Р Е Ш Е Н И Е
№ 260255
27.09.2020 г. град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ІV наказателен състав
На двадесет и седми септември две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
СЕКРЕТАР: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5930 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
НАЛАГА на М.И.И.
- роден на *** г. в **, с
адрес ***, б., б.г., неженен, с основно образование, неработещ, неосъждан, учащ, ЕГН ********** на основание
чл. 33 ал. 1 т. 1, вр. чл. 25 ал. 2, вр. чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ наказание БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото
за срок от 60 /шестдесет/ часа,
което да се изпълни от Кмета на Общината настоящ адрес на нарушителя - **за извършване
противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ,
за това, че на 26.09.2020 г. около 21:30 часа в гр.
Пловдив, спортен обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“ № 2 по време на
провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК
„Левски“ – София, лицето извършва действия по повреждане на чуждо имущество –
метални заграждения, служещи за ограда в източната част от централния терен на
спортното съоръжение.
НАЛАГА на
основание чл.33 ал.1 т. 1 вр. чл. 25 ал. 2 вр. чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ спрямо нарушителя
М.И.И. /със снета по делото самоличност/ и принудителна административна мярка –
„Забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина“ за срок от 2
/две/ години, считано от датата на влизане в законна сила на настоящото
решение.
Решението подлежи
на обжалване и протест в 24-часов срок от
постановяването му, пред Окръжен съд – Пловдив, на
касационните основания разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П
М О Т И В И
към Решение по АНД № 5930/ 2020 година, по
описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти наказателен състав:
Производството
се развива по реда на чл. 32
и сл. от ЗООРПСМ.
Образувано е повод на съставен от органите на VI- то РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив срещу М.И.И., ЕГН **********,
Акт № 29 от 27.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена
в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, за това че на 26.09.2020г. около 21.
30ч. в гр. Пловдив, в спортен обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“ №
2, по време на провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“-
Пловдив и ПФК „Левски“ – София, лицето извършва действия по повреждане на чуждо
имущество- метални заграждения, находящи се в източната част от централния
терен на спортното съоръжение и служещи за ограда.
Нарушителят М.И. се явява в съдебно заседание
лично и с упълномощен защитник в лицето на адв. Т..
В рамките на съдебните прения, адв. Т. изтъква,
че описаното в акта нарушение е недоказано. Поддържа, че чл. 11 ЗАНН препраща
към НПК и следва да бъдат разпитани непосредствено всички свидетели на
процесния инцидент. Изтъква, че подзащитният му И. не е извършвал действия по
увреждане на метални ограждения, намиращи се в спортен комплекс „Ботев 1912“.
В даденото право на лична защита, нарушителят И.
поддържа изложеното от своя защитник.
С правото си на последна дума, моли да бъде
признат за невинен.
Пловдивски районен съд, IV- ти н.с., след като се запозна с материалите по
делото и прецени събраните доказателства, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Нарушителят М.И.И. е роден на ***г. в гр. **,
живущ ***, б., б.г., неженен, неработещ- учащ, с основно образование,
неосъждан, ЕГН **********.
На дата 26.09.2020г. в гр. Пловдив органи на
Полицията били разпределени съгласно план- разстановка, утвърдена от Директора на
ОД МВР- Пловдив, с цел да следят за спазване на реда преди и по време на
футболна срещу между отборите на ПФК ,,Ботев‘‘ – Пловдив и ПФК ,,Левски‘‘ –
София, която се провеждала на спортен обект „Ботев 1912“, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Воден“ № 2.
Около 21.15ч. на 26.09.2020г. по
радиостанцията, намиращите се извън спортното съоръжение екипи при ОД на МВР-
Пловдив получили сигнал, че е настъпило сбиване между феновете, намиращи се в
сектора за гости ( привържениците на ПФК „Левски“- София). Служителите при ОД
на МВР- Пловдив- С.С. и А.Д. незабавно се отзовали на сигнала, като при влизане
в сектора отреден за гостуващия отбор забелязали, че в неговата северна част,
около 40- 50 души си нанасят взаимно удари. Посочените полицейски служители се
приближили към тълпата и разпоредили на лицата да преустановят тези си
действия. Чувайки това, група от лица започнала за чупи металните съоръжения на
трибуната и седалките в сектора. Едно от лицата, което извършвало действия по
увреждане на металните заграждения в сектора ( ритайки ги), било установено като М.И.И.. Същият бил задържан от
полицейските служители и отведен в сградата на VI- то
РУ при ОД на МВР- Пловдив, където му бил съставен акт по смисъла на ЗООРПСМ.
Актът бил предявен на нарушителя, като той го подписал лично.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
счита за установена по несъмнен начин от приложените по делото писмени
доказателства: Писмени обяснения на служителите при ОД на МВР- Пловдив- С.С.и А.Д.
Заповед за задържане на нарушителя И. за срок от 24ч. по реда на ЗМВР, Протокол
за обиск на лицето И., Акт № 29 от 27.09.2020г. за констатиране на
противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ.
Съдът счита за нужно да посочи, че в гореизброените информационни източници не
се съдържат противоречия- същите еднопосочно, последователно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка отразена, както в обстоятелствената част на Акта съставен по реда на
ЗООРПСМ, така и в настоящия съдебен акт. Предвид изложеното и по аргумент на
противното от чл. 305, ал. 3 НПК, то не се налага по-детайлното им обсъждане.
Трайно установено в съдебна практика е
положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на нарушителя/
имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
„априори“ игнорирана, при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия, съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В процесния случай,
обясненията на нарушителя, дадени в рамките на проведеното на 27.09.2020г. ОСЗ
са изцяло в колизия с изложеното в акта за установяване на противообществена
проява по ЗООРПСМ. Нарушителят напълно отрича отразеното в акта да съответства
на обективната действителност, като е категоричен, че на процесната дата не е извършвал
действия по увреждане на металните заграждения на спортното съоръжение.
Посочва, че е настъпило сбиване между привържениците на ПФК „Левски“- София,
като събралото се множество го е изтласкало към терена, но не е увреждал
каквото и да било имущество. Съдът не кредитира обясненията на нарушителя, тъй
като версията, изложена от него не само е изолирана, но и напълно опровергана
от останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Така, всяко едно от
лицата, предоставили обяснения в рамките на административнонаказателното
производство обрисува версия, коренно различна от казаното от нарушителя. Служителите
при ОД на МВР- Пловдив- С. и Д. не само ясно посочват какви действия са
извършени – увреждане чрез ритане на
металните заграждения, находящи се в източната част от централния терен на
спортното съоръжение, но и ясно идентифицират лицето, което е реализирало тази
деятелност, а именно- нарушителят М.И.. Всъщност, лайтмотивът на обясненията е,
че нарушителят е единствено страничен наблюдател на случващото се около него,
като други лица са провокирали сбиване и впоследствие са съборили металните
преграждения. Както вече бе посочено, това не отговаря на действителността,
като полицейските служители съвсем последователно описват действията, довели до
увреждането и падането на огражденията поставени около сектора, отреден за
привържениците на гостуващия отбор. Предвид това, то явно е, че използвайки
аргумент за колективност и масовост на сбиването, деецът цели единствено да
прикрие собствената си противоправна деятелност и по този начин да се
екскулпира. Съдът счита за нужно да посочи и че чл. 27, т. 2 ЗООРПСМ изрично
предписва възможност писмените показания на свидетелите на противообществената
проява да бъдат ползвани при разглеждане на делото. Предвид това, то на
основание чл. 32, ал. 6 ЗООРПСМ не е необходимо провеждането на повторен разпит
на свидетелите за същите обстоятелства. В тази връзка, не може да бъде
споделено възражението на защитата, че чл. 11 от Закона за административните
нарушения и наказания, препраща към НПК досежно процедурата по разпит на
свидетели. Съобразно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс. Прочитът на цитираната норма налага разбирането, че тя не само не
препраща към НПК ( а препраща към НК), но и въобще не касае процедура по разпит
на свидетели. Съдът счита за нужно да посочи и че ЗООРПСМ се явява специален
закон, като предвид разписаните в него кратки срокове за изправяне на
нарушителя пред съд и провеждане на делото, то е предвидена самостоятелна
процедура по доказване, отклоняваща се от установеното в НПК. Именно предвид
това и съобразно чл. 27, т. 2 и чл. 32, ал. 6 ЗООРПСМ, то липсва пречка да
бъдат ползвани писмените показания на лицата, станали свидетели на нарушението.
Предвид гореизложеното, за настоящия съдебен
състав не съществува каквото и да било съмнение, че от обективна страна именно
нарушителят М.И., на 26.09.2020г. около 21. 30ч. в гр. Пловдив, в спортен обект
„Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“ № 2, по време на провеждане на футболна
среща между отборите на ПФК „Ботев“- Пловдив и ПФК „Левски“ – София, е извършил
действия по повреждане на чуждо имущество- метални заграждения, намиращи се в
източната част от централния терен на спортното съоръжение- спортен комплекс
„Ботев 1912“.
От субективна страна М.И. е осъществил
действията умишлено, с пряк умисъл като форма на вината- съзнавал е противоправния
характер на извършеното, предвиждал е настъпването на противообществените
последици и пряко е целял това. Нарушителят е имал ясното познание, че
действията му са насочени към увреждане на чуждо имущество, ползвано за
провеждане на спортно събитие, както и че по този начин се накърнява
установения ред за спокойното провеждане и протичане на спортни мероприятия.
По
вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 2 от ЗООРПСМ, за извършена противообществена проява по смисъла на
чл. 21, т. 13 ЗООРПСМ се налага наказание безвъзмезден труд в полза на
обществото от 60 до 140 часа или задържане в териториална структура на МВР за
срок от 5 до 15 денонощия, както и забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и в чужбина за срок от две до три години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха младата възраст на нарушителя ( навършил е пълнолетие едва преди
няколко месеца), липсата на осъждания и предходни нарушения по смисъла на
ЗООРПСМ. Съдът взе предвид и факта, че нарушителят е учащ се.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът съобрази, че процесното нарушение е съпроводено с неизпълнение на
полицейско разпореждане за преустановяване на противоправно поведение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че
наказанието следва да бъде определено при подчертан превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Видно е, че процесното деяние е откъслечна и
изолирана противоправна проява и не е поредно проявление на трайно следвана,
негативна линия на поведение. Съобразно изложеното, то следва да се наложи
спрямо дееца по- лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания, а
именно- „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Предвид това, целите на
административнонаказателната отговорност биха се постигнали с налагане на
основание чл. 33, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, т. 13 ЗООРПСМ, на
наказание „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ за срок от 60 / шестдесет/
часа, което наказание да се изпълни на основание чл. 38, ал. 1 ЗООРПСМ от кмета
на общината по настоящ адрес ***. Съдът счита, че този размер и естество на
наказанието, в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя И.,
като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност между обществената
опасност на деянието и интензитета на използваната репресия.
Съдът счита, че спрямо нарушителя следва да се
наложи и принудителната административна мярка "забрана за посещение на
спортни мероприятия в страната и в чужбина", доколкото същата е кумулативно
предвидена в чл. 25, ал. 2 от ЗООРПСМ и прилагането й е задължително. С оглед
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства отразени по- горе, същата бе
определена и наложена за минимален срок от две години, считано от датата на
влизане в законна сила на решението.
В рамките на настоящото производство не са
сторени разноски и не са налице веществени доказателства, подлежащи на отнемане
в полза на Държавата.
По изложените мотиви, Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.