Решение по дело №925/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод предявена от „С..” О., със седалище и адрес на управление гр. П., У.П. № 17, представлявано от управителя Х.В.Г., против ОБЩИНА А. искова молба с вх.№ 4415/17.10.2012 г. В исковата молба, а и в предявената по делото допълнителна искова молба се твърди, че съгласно сключен на 21.11.2008г. с ответника Община А. договор, ищецът се задължил да изготви „Работен проект за пречиствателна станция за отпадни води в с. Б.и.р, община А.". Договорът бил сключен по реда на Закона за обществените поръчки и на основание Решение № 626/29.10.2008 г. за обявяване класирането на участниците в откритата процедура с предмет-изготвяне на проект. Проектът следвало да съдържа: Част „Геодезия", Част „Инжинерно геоложки проучвания", Част „Архитектура", част „Пробивно взривни работи" - при необходимост, Част „Конструктивна, Част „ОВК", Част „ВиК", Част „Електро", План за безопасност и здраве, и количествено-стойностна сметка. Задължение на ищецът-изпълнител било и съгласуването на работните проекти със съответните компетентни органи. За осъществяване на предмета на договора ответникът-възложител се задължил да заплати сумата от 156 000 лв. с включен ДДС. В изпълнение на поетите задължения ищецът твърди, че изготвил и преõал работния проект във всичките му части, съгласуван с надлежните органи, на възложителя—Община А. с вх.№30-297-2/26.11.2008г. Ищецът изтъква също, че считано от датата на предаване на работния проект, Община А. в качеството си на възложител, не депозирала възражения по извършената от дружеството работа, т.е. приела изпълнението без възражения. Твърди, че съгласуваните работни проекти били представени в Министерство на околната среда и водите по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.”, за което на ищеца била издадена Разписка № 505/003.2009г. Ищецът твърди, че е изправна страна по процесния договор, а възложителят-Община А., при все, че приел работата без възражения за неправилно изпълнение, не изпълнил своето задължение за заплащане на дължимото възнаграждение за приетата работа и до настоящия момент. Твърди, че с писмо №27/11.03.2011г. поканил писмено възложителя-ответник да изпълни поетото към него задължение и да изплати дължимото възнаграждение по договора, но възложителят-ответник го уведомил, че не получил финансиране по Оперативна програма „Околна среда" за проект „Пречиствателна станция за отпадни води с. Б.и.р", както и не получил безлихвен заем от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за осъществяване на този проект. Твърди, че обстоятелството, че не е получено финансиране от оперативната програма или безлихвен заем, не освобождавало ответника Община А., в качеството й на възложител от задължението да заплати извършената работа на изпълнителя, която приел без възражения. Ищецът изразява становище, че клаузата на чл.3 от договора, съгласно която плащането следвало да се извърши в десетдневен срок от получаване на финансиране от оперативна програма или при получаване на безлихвен заем, не можело да се приеме като отлагателно условие, което да обосновавало неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника.В този смисъл изтъква, че отлагателно било само онова условие, което поставяло изпълнението на договора в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, т.е. такова събитие, което не можело да бъде поставено в зависимост от волята на някоя от страните. Като в този смисъл изтъква, че така уговорената клауза за осигуряване на финансирането на извършените от ищеца работи, била изцяло в зависимост от волята на ответника. Изтъква също, че по силата на чл.13 от договора представената от него банкова гаранция за изпълнение в размер на 6 500 лв. му била възстановена от възложителя, което пък обуславяло извода, че е налице точно изпълнение на договора от изпълнителя-ищец. С оглед изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 156 000 лв.,представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договор от 21.11.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.10.2012 г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на разноски.

В даденият надлежен по поделото срок, е постъпил отговор на исковата молба, респ. допълнителен отговор, в които ответникът Община А., твърди, че действително е сключил Договор за проектиране от 21.11.2008г., но под отлагателно условие. Същото било отразено в чл. 3 от договора, а именно, че стойността на договора следвало да се изплати в десетдневен срок след осигуряване на финансиране по Оперативна програма „Околна среда" или получаване на безлихвен заем. Твърди, че Община А. като възложител по договора за финансиране, направила необходимите стъпки за осигуряване на финансиране, като счита в този аспект неправилни твърденията на ищеца, че финансирането било зависимо от волята на Община А.. Твърди се в този аспект, че Община А. направила всичко възможно за изпълнение на отлагателното условие заложено в договора за проектиране, но не получила финансиране по изготвения работен проект, поради което и не платила стойността му. Поради изложената причина счита, че и в настоящото производството не дължи плащане на договорената стойност на изготвения проект. Излага и доводът, че ищецът не можел да претендира заплащане на извършената услуга без за това да е издал фактура. Претендира присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищцовото дружество „С..” О., Г. чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът ОБЩИНА А. чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

В производството съдът е сезиран с разглеждането на предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Очертавайки правната рамка на своето произнасяне, съдът пристъпи към формиране на фактическите констатации: От представеното по делото заверено от Община А., обявление за обществена поръчка № 00532-2008-0069, публикувано в Държавен вестник под услуга № 27/ 04.09.2008 г., се установяват основните параметри на така обявената поръчка, а именно – предмет : „Изготвяне на работни проекти за интегриран проект за устойчиво управление на водите в с.Б.и.р,общ.А.”; продължителност на поръчката -03.11.2008 г. до 26.11.2008 г.; изискуемост на гаранцияза изпълнение, вкл. и банкова, в размер на 5% от стойността на поръчката; основни финансови условия и начини на плащане -предвиждане проектът да се финансира по оперативна програма „Околна среда”/т. ІІІ.1.2/ ; критерий за оценка за възлагане - най-ниска цена.

От представените по делото заповед № 616/27.10.2008 г. на Кмета на Община А., Протокол от 27.10.2008 г. и решение № 626/29.10.2008 г. отново на Кмета на Община А., се установява, че за изпълнител на обществената поръчка в обособена позиция № 2 –„Изготвяне на работен проект за пречиствателна станция за отпадни води в с.Б.и.р”, е обявено ищцовото дружество – „ С..” О..

В аспекта на изложеното не е спорно по делото, че на 21.11.2008 г. в Г. страните в производството –ответникът Община А. в качеството му на възложител и ищецът „С.” О., Г. в качеството му на изпълнител, сключили процесния Договор за проектиране, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изготви в срок до 26.11.2008 г. „Работен проект за пречиствателна станция за отпадни води в с.Б.и.р,община А.”, който да съдържа: Част „Геодезия", Част „Инжинерно геоложки проучвания", Част „Архитектура", част „Пробивно взривни работи"-при необходимост, Част „Конструктивна, Част „ОВК", Част „ВиК", Част „Електро", План за безопасност и здраве и количествено-стойностна сметка /чл.1 от договора/. Ищецът- изпълнител е поел и задължението да съгласува изработения проект с компетентните органи, срещу договорената обща цена от 156 000 лв.с ДДС /чл.2/, която ответникът – възложител превеждал в 10-дневен срок след осигуряване на финансирането по Оперативна програма „ Околна среда” или получаване на безлихвен заем, като разплащането е с платежно нареждане срещу надлежно оформена фактура / чл.3,предл.1 и предл.2/. Договорено е представената банкова гаранция за изпълнение в размер на 6 500 лв. да се възстанови от възложителя на изпълнителя след цялостното изпълнение на договора /чл.13/.Така цитираният договор е бил сключен на основание чл.41 от Закона за обществените поръчки и цитираното решение № 626/29.10.2008 г. за обявяване на класирането на участниците в откритата процедура с предмет „Изготвяне на работни проекти за интегриран проект за устойчиво управление на водите в с.Б.и.р , общ.А.”.

От представените от ответника писмени доказателства, в частност заверени от Община А. копия от работен проект, се установява в производството, че с вх. № 30-297-2/26.11.2008 г.,ищцовото дружество е депозирало в Община А. технически проект за обект : „Пречиствателна станция за отпадни води- с.Б.и.р”, изготвен по възлагане на инвеститора-Община А. на база задание и договор за проектиране от 21.11.2008г. , съдържащ Част „Технологична”, Част „Геодезия", Част „Геология", Част „Архитектура", Част „Конструктивна, Част „ВиК", Част „ОВК", Част „Електрически инсталации", Част „План по безопасност и здраве” и Количествени и стойностни сметки,СМР.

По делото е представена и разписка № 505 за доставка на ръка от 04.03.2009 г.,10.41 часа, установяваща, че Х. Г., установен в производството като управител, представляващ ищцовото дружестÔо е представил от водещата организация Община А., с лице за контакт Кмета на ответната община Р. М. М., на Оперативна програма „ Околна среда 2007-2013 г.” проектно предложение по процедура „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадни води в агломерации от 2000 до 10 000 екв.ж.” с вх .№ 58117-19-512.

По делото, от представеното писмо с изх.№ 91-00-573/15.07.2009 г. на Оперативна програма ”Околна среда 2007-2013 г.”, се установява, че по повод проектното предложение с вх .№ 58117-19-512 , Кметът на Община А. Р.М. е уведомен, че процедурата за подбор на проекти BG161РО005/08/1.12/01/07 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2 000 до 10 000 е.ж.” по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” е прекратена. В писмото се съдържа уверение, че след одобрение на новия механизъм община А. ще бъде своевременно уведомена относно изменените условия и правилата за кандидатстване, а също и за сроковете и необходимостта от преработване на проектните предложения. По делото отсъстват данни за ново уведомяване за започнала нова процедура.

По делото ответникът е представил и доказателства, от прочита на които се установява, че под № МВО-900019/16.01.2009 г. Кметът на Община А. е направил искане пред изпълнителния директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ за осигуряване на безлихвен заем за изготвяне на работни проекти за интегриран проект за устойчиво управление на водите в с. Б.и.р, Община А. в размер на 312 000 лв./2 Х 156 000лв./ По делото отсъстват данни за конкретен резултат от направеното искане.

В този ход на фактически констатации, съдът изгради своето становище относно основателността на предявената в производството искова претенция, съставляваща обективно съединени два иска – иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. В този аспект по делото е безспорно установен фактът на наличие на облигационни отношения между страните в производството – ищецът като изпълнител и ответникът като възложител, въз основа на сключения на 21.11.2008 г. договор за проектиране. Договор, сключен от възложителя въз основа на обявена в Държавен вестник обществена поръчка № 00532-2008-0069/услуга №27/04.09.2008 г./, и решение № 626/29.10.2008 г. на Кмета на Община А., с което за изпълнител на обществената поръчка в обособена позиция № 2 –„Изготвяне на работен проект за пречиствателна станция за отпадни води в с.Б.и.р”, е обявено ищцовото дружество – „ С..” О.. Установява се в производството и фактът на изпълнение от страна на изпълнителя-ищцово дружество на поетите по договора задължения: предаване в срок с входящ № 30- 297- 2/26.11.2008 г. на ответната община, на изработения от ищеца технически проект на обект „Пречиствателна станция за отпадни води с.Б.и.р”, съдържащ изискуемите се Част „Технологична”, Част „Геодезия", Част „Геология", Част „Архитектура", Част „Конструктивна, Част „ВиК", Част „ОВК", Част „Електрически инсталации", Част „План по безопасност и здраве” и Количествени и стойностни сметки СМР. Всъщност в производството е безспорен характера на сключения договор - вид договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, сключен след прилагане на процедура по реда на специалния закон за обществените поръчки. Безспорен е неговия предмет - възложеното за изработване. Безспорен и фактът, че работата е изпълнена според уговореното. Няма спор и за размера на дължимото се възнаграждение от 156 000 лв., с включен ДДС.

Всъщност спорно в производството е обстоятелството кога се дължи плащането на уговореното възнаграждение. Т.е. спорът се разпростира върху това как следва да се тълкува разпоредбата на чл.3, предл.1 от цитирания договор, съгласно която „Възложителят превежда на изпълнителя сумата по договора в 10-дневен срок след осигуряване на финансиране по Оперативна програма „Околна среда” или получаване на безлихвен заем.”. В този аспект съдът съобрази разпоредбата на чл.21 от ЗЗД, съгласно която договорът поражда действие само между страните, а спрямо ‗рети лица - само в предвидените в закона случаи. Цитираното от закона действие на договора предполага възможност същият да се разпростира по отношение само на субектите на правото, които могат да черпят от него права, както и да бъдат задължени да извършат определени действия. Процесният договор за възлагане на обществена поръчка е сключен между страните по делото и следователно обвързва само тях като поражда взаимни права и задължения, в които се изразява съдържанието на възникналото между тях облигационно правоотношение. Няма трета страна, която да го е подписала и да е поела задължения. След като договорът е сключен и обвързва само неговите страни, те си дължат взаимните насрещни изпълнения на поетите задължения и поведението или действието на правен субект, който не е страна по договора, било то ОП „Околна среда 2007-2013 г.” и/ или ПУДООС към МОСВ не може да бъде основание да не се престира, ако насрещната страна е изпълнила своята престация. В частност по договор за изработка, когато изпълнителят е извършил възложената работа и съгласно чл.264 от ЗЗД тя е огледана и приета без забележки, възложителят не може да отказва да заплати уговореното възнаграждение според чл.266 от ЗЗД като се мотивира, че трети за договора субекти бездействат. Нещо повече, цитираното писмо изх.№ 91-00-573/15.07.2009 г. на Оперативна програма” Околна среда 2007-2013 г.” установява, че самата процедура за подбор на проект, който да бъде финансиран от програмата е прекратена, т.е. така изготвеният процесен технологичен проект и обективно изобщо не може да бъде избран и финансиран от тази програма. Както вече беше цитирано, в писмото изрично е посочено обстоятелството, че се предвижда ново кандидатстване, нови и/или преработени проектни предложения и разбира се, изцяло нов подбор за финансиране. А що се касае до искането за безлихвен заем, направено още на 16.01.2009 г./№ МВО-900019/, по делото отсъстват данни в този период от над 4 години същото да е било разгледано и по него да е взето някакво становище. В този смисъл не получаването на заплащане от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” или не получаването на безлихвен заем от ПУДООС към МОСВ не може да бъде условие за плащане към ищцовото дружество, а още по-малко може да се тълкува като уговорен модалитет по смисъла на чл.25 от ЗЗД, защото модалитетите обуславят действието на целия договор или неговото прекратяване, а не падежа на една от престациите при извършено изпълнение на договора от другата страна. Противното тълкуване бе довело до извода, че изпълнението на задължението да се плати възнаграждението е в зависимост не от извършената и приета работа, а от действието на субект или субекти, които не са страна по договора, а това би противоречило на общия принцип на облигационното право, цитиран в разпоредбата на чл.21 от ЗЗД. Т.е. вземането на ищеца като изпълнител не може да зависи от възможността трети на договора субекти да престират към неговия длъжник. Противното би означавало да се приеме тезата, че отсъствието на средства освобождава от отговорност да се плати, т.е би означавало да се наруши още един основен принцип на облигационното право, залегнал в разпоредбата на чл.81, ал.2 от ЗЗД. Ако следваме логиката на ответника и допуснем, че той не дължи плащане по договора, защото не е получил исканите от него средства от ОП„Околна среда 2007 -2013 г.” и/ или от ПУДООС, то би следвало в конкретния казус вземането на ищцовото дружество никога да не стане изискуемо, а доколкото ОП”Околна среда 2007 -2013 г.” и ПУДООС към МОСВ не са страна по процесния договор за изработка ищецът не би имал никога и пряк иск срещу тях, и не би могъл да се удовлетвори за извършената от него работа.

Действително в предл.2 на цитирания чл. 3 от процесния договор е предвидено като условие издаването на надлежно оформена фактура. Такава по делото безспорно няма издадена, сам ищецът не твърди да е издавал такава. Но дори и при това положение съдът не счита, че от тази уговорка на страните може да се направи извод, че задължението за заплащане стойността на извършената работа е обвързано с реалното издаване на фактура, и че липсата на такава е пречка да се изисква изпълнение на облигационното задължение за плащане. В този аспект съдът не споделя довода на ответника-възложител, че не дължи плащане по договора защото ищецът- изпълнител не издал за това фактура. Това е така, тъй ка‗о самото издаване на фактурата, като данъчен и счетоводен документ е елемент от друг тип правоотношения, регулирани от разпоредбите на специалния закон –чл.113, във вр. с чл.25 от ЗДДС. В този смисъл действително, съгласно цитираната от ответника разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. В този смисъл в производство ищецът сам твърди, че това е датата 26.11.2008 г., т.е считано от този момент ДДС става изискуем за тази облагаема услуга и възниква задължение за регистрираното лице-ищец да го начисли. Доколкото по делото няма данни за извършено от ищеца такова действие, се налага изводът, че е налице нарушение, което законът скрепя с данъчна санкция, но това определено не е довод, който може да оправдае неизпълнението на задължението на ответника да плати по изпълнения от ищеца-изпълнител договор за поръчка. В аспекта на изложеното до тук е и наложилата се съдебната практика, в частност решение № 51/14.02.2012 г. по в.т.д. № 1359/2011 г. по описа на Апелативен съд ,Г. и решение № 152/ 02.04.2012 г. по в.т.д. № 9182012 г. по описа на АС, Г..

Казано в заключение така предявената искова претенция се явява основателна и следва същата да бъде уважена изцяло.

При този изход на делото, доколкото изрично е поискано присъждане на разноски от страна на ищеца и е представен списък на разноските /чл.80 от ГПК/, такива се следват в доказания размер от 9 740 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА А. с адрес Г., У.Б. Б. № 31, да заплати на „С..” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. П., У.П. № 17, със съдебен адрес : Г., У.Г.Б.” № *, А. П.Н., сумата в размер на 156 000 лв., съставляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договор за проектиране от 21.11.2008 г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.10.2012 г.- датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА А. с адрес Г., У.Б. Б. № 31, да заплати на „С..” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. П., У.П. № 17, със съдебен адрес : Г., У.Г.Б.” № *, А. П.Н., сумата в размер на 9 740 лв., съставляваща направени в производството разноски, от която 6 240 лв.– държавна такса и 3 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, гр. П., считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :