№ 172
гр. Разград, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20243300500064 по описа за 2024 година
С решение № 50077/26.10.2023г., постановено по т.д. № 1351/2022г. на ВКС, II т.о., е
отменено въззивното решение № 120 от 11.07.2022 год. по гр. д. № 61/2022 год. на Окръжен
съд Разград в частта, с която се обезсилва като недопустимо решение № 661 от 23.12.2021
год. по гр.д. № 911/2021 год. по описа на Районен съд Разград, постановено в производство
по чл. 124 ГПК, в частта му за приемане за установено по отношение на А. А. Т., че ищците
са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 26 296
кв.м., находящ се в землището на с.***, в местността „** ***“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, с номер
по предходен план: ***, при съответните права за всеки от ищците. Делото е върнато на
въззивния съд за ново разглеждане в отменената от касационната инстанция част с извод за
допустимост на предявените искове и указание за разглеждане по същество на предявения
иск.
Горното решение рамкира пределите на въззивния контрол, който следва да бъде
съобразен при новото разглеждане и в този смисъл следва да се разгледа въззивна жалба от
А. А. Т., подадена чрез пълномощник, против решение №661/23.12.2021г. по гр.д.№
911/2021г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по чл.124 ГПК е прието
за установено по отношение на жалбопадателя, че ищците са собственици по наследство на
поземлен имот, с идентификатор №***, с площ от 26 296 кв.м., находящ се в землището на
село ***, в местността “** ***”, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с
начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 3, с номер по предходен план: ***,
1
при съответните права за всеки от ищците. Жалбоподателят счита решението в обжалваната
част за неправилно и незаконосъобразно и моли въззивния съд да го отмени, като постанови
ново, с което да отхвърли предявения срещу него иск.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от ищците З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т.,
Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ. и Д. М. К., чрез
пълномощник, в който същите оспорват основателността на въззивната жалба и молят съда
да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: с решение № 48/10.03.1995г. на Поземлена
комисия гр. Цар Калоян е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. Х.ов
Б., върху имот №*** с площ 26,294 дка в землището на с.***, общ.Цар Калоян, местност **
***. Понастоящем имотът е с идентификатор *** по КККР на с.***, общ.Цар Калоян.
Р. Х.ов Б. е починал на ***. като оставил за свой наследник сина си И. Х.ов Б.. И. Х.ов
Б. починал на ***., като оставил за свои наследници децата си: А. И. А., Н. И. Д., Б. И. Б., Ф.
Ч. К., М. И. Б. и Х. И. Б.. А. И. А. починала на ***. и оставила за свои наследници Х. З., Ф.
Т., А. З., З. А. и Р. К..а. Ф. К. починала на ***., като оставила за свои наследници децата си
Х. Щ., Д. К. и Н. М. К.. М. И. Б. починал на ***. и оставил за свои наследници Е. М.а И.а
починала на ***./като оставили за свой наследник М. Р. Д./, С. М. Д. и Г. М. Б..
С н.а. №112, том 2, per. №1813, дело №222 от 16.07.2015г. на нотариус с район на
действие РС Разград, А. А. Т. и Ф. Х. Т. са признати за собственици въз основа на покупка и
давностно владение на четири имота, между които 4/6 ид.ч. от процесния поземлен имот
нива, представляваща имот с №*** с площ 26,294дка находяща се в землището на с.***,
общ.Цар Калоян местност ** ***.
В преписката на нотариално дело №222 от 16.07.2015г. се съдържа писмен договор от
20.07.1995г., с който Н. Д., Х. Б., А.. К. /Б. Б./, Х. Щ., Д. К. и Н. К. са продА. на А. Т. три
имота, между които собствените си 4/6ид.ч. от нивата, съставляваща имот №*** с площ
26,294 дка в землището на с.***, общ.Цар Калоян, местност ** ***. В договора са отразили
обща продажбена цена от 1690лв., която продавачите са декларирА., че са получили в брой
от купувача при подписване на договора, всеки съразмерно своя дял. Договорът е подписан
саморъчно от всички продавачи и купувача и не е оспорен от страните по делото.
С н.а. №36, том 2, per. №1117, дело №111/22.05.2019 г. на нотариус с район на
действие РС Разград, А. А. Т. и Ф. Х. Т. са дарили на сина си А. А. Т. собствените си 4/6 ид.
части от поземлен имот с идентификатор ***.
Представени са договори за отдаване под наем на земеделски земи, сключени за
периода 2015г. - 2020г. стопански години с наемодатели съответно: Н. И. Д. от 2015г. с
предмет 6,9 дка от имот ***, А. И. А. от 2015г., 2016г., 2017г. 2018г. и 2019г. с предмет
отдаване под наем на 4,450дка от имот ***, Х. Д. А. от 2018г. и 2019г. за 4,450дка от имот
***, А. А. Т. /праводател на жалбоподателя/ за периода 2015г. - 2020г. с предмет отдаване
под наем на имот *** с площ 26,295дка., С. М.а Д. от 2016г., 2017г., 2019г. за 1,46дка от имот
2
***, Х. З. А. от 1.02.2020г. за 4,450дка от имот ***.
По отношение на описаните договори следва да се посочи, че Х. Д. А. и Х. З. А. не
попадат в кръга наследници на Р. Б. и съответно И. Б., поради което договорите не
установяват управителни действия с имота от страна на някой от собствениците.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-графическа експертиза се
установява, че подписът на договори №219/18.07.2015г., №219/18.07.2016г.,
№162/06.03.2018г., №162/04.04.2019г. не е положен от А. А. и подписът на договор с
№444/29.07.2018г. не е положен от С. М.а Д.. Тези договори следва да се изключат от
доказателствения материал.
Представени са и други договори, които не са относими към въззивния контрол
предвид обстоятелството, че се отнасят до имот 59005, по отношение на който решението на
районния съд е влязло в сила.
Остава от значение договорът от 2015г., сключен от Н. Д. като наемодател на 6,9дка
от процесния имот ***, както и договорите за наем на А. А. Т. – праводател на ответника.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е основателна. При заявен положителен установителен иск за собственост
ищците следва да докажат правото си на собственост на твърдяното придобивно основание.
Ищците са част от наследниците на Р. Х.ов Б., на които е възстановено правото на
собственост върху имот № ***, сега имот с идентификатор *** по КККР на с.***, общ.Цар
Калоян с решение № 48/10.03.1995г. на ПК Цар Калоян на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ,
съгласно влезлия план за земеразделяне в землището на с.***. Съгласно ТР № 1/1997 г. на
ОСГК на ВС, решението на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал.
1 от ППЗСПЗЗ има конститутивно действие, поради което към момента на постановяването
му ищците са придобили собствеността върху земеделския имот с идентификатор *** като
наследници на своя наследодател.
Писменият договор от 20.07.1995г. обаче, с който Н. Д., Х. Б., А.. К. /Б. Б./, Х. Щ., Д.
К. и Н. К. са продА. на А. Т. собствените си 4/6ид.ч. от имот ***, въпреки, че не е породил
правни последици предвид неспазване на предписаната от закона форма, поставя началото
на давностно владение в полза на А. Т. и Ф. Т., в какъвто смисъл е твърдението на
жалбоподателя А. Т.. В подкрепа на този извод е и издаденият в полза на праводателите на
жалбоподателя констативен нотариален акт №112, том 2, per. №1813, дело №222 от
16.07.2015г. на нотариус с район на действие РС Разград.
Според задължителното тълкуване на ВКС, дадено в ТР № 11/2012г. на ОСГК, като
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
3
до доказване на противното с влязло в сила решение. При оспорване на признатото с
констативния нотариален акт право на собственост, тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна.
В горния смисъл ищците са оспорили съдържанието на констативния нотариален акт,
като са противопоставили възражение за липса на реално осъществено давностно владение
от ответника и неговите праводатели, позовавайки се на представените от тях договори за
наем на съответни части от процесния имот, сключени от част от наследниците като
наемодатели, с които са твърдели, че не са изгубили владението над имота. Във връзка с
това бе посочено по-горе, че единственото относимо за спора и годно писмено
доказателство е договор за наем за 2015г., сключен от Н. Д. като наемодател на 6,9дка от
процесния имот ***. Същата обаче не е сред наследниците, предявили настоящия иск,
съответно нейната 1/6ид.ч. е извън претендираните идеални части с исковата молба.
Липсват други доказателства, подкрепящи тезата на ищците, че са запазили
владението на процесния имот, поради което съдът приема, че същите не са успели да
проведат успешно доказване на своето твърдение. Напротив, установява се, че
праводателите на ответника са осъществили поС.но, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително владение от 1995г. до момента на разпореждане с имота в полза на своя син
през 2019г. Изводът намира обосновка в договорите за отдаване на имота под наем от А. А.
Т., сключени за периода 2015-2020г.
За да уважи предявения иск, районният съд в мотивите е посочил, че владението
трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява поС.но, като се отблъсква владението
на собственика, както и че е необхоД. собственикът да узнае, че друго лице владее неговия
имот, за да има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Това
принципно е така, но в случая наследниците са били наясно с факта на владение на А. Т. и
Ф. Т., защото именно те са се разпоредили със своите идеални части в полза на А. Т. през
1995г. – въпреки, че договорът за продажба не е сключен в предвидената от закона
нотариална форма и съответно не е породил правни последици, същият е доказателство за
знанието им и за тяхното намерение да прехвърлят имота срещу получената цена,
удостоверено с подписите им в договора. Писменият договор е убягнал от анА.за на
районния съд и това обстоятелство е довело до необоснованост на правните изводи в
обжалваното решение.
Предвид горното, ищците не са успели да опровергаят твърдението на ответника за
изтекла в полза на неговите праводатели придобивна давност, считано от 1995г. Към
момента на сключване на договора за дарение, обективиран в н.а. №36, том 2, per. №1117,
дело №111/22.05.2019 г. на нотариус с район на действие РС Разград, А. А. Т. и Ф. Х. Т. са
били собственици по давностно владение на 4/6 ид. части от поземлен имот с
идентификатор ***., който факт е настъпил в по-ранен момент, вкл. и към 2015г., когато е
издаден КНА. С придобиването на собствеността от тях на оригинерно правно основание
ищците са изгубили своето право на собственост, съгласно чл.99 ЗС. При това положение не
следва да се анА.зира разпоредбата на чл.79 ал.2 ЗС, защото дарственият акт в полза на
4
ответника е извършен от лица – собственици на прехвърленото имуществено право.
Решението на районния съд в обжалваната част следва да се отмени, като вместо него
бъде постановено ново решение, с което искът против А. А. Т. следва да се отхвърли като
неоснователен. Отмяна следва да се постанови и в частта за разноските, които ответникът е
бил осъден да заплати на ищците, предвид изхода от правния спор. Същият не е
претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменява решение №661/23.12.2021г. по гр.д.№ 911/2021г. по описа на РС Разград, в
частта, с която в производство по чл.124 ГПК е прието за установено по отношение на А. А.
Т., че З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М.
К., Х. М. Щ. и Д. М. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор №***, с площ от
26296 кв.м, находящ се в землището на село ***, община Цар Калоян, област Разград в
местността “** ***”, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на
трайно ползване: Нива, Категория на земята: 3, с номер по предходен план: ***, при граници
и съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №*** и имот №***, при следните
права: 1/30 ид.ч за З. Х. А., 1/30 ид.ч за Х. Х. З., 1/30 ид.ч за Ф. Х. Т., 1/30 ид.ч за Р. Х. К.,
1/30 ид.ч за А. А. З., 1/18 ид.ч за М. Р. Д., 1/18 ид.ч за С. М. Д., 1/18 ид.ч за Г. М. Б., 1/6 ид.ч
за Х. И. Б., 1/18 ид.ч за Н. М. К., 1/18 ид.ч за Х. М. Щ. и 1/18 ид.ч за Д. МА. К., като вместо
това постановява:
Отхвърля иска на З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М.
Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ., и Д. М. К. за приемане на установено по отношение на А. А.
Т., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 26296
кв.м, находящ се в землището на село ***, община Цар Калоян, област Разград в местността
“** ***”, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
Нива, Категория на земята: 3, с номер по предходен план: ***, при граници и съседи: имот
№***, имот №***, имот №***, имот №*** и имот №***, при следните права: 1/30 ид.ч за З.
Х. А., 1/30 ид.ч за Х. Х. З., 1/30 ид.ч за Ф. Х. Т., 1/30 ид.ч за Р. Х. К., 1/30 ид.ч за А. А. З.,
1/18 ид.ч за М. Р. Д., 1/18 ид.ч за С. М. Д., 1/18 ид.ч за Г. М. Б., 1/6 ид.ч за Х. И. Б., 1/18 ид.ч
за Н. М. К., 1/18 ид.ч за Х. М. Щ. и 1/18 ид.ч за Д. МА. К., като неоснователен.
Отменява решение №661/23.12.2021г. по гр.д.№ 911/2021г. по описа на РС Разград, в
частта, с която А. А. Т. е осъден да заплати на З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М.
Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ., и Д. М. К. сумата 92,80 лв. за заплатена
държавна такса, да заплати на З. Х. А. сумата 225 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
да заплати на Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К. и А. А. З. сумата 150лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, да заплати на Г. М. Б. и Х. И. Б. сумата 175 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, да заплати на М. Р. Д. сумата 75лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
да заплати на С. М. Д. сумата 225лв. заплатено адвокатско възнаграждение, да заплати на Н.
5
М. К., Х. М. Щ. и Д. М. К. сумата 200лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6