземането, по
3
договор за потребителски кредит. Размерът на задължението на ответника
като заемополучател към 20.07.2018г., съгласно отразеното в неоспореното
двустранно подписано споразумение от 31.08.2018г. (което не се твърди и не
е доказано, че е изпълнено чрез погасяване на намаленото с него по размер
задължение), възлиза на 41 446, 45 лв., на колкото възлиза търсената с иска
сума. По делото не е доказано изпълнение на това задължение на потребителя
– заемополучател, който в срока за отговор на исковата молба, както и в хода
на производството след приемане като доказателство на посоченото
споразумение, не е направил правопогасяващо възражение за плащане, нито е
представил доказателства за изпълнение. Ето защо и с оглед установеното по
делото за непогасения остатък от кредита, искът с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД с размер на търсената сума от 41 446, 45 лв. е изцяло основателен.
Доводите във въззивната жалба, очертаващи спорния предмет, свеждащи се
до процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в
недопускане на експертиза за проверка на погасеното от него, са
неоснователни. Съдът не е бил адресат на задължение да назначи служебно
експертиза за установяване на факт, за установяването на който не се
изискват специални знания, - за установяване на точния размер на вземането
на ищеца, в чиято тежест е да докаже този факт и съдът го прие за установен
от писмените доказателства по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). От друга страна,
съдът (неизготвил доклад по делото, което не е въведено като оплакване във
въззивната жалба) не е имал и задължение да укаже на ответника, че не сочи
доказателства за изпълнение на задължението, доколкото задължението на
съда по чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на страните за кои от твърдените факти
не сочат доказателства възниква само във връзка с надлежно въведени факти
в процеса, без съдът да е адресат на задължение да указва кои факти следва да
се твърдят в процеса. Възражението за плащане по споразумението от
15.08.2017г., направено във въззивната жалба, е преклудирано (чл. 131 вр. чл.
133 ГПК), а и неотносимо към спора, доколкото размерът на задължението в
предмета на делото е този, признат в следващото подписано между страните
споразумение.
По изложените съображения, поради съвпадане на крайните правни
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по спорния
въпрос, поставен на разглеждане във въззивното производство, решението на
първоинстанционния съд е правилно като резултат и следва да се потвърди.
4
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, в полза на ответника по въззивната
жалба следва да се присъдят разноски, представляващи възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262780 от 28 април 2021г. по гр. д. №
11349/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА И. К. Т., ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 100 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5