ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1735
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501608 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с. чл. 413, ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 16191/17.06.2022 год., подадена от
П. Я. Ю.., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Я. Ю. и
тримата с адрес: гр. П., ул. „Й. Е.“ № ..., представлявани от общия им
процесуален представител адв. М.В. М. против Заповед за изпълнение №
9996/26.11.2021 год., издадена по ч.гр.д. № 20215330118025/2021 год., по
описа на РС–Пловдив, ХХII гр.с., в частта за разноските. С последната, на
дружеството „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, е
присъден адвокатски хонорар в размер на 750 лв. Твърди се, че заповедта е
незаконосъобразна в тази част, тъй като определеното в нея адвокатско
възнаграждение е в значително по-голям размер от този, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за дела с интерес между 1000 и
5000 лв., каквото е настоящото, а освен това заповедното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Иска се размера на
възнаграждението да бъде намален до минималния предвиден според
Наредбата, а именно сумата от 304,62 лв. Иска се още присъждане на
разноски, сторени в настоящото производство, за ДТ и адвокатска защита на
1
всеки от тримата жалбоподатели, последните произтичащи от сключени
Договори за правна защита и съдействие по чл. 38 ЗА с всеки от тях.
Ответникът по жалбата „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. Б.С. изразява
становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата,
по съображения подробно изложени в отговора.Моли са жалбата да се
остави без уважение, а в случай на уважаването й се моли присъденото на
насрещната страна адвокатско възнаграждение да бъде съобразено с
минималния размер според Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
Съдът приема жалбата за редовна от външна страна, подадена от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Неоснователни са оплакванията, че жалбата се явява просрочена, доколкото,
макар съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срокът за подаване на
частна жалба да е едноседмичен, то в настоящия случай на Заповед №
9996/26.11.2021 год. е указано, че тя подлежи на обжалване в частта за
разноските в едномесечен срок от връчването й на длъжника. Налице е
хипотезата на чл. 62, ал. 3 ГПК, при която съдът е определил по-дълъг от
законния срок за обжалване, като, предвид връчването на заповедта на
длъжниците на 30.03.2022 год., то този срок е изтекъл на 03.05.2022 год.
Жалбата е подадена на 15.04.2022 год., поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за преценка на
основателността на жалбата съобрази следното:
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от дружеството „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, с адрес по седалище: гр. С., ПК
1324, Ж.К. „Л.“ № .., бл. .., ет. .., оф. ... представлявано от Управителя Д. В. Д.,
чрез адв. Б.С., срещу М. Е. Ю., ЕГН **********, за претендирани вземания,
съответно: 1000 – главница произтичаща от задължение по индивидуален
Договор за потребителски кредит SO № 2700/15.09.2021 год. и договорна
възнаградителна лихва в размер на 66 лв., съгласно условията на сключения
договор, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сторени
в заповедното производство разноски, състоящи се от платена държавна такса
2
в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Към
заявлението са представени: заверено пълномощно, с което дружеството
упълномощава адв. Б.В. да го представлява в заповедното производство пред
районния съд; Договор за правна защита и съдействие, с посочване за
уговорено и заплатено възнаграждение в размер от 750 лв., списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
При така направеното искане, районният съд е разгледал същото
и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на кредитора, с която изцяло е уважил изброените претенции срещу
длъжника М. Е. Ю. - починал на 13.12.2021 год. и заместен в процеса от
наследниците си по закон – жалбоподателите П. Я. Ю., ЕГН **********; И.
М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********/.
При така изложеното съдът намира следното:
В заповедното производство се дължат разноски, определени
съобразно правилата по чл. 78 от ГПК, при наличието на формулирано искане
от страната; представено по делото доказателство за реалното заплащане на
разноските, както и валидно извършени действия по процесуално
представителство по делото. Предвид спецификата на заповедното
производство като такова, което се води без участието на длъжника до
издаване на заповедта за изпълнение, за последния не е налице възможност да
заяви евентуално възражение по въпроса за претендираното адвокатско
възнаграждение преди да му бъде връчена заповедта. Ето защо е допустимо
въвеждането на възражение за прекомерност на заявеното възнаграждение
към момента на депозиране на частната жалба по реда на чл. 413, ал.1 ГПК.
Съгласно данните по делото, цената на иска в настоящия казус е
в размер на 1066 лв., като същата попада в приложното поле на чл. 7, ал. 7 вр.
с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. Съгласно ал. 7 – за защита в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми / в настоящият случай половината се равнява на 533
лв./. Алинея 2, т. 1 сочи, че при интерес до 1000 лв., минимално дължимото
възнаграждение е в размер на 300 лв. Последното е повече от двойно по-
ниско от присъдения хонорар, при липса на фактическа и правна сложност на
производството. С оглед на това обстоятелство обективираното в частната
3
жалба възражение за прекомерност ще се уважи до посочения в същата
размер от 304,62 лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията в отговора, че
възнаграждение се дължи отделно за всеки от съединените искове, доколкото
в настоящия случай с подаденото заявление се защитава един интерес,
произтичащ от юридическия факт на сключения договор за кредит, който
определя и общата цена на предмета на делото. Неоснователни са и
оплакванията, че на жалбоподателите не се дължи възнаграждение за защита
по настоящото дело, доколкото сочената в отговора практика касае
производството по чл. 248 ГПК. По отношение на разноските, присъдени в
заповедното производство, длъжниците нямат законова възможност да
подадат молба по реда на чл. 248 ГПК, като същите могат да възразят срещу
тези разноски единствено по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, която хипотеза се
явява специална спрямо реда за подаване на молба по чл. 248 ГПК и изключва
приложимостта на цитираната практика. Доколкото в представените договори
за правна защита и съдействие е посочено, че същата се осъществява на
основание близки отношения на страните по договора, то възраженията за
липса на доказателства за материалната невъзможност на жалбоподателите да
заплатят адвокатско възнаграждение са ирелевантни към настоящото дело.
Предвид изложеното частната жалба се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена,
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на настоящото
производство, съдът намира за основателно искането на въззиваемия,
присъденото на жалбоподателите възнаграждение да бъде в минимален
размер, като с оглед аналогичните и застъпващи се интереси на
жалбоподателите, обективирани в една обща жалба, на процесуалния им
представител на основание чл.38 ал.1 ЗА ще се присъди възнаграждение, в
минималния размер от 300 лв.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите следва да бъде
присъдени направени разноски за заплатена държавна такса в размер на
15.00лв
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 9996/26.11.2021 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
20215330118025/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII
граждански състав, в частта с която е разпоредено длъжникът М. Е. Ю.,
ЕГН ********** – починал в хода на производството и заместен на основание
чл. 227 ГПК от наследниците си по закон, имащи качеството на
жалбоподатели в настоящото производство - П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М.
Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН ********** – да заплати на
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ********* адвокатско
възнаграждение за разликата над 304,62 лв./ триста и четири лева, и
шестдесет и две стотинки/ до присъдения размер от 750лв./ седемстотин и
петдесет лева/, като постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД, ЕИК *********, с адрес по седалище: гр. С., ПК 1324, Ж.К.
„Л“ № , бл., ет., оф., представлявано от Управителя Д. В. Д., чрез адв. Б.С. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 304,62 лв. до
750.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 9996/26.11.2021 год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
20215330118025/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII
граждански състав, в останалата обжалвана част, касаеща присъдени на
заявителя Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********
разноски в размер на 304.62лв.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
*********, с адрес по седалище: гр. С. ПК 1324, Ж.К. „Л.“ № 9, бл. .., ет. ..,
оф. ..., представлявано от Управителя Д. В. Д., чрез адв. Б.С. да заплати на
адв. М.В. М., л.н. ********** АК-Пловдив, с адрес на кантората: гр. П., бул.
„П. ш.“ № .., ет. .., ап. „..“ на основание чл.38 ал.1 ЗА сумата от 300.00лв/
триста лева/, представляваща адвокатски хонорар за осъществено
5
процесуално представителство пред въззивната инстанция на
жалбоподателите П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
*********, с адрес по седалище: гр. С, ПК 1324, Ж.К. „Л“ № , бл., ет. оф.
представлявано от Управителя Д. В. Д., чрез адв. Б.С. да заплати П. Я.. Ю..,
ЕГН **********, И.. М. Ю., ЕГН ********** и Я.. М. Ю.., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка П. Я. Ю.. и тримата с адрес:
гр. П., ул. „Й. Е.“ №... сумата от 15.00лв/петнадесет лева/, представляваща
заплатена държавна такса във въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6