РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 517
гр. Пловдив, 23.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и двадесет година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 163
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 250 и сл. от Административни
процесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба и уточняваща молба от Б.И.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.С.С., с
характер на искане по чл. 250 от АПК, за прекратяване на действия, извършени на
03.01.2020г. от Ц.Л.на длъжност инспектор в Пето Районно управление при
Областна дирекция на Министерства на вътрешните работи – Пловдив, по фактическо
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***,
издадено на 21.05.2016г. от органите на вътрешното министерство на Република
Италия.
Твърди
се, че на
03.01.2020г. Ц.Л.- инспектор в Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив, е спрял с
автомобил за контрол управляваното от Б.И.Ф. моторно превозно средство и му е
изискал СУМПС. Последният представил свидетелство № ***, издадено на
21.05.2016г. от органите на вътрешното министерство на Република Италия. При
разглеждането на документа за служителят на МВР се породили съмнения, че е
неистински, поради което го задържал за допълнителна проверка. В тази връзка от
Б.И.Ф. били снети обяснения в Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив. Полицейските
служители заявили, че според експертно изследване документът е фалшифициран и
не може да бъде върнат. Оспорващият твърди, че така
формираните изводи са неправилни и представя документ без официален превод, за
който поддържа да е удостоверение, издадено от компетентните италиански
институции, който удостоверява надлежното издаване на СУМПС № *** от
21.05.2016г.
Сочи се, че
действията по отнемане на СУМПС не се основават на административен акт или на
закона, поради което се иска да бъдат прекратени и да бъде върнат неправомерно
отнетият документ.
3. От страна на ответника
е представено становище, с което се удостоверява че в Пето РУ при ОДМВР –
Пловдив е образувана преписка № 444р-85/03.01.2020г. по докладна записка на
старши инспектор Г.М.– началник на група ООР при Пето РУ – Пловдив, за това че
на 03.01.2020г. на обособен КПП на бул. „Асеновградско
шосе“, младши инспектор Ц.Л.при извършване на проверка по ЗДвП на лицето Б.И.Ф.
се усъмнил, че представеното от водача СУМПС, издадено от Република Италия, е
неистинско. Извършена била справка в ОДЧ при Пето РУ – Пловдив, при която се
установило, че Ф. не е криминално проявен и не се издирва. Водачът предал
свидетелство № ***/*** с протокол за доброволно предаване. Същото е изпратено
за изследване в сектор БНТЛ при ОДМВР – Пловдив. В тази връзка била изготвена
експертна справка № 2/03.01.2020г. от ст. инспектор И.Б.Ч., според която
италианското СУМПС № ***/*** издадено на 21.05.2016г. на името на B.I.F., роден на ***г., е
подправен официален документ.
В снетите от
Б.обяснения било заявено, че през 2002 г. в Република Италия е изкарал курс за
управление на МПС кат. „В“, а през 2016г. и за кат. „А“, след което получил
въпросното СУМПС.
Преписка №
444р-85/03.01.2020г. била изпратена в Районна прокуратура – Пловдив с писмо №
444000-301/09.01.2020г.
4. Според справка изх. № 263/22.01.2020г. от Районна
прокуратура – Пловдив към момента италианското СУМПС № ***/*** се намира в
прокуратурата и е приобщена към материалите по преписка № 444р-85/03.01.2020г.
по описа на Пето РУ – Пловдив, заведена в РП – Пловдив на 10.01.2020г. като
прокурорска преписка № 263/2020г.
ІІ. За
допустимостта:
5. Разпоредбата на
чл. 250, ал. 1 от АПК предоставя активна процесуална легитимация на всеки
правен субект, който има правен интерес, да сезира надлежно съда с искане за
защита срещу неоснователни действия, извършвани от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон.
От
редакцията на посочената норма следва изводът, че съдебна защита по този реда
може да се търси при наличието на няколко комулативно дадени предпоставки: 1)
наличие фактически действия; 2) да са извършвани от административен орган или
длъжностно лице от администрацията на административния орган или от лица, които
не са длъжностни, но действат от името на административния орган; 3) с тези
фактически действия да се засягат права, свободи или законни интереси на
частноправни субекти, без оглед на техния характер - имуществен или
неимуществен, и 4) действията да не са административни актове, респ. да не се
извършват в изпълнение на административен акт или на закона.
В настоящия
случай съдът намира, че за подателят на искането съществува правен интерес да
търси спиране на действията, тъй като между страните няма спор, че от същия с
протокол за доброволно предаване е задържано СУМПС. Тоест налице е правен интерес да се търси защита на
правата и законни интереси, за които се твърди да са засегнати от неосновни на
закон или административен акт фактически действия. Това обосновава и допустимостта
на искането.
III. За правото
6. Според чл. 6,
ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 14 и чл. 15 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват дейност по
разследване на престъпления и охранителна дейност. Охранителната дейност е
дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението по пътищата в Република България. Охраната се осъществява от
полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно-постова дейност.
Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи
и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Според
чл. 56 от ЗМВР органи на областните дирекции на МВР и техните структури и звена
са държавните служители – полицейски органи. Съгласно разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 – ал. 4 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено, а при невъзможност могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. При изпълнение на функциите
по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се
издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в
закон. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му
Според
чл. 165, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за
движение по пътищата при изпълнение на функциите си по този закон определените
от министъра на вътрешните работи служби: имат право да спират пътните превозни
средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата; имат право да изземват и задържат
документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите
от закона случаи.
Съгласно
чл. 145, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за съдебната власт
при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може лично да
извършва проверки и да възлага на съответните органи при данни за престъпления
или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в
определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и
всички материали. Проверката се извършва в двумесечен срок, който при
необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на
съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от
проверката в срок до един месец от получаването им.
7. При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че искането е неоснователно.
Удостоверените в писмо изх. рег. № 444000/17.01.2020г. на началника на Пето РУ
при ОДМВР – Пловдив обстоятелства, данните в прокурорска справка изх. №
263/22.01.2020г. и поддържаната в искането фактическа обстановка сочат, че
младши инспектор Ц.Л.при извършване на проверка по реда на ЗДвП и в качеството
на полицейски орган от структурите на ОДМВР – Пловдив на 03.01.2020г. на
обособен КПП на бул. „Асеновградско шосе“, е спрял
управляваното от Б.И.Ф. моторно превозно средство. В изпълнение на правомощията
си по чл. 165, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП полицейският орган е извършил
проверка на свидетелството за управление на водача и го е задържал за
допълнителни оперативни действия. Следва да се отбележи, че в разглеждания
случай не е проведена процедура по изземване на свидетелството за
правоуправление на МПС на оспорващия по реда на ЗДвП, а е съставен протокол за
доброволно предаване в изпълнение на задължението на водача да съдейства на
контролните органи при изпълнение на служебните им функции. Следователно
действията на полицейския орган се заключават в приемане на свидетелството за
правоуправление, предадено от водача, съобразно правомощието в законовата норма
и осъществяването им е отразено в съставения за целта документ /така
Определение № 4883 от 23.04.2008 г. на ВАС по адм. д.
№ 4295/2008 г., VII о./
Съдът
намира, че така извършените контролни действия от полицейския орган се
основават на закона, поради което в случая не съществува кумулативната предпоставка за основателност на искането по
чл.250, ал.1 от АПК – фактическите действия да се извършват от административен
орган или длъжностно лице като не се основават на административен акт или на
закона. Действията чието преустановяване се иска се основават на правомощията
на полицейския орган по чл. 64, ал. 1 – ал. 4 от ЗМВР във вр.
чл. 165, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Същите са извършени при изпълнение на служебните задължения от полицейски
орган, част от структурата на МВР.
Извън обхвата
на проверката в настоящото производство остава въпросът дали действията на
полицейския орган са законосъобразни. Производството по чл. 250, ал. 1 АПК е
средство за защита само срещу фактически действия, които не се основават на
закон или административен акт, поради това за него е важно да не е налице закон
или акт, който да дава право на органа да извърши съответното действие, а не
дали законосъобразно е упражнено възложено със закон правомощие на органа.
Проверката за законосъобразност на административния акт, въз основа на който се
осъществява действието, се извършва по реда на чл. 145 и сл. АПК /така Определение № 4965 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2018 г., VII о., Определение № 14119 от 23.11.2010 г.
на ВАС по адм. д. № 14304/2010 г., VII о./. След като
действията са извършени от полицейския орган в изпълнение на предоставените му
по силата на закона контролни правомощия, субсидираната защитата по чл. 250 и сл.
от АПК се явява изключена.
Следва да се
отбележи още, че действието по задържане на СУМПС е еднократен и вече
осъществен акт, основаващ се на ЗДвП и е насочен към изпълнение на
разследващите функции на органите на МВР, в резултат на които към настоящия
момент задържаната вещ е приобщена към прокурорска преписка № 263/2020г. по
описа на Районна – прокуратура Пловдив. По правилото на чл. 145, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за съдебната власт срокът за извършване
на проверката все още не е изтекъл, поради което е налице правно основание за
задържането на СУМПС от органите на прокуратурата. В този аспект безпредметно
се явява исканео на оспорващия да бъдат задължени
полицейските органи да върнат задържаната вещ след като същата е поставена в
разпореждане на друг държавен орган.
Претенция за
разноски в настоящото производство не е заявена, поради което произнасяне в
тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р А З П О Р
Е Д И:
Отхвърля искането по
чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс, обективирано
в жалбата и уточняващата молба от Б.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Б.С.С., за прекратяване на действия,
извършени на 03.01.2020г. от Ц.Л.на длъжност младши инспектор в Пето Районно
управление при Областна дирекция на
Министерства на вътрешните работи – Пловдив, по фактическо отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено на
21.05.2016г. от органите на вътрешното министерство на Република Италия.
Разпореждането, съгласно чл.254, ал.1, предл.2-ро от АПК, може да се обжалва в 3-дневен срок от издаването му от всеки, който има
правен интерес, пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: