№ 2814
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря М. Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100109407 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ .
В исковата молба на М. Й. Д. се твърди, че на 03.05.2022 г., около 11.20
часа, на път II-19, кв. 51 /Добринище – Гоце Делчев/ е осъществено ПТП.
Твърди се, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* –
Д.Л.С. преодолявайки десен завой при мокра асфалтова настилка, загубил
контрол над автомобила, навлязъл в насрещната пътна лента и блъснал косо
насрещно движещия се лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № РК
*******, управляван от Н.А.Ю.-И.. Твърди се, че ищцата била пътник на
предна дясна седалка в лекия автомобил „Опел Астра“ като пътувала с
поставен обезопасителен колан. Изложени са твърдения, че вследствие на
пътния инцидент, ищцата получила съчетано счупване на долните краища на
лакътната и лъчевата кост на дясната ръка. Била транспортирана по спешност
в МБАЛ – Разлог, където й била оказана медицинска помощ с поставена
имобилизация на ръката, а вечерта на същия ден била приета по спешност във
ВМА – МБАЛ София. Била имобилизирана с крамерова шина и приета в
Клиниката по ортопедия и травматология, където на 05.05.2022 г. била
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в инструментална
репозиция и фиксиране на счупването с плака. Била изписана от болничното
заведение на 09.05.2022 г. за домашно лечение с предписание за
медикаментозно лечение.
1
Твърди се, че ищцата търпяла болки и страдания, негативни
емоционални реакции, ограничения при извършване на елементарни
дейности, включително ежедневни битово-хигиенни нужди. Чувствала се
безполезна, страдала от безсъние, понижено настроение и тревожност.
Сторила и имуществени разходи на обща стойност от 3 105, 76 лв. за
закупени медицински консумативи и медикаменти, както и за проведен курс
за физиотерапия.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Опел Астра”, да й заплати сумата от 26 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, частична претенция, при
пълен заявен размер от 50 000 лв. и сумата от 3 105, 76 лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
2
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 27.05.2022 г./ като
към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е
изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент. Това обстоятелство е
обявено и за безспорно и ненуждаещо се от доказване с нарочно определение
на съдебния състав.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от
заключението на изслушаната по делото КСМАТЕ в нейната авто-техническа
част, изготвена от вещото лице В. К. Д. и констатациите на протокола за ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице водачът на лек автомобил «Опел
Астра» преди настъпване на ПТП е управлявал същият със скорост не по-
малка от 70 км/ч като вещото лице е обосновало извод, че критичната
скоростза преодоляване на кривата на завоя без загуба на устойчивост на
автомобила е 65, 52 км/ч. Поради което, настоящият съдебен състав намира,
че вината на водача на лек автомобил «Опел Астра», изразяваща се в
навлизане в насрещното платно за движение с оглед загубата на устойчивост
на автомобила предвид скоростта на движение на същия е безспорно
установена. Възражението на ответника, че причина за пътния инцидент е
наличие на «аквапланинг» не се подкрепя от ангажираните от страните
доказателства по делото.
3
Настъпилите вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото КСМАТЕ, в
нейната медицинска част, изготвена от вещото лице д-р К. А. С.. В
заключението си, експертът посочва, че при процесното ПТП ищцата е
получила открито счупване на лакътната и лъчевата кост в областта на дясна
предмишница в областта на гривнената става и контузия на гръдния кош.
Вещото лице е посочило, че за настъпилите увреди е проведено оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването на дясна лъчева
кост и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Вещото лице е посочило,
че периода на възстановяване на такъв тип увреждане е около 6 месеца като
при извършения преглед на ищцата е установен ограничен обем на
движенията в дясна гривнена става и непълен захват на дясна ръка, които
ограничения са с траен характер. Вещото лице е посочило и наличие на
надлъжен S-образен оперативен белег в областта на дясна гривнена става и
долната част на дясна предмишница, който е видим и има траен характер.
Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от
свидетелските показания на Т.Д.К., роднина по сватовство на ищцата,
разпитан в съдебно заседание на 15.05.2023 г., кредитирани от състава на съда
при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищцата, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени
и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. В тази връзка следва
да се вземе предвид и претърпяната хирургическа интервенция, ограничения
обем движения в дясна гривнена става, наличните оперативни белези, които
са с траен характер. Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на
посочените по-горе критерии справедливо би било да се присъди изцяло
претендираната в настоящото производство сума по заявения частичен иск в
размер на 26 000 лв.
С оглед приложените писмени доказателства, установяващи заплащане
4
на сума в размер на 3 105, 76 лв. за закупени медицински консумативи,
медикаменти и проведена рехабилитация и с оглед заключението на вещото
лице за проведена рехабилитация респ. извършена хирургическа
интервенция.
Заявените възражения за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира
за неоснователни. Възражението за липса на поставен предпазен колан не се
установява с оглед изводите на КСМАТЕ, че травмите биха се получили без
значение наличието на обезопасителен колан. Нещо повече, в същото
заключение е обоснован извод за наличие на поставен такъв, който се
потвърждава и от показанията на свидетеля Д.Л.С., в съдебно заседание от
15.05.2023 г.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава се следва от 27.05.2022 г., съобразно датата на
уведомяване на застрахователя – ответник, с оглед диспозитивното начало на
гражданския процес същата обаче се следва от 28.08.2022 г., както е посочено
в исковата молба.
По разноските: В съдебно заседание на 15.05.2023 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане да му се заплати възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по
ГПК срок. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на
възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА
5
т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на
уважената част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015
г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените
процесуални действия и при съблюдаване фактическата и правна сложност на
делото, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 3 268, 58 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 514, 23 лв. – ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „******* на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да
заплати на М. Й. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адв. С.М. сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 03.05.2022 г. на път II-19, км 51, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.08.2022 год. до окончателното й изплащане, частична
претенция, при пълен заявен размер от 50 000 лв., както и сумата от 3 105, 76
/три хиляди сто и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за закупени медицински
консумативи, медикаменти и рехабилитация, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „******* да заплати на основание чл. 38 ал.1
т.2 от ЗА на адв. С.М. сумата 3 268, 58 лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „******* на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да
внесе по сметка на СГС сумата от 1 514, 23 лв. – ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7