МОТИВИ по
н.о.х.д. № 440/2013 г. по описа на Районен съд- Несебър
Несебърският районен прокурор е внесъл обвинителен акт
срещу:
И.М.А., роден на ***г. в гр.Бургас, с постоянен адрес:
гр.Б., ул. „Е.” № 29, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, безработен, понастоящем в Затвора гр.Варна, с ЕГН **********,
за престъпление по чл.346, ал.1 от НК, за това, че в периода между 18.30 часа
на 30.01.2010 г. и 02.12 часа на 31.01.2010г. в гр.О., на ул. „****”,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство- лек автомобил „Опел
Астра” с рег. № **** на стойност 1526.98 лева (хиляда петстотин двадесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки), от владението на Н.К.К. ***, без нейното
съгласие, с намерение да го ползва.
Съдебното производство протече по реда на чл.370 и сл.
от НПК, като в хода на същото подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират
доказателства за тези факти. Съдът счете, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, поради което, на основание чл.372, ал.4 от НПК,
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед
събраните писмени и гласни доказателства по делото. Счита, че при определяне на
наказанието следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността
обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия, сочещи трайно установени
престъпни навици, а като смекчаващи обстоятелства- направените самопризнания и
младата му възраст. Предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което да
се намали с 1/3 по реда на чл. 58а от НК на две години и шест месеца лишаване
от свобода, при първоначален строг режим в Затвор, както и да бъде лишен подсъдимият
на основание чл. 346, ал.4, вр. ал.1 от НК от правото да управлява МПС за срок
от 18 месеца.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на
наказание в минималния размер, предвиден от нормата на чл. 346, ал.1 от НК,
което да бъде намалено с 1/3 по реда на чл. 58а от НК. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства сочи направените признания, неблагоприятното
въздействие на средата, на обществено-икономическите условия, както и
образованието и квалификацията, препятстващи възможността на същия да си намери
работа.
Подсъдимият изразява съжаление за извършеното деяние и
моли да бъде наложено наказание в минималния предвиден от закона размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
На 30.01.2010 г. около 18.30 часа свид. Х.Т.К.
паркирал л.а.”Опел Астра” с рег.№ ...... червен на цвят, собственост на
съпругата му- свид. Н.К.К., на улицата
пред дома им, находящ се на адрес: гр.О., ул. ”****” № .., след което заключил
автомобила и се прибрал в дома си. Автомобилът не бил оборудван с алармена
система и нямал застраховка „Автокаско”. През същата вечер във времето след
18.30 часа на 30.01.2010 г. до 02.12 часа на 31.01.2010 г., подс. И.М.А. отворил
по неустановен начин автомобила и стартирал двигателя му, след което потеглил с
него. Посетил бензиностанция „Лукойл” в гр.О., където заредил с гориво
автомобила на колонка № 3. По същото време на бензиностанцията се намирали
свидетелите С.О.М. и П.К.М., които разпознали подсъдимия като „И.-***. В тяхно
присъствие А. се качил в л.а. ”Опел Астра” и напуснал бензиностанцията в
неизвестна посока. Управляваният от А. автомобил бил разпознат и от свидетелите
М. и М., като автомобила на техния познат Славчо К. ***.
На 31.01.2010г. около 07.00 часа свид. К. излязъл от
дома си и констатирал липсата на л.а. ”Опел Астра” с рег.№ ...... за което
депозирал сигнал в ПУ- О. към РУП-Несебър.
С протокол за доброволно предаване от 05.02.2010г. П.Т.Т.,
служител на бензиностанция „Лукойл” в гр.О., предал като веществено
доказателство по досъдебното производство диск, съдържащ видеозаписи от
охранителните камери на бензиностанцията от 31.01.2010г. Била извършена
техническа експертиза от БНТЛ при ОДМВР- Бургас, която дала заключение (протокол
№ 87 от 12.04.2010г.), че разпечатаните кадри от видеозаписите са заснети за
времето от 02.12.55 часа до 02.13.24 часа на 31.01.2010 г., като точното време
е вградено в съдържанието на всеки кадър. Експертизата е посочила, че до
колонка № 3 на бензиностанцията ясно се вижда л.а. ”Опел Астра” с рег. № ****.
Поради ниското качество на записа, не е била извършена категорична
идентификация на лицето, управляващо автомобила, но, с оглед характерната издължена
форма на лицето, се сочи, че е налице вероятност подс. А. и заснетият шофьор на
автомобила да са едно и също лице.
На 09.05.2012г. са били извършени разпознавания на
лица по снимки, при които свидетелите М. и М. са посочили категорично подс. А.
сред съпоставените за разпознаване лица, като визираното в показанията им лице
„И. ***, което са видели на инкриминираната дата на бензиностанция „Лукойл” в
гр.О..
Видно от извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, стойността на л.а.”Опел Астра” с рег.№ ....... към момента на
деянието възлиза на 1526.98 лева.
Видно от приложената по делото справка с рег. № 8..5/02.04.2013
г. на Сектор „ПП” при ОДМВР-Варна, на подс. А. е издадено свидетелство за
управление на МПС с № *********/28.09.2004г., с валидност до 28.09.2014 г., за
придобита категория „В” с протокол № 1957/18.05.2004 г.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, които съдът приобщи към делото,
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, както и от направените от
подсъдимия самопризнания.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
От обективна страна с деянието си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.346, ал.1 от НК, като противозаконно е отнел чуждо
моторно превозно средство- лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ****, от владението
на Н.К.К. ***, без нейното съгласие, с намерение да го ползва.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл от подсъдимия. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
целял тяхното настъпване, воден от
желанието си за лично облагодетелстване по престъпен начин.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия А., съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство младата
му възраст, направените самопризнания пред съда,
спомогнали за изясняване на обективната истина, и изразеното разкаяние за
извършеното. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете многократните осъждания
на подсъдимия за престъпления против собствеността. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът определи на същия наказание „лишаване от свобода” в размер
на три години, като счете, че така определеното наказание е адекватно на
степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и на степента на
обществена опасност на подсъдимия и е достатъчно за постигане целите на
наказанието, залегнали в чл.36 от НК. Така определеното наказание се намали на
основание чл.58а от НК с 1/3, с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НК, на ДВЕ
ГОДИНИ “лишаване от свобода”. На основание чл. 60, ал.1 и чл. .., т.2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. На основание чл. 346, ал.4 от НК съдът наложи на подсъдимия и
наказание лишаване правото да управлява моторно превозно средство за срок от
две години.
Разноските по делото, възлизащи на 30 лева
бяха възложени в тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 НПК.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: