Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260284
гр.Русе, 22.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 22-ри февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарин Йорданов
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1431 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.И.С. против Й.Т.П. и В.С.А., с която са
предявени три обективно и субективно съединени искове, както следва.
Първият
иск е иск за прогласяване на нищожност на завещание, който иск е с правна
квалификация чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН и е предявен само срещу
ответника Й.Т.П..
Вторият
иск е по чл. 29 от ЗЗД, във вр. с чл. 28, ал. 2 Закона за аренда в земеделието
за унищожаемост на договор за аренда, предявен срещу двамата ответници като страни по
същия.
Третият
иск е за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД и е предявен само срещу
ответника Й.Т.П..
Ищеца твърди
че е наследник на С.С.Ч., бивш жител ***,
починал на 14.**.2005 г. Същият притежавал 44,001 дка земеделска земя, подробно
описана в исковата молба. През 2014 г. ответникът Й.Т.П. съставил неистински
частен документ – саморъчно завещание от името на С.Ч., с което се легитимирал
като наследник по завет на въпросният имот. Завещанието било вписано в Служба
по вписванията, а освен това сключил и договор за аренда на имота с другия
ответник - В.С.А.. Договорът бил при арендна цена от 30 лв. на декар със срок на действие 15
години. Впоследствие с влязло в сила
споразумение по наказателно дело НОХД № ***/2019 г. по описа на РРС бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Освен това саморъчното завещание трябвало да
бъде изцяло ръкописно написано от самия завещател и да бъде подписано от него. В случая било установено,
че то било неистински документ и било съставено от ответника П.. След направено
уточнение с допълнителна молба-уточнение от адв. В. от 04.12.2020 г. ищецът
твърди, че сключеният договор за аренда между ответниците е недействителен,
като сключен при използване на неистински частен документ. Предвид изложените
фактически твърдения се счита, че завещанието от името на С.Ч. е нищожно.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 29 от ЗЗД във вр. с чл. 28, ал. 2 от
Закона за арендата в земеделието и договорът за аренда е недействителен под
формата на унищожаемост. С допълнителната молба-уточнение се претендира за
прогласяване на неговата недействителност чрез унищожаването му. Освен това
след сключване на договора за аренда ответникът П. получавал годишната рента в
размер на 30 лв. за декар, или 1320 лв. на година. От сключването на договора
до настоящия момент били изминали 5 стопански години или общо дължимата рента
за 5 години била 6600 лева. За този период ищецът бил лишен от възможността да ползва
имота и пропуснал ползите от земеделската земя. Счита, че същите не могат да
бъдат точно изчислени, но според пазарната ситуация и търговската практика
рентата за 1 дка земеделска земя в същото землище била около 50 лв. на декар,
което означавало, че пропуснал ползи в размер около ** хиляди лева. С оглед, на
което се претендира за осъждане само на ответника П. да заплати тази сума на
ищеца.
Отговор по
предявените искове е подаден от адв. М., особен представител на ответника Й.П..
С отговора се оспорват предявените искове поради това, че не било доказано
правото на собственост на ищеца, както и че наследодателят С.Ч. не бил
собственик на имота като не бил единствен наследник на Чалъков, поради което не
можел да търси изцяло права по отношение на имота. Не била налице нищожност на
договора за аренда, а ако имало недействителност, то същото била под формата на
висяща недействителност, която не била потвърдена според разясненията на ТР №
5/2014 по ТД № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Счита че искът за обезщетение за пропуснати ползи срещу ответника Й.П. е неоснователен, тъй като
за въпросния период той не бил ползвал
имота.
Адвокат С.С. – пълномощник на ответника В. А., изразява становище, с което поддържа молбата-становище,
с която се оспорва допустимостта на вторият иск. Поддържа направените
оспорвания и възражения от адв. М..
За да се произнесе съдът
взе предвид следното:
По делото не се спори, а и от протокол
от с.з. на 22.**.2019 г. по приложеното НОХД № ***/2019 г. по описа на РРС е
видно, че с одобрено на осн. чл.381 от НПК споразумение по наказателно дело
ответникът Й.Т.П. е признат за виновен в това, че е осъществил от обективна и
субективна страна състава на следното престъпление: През месец ноември 2014
год. в гр. Русе, съставил неистински частен документ – саморъчно завещание от
името на С.С.Ч. от гр.Русе, починал на 14.**.2005 г., на който бил придаден
вид, че е съставен на 12.09.2005 год. от лицето С.С.Ч. от гр.Русе и го
употребил за да докаже, че съществува право – правото на Й.Т.П. да придобие по
завет определена вещ – имот с идентификатор ***, (нов номер ***) с площ 44, 001 дка, находящ се в землището на гр.Русе, местност С..С
представеното по делото у-ние за наследници/в заверен препис на л.5 от делото/
се установява че ищецът е наследник на С.С.Ч., с оглед на което е легитимиран
да иска прогласяване нищожността на въпросното саморъчно завещание на осн. чл.
42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН. Съгласно тези законова разпоредби „Завещателното разпореждане е нищожно: когато
при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно
чл. 25, ал. 1 - Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания““. След
като с влязъл в сила акт на наказателния съд е установено че атакуваното
саморъчно завещание е било съставено не от наследодателя, а от ответника искът
е доказан по основание и размер и следва да се уважи.
Вторият предявен иск е за прогласяване
недействителността на договор за аренда между ответниците по отношение на
земеделската земя, която е предмет на недействителното завещание като си иска
унищожаване на същото поради измама по чл. 29 от ЗЗД, във вр. с чл. 28, ал. 2
Закона за аренда.
„Измамата
е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Когато измамата изхожда от трето лице, измамената
страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му
другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея“. – чл.29 от ЗЗД.
Пълномощникът на ищеца обосновава този
иск с твърдения ,че е налице измама, т.к. при сключването на арендния договор бил
използван неистински частен документ – саморъчното завещание, с което
ответникът П. се легитимирал като собственик на отдадената под аренда земя.
Съдът счита, че този иск е недопустим.
Съобразно предвиденото в правната норма е налице гражданскоправна измама,
когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение, т.е. с право да иска унищожаване на договор поради
измама разполага само страната по него, която твърди че е въведена в
заблуждение от съконтрагента си или от трето лице, но не и трети лица по
отношение на сделката, вкл. и действителният собственик. По отношение на него
сделката не поражда правно действие и той може да ревандикира имота или да
претендира обезщетение за ползването му без договора за аренда да му бъде
противопоставим от държателя или ползвателя на имота.
Третият предявен иск е за неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД и е предявен само срещу ответника Й.Т.П..
Доказателствената тежест по този иск е за ищеца, който следва да докаже, че за
исковия период от пет стопански години ответникът е ползвал имот на ищеца и че
средният пазарен наем за същия е не по-малко от ** 000 лв. за периода.
Ищецът няма доказателствена тежест по отношение липсата на основание за
ползване на имота от ответника, т.к. става въпрос за отрицателен факт. Съдът
счита, че този иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Видно от
самите изявления на ищеца и ответниците, както и от представено по делото
писмено доказателство процесният имот е бил отдаден под аренда на другия
ответник през 2014 г., респ. от този момент имотът е ползван от него, а не от ответника
П.. Освен това ищецът не е единствен собственик, т.к. има и други наследници на
лицето, което е оставило имота в наследство, поради което дори и да има право
на обезщетение, то същото следва да е в размер до наследствения му дял.
С оглед частичното
уважаване/отхвърляне/прекратяване на искове ищецът има право на разноски от
ответника П. съразмерно на уважената част от исковете, а дължи на ответника А.
направените от него разноски изцяло.
Така мотивиран СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от името на С.С.Ч. от
гр.Русе, починал на 14.**.2005 г., вписано в Службата по вписванията гр.Русе с
вх.№***от 06.**.2014 г., № от вх. регистър ***от 06.**.2014 г., акт №***, том **
от 2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта по иска на ищеца Д.И.С. за унищожаемост поради измама на договор за аренда
на 44.001 декара земеделска земя – имот с идентификатор *** в землището на
гр.Русе, местността „С.“, сключен между ответниците Й.Т.П. и В.С.А., вписано в
Службата по вписванията гр.Русе с вх.№***от 06.**.2014 г., № от вх. регистър ***от
06.**.2014 г., акт №***, том ** от 2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.С.
против Й.Т.П. иск за заплащане на ** 000 лв . – обезщетение за пропуснати
ползи – средна рентна норма за 44.001 дка земеделска земя за пет стопански
години, считано от сключването на горепосочения договор за аренда.
ОСЪЖДА ответника Й.Т.П., ЕГН:********** да заплати на заплати на
ищеца Д.И.С., ЕГН:********** сумата в размер на 921,59 лв. – разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ищеца Д.И.С., ЕГН:********** да
заплати на ответника В.С.А., ЕГН:********** сумата в размер на 300 лв. – разноски за адв. защита
по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред РОС с въззивна жалба – в частта по исковете по които
съдът се е произнесъл по същество и в едноседмичен срок от връчването на препис
на страните пред РОС с частна жалба – в частта, в която производството по
делото е прекратено по иска по чл.29 от ЗЗД.
Районен съдия: