О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                  гр.София, 16.03.2021 год.

           

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №745 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по жалба от 28.05.2020 год. на ищците по обратните искове М.С.Д. и В.К.Д., чрез адв. А.Д. /надлежно упълномощена/, срещу решението от 16.04.2020 год., постановено по гр.дело №88390/2017 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, поправено с решение от 23.11.2020 год., в частта му, в която са оставени без разглеждане предявените от жалбоподателите срещу Д.С.Д. и Д.М.Д. обратни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД в частта им за сумите, представляващи съдебни разноски по първоначалните искове.

Жалбоподателите поддържат, че неправилно СРС отказал да се произнесе по предявените от тях евентуални обратни искове. Първоначалните искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД били отхвърлени поради плащане, осъществено в хода на процеса от трети лица, но направените разноски били възложени в тежест на ответниците. Именно късно осъщественото плащане от третите лица било обусловило присъждането на съдебни разноски в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.Ето защо молят обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а делото – върнато на СРС за произнасяне по същество на предявените евентуални обратни искове.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите в жалбата, която е с характер на частната жалба, доколкото със същата се обжалва акт, който има преграждащ характер /определение – виж чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/ и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и рамките на законоустановения срок /виж чл. 62, ал. 3 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.дело №88390/2017 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, е било образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която срещу М.С.Д. и В.К.Д. са били предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове /с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ за следните суми: 326.83 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год., 63.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2014 год. до 30.06.2017 год., 15.06 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение и 3.01 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2014 год. до 30.06.2017 год. /или общо за 408.30 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №46562/2017 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в – 10.07.2017 год. до окончателното изплащане.

В срока за отговор на исковата молба ответниците М.С.Д. и В.К.Д. са поискали привличането на трети лица-помагачи, а именно Д.С.Д. и Д.М.Д., като са предявили срещу тях евентуални обратни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумите, предмет на първоначалните искове, в т.ч. и разноските, присъдени на първоначалния ищец. Обратните искове са били приети за разглеждане в производството с определение на СРС от 22.01.2019 год.

С решението от 16.04.2020 год., постановено по гр.дело №88390/2017 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, са били отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.С.Д. и В.К.Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД /поради осъществено от ответниците по обратните искове плащане на главниците – стойност на доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение и поради неоснователност на аксорните претенции/, като ответниците по първоначалните искове са били осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 375 лв., както и направените  разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв. и са били оставени без разглеждане предявените от М.С.Д. и В.К.Д. срещу Д.С.Д. и Д.М.Д. евентуални обратни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД /поради това, че не се е сбъднало условието за тяхното разглеждане/.

Постановеният от първоинстанционния съд акт, който има характер на определение, е неправилен в обжалваната му част.

Процесуалните предпоставки за приемането за съвместно разглеждане в едно производство на предявения срещу третото лице-помагач обратен иск включват освен общите предпоставки за надлежното предявяване на иск и за обективно съединяване на искове, също и специфични предпоставки по отношение на легитимираните лица, времето на предявяване и предмета му. Предмет на обратния иск са регресните права на една от страните срещу третото лице-помагач, спрямо които права предметът на първоначалния иск е преюдициален. Правопораждащите факти по първоначалния иск и тези по обратния иск могат да произтичат, както от едно и също правоотношение, така и от различни, но намиращи се в причинна връзка правоотношения. Когато регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск /чл. 54 ЗЗД/, третото лице-помагач, което е ответник по обратния иск, ще плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение.

В разглеждания случай обратните искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са били предявени като евентуални спрямо предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК първоначални искове на „Топлофикация София“ ЕАД и ищците са поставили разглеждането им в зависимост от сбъдването на определено процесуално условие – пълното или частично уважаването на първоначалните искове за съществуване на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №№46562/2017 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, в т.ч. искането за присъждане на направените разноски в исковото и заповедното производство. Въззивният съд приема, че това вътрешно процесуално условие се е сбъднало по отношение на обратните искове за сумите, представляващи разноски по първоначалните искове в исковото производство в размер на 375 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., поради което и СРС е бил длъжен да ги разгледа по същество и като е отказал да стори това е допуснал процесуално нарушение.

Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на СРС за разглеждане на предявените евентуални обратни искове за сумите, представляващи разноски в исковото производство в размер на 375 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                       

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :                             

 

 

ОТМЕНЯ решението от 16.04.2020 год., постановено по гр.дело №88390/2017 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, поправено с решение от 23.11.2020 год., в частта му с характер на определение, с която са оставени без разглеждане предявените от частните жалбоподатели срещу Д.С.Д. и Д.М.Д. обратни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД в частта им за сумите, представляващи разноски в исковото производство в размер на 375 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 154 с-в, за разглеждане по същество на предявените евентуални обратни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в посочената част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1/                            2/