Р Е Ш Е Н И Е
№: 1965 23.12.2015г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ състав
На единадесети декември две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: С.Х.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2044 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.118
и сл. от КСО.
Образувано е по жалба на Сдружение „Български червен
кръст“, ЕИК-***, гр.София, бул.Джеймс Баучер №76, против решение № 1040-02-41/30.09.2015г.
на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт
гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което
е потвърдено разпореждане № 56#16/24.08.2015г. на длъжностното лице
на ТП на НОИ-Бургас, с което декларираната от наследник на пострадалия
злополука с вх.№ 56/26.04.2013г., настъпила на 19.08.2012г. с Б. Ц.Б., е приета
за трудова.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано на събраните по случая доказателства. Счита се, че
увреждането не е настъпило през време и по повод на извършваната работа, а злополуката
е настъпила извън работно време на пострадалия, по време на т.нар
демонстрационно водно спасяване, което е било доброволно, проведено по
инициатива на концесионера на плажа и не представлява тренировка. Пред съда
сдружението-жалбоподател се представлява от редовно упълномощения адв.И.К., която
подържа жалбата по изложените съображения и пледира за отмяна на оспореното
решение с присъждане на правените по делото разноски. По искане на
жалбоподателя съдът допусна разпита на един свидетел.
Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ-Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител пред съда и не изразява становище по
оспорването. Представя административната преписка по която е издадено разпореждането на длъжностното лице
на ТП на НОИ-Бургас и потвърждаващото го решение.
Заинтересованата страна – П.Ц.Б., представя писмен отговор
на процесната жалба, в който счита същата за неоснователна. Намира, че
злополуката с пострадалия е възникнала при извършване на работа в интерес на
работодателя, тъй като последният в качеството си на воден спасител е бил
длъжен да подържа подготовката си в необходимата степен. Той не е извършвал
самостоятелна тренировка, а е участвал в организирана и контролирана такава от
работодателя. Твърди, че са налице всички законоустановени признаци на
трудовата злополука и иска отхвърляне на жалбата. Пред съда чрез процесуалния
си представител адв.В., оспорва жалбата на изложените в отговора основания. По
съществото на спора пледира за отхвърлянето на жалбата и потвърждаване на обжалваното
решение като законосъобразно. В представената писмена защита доразвива тезите
си изложени в отговора на жалбата. Претендира присъждането на съдебно-деловодни
разноски.
След като съобрази оплакванията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема
за установено следното:
По допустимостта:
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници № 1904/18.04.2013г. (л.87),
заинтересованата страна П.Ц.Б. е наследник на пострадалото лице Б. Ц.Б., по
отношение на който с разпореждане № 56#16/24.08.2015г. на длъжностното лице на
ТП на НОИ-Бургас е прието, че е налице трудова злополука. Жалбоподателят Сдружение
„Български червен кръст“ е било работодател на пострадалия към момента на
настъпването на злополуката, видно от представения трудов договор № РД
18-206/15.06.2012г. (л.80). Оспореният
административен акт на директора на ТП на НОИ-Бургас е съобщен на жалбоподателя
на 05.10.2015г. (видно от приложената по
делото обратна разписка - л.24), като същият е депозирал жалбата си до
съда, чрез административния орган на 16.10.2015г., при спазване на
законоустановения четиринадесетдневен срок за оспорване, пред надлежен съд при
наличие на правен интерес от обжалването му, поради което съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
По основателността:
От представените с административната преписка писмени
доказателства и тези събрани в хода на съдебното производство, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: Между пострадалото лице Б. Ц.Б. и Сдружение
„Български червен кръст“, съгласно цитирания трудов договор, по силата на който
Б. е бил назначен като воден спасител, считано от 15.06.2012г., е съществувало
срочно трудово правоотношение до 31.08.2012г. Като място на работата в трудовия
договор са посочени Секретариата на ОС на БЧК-гр.Бургас и Морски плаж Свети
Влас. От същия договор се установява, че пострадалият е бил осигурено лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, като е бил осигурен за всички осигурителни
случаи, включително и трудова злополука. Страните не спорят и от представените
по делото доказателства се установява, че пострадалият Б. е започнал работа като
воден спасител на Морски плаж Свети Влас, като при постъпване е бил запознат с
длъжностната си характеристика и му е бил проведен инструктаж, за което е
положил подпис (л.81 и 82). За същия
работодател Б. Б. е работел като спасител на плаж и през летните сезони на
2007, 2009, 2010 и 2011г., видно от представената справка за регистрираните му
трудови договори (л.101).
В трудовия договор е определено, че същият е сключен
за пълно работно време – 8 часа и работа на смени по график. Работодателят не е
представил поименен график за работа за периода в който е възникнала
злополуката, с оглед задължението му чл.403а, ал.1 от КТ, но между страните не
е спорно, че на 19.08.2012г. Б. Б. е изпълнявал трудовите си задължения на определеното място за това – Морски
плаж Свети Влас. За край на работното време, предвид липсата на данни то да е
било определено от работодателя, може да се приеме нормативно установеното
задължение в чл.12 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването
на водните площи, обн. ДВ бр.65/ 31.07.1996г., дежурството на спасителния пост
да се носи ежедневно за времето от 8 до 18 часа. Т.е. краят на работното време се
приема, че е трябвало да настъпи в 18:00 часа.
В длъжностната характеристика на Б. Б. наред с
останалите негови задължения в т.4.8 и т.4.9 е посочено, че следва да поддържа
личната си подготовка в необходимата степен за извършване на спасителни акции,
чрез участието си в тренировъчни занятия, както и да участва по график
съвместно със спасителите при провеждането на тренировки, включващи плувна
подготовка, оказване на долекарска помощ, техника и практика на спасяване и други.
Посочено, че длъжността му е пряко подчинена на директора на Секретариата на ОС
на БЧК, началника на морския плаж, началника на сектор и старшия спасител.
На 19.08.2012г. в края на работното време на плажа,
св.Г.Ч., управител на „Венид бийч“ООД, което стопанисвало Морски плаж Свети
Влас, (т.е. може да се приеме, че същият
е измежду лицата на които Б. Б. е бил подчинен по длъжностната си
характеристика), събрал всички спасители, тъй като имал забележки към
тяхната дейност. Чапкънов поискал от тях да извършат плуване, за да
демонстрират уменията си пред събралите се туристи. Пред съда свидетелят
заявява, че това плуване нямало характера на задължителна тренировка, а е било
доброволно. В тази част неговите показания не могат да бъдат кредитирани, не
само защото са дадени в интерес на лицето, което е изпълнявало в негова полза
задълженията му като стопанин на плаж да извършва водноспасителна дейност – жалбоподателя
Сдружение „Български червен кръст“, но и защото противоречи на установените
факти в хода на воденото по случая наказателно производство.
Видно от представеното по делото постановление за
прекратяване на наказателно производство на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас
от 18.01.2013г. (л.85), чието
съдържание не е оспорено от страните по настоящото производство, на
19.08.2012г. около 19.00 часа спасителите на плажната ивица са започнали
тренировка, която била демонстрационна и те трябвало само да плуват. Разделени
били на две групи. Определените в първата група трябвало да плуват до малката
шамандура, а тези от втората група, в която бил и Б. Б. – до голямата
шамандура. След края на тренировката повечето спасители отишли в близкото
заведение, където предварително се разбрали да се съберат. Излизайки от морето спасителят
А.Е. спрял да говори със свои познати и обръщайки се към морето видял човек по
очи във водата, който оказал, че е Б. Б.. Пострадалият бил изваден на брега, проведени
му били реанимационни мероприятия – изкуствено дишане, сърдечен масаж и
аспирация до пристигането на екипа на „Спешна помощ“. Въпреки положените усилия
Б. Б. починал. След извършена аутопсия е установено че причина за смъртта е
удавяне, съгласно представеното заключение на съдебно-медицинската експертиза
по наказателното дело (л.84). При
експертизата е установена и липса на мирис на алкохол.
Работодателят на починалото лице – Сдружение
„Български червен кръст“, е извършил вътрешно разследване по случая,
резултатите от което на основание чл.2, ал.3 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, са обективирани в протокол №1
от 22.08.2012г. (л.29). Съгласно
съставения протокол осигурителят приел, че не са налице данни за трудова
злополука, а се касае за нещастен случай – инцидентът не е свързан с трудовата
дейност на пострадалия, нито е по повод на същата, а е станал в извънработно
време. При тези изводи, осигурителят Сдружение „Български червен кръст“ не е
уведомил компетентните органи за наличие на данни за трудова злополука.
Заинтересованият П.Ц.Б., в качеството му на брат и
единствен наследник на починалия, преди изтичането на срока по чл.57, ал.2 от КСО, подал до ТП на НОИ-Бургас декларация за трудова злополука вх.№ТЗ-56/26.04.2013г.
(л.95), а за смъртта на му бил
издаден акт за смърт № 18/23.08.2012г. от съответното лице по гражданското
състояние (л.88).
Със заповед № ТЗ-16/13.05.2013г. (л.89) на директора на ТП на НОИ-Бургас е
наредено да се извърши разследване по чл.58 от КСО на злополуката, станала с Б.
Ц.Б. на 19.08.2012г. Със същата заповед са определени членовете на комисията,
която да извърши проверката, като в съставът й са включени: гл.инспектор по
осигуряването РУСО-Бургас, инспектор Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас,
представител на работодателя и представител на работниците и служителите.
В хода на проверката са събрани като писмени доказателства
цитираните удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за смърт,
постановление за прекратяване на наказателно производство, трудов договор,
длъжностна характеристика, списък за проведен инструктаж.
Резултатите от проведеното разследване от комисията са
обективирани в протокол № 14/29.05.2013г., съставен по реда на чл.8 и чл.9 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки и съдържащ реквизитите посочени в чл.10 от същата – данни за
осигурителя; за пострадалото лице; мястото и времето на злополуката. В
протокола е възприета гореописаната фактическа обстановка, която е установена и
в хода на воденото наказателно производство. Съгласно нея на 19.08.2012г. в
около 19:00 часа спасителите на плажа започнали тренировка, последната за
сезона, която била демонстрационна и те трябвало само да плуват. Втората група,
в която попаднал и Б. Б. трябвало да плуват до голямата шамандура. След края на
тренировката спасителят А.Е. видял пострадалия по очи във водата. Заедно със
свои колеги го извадили от водата, но Б. Б. починал, като непосредствената
причина за смъртта му било удавяне след прилошаване във водата. За последната
си констатация комисията се позовала на цитираното заключение на
съдебно-медицинската експертиза по наказателното дело. Посочено е в протокола,
че комисията не е установила отклонения от нормалните действия и условия на
материалния фактор, свързан с тези отклонения. Тя е счела, че липсват нарушения
на нормативни актове, няма и лица които са допуснали нарушения. Протоколът е
подписан от членовете на комисията и от П.Ц.Б..
Във връзка с нуждата от произнасяне на специализирания
орган по чл.60, ал.2 от КСО, вр. чл.12, ал.2 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл.73, ал.1, т.1
от Наредбата за медицинската експертиза, със заповед № 5/14.06.2013г. на осн.
чл.54, ал.1, т.5 от АПК производството по квалифицирането на злополуката
станала на 19.08.2012г. с Б. Б. било спряно, във връзка с образуваното пред
ТЕЛК административно производство за определяне на причинната връзка при
нетравматично увреждане. По това преюдициално административно производство било
издадено Експертно решение (ЕР) № 2412/02.10.2013г. на ТЕЛК Общи заболявания -
МБАЛ“Проф.д-р Стоян Киркович“АД-Стара Загора (л.57), с което е признато наличието на причинна връзка между
обстоятелствата на злополуката и причината за настъпилата смърт – удавяне.
Посочено е, че провеждането на тренировки, включващи плувна подготовка, по
време на които се е случила злополуката е елемент от длъжностната
характеристика на пострадалия. ЕР № 2412/02.10.2013г. на ТЕЛК било обжалвано от
Сдружение „Български червен кръст“
пред НЕЛК, която с ЕР № 0178 от 11.04.2014г. (л.54) го потвърдила. Последвало обжалване по съдебен ред, но с
решение № 7802/15.12.2014г. по адм.д.№ 4857/2014г. на Административен съд
София-град (л.51), потвърдено с
решение № 7796/26.06.2015г. по адм.д.№ 2473/2015г., VІ о. на ВАС (л.48), оспорването било отхвърлено.
След решението на ВАС производството по
квалифицирането на злополуката било възобновено и с разпореждане №
56#16/24.08.2015г. на длъжностното лице по чл.60 от КСО при ТП на НОИ-Бургас,
декларираната злополука с вх.№ 56/26.04.2013г., настъпила на 19.08.2012г. с Б. Ц.Б.,
е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, въз основа установените факти по протокол
№ 14/29.05.2013г., експертните решения на ТЕЛК, НЕЛК и потвърждаващите ги
съдебни решения.
Разпореждането е обжалвано по административен ред в
законоустановения срок от Сдружение „Български червен кръст“, като в жалбата е застъпена
тезата, че злополуката е станала повече от един част след края на работното
време на пострадалия, т.е не през време на извършваната работа. Тя не е
настъпила и по повод извършваната работа, защото е възникнала при извършено
демонстрационно плуване, а не тренировка която да е била насочена пряко към
подобряване на физическата форма на пострадалия. Демонстрационната тренировка
при която е настъпило увреждането не може да се квалифицира като работа
извършвана в интерес на предприятието, тъй като е проведена по инициатива на
концесионера на плажа (св.Чапкънов, като управител на дружеството което
притежава концесията), което се явява трето лице.
С оспореното решение № 1040-02-41/30.09.2015г., директорът
на ТП на НОИ-Бургас потвърдил разпореждане № 56#16/24.08.2015г., като обсъдил
установените по случая факти и приел, че след като с потвърденото по
административен и съдебен ред решение на ТЕЛК е призната причинната връзка
между нетравмативното увреждане на здравето и извършваната работа, в условията на
обвързана компетентност следва извода, че злополуката е трудова.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По отношение на валидността и процесуалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът приема, че оспорения
акт – решение, е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му.
Издаден е писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Актът е
мотивиран, като в решението изрично са изложени съображенията на органа, поради
които приема, че разпореждането е постановено след преценка на фактическата
обстановка.
Спазена е процедурата, предвидена в КСО и нормативните
актове по прилагането му относно срока и начините на деклариране на
злополуката, в случая от наследник на пострадалия, както и изискванията на
чл.58 от КСО относно разследването на декларираната злополука.
По отношение на материалната законосъобразност на
оспореното решение:
Между страните не се спори и се установява от
събраните по делото доказателства, че Б. Б. е бил в трудови правоотношения с жалбоподателя
Сдружение „Български червен кръст“, имащо качеството на осигурител. Длъжността,
която е изпълнявал към момента на злополуката е била воден спасител, а
местоработата – Морски плаж Свети Влас. Осигуряван е за всички осигурителни
случаи. В деня на злополуката 19.08.2012г., е изпълнявал възложената му от
работодателя трудова функция по охрана на плажа. Въпреки края на работното
време в 18:00 часа, той не бил освободен от изпълнението на трудовата си
функция, а бил склонен от св.Чапкънов да участва в тренировъчно занятие на
спасителите, което може да се квалифицира и като извънреден труд по смисъла на
чл.143 от КТ. Трябва да се посочи, че разпорежданията на св.Чапкънов са били
задължителни за Б. Б., тъй като съгласно длъжностната му характеристика, той е
бил пряко подчинен на началника на морския плаж. В хода на това тренировъчно
занятие по плуване Б. Б. починал вследствие на удавяне.
Основният спор е налице ли е функционална връзка между
условията на труд и причиненото увреждане, т.е. увреждането да е станало по
време на работа, във връзка или по повод извършваната работа.
Определение на понятието трудова злополука дава
разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО, според която това е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало по време на работа и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, което е причинило неработоспособност или смърт. За да се приеме,
че злополуката е трудова, трябва да са налице всички посочени в закона
съществени конститутивни признаци на това понятие, които са: 1.Увреждане на
здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на
човешкия организъм, което следва да е настъпило внезапно; 2.Наличието на
функционална връзка с извършваната работа; 3.Резултатът от увреждането да води
до неработоспособност или смърт, и 4.Наличието на причинна връзка между
внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат. Заради настъпилия
летален изход, не може да има спор по първия и трети от признаците, а по
отношение четвъртия – наличието на причинна връзка, същото е установено с
гореописаните административни актове на ТЕЛК и НЕЛК, потвърдени с влязло в сила
съдебно решение.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице и
функционална връзка на увреждането с извършваната работа. Тази връзка се
изразява в следните факти, които произлизат от една обща функция – извършваната
в интерес на предприятието работа: увреждането е настъпило в работна среда; по
време, през което пострадалият е изпълнявал служебните си задължения, защото
участието му в тренировъчното занятие може да се квалифицира като извънреден
труд и било разпоредено от лице на което той дължи служебно подчинение съгласно
длъжностната си характеристика. Да участва в тренировъчни занятия, било то от
доброволен или задължителен характер и да поддържа личната си подготовка на
необходимата степен, е било задължение на Б. Б., което той е имал като воден
спасител по длъжностна характеристика и на основание чл.21, т.6 от Наредбата за водноспасителната
дейност и обезопасяването на водните площи. Следва да се приеме, че това е било
в интерес на предприятието, тъй като при нужда от извършване на спасителни акции,
той при добра лична подготовка ще бъде в състояние да предприеме необходимите
действия.
Не може да бъде споделен извода на жалбоподателя, че инцидентът
е станал извън работно време, той няма връзка с работата на пострадалия, защото
не е възникнал по време на тренировка, а по време на демонстрация, която не
може да се квалифицира и като работа извършвана в интерес на предприятието на
работодателя, защото не е разпоредена от него, а от трето лице. На първо място
злополуката е възникнала при полагането на извънреден труд. Безспорно се
установи, че пострадалият е починал на работното си място. Следователно към
момента на удавянето му, той е изпълнявал дейност по трудовото си
правоотношение, която има връзка с неговата работа, доколкото е бил задължен да
поддържа необходимата подготовка. Изгражданата теза от жалбоподателя, че разпореденото
от Чакпънов плуване не е било тренировка, а демонстрация за летуващите,
противоречи не само на установените факти в хода на наказателното производство,
съгласно неоспореното прекратяване на наказателно производство на Окръжна
прокуратура-Бургас от 18.01.2013г., но е и вътрешно противоречива – плуването е
основна част от тренировката за поддържане добрата форма на водния спасител,
дори когато се провежда на плажа пред очите на туристите. Това особено се
отнася за случаите когато плуването, като част от тренировъчния процес е
извършено от голяма група спасители на работното им място. Тогава то е в
интерес на предприятието и защото представлява екипно действие. Ето защо следва
да се приеме, че по време на настъпването на злополуката Б. Б. е изпълнявал
служебните си задължения.
В случая не са били налице право-изключващите
предпоставки по смисъла на чл.55, ал.3 от КСО или други такива. В практиката на
ВАС при тълкуването и прилагането на нормата на чл.55 от КСО се приема
становището, че не следва строго ограничително да се изследват и квалифицират
фактите, при които е настъпила злополуката, а същите да се анализират цялостно,
всеобхватно и мащабно с цел тяхното обосновано подвеждане под действието на
закона. В настоящия случай анализът на всички доказателства води до извод за
настъпване на злополуката през време и във връзка с извършваната работа в
интерес на предприятието, от което следва, че са налице всички предвидени от
закона материално-правни предпоставки за квалифициране на злополуката като
трудова. Събраните в хода на административното производство доказателства са
били достатъчни директорът на ТП на НОИ да се произнесе по съществото на спора,
като приеме, че е налице трудова злополука. Като е направил такъв извод,
издателят на оспореното решение е постановил материално законосъобразен и
обоснован акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него – оставена
без уважение.
По отношение на разноските, при този резултат на
правния спор, такива на основание чл.143, ал.3 от АПК се дължат на
заинтересованата страна. Същите възлизат на 600лв., съгласно представения
договор за правна помощ и са платени изцяло, съгласно представените платежното
нареждане за банков превод и фискален бон за плащане в брой, поради което
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от това Административен съд Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Български червен кръст“, ЕИК-***, гр.София, бул.Джеймс
Баучер №76, против решение № 1040-02-41/30.09.2015г. на директора на
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, с
което е потвърдено разпореждане № 56#16/24.08.2015г. на длъжностното лице на ТП
на НОИ-Бургас, с което декларираната от наследник на пострадалия злополука с
вх.№ 56/26.04.2013г., настъпила на 19.08.2012г. с Б. Ц.Б., е приета за трудова.
ОСЪЖДА Сдружение
„Български червен кръст“, ЕИК-***, гр.София, бул.Джеймс Баучер №76, да заплати
на П.Ц.Б., ЕГН-**********, сумата от 600 (шестстотин) лева, за извършените по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: