Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,7.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 – ти състав, в съдебно заседание на двадесет и
първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
11603/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищците твърдят в ИМ, че 23.03.2017 г. около 19.30 ч. в качеството си на велосипедист
техният баща се движел по път ІV-5605, когато при км. 3+70 бил блъснат от
застигналия го л.а. „Ситроен Джъмпър“ с рег. № ********и
вследствие на удара починал. Вината на
водача е призната с влязла в сила на 14.03.2018 г.присъда по НОХД № 8/2018 г.по
описа на ОС Стара Загора. Със смъртта на наследодателя ищците претърпели
неимуществени вреди - болки и страдания. По повод настъпилото събитие предявили извънсъдебна претенция пред
дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” (ГО), страна по която е ответникът, но то не се произнесло в
законоустановения срок. Поради това молят съда да осъди ответника да им заплати
обезщетение от по 150 000 лева за всеки един от тях, ведно със законна лихва от
09.07.2018 г. Претендират и разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание
и размер. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не се движел възможно
най-близо до десния край на пътя и не е бил със светлоотразителна
жилетка и каска, както и че велосипедът не е бил оборудван с устройство за
излъчване на бяла или жълта светлина отпред и червен светлоотразител,
светлоотразители отстрани на колелата и е бил под
въздействието на алкохол, поради което е нарушил правилата за движение по
пътищата като е криволичел и не е сигнализирал по никакъв начин присъствието
си. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа
и правна страна:
С влязла в сила на 14.03.2018 г. присъда
по НОХД № 8/2018 г. по описа на ОС Стара Загора, сочения по настоящето дело за деликвент Л. П.О. е признат за виновен и осъден затова,че на 23.03.2017 г.при ПТП, по път ІV-5605 при км. 3+70 по
непредпазливост е причинена смъртта на Реджеп Бюлбюл
Ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „ГО“ на водача на лекия автомобил л.а. „Ситроен Джъмпър“, с рег. № *******, действаща по време на
инцидента.
Видно от приложените доказателства и САТЕ
инцидентът е станал в тъмната част на денонощието между с. Шейново и с. Хаджи
Димитрово на
равен, сух и покрит с асфалт пътен участък от четвъртокласната пътна мрежа,
чието платно за движение с широчина 6,30 м. и състоящо се от две ленти за
движение без разделителна линия помежду им и банкети от двете страни на пътя с ширина от 1 м.
От показанията на свид. О., се
установява,че произшествието се случило на смрачаване, при разминаване с три
автомобила, в който момент видял велосипедиста, същият бил с тъмни дрехи без светлоотразителна жилетка и каска. Впоследствие разбрал, че
имал светлоотразители на калника. При разминаването
видял,че колоездачът държал в лявата си ръка кофа, която свидетелят закачил с десния калник.
Съгласно заключението на в.л. П.
по САТЕ липсват
данни за хоризонтална,
надлъжна или
напречна маркировка, за наличието на тротоари или обекти закриващи видимостта.Непосредствено
преди удара велосипедистът се е движел по платното за движение с 12 км./ч., а
л.а. зад него с 53 км./ч. и със съвпадащи посоки на движение. При дълги светлини
осветеността е 150 м., а при къси максималната осветеност встрани е около 40 м.
При тази обстановка л.а. застига велосипедиста и
го удря с предна дясна част в задното му колело. От удара велосипедът е избутан напред и наляво,
вследствие на това колоездачът остава без опора и пада назад, осъществявайки
контакт между л.а. и гръдния кош на пострадалия. Тялото му е носено още няколко
метра върху автомобила и впоследствие пада на земята. Опасната зона за спиране
е 40,48 м. Вследствие на удара водачът не е предприел действия за промяна посоката на движение на
управлявания от него автомобил и за намаляване скоростта чрез екстрено задействане на
спирачната система. В заключението в.л. П. подробно е изяснило и възможността при
оборудване на велосипеда и неговия водач със светлоотразителни
знаци да бъде забелязан на
разстояние, не по-голямо от 150-200 м., ако отразителите са чисти. В САТЕ е отчетено, че ако
велосипедистът е с тъмни дрехи и без отразители възприемането му е на
разстояние не по-голямо от 30-35
м.
От момента на попадане на колоездачът в осветената от зоната фарове би
могло да бъде предотвратено произшествието. Анализираните данни в САТЕ сочат,
че от попадане на пострадалия в зоната на ефективна осветеност от фаровете той е бил на границата на
т.н. „опасна зона” за спиране на автомобила и произшествието е било предотвратимо. От съпоставката на скоростите
при двете превозни средства и в случай, че л.а е задействал спирачки биха се
появили допълнителни 13 м. разстояние, което би увеличило ефективността от
предотвратяването на съприкосновението. С оглед показанията на деликвента,
в.л. П. в с.з. на 13.12.2018 г. прави извод, че най вероятно същия е бил
заслепен от насрещно движещите се автомобили, което му е попречило своевременно
да възприеме движещия се пред него
велосипедист.
Свидетелят П.сочи за близки взаимоотношения приживе между пострадалия и ищците - децата му, подпомагал ги е с пари и
дрехи. Едната от дъщерите и сина му
живеели в гр.Момчилград заедно с майка
си - жената с която свидетеля живее на семейни начала и през годината 2,3 пъти
починалия ги посещавал. След смъртта му
те били в шок, тежко понесли загубата, ходели на гроба му, изпълнили ритуалите по погребението.
От
показанията на И. – съсед на ищцата Ю.Б. в с.Шейново е видно, че починалият бил
много грижовен към внучето си от тази дъщеря, идвал в селото и го изпращал и
посрещал всеки ден от автобусната спирка за училището. Имал близка връзка и с
останалите ищци, които след неговата смърт се променили. Знае че 2,3 пъти в
годината сина и дъщерята от гр.Момчилград посещавали баща си, свидетелят ги е
виждал когато се отбивали да видят и сестра си. Сочи, че починалия живеел в с.
Хаджидимово. Както ищците така и внучето му много страдали за починалия. След неговата
смърт съседката и детето й се променили.
По иска
по чл. 432, ал.1 КЗ
Законът е дал възможност на увреденото лице да предяви
иск пряко срещу застрахователя. За да бъде уважен прекия иск срещу застрахователя
следва да се установят две групи факти. От една страна наличието на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател
и прекия причинител на вредата в качеството му на застрахован. От друга страна
следва да се установи в кумулативност наличието на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД – виновно извършено от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно следствена
връзка вреди за пострадалия.
Съгласно нормата на чл.
498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение. Въведеното задължение в чл. 498,ал.1 КЗ увреденото лице да отправи
писмено по реда на чл. 380 КЗ искане за заплащане обезщетение е изпълнено от
ищците на 09.05.2017 г., което не е било удовлетворено.
Съгласно чл. 300 ГПК
присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно деянието, неговата
противоправност и вината на деликвента.
С присъдата
по НОХД № 8/2018 г.по описа на ОС Стара Загора е призната вината на подсъдимия,който
по непредпазливост причинил смъртта на наследодателя на ищците.
По настоящето дело се установиха
твърдените неимуществени вреди на тримата ищци. Преждевременно са загубили своя
баща близък човек, с когото приживе са
имали постоянен контакт – той им е гостувал, те на него, подпомагал ги е с пари
и дрехи, грижил се всекидневно за детето на една от дъщерите си. И тримата
скърбели след смъртта му. Следва да се съобрази обстоятелството, че нито един
от ищците не е живял заедно с пострадалия, и факта че най близки са били отношенията на
починалия с ищцата Ю.Б., на която ежедневно помагал с грижи към сина й и която
единствена от тримата е била семейна,и е била в най близки контакти с
починалия.
Поради тази причина исковете следва
да бъдат уважени за ищцата Ю.Б. за сумата 120
000 лева, а за останалите ищци в размер на по 80 000 лева. В
останалата част до предявения размер от
по 150 000 лв. частични искове от общо 200 000 лева за всяко
едно от увредените лица исковете следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът е направил възражения относно
оборудването на велосипеда и облеклото на пострадалия за съпричиняване:
липса на червен светлоотразител отзад, липса на бели/жълти
светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата и на светлоотразителна
жилетка с която следвало да бъде облечен.Също така че пострадалият не се движел най-вдясно по платното и бил
употребил алкохол.
По делото не се установи,пострадалият да
е употребил алкохол и че се е движел по платното не по правилата за движение
плътно в дясно В тази насока съдът съобрази с показанията на деликвента и заключението на САТЕ,че пострадалият е
управлявал велосипеда в най-дясната част на платното за движение, който е бил
без тротоар и велоалея, т.е. спазено е изсикването на чл. 80, т. 2 ЗДвП, а този извод се подкрепя
от мястото на първоначално съприкосновение - между предната дясна част на
автомобила и лявата задна гума на велосипеда. Не се доказа липсата на червен светлоотразител отзад, тъй като в свидетелските показания
водачът на л. а. е посочил, че макар и да не го видял непосредствено преди
инцидента, впоследствие е разбрал за наличието му, както и липсата на светлоотразители отстрани,доколкото такива са описани като
налични в протокола за оглед на местопроишествието.
Съдът намира за основателно възражението,че
пострадалият не е бил със светлоотразителна
жилетка. Налице е принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С
неизпълнението на това законово
изискване колоездачът се е поставил в животозастрашаваща
ситуация, която е довела до неблагоприятния изход.
Поради тази причина приносът на
пострадалия следва да се оцени в размер на 1/5.
Поради това определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва
да се редуцира за ищцата Ю.Б. на сумата от 96 000 лева, а за останалите ищци на по 64 000 лева.
По
отношение лихвата за забава:
Отговорността на застрахователя за плащане
законната лихва върху дължимото обезщетение
при пряко предявена претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в чл.
397 КЗ. От една страна претенцията е предявена на 09.05.2017 г. С оглед
факта, че застрахователят е поискал и други документи, които не са предоставени
на основание чл. 497 ал.1 т.2 КЗ съдът намира, че лихвата следва да се присъди,
считано от 09.08.2017 г.
По
отношение на разноските:
Ищците са освободени от внасяне ДТ и
разноски.
Адвокат П.К. има право на адв.възнаграждение
в размер на 10 530 лева с оглед цената на заведените искове ( общо
450 000лв. и за тримата ищци след увеличението), като за осъщественото
безплатно процесуално представителство съобразно уважената част от исковете на осн. чл. 38,ал.2 ЗА, й се следва сумата 5241,60 лв.(224 000/450 000*10
530) която да се заплати от ответника. Искането за начисляване ДДС върху тази
сума съдът намира за неоснователо, тъй като възнаграждението
което съдът определя в настоящето дело, не
се дължи като резултат на правна сделка – облагаема доставка по см.на
чл.39,ал.2 ЗА като обект за свободно договаряне между адвокат и страна, а се определя по силата на
закона съгласон установените стандарти.В тази насока
съобрази и с Р № 21/12.03.2018 г. по гр.д. 1459/17 г. ІІІ ГО ВКС.
Ответникът
е представил списък за разноските на осн. чл.80 ГПК: 295 лв. разноски поделото и претендира на осн. чл. 78, ал.8 ГПК юриск.възнагреждение. Съобразно отхвърлената част от иска му се
следва сумата 148,16 лева (226 000/
450 000 х 295) както и на основание чл. 78, ал.8 ГПК следва да му се
присъди сумата 250 лева или общо ищците следва да му заплатят
сумата 398,16 лева
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 8960
лв. - ДТ и 100 лв. разноски за в.л. или общо –9 060 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И .З.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ: на
Ю.Р.Б., ЕГН **********, гр.
Казанлък, с. Шейново, кв. *******сумата 96 000 лева, на Г.Р.Б.,
ЕГН ********** с адрес: ***, сумата
64 000 лева и на А.Р. БЮЛЮЛЕВА,
ЕГН **********,*** сумата 64 000
лева и тримата със съд.адрес адв. П.К. ***0, ведно със законната лихва върху
посочените суми за всеки считано от 09.08.2017г. КАТО ОТХВЪРЛЯ
ЧАСТИЧНИТЕ ИСКОВЕ от 96 000
лв. до 150 000 лв. за първата и от
64 000 лв.до 150 000 лв. за останалите от общата предявена сума от по
200 000 лв.за всеки.
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж.И .З.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. П.К.,***
на основание чл. 38, ал. 2, вр.с чл.36 ал.2 ЗА,вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 Н 1/ 2004 г. сумата от 5241,60 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ЗД „Д.Б.: Ж.И .З.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от общо 9 060 лева –
ДТ и разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.Р.Б., ЕГН **********,
гр. Казанлък, с. Шейново, кв. ***№ *, Г.Р.Б.,
ЕГН **********,***, и А.Р.Б., ЕГН **********,***,
да заплатят на ЗД „Д.Б.: Ж.И .З.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата от 398,16 лева – разноски и юриск. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
СЪДИЯ: