М О Т
И В И
към присъда №26 от
26.02.2018 год. по НОХД №1491/2017 год.по описа на РС-Хасково
Против
подсъдимия М.О.Р., ,със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение, затова че в периода 20/21.03.2017г.
в гр. Хасково, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
- счупване на предно дясно странично стъкло на лек автомобил "********** и на задно ляво стъкло на лек автомобил „**********, и използване на техническо средство - отвертка,
отнел чужди движими вещи - CD плеър
марка "Деу", 2 бр. тонколони марка „Кенууд", 1 бр. суббуфер „BP-500W, CD плеър"марка „Про
вижън", акумулатор марка „Exide -
62 амперчаса, 1бр. ел. бормашина с неустановена марка и модел и 1 бр. ъглошлайф
марка „Бош", всички вещи на стойност 405 лева, от владението на Г.Ш.И. ***,
без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си- престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 ал. 1, вр. чл.
63, ал.1, т. 3 от НК.
Подсъдимият М.О.Р. признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и е съгласен да не се събират допълнителни
доказателства за тези факти . В последната си дума моли за по-леко наказание .Заявява,че вече
пораснал и разсъждава по друг начин и обещава ,че няма да върши престъпления.
Назначеният за служебен защитник на подсъдимия адв.В.Д.
в хода на съдебните прения акцентира върху изключително ниската възраст
на подзащитния си и процесуалното му поведение на досъдебната фаза на процеса
по разкриване на престъплението .Счита,че при определяне на наказанието за
подзащитния и са налице предпоставките
на чл.58а ал.4 ,респ.чл.55 от НК,поради
което предлага наказанието да бъде по
вид «пробация» или «обществено порицание».
Представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия във вида, в който е повдигнато, като правна
квалификация на деянието,което счита за доказано по категоричен и
несъмнен начин, с оглед и направените от подс. самопризнания на фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт. При индивидуализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия,
прокурора счита, че следва да се вземат предвид отегчаващите
вината обстоятелства ,като бъде приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и на подсъдимия се наложи наказание по вид «лишаване от свобода»в размер на
6 месеца с изпитателен срок от две години.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка
със самопризнанията на подсъдимия,приема
за установено следното:
Подсъдимият М.О.Р. е роден на *** год., същият е български
гражданин, от турска етническа група.
Към датата на престъплението е
навършил 14 годишна възраст , не
е осъждан и живее в ***********,заедно с родителите си Ж.Н.А. и О.М.Р..
Подсъдимият Р. е с ниска култура ,без
образование ,не учи ,не работи и обикаля сам из града ,резултата от което е
извършване на криминални и противообществени прояви. Известен е на органите на
МВР от месец януари 2016г. във връзка с извършването на криминални прояви ,като спрямо подсъдимия са
налагани възпитателни мерки по ЗБППМН от МКБППМН при Община Хасково по чл.13
ал.1 т.1,4 и 12 от ЗБППМН .
Пострадалото лице Г.Ш.И. притежавала
вилно място, с построена в него къща,находящо се във вилната зона до кв."Република" в гр.Хасково.
Къщата била на два етажа, а дворът бил
ограден с мрежа, като имало врата, която се заключва. В двора на имота се намирали паркирани два леки автомобила - единият марка „**********, собственост на св.И. и съпруга й – С. С. И., а другият - марка „*******,
който се водел по документи на св.М. С.Х. - дъщеря на св.И.. Двата автомобила били оставени
във владение на св.И. и преимуществено се намирали в горепосочения имот.
На 20.03.2017 год. подс.М.О.Р. минал покрай вилата на
св.И. във вилна зона кв."Република „ в гр.Хасково ,където в двора забелязал паркираните два автомобила, описани по - горе. У него
възникнало решение да се върне вечерта и да вземе каквито вещи намери в двата
автомобила. В изпълнение на това решение, вечерта на 20 срещи 21.03.2017 год.
подсъдимия отишъл до вилата на св.Г.И.,носейки
със себе си отвертка, която бил взел от дома си. В имота на св.И. нямало никой.
Така, подс. Р. прескочил оградата и
влязъл в двора на имота счупил предното
дясно стъкло на лек автомобил марка „***** и
задното ляво стъкло на автомобил марка „******. От
лек автомобил „***"
подс.Р. свалил, с помощта на отвертката, която носел със себе си, CD плеър марка „Про вижън" и акумулатор
марка „Exide"
62 амперчаса. От лек автомобил
марка „****",
Р. свалил, с помощта на
отвертката, която носел със себе си CD плеър
марка „Деу", 2 броя тонколони марка „Кенууд", 1 брой суббуфер „BP 500W. С помощта на носената отвертка
подсъдимият отворил прозорец на
първия етаж на къщата и влязъл вътре,откъдето взел
1 бр.електрическа бормашина с неустановена марка и 1 брой ъглошлайф марка
„Бош". Тези действия на подсъдимия били
наблюдавани от св.С. М. Ю.,който бил заедно с него ,но не участвал в отнемането на инкриминираните
вещи. След като напуснал имота на
пострадалата заедно с гореописаните вещи подсъдимият ги занесъл в дома си и ги скрил
в тоалетната на двора.Впоследствие
се разпоредил с две от вещите - CD плеър марка „Деу" и акумулатор марка „Exide" 62 амперчаса, които продал на св.М. Ф. А. за сумата от общо 22 лева.Последният с протокол за
доброволно предаване от 21.03.2017г. ги предал на разследващите органи.
На 21.03.2017 год. св.Ж.Н.А.
- майка на подсъдимия М.О.Р., предала с
протокол за доброволно предаване CD плеър
марка „Про вижън",2 броя тонколони марка „Кенууд" и 1 брой суббуфер „BP 500W /л.62 от ДП /.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза стойността на инкриминираните вещи / CD плеър марка „Про вижън", акумулатор марка
„Exide"
62 амперчаса, CD плеър марка „Деу", 2 броя тонколони марка
„Кенууд", 1 брой суббуфер „ВР 500W, 1 бр.електрическа бормашина с неустановена марка и 1 брой ъглошлайф
марка „Бош" / към датата на извършване на деянието е в размер на 405 лв.
Съгласно заключението на
изготвената психолого – психиатрична експертиза подс. М.О.Р. е способен с оглед
психическото и физическото му състояние правилно да възприема фактите от
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях по време на досъдебното
производство и евентуален съдебен процес. Обвиняемият, към момента на
извършване на деянието, с оглед психическото му състояние е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното е да ръководи постъпките си. Към
датата на деянието същият е бил достатъчно дорасъл за възрастта си, както и
личностовата му структура му позволяват да възприема правилно свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Деянието, извършено на
20/21.03.2017 год. не е било осъществено от обв. М.О.Р. поради увлечение и
лекомислие. Същият е в състояние да участва в наказателното производство и да
изтърпява наказание.
Фактическата обстановка описана в обвинителния акт се доказва от
обясненията на подсъдимия , от
свидетелските показания ,заключението на оценъчната и
психолого-психиатрична експертизи, от
справката за съдимост, от характеристиките и другите доказателства по делото,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе
доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимия в престъплението ,предмет
на обвинението. Всъщност по въпроса за авторството на
подсъдимия по отнемането на вещите на пострадалата И. са събрани преки доказателствени източници, каквито
се явяват показанията на св.С. М. Ю. .Този свидетел е пряк очевидец на действията на подсъдимия по отнемането на вещите от двамата
автомобила и вилата на пострадалата посредством използваната
отвертка за проникването в тях В тази
връзка показанията на св.С.Ю. не са
изолирани ,а са съвместими и
се подкрепят от останалите доказателствени
източници-показанията на св.Г.И.,М. Х.,Н. Д. и М. Ч. възприели последиците от действията на подсъдимия по проникване в двата автомобила и вилата , вкл. и
от показанията на св.Л. Т. и данните , установени от него
при проведената полицейска беседа с подсъдимия . Относно
извършените от подсъдимия разпореждания
с част от инкриминираните вещи съдът кредитира
показанията на св. Ж.А. и М. А. . Показанията на тези
свидетели макар и косвени
кореспондират с останалите доказателства ,
между които няма противоречие. В
показанията
си от ДП св.Т. свидетелства за съобщеното от подсъдимия при проведения разговор в полицейското
управление след установяването му като
извършител и направените признания във
връзка с участието му в кражбата на инкриминираните вещи . Не е спорно, че тези
самопризнания са извънпроцесуални, тъй като не са направени по реда на НПК и не
биха могли да бъдат приравнени на дадени от обвиняем/подсъдим/ обяснения в
рамките на наказателното производство. В случая показанията на посочените
по-горе свидетел Т. могат да бъдат ценни от съда ,
тъй като същите са източник на производни доказателства, касателно авторството
на деянието, проверяващи кредитираните от съда показания на св.С. Ю..
При така установената
фактическа обстановка от обективна страна подсъдимият М.О.Р. е извършил
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3 и т.4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл. 63 ал. 1 т.
3 от НК , като в
периода 20/21.03.2017г. в гр. Хасково, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - счупване на предно дясно странично стъкло на лек
автомобил ***** и
на задно ляво стъкло на лек автомобил *********,
и използване на техническо средство - отвертка, отнел чужди движими вещи - CD
плеър марка
"Деу", 2 бр. тонколони марка „Кенууд", 1 бр. суббуфер „BP-500W,
CD плеър"марка
„Про вижън", акумулатор марка „Exide - 62 амперчаса, 1бр. ел.
бормашина с неустановена марка и модел и 1 бр. ъглошлайф марка „Бош",
всички вещи на стойност 405,00 /четиристотин и пет/ лева, от владението на Г.Ш.И. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Установените по делото факти, че
на инкриминираната дата подс.Р. е отнел чужди движими вещи с присвоително намерение, като за отнемането им е
използвал техническо
средство –отверка безусловно налагат извода, че се касае за квалифицирана кражба по т.4 на чл.195 ал.1 от НК .Настоящия случай не е маловажен по смисъла на
чл. 93 т. 9 от НК ,заради завишената
обществена опасност на подс .Р. ,който макар и към датата на деянието да не е
осъждан е с изключително лоши личностни данни ,изводими от криминалистичните му
регистрации и наложени възпитателни
мерки по реда на ЗБППМН.
От субективна страна съдът прие,
че подсъдимия е действал при пряк умисъл.
Съзнавал е , че с деянието си лишава от
фактическа власт владелеца на чужда вещ,употребявайки затова сила , предвиждал
е преминаването и в своя фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху
предмета на престъплението, с цел последващо разпореждане без правно
основание.
Причина за извършване на деянието
е неспазване на установения в страната правов ред от страна на подсъдимия М.О.Р., стремежа
на същия да се облагодетелства по неправомерен начин, както и незачитане
правото на собственост и неприкосновеността на личността.
При определяне на
вида и размера на наказанието за подсъдимия
, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на
деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието , съдът
прецени обстоятелствата , които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Видно от
приложената по делото справка за съдимост подс.Р. към момента на извършване на
престъплението не е осъждан ,както и не
е освобождаван от наказателна отговорност на осн.чл.78А от НК . Твърдението на подсъдимия , че съжалява за стореното,настоящия състав
възприема като опит за постигане на благоприятен резултат, а не като израз на
вътрешно осъзната необходимост от промяна на начина му на живот. Отегчаващи вината обстоятелства
са изключително лошите характеристични данни за подсъдимия -криминални регистрации в полицията, заради извършени
престъпления против собственоста,налагани възпитателни мерки по ЗБППМН в т.ч. и настаняване във ВУИ и регистрации в ДПС при РУП гр. Хасково . В тази връзка
не може да се игнорира факта,че кражбата на вещите е извършена от
подсъдимия дни след бягството му от ВУИ с.Керека ,общ.Дряново ,където е бил
настанен с решение на РС-Хасково за срок от 1 година .Тези личностни данни очертават
подсъдимия като личност склонна към противоправно поведение и същевременно сочат
на висока степен на обществена опасност
на самия деец. По отношение на
смекчаващите отговорността
обстоятелства защитата акцентира върху
изключително младата възраст , ниския социален статус и съдействието на подсъдимия на разследващите
органи след установяването му като извършител на престъпното деяние. Всъщност
разкриването на престъплението и неговия извършител в лицето на подсъдимия
се дължи
приоритетно на действията на
полицейските и разследващи органи ,поради което и не се третира от
съда като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство. Без да се пренебрегват степента на обществена
опасност на деянието и останалите факти, свързани с личността на
подсъдимия ,в конкретния случай самопризнанията на подс.Р. и коментираните отегчаващи и смегчаващи обстоятелства ,
не могат да мотивират определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Депозираното
от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт, интерпретирано при преценка на
индивидуализираната по размер
наказателна отговорност, не обуславя извода за
наличие на многобройни или
изключително смегчаващо обстоятелства .
Преценявайки поотделно и съвкупно
смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, в контекста на целите на
чл.36 от НК съдът определи наказанието
по реда чл.58а ал.1 от НК . Затова за
извършеното от подсъдимия
престъпление следва да бъде
определено наказание от 9 месеца
лишаване от свобода, което предвид наказанието в чл.
195 ал.1 НК ,след редукцията му по чл.63
ал.1 т.3 от НК до три
години лишаване е отмерено
при лек превес на смегчаващите отговорността обстоятелства . Наличните
отегчаващи такива определящи подсъдимия като склонен
към престъпни прояви /макар и към
момента на престъплението да не е осъждан/
което очевидно с времето ескалира , определят, че целите на чл. 36
от НК не биха могли да се постигнат с по-леко наказание от
индивидуализираното в размер на 9
месеца лишаване от свобода. Същото съобразно правилото на чл.
58а ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с 1/3, поради което на
подсъдимия ще следва да бъде
наложено наказание от 6 /шест/
месеца „лишаване от свобода”/1/3 от 9
м. е 6 м. / . Индивидуалния превантивен
резултат ,според съда може да се постигне чрез отлагане изпълнението на наказанието "лишаване от
свобода", поради което съдът прие, че в случая предпоставките на чл. 69 ал.1 ,вр.чл.66, ал.1 от НК са налице. Ето защо, наказанието лишаване от свобода за срок от
6 месеца следва да бъде отложено
с изпитателен срок от 2 години. Наложеното по вид и размер наказание, според съда ще
бъде в състояние да съдействува за
поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни
цели,както по отношение на него,така и
по отношение на останалите членове на обществото.
По отношение на разноските:
Предвид доказаното по
несъмнен начин престъпление,в извършването на което подсъдимия бе
признат за виновен ,съдът го
осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК
да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасково направените
на досъдебното производство разноски
в размер на 354.90
лв.,произтичащи от възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран от
гореизложоното,съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се
чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Ц.С.