ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Варненският апелативен съд,
търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври през
двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 621
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД за изменение на постановеното по делото решение № 260106 от
10.06.2021г. в частта за разноските, с които е осъден да заплати на насрещната
страна по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение за безплатна правна помощ и в
размера на присъдените в негова полза разноски.
По отношение на присъдените разноски по реда на чл.38 ал.1 от ЗА твърди че
по делото липсват данни, от които може да се обоснове извод, че ищецът е
материално затруднен, като твърди че на 14.09.2020г. той му е изплатил сумата
84 866лв., представляваща присъденото от първата инстанция обезщетение, ведно
със законна лихва. Поради което и сочи, че не са налице предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ищеца.
На следващо място оспорва като неправилно изчислен размера на дължимите в
негова полза разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди че съдът не е отчел,
че в действителност претендирания от него размер на адвокатското възнаграждение
е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи че
разноските следва да бъдат определени съобразно уважените и отхвърлени части от
иска. Излага че обжалваемиият интерес за всяка от страните се формира от
размера на претенцията в защита на която е подадената собствената и въззивна
жалба и от размера на претенцията на въззивната жалба на противната страна,
срещу която страната се е защитавала. Твърди че ищецът следва да бъде осъден да
му заплати разноски в размер на 3 876лв. с включен ДДС.
Моли съда да постанови определение по реда на чл.248 от ГПК с което да
измени решението в частта му за разноските.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК насрещната страна А.Ю.И. ***, е депозиран
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в
срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
С решение № 260106 от 10.06.2021г.
въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част
за разликата над 20 000лв. до 80 000лв., ведно със законна лихва, считано от
06.02.2020г. и в отхвърлителната му част за разликата над 80 000лв. до
170 000лв. Решението е отменено единствено в частта му досежно началната
дата на претендираното обезщетение и същото е присъдено с начална дата от
19.02.2019г. Съобразно изхода на спора пред въззивния съд е определил дължимите
разноски за въззивна инстанция както следва: по реда на чл.38 от ЗА в полза на
процесуалния представител на ищеца сумата 1 812лв. и в полза на
застрахователното дружество сумата 3 438лв.
По молбата за изменение на решението в частта му за разноските, въззивният
съд намира следното:
Молбата в частта и досежно присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение е неоснователна.
Във въззивното производство ищецът И. е представляван от адвокат М., с
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени към исковата
молба. В договора за правна помощ е посочено че оказаната адвокатска защита е
безплатна на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Във въззивната жалба на И. изрично
е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА.
Достатъчно за уважаване на искане по чл.38 ал.2 от ЗА е правната помощ по
делото да е осъществена безплатно и да има изявление в тази посока по делото,
да липсват данни, които да опровергават това обстоятелство и да е налице
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 от ГПК. В този смисъл определение № 60338 от 07.10.2021г. по търг.дело № 1226/21г.
първо т.о. на ВКС.
В настоящия случай всички тези предпоставки са налице, поради което и на
основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на адвоката, представляващ ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Проверка за причините за оказване на
безплатно адвокатска помощ не се извършва от съда. Твърдения, че оказаната адвокатска
помощ от процесуалния представител не е била безплатна няма по делото. Без
значение е извършеното плащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца,
още повече че то е извършено след подаване на въззивната жалба.
По присъденото в полза на застрахователното дружество адвокатско
възнаграждение:
Предмет на въззивно обжалване е предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 170 000лв. /150
000лв./ Уважената част от тази претенция е 60 000лв., отхвърлената е
90 000лв. Последователна е
практиката на касационната инстанция че дължимата върху обезщетението законна лихва не се включва в цената на иска. Деликвента,
респективно застрахователят, при когото е застрахован деликвента, дължи
обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и
неимуществени вреди, както и законна лихва деликвентът - от датата на
увреждането /чл.84 ал.3 от ЗЗД/, а застрахователят в сроковете по чл.497 от КЗ.
Присъждането на законната лихва е последица от уважаването на
главния иск - за обезщетението и не се предявява като самостоятелен иск, поради което и тази част от въззивното
решение, не се отразява върху претенциите на страните за присъждане на
разноски.
Изчисленията са направени от съда върху съобразно предмета на въззивно
обжалване и изхода на спора. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен при този предмет,
изчислено съобразно правилото на чл.7 ал.2 т.5 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и е в размер на
сумата 4 530лв. При този минимален размер на адвокатското възнаграждение е
извършено изчислението съобразно изхода на спора и дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата 2 718лв. Присъдената сума в размер на
3 438лв. е сбор на държавната такса /720лв./ и адвокатското възнаграждени
/2 718лв./ Поради което и грешка в изчисленията съобразно предмета на
въззивното обжалване, изхода на спора и минималния размер на адвокатското
възнаграждение няма допусната.
При извършената проверка въззивният съд
констатира, че при тези изчисления е пропуснато да се добави ДДС върху
адвокатското възнаграждение, а видно от представените по делото със списъка по
чл.80 от ГПК доказателства процесуалният представител на застрахователя е
регистриран по ДДС. Поради което и на основание § 2а от Наредбата ДДС следва да
бъде начислен върху определения по реда на наредбата минимален размер. Същият в
настоящия случай съобразно изхода на спора е в размер на сумата 544лв. и
представлява част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да бъде
присъдена в полза на застрахователното дружество.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за изменение на
постановеното по в.търг.дело № 621/20г. решение № 260106 от 10.06.2021г. в
частта за разноските, с която е дружеството е осъдено да заплати на адвокат М.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
ИЗМЕНЯ решение № 260106 от 10.06.2021г. по търг.дело № 621/20г. по описа на
АС – Варна в частта му, с която в полза на застрахователното дружество са
присъдени разноски като ПОСТАНОВЯВА и следния допълнителен осъдителен
диспозитив:
ОСЪЖДА А.Ю.И. ***, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 544лв. /петстотин четиридесет и четири лева/ разноски
за въззивно производство, представляващи дължим ДДС върху присъденото адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: