№ 371
гр. Враца, 14.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200508 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК.
Образувано е по молба на осъдения И. А. И., с ЕГН ********** гр. Враца,
понастоящем в Затвора-Враца за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".
В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил правото да бъде
освободен условно предсрочно и отговаря на всички изисквания и моли тя да бъде
уважена.
Към сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл. 155
и чл. 156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на И. И., както и актуална справка за
изтърпяната към днешна дата част от наказанието.
В съдебно заседание осъдения И. поддържа изцяло депозираната от него молба с
искане за нейното уважаване.
Назначеният му в производството служебен защитник – адв. М. Д., също
поддържа подадената от И. молба, като излага обстойни доводи за нейната
основателност. Същата посочва, че И. е изтърпял законовия минимум за УПО и видно
от приложения по делото доклад са налице доказателства за показано едно добро
поведение от л.св. и участие в трудовата дейност в затвора. Сочи, че подзащитния й
до момента не е наказван и не е награждаван. Действително наказанието му е при
условията на "строг" режим и смята, че неоснователно в т.4 се вменява в задълженията
на И., че трябва да бъде изпълнена смяната на режима, но това става по определен
начин в ЗИНЗС и че той ще придобие формално право след 27.08.2024г., т.е. до тази
дата няма правна възможност режимът да бъде сменен. Посочено е в доклада, че
1
подзащитния й има добри съхранени социални контакти, поддържа позитивни
контакти с близките си, поради което провежда свиждания. Що се касае до
посоченото, че не е изпълнена програмата "Подготовка живот на свобода" - от
посоченото в доклада е видно, че провеждането на тази програма предстои през
м.септември 2024г., т.е. ако л.св.И. не бъде УПО, то по отношение на него ще бъде
изпълнена тази програма, но това е несигурно събитие. Изтъква още, че в доклада е
посочено, че трябва да завърши корекционна програма "Умения за мислене", която
програма следва да бъде проведена по отношение на него през м.октомври 2024г., а
ако И. не бъде освободен УПО, към края на м.октомври 2024г. трябва да изтърпи
наложеното му наказание. В заключение излага доводи, че цялостното поведение на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието е изключително положително
- той е изявил желание да работи, работи и към момента има правна възможност
л.св.И. да бъде освободен условно-предсрочно от изтърпяване на наказанието,
съобразно разпоредбата на чл.70, ал.1 и евентуално с прилагане на разпоредбата на
чл.70, ал.6 НК. Практиката както на ВрОС, така и на САС, сочи че при показано
положително поведение лишеният от свобода може да бъде освободен УПО и с по-
сериозен остатък от изтърпяване на наказание, какъвто в случая не е налице. В тази
насока ще посоча на съда Определение № 424 от 23.04.2024г. по ВЧНД № 484 от 2024г.
на САС, с което определение лишения от свобода за извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.11 е УПО с останал сериозен остатък от наказанието.
В правото си на лична защита осъденото лице поддържа казаното от своя
защитник.
Упълномощеният представител на Затвора-Враца изразява становище, че молбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като осъденият не е дал
доказателства за своето поправяне и превъзпитание. Счита, че безспорно е установено,
че в доклада се съдържат данни за добро поведение на лицето. Но спорният момент
обаче е за постигане на поправителен и превъзпитателен процес в съзнанието, като е
посочено че проявява интерес към организираните мероприятия за осмисляне на
свободното време, според своите интереси и възможности, обаче е нулев интереса към
организираните корекционни програми - включване в "Програма за умения за
мислене", която е сред първоначално заложените зони за дефицит, така и към
настоящите, заедно с "Начин на живот и обкръжение" и "Отношение към
правонарушението". Не е за пренебрегване и факта, че непроменени остават рискът от
рецидив и рискът от вреди, въпреки представянето на лицето към момента. Поради
тези съображения счита, че към момента липсват убедителни доказателства за
поправяне на И. и отново моли съда да остави молбата без уважение.
Участващият по делото прокурор също намира молбата за неоснователна.
Позовава се на това, че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно
2
изтърпяна изискуемата част от наказанието. Сочи, че не са налице доказателства за
поправяне на осъдения. Това, което е отбелязано и от представителя на затвора, че
след изтърпяване на по-голяма част от наказанието, се запазват стойностите на риска
от вреди и на риска от рецидив, към средни стойности. Другият притеснителен факт е,
че всички очертани зони за дефицити остават първоначалните, т.е. не се забелязва
трайна убедителна тенденция за поправяне независимо от по-голямата част от
изтърпяване на наказанието, което дава основание да се счита, че осъденото лице не
дава основания да се приеме, че неговото поведение съставлява убедително
доказателство за поправянето му. Ето защо счита, че молбата не следва да бъде
уважена.
В правото си на последна дума, моли съда да уважи молбата му.
По делото се приеха като относими и допустими приложените към молбата
писмени доказателства - писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС,
личното затворническо досие на И. И., както и актуална справка за изтърпяната към
днешна дата част от наказанието.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните
съображения:
С протоколно определение от 21.02.2024г., е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 157/2024 г. състав на РС-
Враца, по силата на което И. А. И. е признат за виновен за престъпление по чл. 234,
ал.3, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК и му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 1/една/ година, при "строг" режим на изтърпяване. Определението
е влязло в сила на 21.02.2024 г.
В приложените документи е отразено, че осъденият е започнал да търпи
наказанието на 27.02.2024 г. До момента е изтърпял фактически 3 месеца и 4 дни, от
предварителен арест 3 месеца и 4 дни, от работа от 1 месеца и 1 ден, или общо
изтърпяното до момента наказание е в размер на 9 месеца и 22 дни. Неизтърпяната
част от наказанието е в размер на 2 месеца и 8 дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
В първоначалния доклад на лишения от свобода, изготвен при постъпването му в
затвора е отразено, че оценка на риска от рецидив е среден - 43 т. Като дефицитни
зони са маркирани: "отношение към правонарушението"- липсва изцяло критично
отношение към деянието, омаловажава сериозността на извършеното от него; "начин
на живот и обкръжение" - склонен към рискови действия и манипулативен начин на
живот, податлив на негативно влияние; "умения за мислене" - не разпознава голяма
3
част от наличните му проблеми, надценява собствения си опит.
В доклада на социалния работник е посочено, че риска от сериозни вреди за
обществото е със средни стойности. Рискът от вреди за служителите и останалите
лишени от свобода е нисък. Има дължимото поведение към длъжностните лица и
изпълнява разпорежданията им. Не влиза в конфликти с останалите затворници и има
добронамерени нагласи в общуването с другите. Не декларира дискриминационни
нагласи спрямо малцинствените групи в затвора. Рискът от самонаранявания е нисък -
не са отчетени подобни ситуации, такъв е рискът и от бягство, в ниски стойности.
Като цели в плана за изпълнение на присъдата са предвидени: осъзнаване
причините довели до правонарушението; анализ на досегашния начин на живот и
факторите с негативно въздействие, с цел ползване ресурсите на л.св.; формиране на
умения за разпознаване на проблемите и на осъзнаване на последствията от тях;
включване в корекционна програма, съобразена с дефицитната зона /умения за
мислене/; във връзка с принципа за прогресивната система се цели смяна на режима, в
следващия по - лек.
При междинната оценка от риск, същия е запазил първоначално определените
стойности.
В приложения доклад за оценка на риска от вреди, изготвен във връзка с молбата
на осъдения за наличието на предпоставките за предсрочното му освобождаване е
констатирано, че през наблюдателния период от престоя му риска от вреди за всички
категории е запазил стойностите си.
По време на престоя не е нарушавал затворническия режим и не е наказван.
Същият е устроен на работа, полагайки труд по чл. 80 от ЗИНЗС. Отчетено е в
доклада, че л.св. се справя с поставените му задачи на работното място. Социалните
му контакти са съхранени, като поддържа позитивни контакти с близките си и
периодично предвижда свиждания с тях.
Отчетеният резултат от проведените възпитателни мерки е, че целите поставени в
плана за изпълнение на присъдата не са постигнати. Дефицитът в първоначално
набелязаните зони е останал непопълнен. Въпреки положените от администрацията на
затвора усилия не е настъпил положителен резултат в нагласите за формиране на
критично отношение към извършеното престъпление. В тази насока в доклада е
посочено, че л.св. И. е изразил своето нежелание да участва в корекционни програми и
в частност програмата "Умения за мислене". Външните признаци на поведение -
избягване на конфликти, не нарушаване на правилата в затвора, не са достатъчни, за
да се даде оценка за настъпването на положителна промяна.
В социалния доклад е отбелязано, че корекционата работа с осъденото лице
следва да продължи и през остатъка от наказанието, до цялостното постигане на
4
целите от плана за изпълнение на присъдата, отнасящи се до промяна в отношението
към правонарушението и смяна на режима в по-лек, тъй като към момента на подаване
на молбата му за условно-предсрочно освобождаване, формално на са настъпили
условията за това. Посочва се, че е удачно след прекатегоризирането на л.св. И. и
преместването му в общежитие от открит тип, да бъде включен в програма
"Подготовка живот на свобода", която ще го запознае с възможностите за
ресоциализацията му в обществото. Като препоръка в доклада е маркирана,
продължаване на работата в отчетените дефицитни зони "Отношение към
правонарушението" и "Умения за мислене".
В обобщение на горното съдът намира, че към настоящия момент осъденото лице
не отговаря на изискванията за наличие на положителна промяна съгласно
изискванията на закона и не са налице доказателства за неговото поправяне и
превъзпитание. От приложения доклад за оценка на риска от вреди, изготвен във
връзка с молбата на осъдения за наличието на предпоставките за предсрочното му
освобождаване е констатирано, че през наблюдателния период от престоя му, риска от
вреди за всички категории е запазил стойностите си и остава непроменен.
Действително, че осъдения не е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения, но
в същото време е показал нежелание към преосмисляне на поведението си и
изграждане на критично отношение към него. Следва да се обърне внимание и на
факта, че видно от затворническото досие и данните за личността на И., не може да
бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация на осъденото лице. Не
следва да се пренебрегва и обстоятелството, че настоящият престой на И. в затвора не
е първи по ред и той веднъж вече е условно-предсрочно освобождаван. Изложеното
налага извода, че целите на наказанието за поправянето и превъзпитанието му, както и
предпазването му от бъдещи подобни деяния, не са постигнати в нужната степен.
Неразпознаването на проблемите стоящи пред него в аспекта на предходното му
осъждане, нежеланието да се съобразява с установените в обществото норми и
правила, говори, че извода на социалния работник е обоснован.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства
за неговото поправяне. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и
образователни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата -
предсрочно освобождаване. Доброто поведение на л.св., обаче трябва да свидетелства
за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на
критериите за УПО.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единствения извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а
5
именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си
осъденото лице не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и
превъзпитание. Това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. А. И., роден на *** в с.Чирен,
област Враца, ***, понастоящем в Затвора Враца, с ЕГН ********** за предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание
"лишаване от свобода" с остатък 2/два/ месеца и 8/осем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София в 7-
дневен срок от днес.
След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на
Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6