РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 6562 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът М.И.М., ЕГН ********** е предявил иск против З. „У.” АД, *** с ЕИК********, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на телесни увреждания, получени при ПТП на 25.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и за сумата от 9830 лв. – представляваща разходи за лечение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата молба се излага, че на 25.07.2015 г. по второкласен път П-99 на км. 17 +120 м в платното за движение посока от гр. Созопол към гр.Черноморец е настъпило ПТП вина за което носи водачът на лек автомобил Фолксваген Голф с д.к. *******Е.Р.А..При катастрофата е пострадал седящият на предна дясна седалка М.И.М.. В исковата молба се посочва също така, че за увреждащото МПС е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество валидна към момента на процесното ПТП.
С оглед на горното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочените размери и претендира присъждане на разноски по делото вкл. и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „У.” АД, *** с ЕИК******** оспорва иска само по размер, като твърди, че над сумата от 60 000 лв. за неимуществените вреди е неоснователен като прекомерно завишен с оглед претърпените увреждания, принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Прави възражение за съпричиняване,тъй като пострадалия съзнателно е приел да се вози в автомобил управляван от лице употребило алкохол. Моли съда да отхвърли предявения иск над признатия размер като неоснователен и претендира направените разноски по делото.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото материали вкл. и споразумение по НОХД № 1749/2016 г. по описа на Бургаски районен съд се установява, че на 25.07.2015 г. около 02:30 часа по второкласен път П-99 на км. 17 +120 м в платното за движение посока от гр. Созопол към гр.Черноморец е настъпило ПТП, при което лек автомобил Фолксваген Голф с per. № *******, управляван от Е.Р.А. под въздействие на алкохол 2,18 промила със скорост около 90 км/ч, се е отклонил надясно и е започнал да излиза вдясно от платното за движение, преминал е през бетонен банкет с широчина 1.5 м, продължил е по затревената площ, където се е ударил с предната си дясна част в дърво с три разклонения- три приземни ствола със скорост 80 км/ч.При катастрофата е пострадал пътуващия на мястото до шофьора на предна дясна седалка- М.М..
По делото няма спор и се установява от приложената на л.22 от делото справка, че за процесния лек автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество валидна към датата на процесното ПТП.
От приетата и неоспорена от
страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално се потвърждава описания механизъм на произшествието.
Според вещото лице вероятна причина за катастрофата е заспиване на водача на
МПС-то,като от отклонението до удара в дървото не е констатирана дори спирачна
следа от автомобила.
По
делото е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза, чието заключение
съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните по
делото. От същото се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания – черепно-мозъчна травма с малка контузия на
мозъка,счупване на двата горночелюстни синуса,лявата ябълчна кост и предната
стена на долния фронтален синус,закрита гръдна травма на с тежка контузия на белия дроб в ляво с
развитие на пневмония,счупване на 6,7 и 8 ребра вляво,закрита коремна травма с
разкъсване на тънко черво и развитие на тотален перитонит,закрита
гръбначно-мозъчна травма със счупване на 3-ти поясен прешлен с последвала операция
за стабилизация на гръбначния стълб и травма на крайниците-счупване на
дисталната част на костите на дясната предмишница –лъчева и лакетна, последната
фиксирана с 4 игли. Пострадалият е изпитвал силни болки при получаване на
уврежданията,говоренето,храненето и движенията на тялото са били затруднени
чувствително за около 30 дни.
Извършено е оперативно лечение на разкъсаното
тънко черво, по наместване и фиксиране на костите на лакетната предмишвица и
стабилизация на гръбначния стълб. Понастоящем пострадалия се оплаква от
„дърпане откъм гърба“,проблеми при свиване пръстите на дясната ръка и завъртане
на дланта по надлъжната ос,което е около 50% от нормалното.Пълно възстановяване
ще настъпи след около година-две.
Според
вещото лице ищецът е бил в състояние да възприеме очевидното,че водача на
автомобила е алкохолно повлиян,тъй като при 2.4 промила,което е близо до тежко
алкохолно опиване,са налице ясно забележими външни признаци за това. Извършените
разходи по фактурите и другите разходни документи представени от ищеца съвпадат
с периода на лечение на процесиите увреждания и са реални .
От показанията на разпитания
свидетел Т.М./ съпруга на ищеца / се установява, че около 10 дни след
катастрофата пострадалия е бил в реанимация,защото бил много зле,в изкуствена
кома.След това лежал 10 дни в хирургическото отделение,а след изписването му
поне два месеца бил само на легло без да може да се движи и да се обслужва.Сега
се движи,но гледа да не се натоварва физически.
Във връзка с проведеното
лечение и изследвания на ищеца А. В.Й.са представени Фискален бон от 18.08.2015
г.; Фискален бон от 09.12.2015 г.; Фактура № **********/23.10.2015 г. за 12 лв.
с фиск. бон;Фактура № **********/07.09.2015 г. за 120 лв. с фиск. бон; Фактура
№ **********/14.09.2015 г. за 900 лв. с фиск. Бон и Фактура №
**********/15.09.2015 г. за 8660 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, чиито елементи следва да бъдат налице при условията на
кумулативност– противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина/презумира се/.
С оглед приложените по делото Споразумение от 05.04.2016 г., постановено по НОХД 1749/2016 г., по описа на PC - Бургас, 21-ви състав и разпоредбата на чл.300 ГПК съдът приема за установено, че по вина на Е.Р.А. на 25.07.2015 г. около 02:30 часа по второкласен път П-99 на км. 17 +120 м в платното за движение посока от гр. Созопол към гр.Черноморец е настъпило ПТП, при което управлявания със скорост около 90 км/ч от горното лице след употреба на алкохол от 2.4 промила лек автомобил Фолксваген Голф с per. № *******, управляван от под въздействие на алкохол 2,18 промила, се е отклонил надясно, излязъл платното за движение, преминал е през бетонен банкет и се ударил в крайпътно дърво като при удара е пострадал пътуващия на мястото до шофьора на предна дясна седалка- М.М..
Съдът намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреда за ищеца по делото, която е пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.
Безспорно е установено и наличието на договорно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за Фолксваген Голф с д.к. № *******. Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
От страна на ответника по делото е направено основателно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради това, че пострадалия съзнателно е приел да се вози в автомобил управляван от лице употребило алкохол. Според мнението на експерта алкохолното описание граничещо с тежка степен не може да е останало незабелязано за пътниците в автомобила и конкретно за пострадалия,тъй като в тази степен говора,координацията и реакциите са сериозно нарушени и това е видимо. Факт е,че доброволно и съзнателно ищецът се е качил в автомобила управляван от пияно лице, с което сам е поел безсмисления риск да пострада при евентуална катастрофа,много вероятна при управление на пиян шофьор. Ето защо съдът приема 50% съпричиняване на вредоносния резултат.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията,които
са множество и са засегнали различни органи,около месечния период на силни
болки и неудобства за ищеца,необходимите около година-две за пълно
възстановяване и факта,че на пострадалия са извършени операции,от които са
останали белези по тялото му.
Като взе всички тези факти пред вид, съдът
намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 70000 лв.,
като намира този размер за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищеца
болки и неудобства и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната. След приспадане на приетия
процент съпричиняване ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 35 000 лв.Над уважения размер до претендирания такъв от 150 000
лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди и законна лихва от
датата на увреждането до окончателното му изплащане.
По иска за имуществени вреди:
Пред вид
гореизложеното съдът намира,че претенцията за имуществените вреди следва
частично –само за разходите ,за които са представени доказателства,че именно
ищецът е заплатил суми свързани с лечението , а именно тези по Фактура №
**********/23.10.2015 г. за 12 лв. по Фактура № **********/14.09.2015 г. за 900
лв. и по Фактура № **********/15.09.2015 г. за 8660 лв. или общо за 9572 лв.,като
намалени с 50 % съпричиняване искът следва да се уважи за сумата от 4786 лв.
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Над този размер до
претендираната сума от 9830
лева искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в за адвокатско възнаграждение размер на 500 лв. /съдът приема,че общо са заплатени 2000 лв./ На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1591.44 лв. държавна такса и 37.5 лв. за експертиза от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 263 лв., както и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК /в редакцията към приключване на устните състезания по делото/ сумата от 250 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „У.” АД, *** с ЕИК******** да заплати на М.И.М.,
ЕГН ********** чрез адв.С.Ч. на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 35 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП
на 25.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 25.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4786
лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2016 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до пълния предявен размер
от 150 000 лв. и този за имуществените над 4786 лв. до претендираните 9830 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „У.” АД, *** с ЕИК******** да заплати на М.И.М., ЕГН ********** сумата от 500 лв. – разноски по делото ,а по сметка на СГС сума в размер на 1591.44 лв. държавна такса и 37.5 лв. за експертиза от бюджета на съда.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН ********** да заплати на „З. „У.” АД, *** с ЕИК******** разноски в размер на 263 лв., както и сумата от 250 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: