М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 7174 по описа за 2020 година
на ПРС
След проведено досъдебно производство, с внесен в Районен
съд гр.Пловдив обвинителен акт И.Д.З. с ЕГН ********** е предаден на съд по
обвинение по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че
на 21.08.2020г.
в гр.Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Леон“,
с регистрационен № ****, с концентрация
на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 0.84 на хиляда, установено по надлежния ред
с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина № 499/21.08.20г, след като е осъден
с влязла в сила присъда – споразумение по НОХД
№ 257/2020г. по описа на Районен съд
– Пловдив, за управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено
по надлежния ред.
Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият И.З.
направи искане да се проведе съкратено съдебно следствие и на основание чл.371,
т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и
предлага на съда да определи наказание лишаване от свобода малко над минималния
размер, предвиден в закона, и което да бъде намалено с 1/3.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. При последната
си дума поиска да му бъде наложено минимално наказание.
Адв.С.Х. – защитник на подсъдимия З.
пледира за налагане на минимално определеното от законодателя наказание за
неговият подзащитен, което съобразено с реда на
проведеното съдебно следствие да бъде намалено с 1/3.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият И.Д.З. е роден на *** година в гр.С., живущ ***, Б., български гражданин, със средно образование, работещ като
готвач, женен, осъждан, с ЕГН: **********.
Съгласно приетата по делото справка съдимост се установи,
че подсъдимия З. е осъждан, с влязъл в сила съдебен акт както следва: = С
протоколно определение № 39 от 15.01.2020г. по НОХД № 257/2020г. по описа на
ПРС е одобрено споразумение с което И.Д.З. е признат за виновен за извършено на
04.01.2020г. в гр.Пловдив престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено
наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
срок от три години, както и на основание чл.343г, вр.
чл.343б, ал.1 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Посоченото осъждане обуславя квалификацията на деянието
предмет на настоящето делото като такова
по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
На 21.08.2020г. свидетелите Г.Д.М. и Н.В.М. – полицейски
служители в Пето РУ на МВР при ОДМВР Пловдив, изпълнявали служебните си
задължения, като патрулирали в района на обслужваната от посоченото полицейско
управление територия. Около 03.35ч. на 21.08.20г. в ж.к. “Тракия“, пред блок
239, срещу вх.В, спрели за проверка лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Леон“ с рег.№ ****. Установили самоличността на водача, а именно на подсъдимия И.Д.З.. Същият не представил
СУМПС при поискване. При справка в ОДЧ, било установено, че същият бил лишен от
право да управлява МПС по силата на горепосочения съдебен акт. Подсъдимият З. бил отведен в Пето РУ на МВР
гр.Пловдив, където свидетелят Р.К.С. – полицейски служител, на длъжност **** към
Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пловдив го тествал го с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен
№ ARВА 0072, което отчело 1.12 на хиляда промила алкохол в
издишания от подсъдимия З. въздух. За допуснатите от обвиняемия нарушения му
бил съставен АУАН Серия GA,
№
65880/21.08.20г. и му бил връчен талон за медицинско изследване № 0010014. Подсъдимият
З. бил съпроводен до УМБАЛ „Свети Г.“***, където му била взета кръвна проба за
изследване за употреба на алкохол.
С първо действие по разследването – разпит на свидетел е
било образувано бързо производство № 327/2020г. по описа на Пето РУ при ОДМВР
Пловдив срещу И.Д.З. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.343б,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на разследването била назначена и изготвена
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на привлечения
като обвиняем И.З.. Видно от Протокол № 499/21.08.20г. за извършена експертиза,
в изследваните проби от кръвта на обвиняемия се доказва наличието на етилов
алкохол 0.84 промила на хиляда.
Привлечен като обвиняем И.З. заявява че разбира
обвинението и че няма да дава мнение по въпроса за вината. Дава кратки
обяснения за подготовка на МПС за неговото ползване по предназначение от лице с
което живее на семейни начала.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия И.З. в хода на
съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК - от показанията на свидетелите Г.Д.М., Р.К.С., Н.В.М., а също и от приобщените по делото писмени
доказателства.
От приложената справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият е осъждан, както и че не е бил освобождаван от
наказателна отговорност и да му са налагани административни наказания по реда
на чл.78а от НК. Съгласно приетата по делото справка съдимост се установи, че
подсъдимия З. е осъждан, с влязъл в сила съдебен акт както следва: = С
протоколно определение № 39 от 15.01.2020г. по НОХД № 257/2020г. по описа на
ПРС е одобрено споразумение с което И.Д.З. е признат за виновен за извършено на
04.01.2020г. в гр.Пловдив престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено
наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
срок от три години, както и на основание чл.343г, вр.
чл.343б, ал.1 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимият действително е извършил престъплението, в
което е обвинен. Безспорно е установено че на посочената дата същият
действително е управлявал автомобил след употреба на алкохол, с концентрация в
кръвта над 0,5 промила на хиляда, а
именно 0,84 промила на хиляда и след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен
акт за управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, поради което съдът намира че
подсъдимият И.З. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
При определяне на наказанието на подсъдимия И.З. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на осъждания за
други престъпления, добрите характеристични данни /същият е трудово и семейно
ангажиран, и няма данни за други
противообществени прояви/ и демонстрирано разкаяние, както и неособено високата
концентрация на алкохол в кръвта му. Като отегчаващо обстоятелство съдът не
установи такива. Управление на МПС след употреба на алкохол, след като е бил
наказан с влязъл в сила съдебен акт за управление на МПС след употреба на
алкохол е отчетено от законодателят като обстоятелство определящо по-тежка
правна квалификация на деянието и не следва да бъде отново отчетено отделно
като отекчаващо отговорността обстоятелство. По
изложените съображения, предвид установените отегчаващи обстоятелства, съдът не
намира основания да се съгласи с искането на защитата наказанието да бъде
определено при условията на чл.55 от НК. Предвид обществената опасност на
деянието и дееца това искане се явява напълно неоснователно, тъй като очевидно
предвидените за процесното деяние наказания не са
несъразмерно тежки. Преценката за реда, по който следва да се наложи
наказанието, се извършва във всеки конкретен случай, като се отчетат
индивидуалните особености на деянието и дееца и съответните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. В случая наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващите обстоятелства, като съдът намери, че за постигането на
целите по чл.36 от НК са достатъчни наказания в минималния размер, предвиден в
закона, а именно - една година “лишаване от свобода” и глоба в размер на петстотин
лева, без обаче да е допустимо приложението на чл.55 от НК.
На основание разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното
наказание лишаване от свобода с една трета, при което подсъдимият И.З. следва
да изтърпи наказание от осем месеца лишаване от свобода. С оглед установеното
по делото, че деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок на
предхождащо осъждане и предвид данните за личността на подсъдимия съдът прие,
че наказанието осем месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
В хода на досъдебното производство привлеченият като
обвиняем И.З. е бил задържат съгласно чл.72 от ЗМВР, чл.64, ал.2 от НПК и взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ считано от 21.08.2020г. до
24.09.2020г. включително. Поради изложеното и на основание чл.59, ал.1, вр. ал.2 от НК съдът приспадна като изтърпяно наказание
лишаване от свобода времето през което И.З. е бил задържан а именно от
21.08.2020г. до 24.09.2020г. включително.
Съгласно
разпоредбата на чл.343г от НК, във
всички случаи на чл.343, 343а, 343б и чл.343в, ал.1 се постановява и лишаване
от право по чл.37, ал.1, т.7, като може да се постанови и лишаване от право по
т.6. Нормата е императивна и съдът не може да преценя, а я прилага винаги по
отношение на лишаването от право да се упражнява определена професия или
дейност, ако подсъдимият притежава съответната правоспособност към момента на
извършване на деянието – в случая да управлява моторно превозно средство.
Към датата на извършване на престъплението подсъдимият И.Д.З.
е бил неправоспособен водач на МПС поради което и не се приложи спрямо него
разпоредбата на чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК и съдът не го лиши от
право да управлява моторно превозно средство.
Съобразено с изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия З. да заплати направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 40 (четиридесет) лева.
Деянието предмет на разглеждане по настоящето дело е било
извършено в постановения три годишен изпитателния срок на предхождащо осъждане
на подсъдимия И.З. посочено по – горе а именно наложено с протоколно
определение № 39 от 15.01.2020г. по НОХД № 257/2020г. по описа на ПРС е
одобрено споразумение с което И.Д.З. е признат за виновен за извършено на
04.01.2020г. в гр.Пловдив престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено
наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
срок от три години, както и на основание чл.343г, вр.
чл.343б, ал.1 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Това обстоятелство обосновава наличието на предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, тъй като преди изтичане на
определения изпитателен срок осъденият е извършил друго умишлено
престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода, поради което следва да изтърпи и отложеното наказание при първоначален
общ режим съобразно чл.57, т.3 от ЗИНС. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете
времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР при
изпълнение на наказанието осем месеца лишаване от свобода наложено му по НОХД №
257/2020г. по описа на ПРС.
Причини за извършване на престъплението
са незачитане на установения в Република България правов ред.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.