№ 586
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502405 по описа за 2023 година
Производството по гр. дело 2405/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско
отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца З. К. С. срещу решение № 4148
на СГС от 23.07.2023 г. по гр.д. 112/2022 г., I ГО, 26 състав, с което са отхвърлени
предявените от З. К. С. срещу Прокуратурата на РБългария искове с правно основание чл.49
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 100 лв. и на
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., търпени от отказа на Прокуратурата да
възобнови НОХД № 318/10 г. на Карловски районен съд, ведно със законната лихва, като
неоснователни.
Подадена е и частна жалба от ищеца срещу Определение № 9530 от 08.08.2023 г., с което е
допълнено решение № 4148/23.07.2023 г. по гр.д.№ 112/2022 г. по описа на СГС, ГО, І-26 в
частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на Прокуратурата на РБългария, на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, сумата от 250 лв., представляваща разноски по делото.
Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Постъпили са отговори от страна на Прокуратурата на въззивната и на частната жалба.
По делото са постъпили молби на З. С. от 19.09.2023 г., 25.09.2023 г. (с приложени
доказателства), 02.10.2023 г., 16.10.2023 г., в които са изложени съображения по същество и
е искано назначаване на правна помощ. По искането съдът се е произнесъл и е допуснал
правна помощ. След отказ на първоначално определения адвокат поради несъгласие на
жалбоподателя с предложената от адвоката защита, г-н С. е посочил адвокат, който би искал
да бъде назначен. С разпореждане от 29.02.2024 г. е назначен адв. Д. П. съобразно писмо на
САК, изх. № 1418/2024 г.
По делото е постъпило писмено становище на ПРБ от 22.12.2023 г. по молбите на г-н С.
19.09.2023 г., 25.09.2023 г. (доказателства), 02.10.2023 г., 16.10.2023 след предоставена
възможност в о.с.з. от 23.11.2023 г.
В с.з. от 18.04.2024 г. са приети като доказателства писмо от ВП, отдел 03 „Съдебен“ входящ
1
номер 1341 от 18.01.2024 г. и писмо от ВП, отдел 03 „Съдебен“ входящ номер 2468 от
31.01.2024 г. с приложено заверено копие от постановление на ВКП от 29.09.2023 г. пр.пр.
6160/2021, постъпили в отговор на запитвания на съда.
Като доказателства по делото са приети и приложените към молбите на г-н С. документи от
25.09.2023 г., 05.03.2024 г. и от 06.03.2024 г. с идентично съдържание.
В съдебно заседание адв. П. от името на г-н С. пледира, че е налице фактическият състав на
претендираната деликтна отговорност, като неправилно в обжалваното решението се
посочва, че не била налице противоправност на отказа на Прокуратурата. Моли за отмяна на
решението като неправилно и незаконосъобразно, съответно за уважаване на предявените
искове.
Г-н С. пледира, че не поддържа изложеното от адвоката и не е съгласен с изразеното
становище. Единственото му искане по делото е обезсилване на решението като
недопустимо и връщане на друг състав, като се позовава на множество закононарушения. На
първо място бил лишен неправомерно от правна помощ и сега не може да увеличи иска до
действителните вреди. На следващо място, съдът не спрял делото, за да изчака отговора на
прокуратурата по касационна жалба срещу постановлението на Апелативна прокуратура -
Пловдив, за да може да има завършен фактически състав. Делото е заведено срещу
ответника Прокуратура на Република България, а тя се представлява единствено от ВКП, а в
решението е написано, че може да бъде представлявана от Окръжна прокуратура-Пловдив, а
това е недопустимо. На следващо място, СГС не се съобразил с факти по делото, настъпили
до 2021 г. През 2021 г. е излязла новата психологична експертиза – един професор с
колектив я правили и се оказало, че никога не е имал никакво психично заболяване.
На 19.04.2024 г. жалбоподателят е изпратил писмена защита, а на 26.04.2024 г. защита е
представил адв. П..
Във въззивната си жалба ищецът твърди, че неоснователно и незаконно му е прекратена
предоставената правна помощ; съдът не се е произнесъл по негови искания, делото е
останало неизяснено от фактическа и правна страни. Тъй като не е юрист и няма
юридически познания, без адвокат не може да изложи конкретни аргументи относно
закононарушенията. Във въззивна жалба- допълнение се посочва, че съдът се е произнесъл,
преди ответникът ПРБ да е дала отговор на обжалваната преписка, постановена от
апелативна прокуратура Пловдив, а това е само в прерогативите на ВКП. Съдът се ползвал с
евентуалности, които са недопустими в правото, защото съдебният акт е задължително да се
обосновава само на неоспорими и несъмнени доказателства. Недопустимо било произнасяне
на съдебен акт, преди да са събрани всички относими и решаващи доказателства по казуса,
защото актът е преждевременен, такава е и практиката на ВКС. Неправилно съдът е приел,
че няма задължението да изчака отговора на ВКП и че исковата молба е заведена срещу
Окръжна Прокуратура Пловдив.
В отговора на въззивна жалба Прокуратурата счита решението за валидно, допустимо и
правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Изложените от въззивника
твърдения за „преждевременност“ на съдебния акт били несъстоятелни, доколкото моментът
на подаване на исковата молба, посочването/определянето на твърдяния деликт и изборът на
средство за защита на нарушено право са обстоятелства, които зависят изцяло от преценката
на ищеца. Липсвало противоправно поведение от страна на прокурор от структурата на
Прокуратурата на Република България. Действията на прокурора, изразяващи се в
постановяване на мотивиран отказ да се внесе в съда искане за възобновяване на
наказателното производство, не биха могли да се квалифицират като противоправни,
доколкото това са действия от кръга на неговата законоустановена компетентност. по
делото не са ангажирани доказателства повторната психиатрична и психологична
експертиза да представлява невярно заключение. Доколкото не е установено невярно
заключение на експертизата (т.е. неистинско доказателство), не били налице основанията за
възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. От
съществено значение за преценката за отсъствие на основание за възобновяване на
2
наказателното производство в случая е обстоятелството, че оспорваното експертно
заключение не е оказало съществено влияние при формиране на изводите на Карловския
районен съд по НОХД № 318/2010 г. по въпросите, свързани с постановяването на
присъдата, а е коментирано от решаващия състав единствено при индивидуализацията на
наказанието и то като смекчаващо отговорността доказателство.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Неоснователни са доводите за
недопустимост на решението поради допуснати процесуални нарушения. Всички
нарушения, твърдяни от жалбоподателя, за нарушено право на защита чрез лишаване от
правна помощ, за несъбиране и необсъждане на всички доказателства могат да бъдат
поправени от въззивната инстанция и евентуално биха довели до неправилност на акта, ако
изводите по същество на двете инстанции не съвпадат.
В исковата си молба З. К. С. твърди, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от
незаконния отказ на Прокуратурата на Република България, в частност от Окръжна
прокуратура Пловдив, да уважи молбата му за възобновяване на НОХД №318/2010 г. на PC-
Карлово, по което с присъда №15 от 10.03.2011 г. е осъден за набедяване. Твърди, че
присъдата е основана на невярно заключение на единична и тройна психологична и
психиатрична експертизи, които са установили, че ищецът /подсъдимият/ страда от
личностово разстройство от параноиден и налудничав тип. Твърди, че впоследствие водил
гражданско дело №768/2020 г. на PC-Казанлък срещу съдията Д. Г. И. за обезщетение, като
иска му бил отхвърлен. По това дело обаче също била назначена тройна психологично-
психиатрична експертиза, която дала заключение, че настоящият ищец никога не е страдал
от личностово разстройство. Поради това именно той подал искане до ОП[1]Пловдив за
възобновяване на наказателното дело - НОХД №318/2010 г. на PC-Карлово с твърдение, че
заключението по гражданското дело има значение и е основание за отмяна на присъдата, тъй
като тя е била основана на невярно заключение за психическото състояние на обвиняемия. С
мотивирано постановление Окръжна Прокуратура е отказала да уважи искането му за
възобновяване. Предявен е иск за заплащане на обезщетение за търпени имуществени вреди
в размер на 25 100 лв., платени за закупуване на имот, която сума заради влязлата в сила по
отношение на него присъда не може да иска обратно. Предявява иск за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от преживени болки и страдания от отказа на
Прокуратурата да възобнови НОХД № 318/10 г. ведно със законната лихва.
Прокуратурата на Република България оспорва исковете по основание и по размер. Твърди,
че няма противоправно и виновно поведение на прокурорите, разгледали искането на
ищеца, не са търпени от ищеца вреди и няма причинно следствена връзка между заявените
вреди и действията на прокуратурата. Посочва, че действията на прокурорите във връзка с
преценката им дали да предложат възобновяване на посоченото наказателно производство
са законосъобразни, като прокурорите са действали изцяло в кръга на правомощията си.
Двете експертизи са имали различни задачи и са били извършени през дълъг интервал от
време - 10 години. А отделно оспореното от ищеца заключение по НОХД № 318/10 г. не е
оказало съществено при формиране на изводите на съда относно съставомерността на
Д.ието и виновността на дееца, а е коментирано от съда при индивидуализацията на
наказанието и то като смекчаващо отговорността обстоятелство. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главници и лихви.
Наведените от ищеца факти, пораждащи претендираното от него право на обезщетение, не
покриват нито една от хипотезите, уредени в чл.1 и чл.2 ЗОДОВ, поради което искът следва
да бъде разгледан по общия ред, уреждащ отговорността за вреди – чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.
3
45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав
по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/Д.ие, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между Д.ието и вредата,
противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на Д.ието, вредата и причинната връзка между
тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав
трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Няма доводи срещу приетите за доказани факти от СГС, а те се установяват и от
приложените наказателни преписки и от приетите писмени доказателства.
Срещу ищеца е било образувано досъдебно производство по пр. № 2220/2005 г. на РП
Казанлък, сл.д. №1041-К/05 на ТСО Казанлък. Срещу него внесен обвинителен акт за
набеждаване в извършване на престъпление по чл.286 ал.1 от НК и за документно
престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК. Образувано е НОХД № 211/2006 г. по описа
на РС Казанлък. С присъда от 8.08.2006г. подсъдимият С. , сега ищец, е признат за виновен
по повдигнатите му обвинения. С решение от 24.11.2006г. по ВНОХД № 1072/2006 г. на ОС
Ст.Загора присъдата е отменена и делото е върнато на РП Казанлък за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. На 21.12.2006 г. прокуратурата е внесла отново
обвинителен акт срещу ищеца. Образувано е НОХД № 1130/2006 г. по описа на РС
Казанлък. В хода на съдебното производство, по искане на прокурора, е допусната и
изслушана съдебна психиатрична и психологична експертиза, която е отговорила на въпроса
дали подсъдимия страда от някакво психично заболяване, какво е било психичното му
състояние към момента на Д.ието /в случая продажба на апартамент/ и какво е психичното
му състояние към момента на съдебно заседание. Експертизата е изготвена от две вещи
лица, психиатър и психолог, които са дали заключение, че З. С. страда от параноидно
личностово разстройство. Към момента на инкриминираното Д.ие той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в състояние е
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях. Експертизата е изслушана и приета в с.з. на 29.03.2007 г. С присъда от 29.03.2007 г.
съдът е признал подс.С. за виновен. С решение от 16.05.2007г. по ВНОХД № 357/2007г. по
описа на ОС Ст.Загора присъдата е отменена и делото е върнато на РП Казанлък за
отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. Прокуратурата е внесла нов
обвинителен акт за същите Д.ия срещу ищеца. Образувано е НОХД № 722/2007г. по описа
на РС Казанлък. С протоколно определение от 22.10.2007г. съдът е прекратил
производството по делото и е върнал преписката на РП Казанлък за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения. Прокуратурата е внесла отново обвинителен акт срещу
ищеца за същите Д.ия. Образуваното е НОХД № 1214/17г. РС Казанлък . В хода на
съдебното производство вещите лица по СППЕ са изслушани, те са я поддържали. По
искане на подс.С. съдът е допуснал повторна СППЕ, която е изготвена от други две вещи
лица психолог и психиатър. Тези вещи лица са дали заключение, че подс.С. страда от
смесено личностово разстройство с параноидни и диссоциални черти. Към момента на
инкриминираното Д.ие той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както е и способен правилно да възприема фактите, имащи
4
значение за делата и да дава достоверни обяснения за тях. В с.з. на 13.05.2008 г. вещото лице
клиничен психолог е обяснило, че параноидните черти означават, че лицето има повишена
чувствителност към действията и думите на хората, които се интерпретират от него като
застрашаващи го. Това са характерови особености, които влияят на поведението му и
възможности му за социална реализация. Диссоциалните личностови черти е поведение,
което не е широко прието в обществото, не е съобразено често с установените правила и
норми на поведение, приемат се като отклоняващи. Тези черти не означават антисоциално
поведение. Това се счита за заболяване – нарушение на структурата на характера и
поведенческите черти на лицето, но не е в групата на големи психични разстройства, които
да му пречат да разбира свойството и значението на извършеното. Тъй като е особености на
характера, това състояние не е лечимо. То се засилва или отслабва в зависимост от
условията, в които човек попада. С присъда от 11.12.2008 г., съдът е признал подс. С. за
виновен в извършване на двете Д.ия. В мотивите на присъдата съдът е коментирал
експертизата доколкото е приел, че подс.С. е вменяем и може да носи наказателна
отговорност. С решение № 84/29.07.2009г. по ВНОХД № 20/2009 г. ОС СТ.Загора е отменил
присъдата на РС и е върнал делото на РП Казанлък за отстраняване на процесуални
нарушения. На 28.04.2010 г. РП Казанлък е внесла нов обвинителен акт срещу подс.С..
Образувано е НОХД №318/2010 г. по описа на РС Казанлък. В с.з. на 17.09.2010 г. съдът е
прочел заключението по повторната СППЕ, изготвена по НОХД № 1214/2007 г. и е
изслушал двете вещи лица , които в с.з. са потвърдили, че поддържат заключението, че при
освидетелствания не са установени данни за наличието на психично разстройство, което да
го лиши от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. При него е налице психична годност правилно да възприема фактите,
свързани с делото и да дава достоверни обяснения. В следващото с.з. на 14.12.2010г. съдът е
изслушал вещите лица, изготвили първоначалната СППЕ по НОХД № 1130/2006 г. по описа
на РС Казанлък и е приел същата. С присъда №15/10.03.2011 г. по НОХД № 318/2010 г. РС
Карлово е признал подсъдимия С. за виновен за извършване на двете Д.ия по чл.286 ал.1 от
НК и по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК. В мотивите си съдът е описал заключенията на вещите
лица по двете СППЕ – основна и повторна, приел е, че С. е извършил престъпленията при
пряк умисъл, което предполага вменяемост, като при определяне на наказанието, е отчел
като смекчаващо вината обстоятелство „наличието на болестни изменения относно
мирогледа и начина на общуване“, като е посочил, че “въпреки че установеното психично
заболяване у подсъдимия не му пречи да бъде наказателно отговорно лице, съобразно
заключението на вещите лица по делото, то признаците на наличното му психическо
заболяване обуславят паталогичната настойчивост у подсъдимия да преследва цели и да
защитава интересите си, вкл. и по незаконни начини“. С решение № 223/4.07.2011г. по
ВНОХД № 847/2011г. на Пловдивски ОС е потвърдил присъдата по НОХД № 318/2010г. на
Карловски РС. По молба на ищеца С. за възобновяване на производството по НОХД
№318/2010г. на Карловски РС е образувано КНД № 2137/2011г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. С
решение № 397/24.10.2011г. ВКС е оставил молбата му без уважение. През 2020г. ищецът С.
е завел срещу Д. Г. И. и срещу ЧСИ Д. Д., рег.№ *** на КЧСИ искове за причинени
неимуществени вреди, по които е образувано гр.д.№ 768/2020г. на ОС Пловдив. Първият
ответник е бил съдията, който е постановил осъдителната присъда срещу ищеца по
описаното по-горе НОХД № 1130/2006 г. по описа на РС Казанлък и завел впоследствие
ч.х.н.д.№ 912/2007г. на РС Ст.Загора срещу ищеца за обида и клевета, по което е
постановена осъдителна срещу ищеца присъда и уважен граждански иск. Вторият ответник
е съдебния изпълнител, който е изпълнил присъдата в гражданската й част, като е изнесъл
на публична продан собствен на ищеца имот /искът срещу втория ответник е отделен и
изпратен за разглеждане на друг съд/. Впоследствие, поради постановено срещу България по
жалба на ищеца съдебно решение на ЕСПЧ , делото З. С. срещу България /ІІ/, ч.х.н.д.№
912/2007г. на РС Ст.Загора е възобновено и ищеца е оправдан, а предявения от Д. И.
граждански иск - отхвърлен. В исковата молба по гр.д.№ 768/2020г. на ОС Пловдив ищецът
е претендирал обезщетение от двамата ответници за причинените му от тях неимуществени
вреди във връзка с воденото ч.х.н.д. и изпълнение на присъдата в гражданската й част, които
5
впоследствие са били отменени. По това гр.д.№ 768/2020г. съдът е назначил и изслушал
съдебна психиатрична психологична експертиза във връзка с твърдяното от ищеца С.
влошено психично състояние от водените две дела. Вещите лица психиатър и клиничен
психолог са имали за задача да отговорят на въпроса дали ищеца С. е преживял „описаната
тежка психиатрична реакция с описаните последствия вследствие на незаконното му
наказателно и гражданско осъждане до отмяната, с удръжки на голяма сума пари и
продажба на имот с кражба на имущество“. В депозираното в съда на 12.10.2020г.
заключение вещите лица са посочили, че данните от направеното на ищеца изследване не
потвърждават хипотезата за наличие на посттравматично стресово разстройство, ищецът не
покрива критериите за депресивен епизод, протрахиална депресивна реакция,
посттравматично стресово разстройство в см. на МКБ-10. При ищеца има данни за
личностови особености, които го правят по-сензитивен към случващото се, като част от
неговите индивидуално-психологични особености е да търси правата си. Личностовите му
особености водят до дистрес, тревожност, раздразнителност, които не достигат до ниво на
психично разстройство. Вещите лица са посочили, че при ищеца има данни за личностова
акцентуализация, но тя не достига до ниво на личностово разстройство. В с.з. на
18.11.2020г., изслушани пред делегирания по съдебна поръчка СРС по гр.д. № 55505/2020г.,
вещите лица са обяснили, че за да е налице параноидно личностово разстройство следва да
има раздразнителност, гняв, което е следвало да се материализира в някакво
дисфункционално поведение, а такова не е налице. Посочили са още, че личностовото
разстройство възниква в края на пубертета и присъства в живота на индивида до края на
живота му. То не се проявява равномерно, развива се на приливи и отливи. Следва да се
отбележи, че гражданският съд по гр.д. № 768/2020г. на ОС Пловдив е приел експертизата,
като с крайния си съдебен акт е отхвърлил предявените срещу ответника И. иск, тъй като
завеждането на тъжба и искане за образуване на изпълнително дело не е противоправно
поведение. Изслушаната и приета от ОС Пловдив КППЕ е послужила като основание на
ищеца да поиска от прокуратурата възобновяване на НОХД № 318/2010г. на РС Карлово. В
молбата си до прокуратурата от 18.01.2021г. той е посочил, че по НОХД № 318/2010г. е
приета повторна СППЕ , която е дала заключение, че З. С. страда от параноидно личностово
разстройство, което му пречи да възприема реално действителността. Тази експертиза е
ползвана от съда за мотивиране на постановената присъда. Впоследствие, по гр.д.№
55505/2020г. на СРС била приета СППЕ, в която по безспорен начин е установено, че З. С.
никога не е страдал от параноидно личностово разстройство. В молбата ищеца е поискал от
прокуратурата да внесе искане до съда да се възобнови НОХД № 318/2010 г. по описа на РС
Карлово, по което „ОПГ, чрез манипулации, лъжесвидетели и използване на порочна
експертиза“ и с участие на магистрат, му е откраднала 33 000лв. Поскал е да се отмени
присъдата и той да бъде оправдан. В противен случай ще заведе дело за нанесени вреди. По
молбата за възобновяване се е произнесъл окръжния прокурор при ОП Пловдив, след като се
е запознал с материалите по НОХД № 318/10 г. на РС Карлово. С постановление от
8.03.2021 г. по преписка № 1039/2021г. окръжния прокурор е отказал да внесе в съда искане
за възобновяване на производството по НОХД №318/2010 г. в мотивите на акта прокурорът
е обсъдил заключенията по повторната СППЕ, приета по НОХД № 318/2010г. на РС
Карлово, и заключенията по СППЕ, приета по гр.д.№ 768/2020 г. на ОС Пловдив. Приел е,
че двете експертизи са отговорили на различни въпроси, като на експертизата по гр.д.№
768/2020г. на ОС Пловдив не е поставен въпроса дали З. С. страда от психично заболяване.
След като такъв въпрос не е поставян, не може да се разсъждава за дадено невярно
заключение от страна на вещите лица, респ. осъществен състава на престъплението по
чл.291 от НК. Освен това двете експертизи са изготвени в интервал от продължителен
период от време, надхвърлящ 10г., което неминуемо би могло да има отражение и върху
здравословното състояние на конкретно лице. На следващо място прокурорът е посочил, че
СППЕ по НОХД №318/10 г. е коментирана от съда в присъдата, но основно с оглед на
преценката за вменяемост на лицето и като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Прокурорът е посочил, че се възобновяват наказателни дела , когато някои от
доказателствата, върху които се основава присъдата се окажат неистински. Тъй като не е
6
установено невярна заключение на експертизата, не са налице и основанията за
възобновяване на наказателното дело на основанията по чл.422 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от НПК,
които са от правомощията на окръжния прокурор. Недоволен, ищецът С. е обжалвал
постановлението на ОП Пловдив. С постановление от 5.04.2021г. Апелативна прокуратура
Пловдив го е потвърдила. Прокурор при АП е споделил изводите на окръжния прокурор,
като изрично е посочил, че няма основание да се разследва невярно експертно заключение,
тъй като двете експертизи – по гражданското и по наказателното дело, са били с различни
задачи и са изготвени през продължителен период от време. Освен това, оспорваното от З.
С. заключение не е оказало съществено влияние при формиране изводите на Карловския РС
и е коментирана в интерес на С., като смекчаващо отговорността обстоятелство.
След образуване на въззивното производство с постановление от 29.09.2023 г. по пр.пр.
6160/2021 ВКП е потвърдила постановление на АП Пловдив от 05.04.2021 г., с което е
потвърдено постановление на ОП Пловдив от 08.03.2021 г. за отказ за изготвяне на искане за
възобновяване на НОХД № 318/2010 г. на PC – Карлово. ВКП е възприела изводите на ОП
Пловдив и АП Пловдив, че няма основание за възобновяване на наказателното производство
– нито има присъда, нито разследване за верността на заключението на СППЕ. Личностните
данни на подсъдимия са използвани единствено за индивидуализация на наказанието като
смекчаващо отговорността обстоятелства. Изводите на вещите лица, използвани от
наказателния съд, са, че е могъл да разбира свойствата и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както и че е способен правилно да възприема фактите от значение
за делото и да дава обяснения за тях.
Съдът не споделя доводите на Прокуратурата, че действията на прокурора, изразяващи се в
постановяване на мотивиран отказ да се внесе в съда искане за възобновяване на
наказателното производство, не биха могли да се квалифицират като противоправни,
доколкото това са действия от кръга на неговата законоустановена компетентност. По иск,
предявен срещу Прокуратурата, какъвто е настоящият, съдът следва да се произнесе по
противоправността като основание за деликтната отговорност на Прокуратурата, а не на
отделния прокурор.
Отказът да се внесе искане за възобновяване на наказателното производство не е
незаконосъобразен. С искането си към прокуратурата да внесе искане за възобновяване на
наказателното дело НОХД №318/10 г. на РС Казанлък, ищецът е оправил искане да се
започне разследване за депозиране на невярно заключение по това дело. Това е така, тъй
като чл.422 ал.1 т.1-3 от НПК изисква обстоятелствата да бъдат установени с влязла в сила
присъда или чрез разследване, а такива към момента на отправеното от него искане на
18.01.2021г. не е имало. Ищецът е твърдял, че заключението по повторната СППЕ, приета
по НОХД №318/10г. на КРС, съгласно което той страда от психично заболяване е невярно,
тъй като заключението по СППЕ, приета по гр.д.№ 768/2020 г. на ОС Пловдив установява,
че той не страда от такова заболяване. Условията за провеждане на разследване са посочени
детайлно в глава 17 на НПК – за да се започне разследване е необходимо наличие на законен
повод и достатъчно данни. Законен повод е съобщение/постъпила информация за извършено
престъпление. Достатъчно данни са налице, когато може да се направи основателно
предположение за извършено престъпление. В случая искането на ищеца от 18.01.2021 г.
представлява законен повод, но съдът счита, че липсват достатъчно данни за извършено
престъпление. В изложението на ищеца до прокурора, което представлява законен повод за
разследване, се говори за невярно заключение. Съставът на престъплението за невярно
заключение е в чл.291 от НК – който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган
на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва.
Следователно трябва да има данни, че вещите лица поповторната СППЕ са дали умишлено
невярно заключение пред съда, като чл.420 ал.1 от НПК поставя и допълнително изискване -
присъдата срещу ищеца да се основава на това заключение. По делото не са ангажирани
доказателства повторната ППЕ да е невярно заключение. Основните изводи в това
заключение, които са имали значение за присъдата срещу ищеца са: 1. че подс.С. / ищецът / е
вменяем и може да носи наказателна отговорност, и 2. че подс.С. има характерови
7
особености, заради които по-трудно функционира в обществото и които не подлежат на
лечение, а по отношение на тях той няма критичност - . С оглед на тези два основни извода ,
съдът е признал ищеца за виновен и му е наложил наказание, като при определяне на
размера му е съобразил като смекчаващи вината обстоятелства тези характерови особености
/“паталогичната настойчивост у подсъдимия да преследва цели и да защитава интересите си,
вкл. и по незаконни начини“/. Присъдата не е обоснована на заключението за смесено
личностово разстройство, като за съда тази медицинска диагноза/ клинична картина няма
значение. Съдът взема предвид оценката на клиничната картина и по-конкретно дали
подсъдимия е установено да е вменяем. Фактът, че 10 г. по-късно други две вещи лица
обсъждат в заключението си, че при ищеца няма данни за личностово разстройство, а за
личностова акцентуация, не означава, че повторната СППЕ е невярна. Те са имали за задача
да установят как ищеца е възприел воденото срещу него ЧХНД и принудително изпълнение,
а не дали ищеца страда от психично заболяване. Въпреки, че са обсъдили този въпрос, този
извод касае състоянието на ищеца през 2020г., а не състоянието му към 2005-2010 г. /към
който момент е оценката на повторната СППЕ/. Не отговаря на истината твърдението на
ищеца, че вещите лица по гр.д.№ 768/2020 г. на ПлОС са заявили, че той никога не е страдал
от личностово разстройство. Те не са имали такава задача и такова ретроспективно
изследване с възстановяване на цялостното поведение на ищеца до 2005г. и преди това те не
са провели. Фокусът на задачата им е била дали ищецът е преживял травма следствие на
водените срещу него две дела. При изслушването им пред съда те са заявили, че състоянието
личностово разстройство е на приливи и отливи, не се проявява равномерно. От друга
страна, вещите лица по повторното заключение пък са обяснили на съда, че състоянието на
ищеца би се подобрило евентуално след 55 г. възраст. Фокусът на тяхната експертиза е бил
психичното състояние на ищеца към момента на извършване на Д.ието по НОХД №318/10 г.
на РС Карлово/2005г./ и към момента на съдебното производство /2010 г./. Съмнение за
невярно заключение би се появило в случай, че едната експертиза е установила, че ищеца е
бил вменяем, а другата-невменяем. След като и двете експертизи установяват, че ищецът
има психическата способност да разбира свойствата и значението на своите Д.ия и да
ръководи постъпките си /т.е. е наказателно отговорен/, относима за съда разлика в двете
заключения няма. А дали психичните нарушения са достигнали до ниво личностово
разстройство или личностова акцентуация, може да има значение само евентуално при
определяне размера на наказанието.
Експертизата по НОХД № 318/2010 г. на PC - Карлово и експертизата по гр. дело №
55505/2010 г. на СРС имат различен предмет, тъй като на вещите лица са поставени
различни задачи. И двете експертизи обаче, установяват, че ищецът има психическата
способност да разбира свойствата и значението на своите Д.ия и да ръководи постъпките си.
Присъдата по НОХД № 318/2010 г. по описа на РС-Карлово не е обоснована със
заключението за смесено личностово разстройство, а последното е взето предвид във връзка
с установената вменяемост на лицето, като съдът е приел, че подсъдимият е извършил
престъпленията при пряк умисъл.
Изводът за липса на противоправност не се променя от представените с молбите от
25.09.2023 г. и от 05.03.2024 г. доказателства – писмо на РП Казанлък до З. С. от 04.10.2005
г. и резолюция от 20.12.2012 г. на прокурор от РП Казанлък, както и изпълнителен лист от
06.12.2018 г. на ОС Пловдив. Тези документи според ищеца имат връзка с настоящото дело,
но такава връзка липсва. От тях се установява, че ищецът е сезирал РП Казанлък с данни за
извършено престъпление, но прокурорът е приел, че няма данни, описаните факти в
резолюцията на прокурора обаче нямат отношение към изводите на вещите лица по СППЕ и
отказа на Прокуратурата да поиска възобновяване на НОХД № 318/2010 г. на PC – Карлово.
Изпълнителният лист удостоверява, че към датата на издаването му ищецът е имал вземане
към Д. Г. И., който видно от доказателствата, приети от СГС, е постановил осъдителната
присъда срещу ищеца по НОХД № 1130/200 6г. по описа на РС Казанлък и завел
впоследствие ч.х.н.д.№ 912/2007 г. на РС Стара Загора срещу ищеца за обида и клевета.
Въззивният съд не подлага на съмнение претърпените от г-н С. неимуществени вреди във
8
връзка с констатациите на вещите лица психолог и психиатър по НОХД № 318/2010 г. на PC
– Карлово, но при липса на противоправност вредите не могат да се обезщетят. Следва да се
обърне внимание, че тези констатации са ползвани единствено в рамките на наказателното
дело, те не се разгласявани от съда или от Прокуратурата извън него и не могат да послужат
за изводи по друго дело независимо от какъв характер. По делото няма доказателства за
ползване на извода на вещите лица вън от преценката на наказателния съд за наказателната
отговорност на г-н С. и за индивидуализация на наказанието му. Неотносими са в тази
връзка доводите в пледоарията пред настоящата инстанция, че „отиват свидетели и казват:
„той прави нещо, има някакви качества, въздейства ни на нас и ние не гледаме какво
подписваме, без да гледаме какво подписваме“ и това е документ с невярно съдържание.
Свидетелските показания са самостоятелно доказателствено средство без зависимост от
заключението на СППЕ, като съдът обсъжда всички доказателства в тяхната съвкупност.
Всички твърдяни процесуални нарушения на СГС, описани в писмената защита на адвоката
и във в.ж. и лично от г-н С., са преодолени към момента. Правна помощ е била допусната от
СГС, но му е прекратена поради факта, че г-н С. е бил недоволен от помощта, предоставяна
му от няколко различни адвоката. От настоящия състав му е назначена отново и след един
отказ е намерен адвокат, „одобрен“ от г-н С.. Правото на защита на страната не е нарушено,
т.к. всички нейни искания са уважени от САС – няма отхвърлено искане с мотив
процесуална преклузия, а всички оплаквания, изложени в хода на въззивното производство,
са съобразени. Процесуалната равнопоставеност на страните предполага, че на всяка страна
трябва да се предостави разумна възможност да представи своето становище - включително
доказателствата си - при условия, които не я поставят в значително неизгодно положение
спрямо другата страна (Regner v. the Czech Republic [GC], § 146; Dombo Beheer B.V. v. the
Netherlands, § 33), което е сторено в случая.
ВКП се е произнесла с постановление от 29.09.2023 г. по пр.пр. 6160/2021, като е
потвърдила постановление на АП Пловдив от 05.04.2021 г., с което е потвърдено
постановление на ОП Пловдив от 08.03.2021 г. за отказ за изготвяне на искане за
възобновяване на НОХД № 318/2010 г. на PC – Карлово.
Недопускането на СППЕ за претендираните вреди на г-н С. е без значение поради липсата
на първата предпоставка от деликта. Би имало процесуално нарушение, ако искът е
отхвърлен поради недоказаност на неимуществни вреди, но те могат да са приемат за
житейски правдоподобни, ако беше налице противоправност.
Вярно е твърдението на жалбоподателя, че искът е насочен срещу Прокуратурата, а не
срещу Окръжна прокуратура Пловдив, но съдът не е постановил решението си срещу
Окръжна прокуратура Пловдив, а е посочил, че именно това звено на Прокуратурата е
следвало да изготви искане за възобновяване на производството.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид
оставянето на въззивната жалба без уважение на Прокуратурата следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 (сто) лева.
По повод частната жалба срещу определение № 9530 от 08.08.2023 г. съдът излага следните
съображения. Няма изрични оплаквания срещу определението по чл. 248 от ГПК, но поради
пълния въззивен контрол по частните жалби следва да се разгледат предпоставките за
присъждане на разноските в полза на ответника. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, с оглед изхода
на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. СГС е съобразил, че
делото не е с правна и фактическа сложност, но е със значителна продължителност, е
определил на основание чл.25 ал.1 от Наредбата на заплащане на правната помощ
юрисконсулско възнаграждение в размер на 250 лв. Този размер не е прекомерен предвид
факта, че освен продължително, производството е било първоначално пред СГС,
впоследствие пред СРС поради намаляване на иска и отново пред СГС поради увеличаване
на иска. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4148 на Сoфийски градски съд от 23.07.2023 г. по гр.д.
112/2022 г., I ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК З. К. С., ЕГН **********, адрес гр. ***, ж.к. ***,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Прокуратурата на Република България юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9530 от 08.08.2023 г. на Сoфийски градски съд от
23.07.2023 г. по гр.д. 112/2022 г., I ГО, 26 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на процесуалния представител на жалбоподателя и на
жалбоподателя лично на посочения от него електронен адрес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10