№ 18788
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110158512 по описа за 2022 година
С постановеното по делото по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК Решение №
874/16.01.2024 г. е признато за установено по отношение на „.........., че има
неизплатени задължения към ............ по чл. 288 ТЗ вр. чл.79 вр. чл.266, ал. 1
ЗЗД в размер на 504.00 лева с ДДС общо неизплатено възнаграждение за
извършени услуги по Договор за възлагане на обществена поръчка, ведно със
законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 12.74 лева с ДДС - мораторна лихва за
забава върху неизплатената главница за периода от 24.02.2022 г. до 25.05.2022
г. - за които задължения по ч.гр.д. № 20221110128010 по описа на СРС е
издадена Заповед по чл.410 ГПК, като ответникът .......... е осъден да заплати
на ............ сумата 1480,80 лв. - съдебни разноски.
С Молба вх.№ 29224/30.01.2024 г., формулирана като такава по чл. 248
ГПК, от страна на ответника се иска първоинстанционният съд да измени
постановеното съдебно решение в частта относно лихвите. Иска се и
изменение на решението в частта относно присъдените на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, като се твърди прекомерност.
По повод даденото от съда до ответника молител указание да уточни
дали в частта относно лихвите всъщност претендира в тази част молбата да се
счита за Въззивна жалба, адресирана до СГС, като поправи същата, от страна
на ответника се заявява, че не се подава въззивна жалба, а се поддържа
първоначално заявеното искане решението да бъде изменено в тази част от
първоинстанционния съд.
От страна на ищеца е заявено становище за неоснователност на
молбата.
Съдът намира за недопустима молбата в частта относно лихвите за
забава, тъй като относно предмета на спора промяната на съдебното решение
е допустима само от въззивния съд по реда на въззивното обжалване – следва
от нормата на чл. 246 ГПК /“След като обяви решение по делото, съдът не
може сам да го отмени или измени“/. Тъй като по повод изрично дадените му
1
указания и разяснения, молителят поддържа, че не подава въззивна жалба, в
частта относно искането за изменение на решението в частта относно лихвата,
молбата следва да бъде оставена без разглеждане.
В частта относно разноските - молбата е по чл. 248 ГПК. Искането е
допустимо, но неоснователно. По аргумент от чл. 78, ал. 5 ГПК („Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част…”) следва, че крайният момент, към който
следва да бъде заявено искане за намаляване поради прекомерност на
адвокатско възнаграждение, претендирано като разноски от насрещната
страна, е до приключване на устните състезания, тъй като съгласно чл. 81 ГПК
разноските подлежат на присъждане след този момент - при постановяване на
решението. До приключване на устните състезания от страна на молителя
/ищец в производството/ няма заявено възражение за прекомерност. Напротив
– видно от съдебния протокол, в последното съдебно заседание от името на
ответника е заявено изрично от името на ответника, че претендираните от
ищеца разноски не се оспорват.
По изложените съображения СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „.......... Молба вх.№
29224/30.01.2024 г. – в ЧАСТТА за изменение на постановеното по
настоящото дело решение в частта за лихвите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „.......... Молба вх.№
29224/30.01.2024 г. – в ЧАСТТА за изменение на постановеното по
настоящото дело решение в частта за разноските, представляващи
присъдено на ищеца адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2