РЕШЕНИЕ
№ 2421
гр.
Пловдив, 21 ноември, 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI състав, в
открито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 2588 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Гарденн“ ЕООД гр.Асеновград с ЕИК ***, обжалва Решение № 87 от 12.06.2019
г., постановено по АНД № 253/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 399374-F462591 от 08.01.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
от 500 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.27, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В касационната жалба се твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се сочи, че същото е
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при
непълнота на доказателствата, което е довело до необоснованост на решението.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, като се излагат подробни
съображения, свързани с твърдения за необсъждане от съда на конкретно наведени
от жалбоподателя възражения и представени от него доказателства, както и
неправилна оценка относно неприложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил
представител.
Ответникът
по касационна жалба ЦУ на НАП Отдел Оперативни дейности, не е депозирал отговор
по жалбата, не е изпратил представител в съдебно заседание и не е взел
становище по нея.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор
Вълев, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Асеновград, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на установените факти,
първоинстанционният съд е направил извод относно законосъобразност на
наказателното постановление, предвид установеното по несъмнен начин осъществяване
на вмененото на дружеството нарушение, неговото правилно квалифициране, липса
на допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,
правилното съотнасяне на нарушението към съответната санкционна разпоредба и
определяне размера на имуществената санкция, както и липсата на основания да се
счете, че е налице маловажен случай нарушение.
Касационната
съдебна инстанция споделя така направените изводи, като в тази насока препраща
на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционния съд.
Конкретно
досежно възраженията на касационния жалбоподател, наведени пред
Административния съд, настоящият съдебен състав намира, че действително
Районният съд твърде общо е обсъдил доказателствения материал, като не е
коментирал поотделно доказателствата, събрани в хода на административното
производство, както и тяхното конкретно значение за изхода на делото, но
посоченото не може да се счете за липса на мотиви, доколкото са налице
конкретно направени изводи в мотивите относно установените от съда фактически
положения, както и тяхната правна квалификация.
Конкретно във връзка с възраженията на
жалбоподателя относно субекта, осъществявал дейност в обекта на контрол, съдът
намира, че същите не обосновават извод за отпадане отговорността на
санкционираното дружество. Установява се действително от представения договор
за съвместна дейност, а също и от протокола от проверката, и разпита на
актосъставителя, че в проверения обект кафе-аперитив „Виконт“ в гр. Асеновград, към датата на извършената
проверка и съгласно договора от 10.07.2018 г. съвместна дейност са осъществявали
дружеството-жалбоподател и дружеството „Соуса“ ЕООД гр. Асеновград.
Същевременно обаче е видно от приложените отчети от фискалната памет от
фискалното устройство, регистрирано от „Гарденн“ ЕООД и находящо се в обекта,
че действително в периода, отразен в наказателното постановление от 01.12.2017 г.
до 28.11.2018 г., именно дружеството-жалбоподател е регистрирало продажби чрез
фискалното устройство с номер на ФП 02667657 в нарушение на
изискванията на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ касателно
данъчните групи, като част от извършените продажби са регистрирани в данъчна
група „В“, която се отнася до продажби на течни горива чрез измервателни
средства за разход на течни горива, а предметът на дейност в обекта не е
включвал изобщо продажби на такъв вид стоки. При това положение и доколкото на
датата на осъществената проверка е установено извършено по-рано в посочения в
наказателното постановление период нарушение именно от „Гарденн“ ЕООД, като се
има предвид, че в приложените отчети, които съответстват по съдържание на
изискванията към фискалната памет по Приложение № 1 към чл.8 и чл.26 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ и изрично в тях е вписано името на дружеството „Гарден“
ЕООД, както и наименованието и адреса на търговския обект, а именно
кафе-аперитив „Виконт“, е било налице основание за ангажиране отговорността
именно на дружеството-жалбоподател. Предвид факта, че периода на извършване на
нарушението, посочен в наказателното постановление, е в рамките на двугодишния
срок по чл.34 от ЗАНН, правилно за така извършеното преди датата на проверката
нарушение е бил съставен акт и съответно впоследствие издадено наказателно
постановление на дружеството, което обстоятелство няма пряко отношение към факта
кое именно дружество е извършвало, респективно регистрирало продажби в обекта
на контрол към датата на проверката.
Фактът,
изтъкнат в касационната жалба относно това, че нарушението е допуснато в
резултат на неправилно инсталиране и въвеждане на програма, свързана с работата
на ФУ, по никакъв начин не променя извода за необходимост в случая от
ангажиране отговорността на дружеството, доколкото се касае до такава на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна и при наличие на формалните
белези на осъществено нарушение са били налице основания за санкциониране на
отговорния за него субект, който, впрочем, следва във всеки един момент да
следи за съответствието на дейността му с изискванията на специалната Наредба
Н-18/2006 г. на МФ.
Правилна
е преценката на Районния съд, че случаят не е маловажен, предвид характера на
осъщественото нарушение, засягащо особен вид обществени отношения, свързани с
режима за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, както и изискванията към софтуерите за управлението им. В
случая фактът, че нарушението не води до неотразяване на приходи, не може
отделно да се преценява като основание за определянето му като маловажен
случай, тъй като е специално съобразен от законодателя, като в тази връзка е
предвидено изрично препращане в чл.185, ал.2 от ЗДДС към разпоредбата на ал.1
със съответно по-нисък размер на имуществената санкция. Определянето на
последната в наказателното постановление е било съобразено с вида, характера и
последиците на нарушението, поради което и санкцията справедливо е била
наложена на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС в минималния размер от
500 лева.
Като
е достигнал до извода за правилно приложение на
материалния закон от издателя на наказателното постановление, Районният
съд на практика е издал законосъобразен съдебен акт.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
Районния съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 12.06.2019 г., постановено по АНД № 253/2019 г. на Районен съд – Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.