Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017/15.02.2021
г.
Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На седемнадесети декември
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар: П. Паскалева
Прокурор: Милена Гамозова
като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНДОХ № 245 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Силистренският окръжен съд, с
присъда № 8 по НОХД № 34/2020г. по описа на същия съд, постановена на 14.05.2020г. е признал
подсъдимия Л.Г.В. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК както
следва:
I. По чл.278, ал.6,
пр.“трето“ от НК, за това, че на 21.01.2020 г. в гр. Главиница, обл. Силистра е
държал повече от три археологически обекта, а именно осем броя, както следва:
1. Керамичен предмет. Капак.
Конусовидна форма със заоблен долен край и две прищипвания, глина: вис. - 3.8
см., шир. - 5.8 см., античен период
2. Кръст. Запазени са
четирите рамена, при две от които в края има уширяване. олово; вис. - 3.1 см,
шир. - 2.8 см X-XI в.
3. Апликация. Правоъгълна долна
част, върху която има два нита за закачване. В горната част пластината е
разделена на две като двете части, които образуват спираловидни орнаменти. АЕ;
дължина - 4.1 см, шир. - 2.4 см; IV-III
в. пр. Хр.
4. Фибула. Запазен е дъговидно
извития лък и крачето. АЕ; дължина - 3.7 см, . шир. - 0.8 см; IV-III в. пр.
Хр.;
5. Монета, Римска империя. Надпис
не личи. Бюст на император, надясно. Р: ...ОПО... Неясно изображение. АЕ; 2.51
г, 16.8-16.6 мм; III в.
6. Монета, Римска империя. Надпис
и изображение не личат. АЕ; 2.31 г, 15.6-16.9 мм; III в.
7. Монета, Неопределена. Надпис и
изображение не личат, неясни следи от изображение.;АЕ; 1.19 г, 15.5-14.7
мм;неопределена
8. Монета - денар; Римска
империя, Барбиа Орбиана (225-227),BARBIA ORBIANA AVG. Бюст на императрицата с
диадема, надясно. Р: CONCORDIA [AVG], Конкордия, седнала, наляво.Държи патера и
рог на изобилието. Рим, 225-227 г.; AR; 2.00 г, 18.5-18.3 мм., които не са
идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното
наследство и и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, като на основание
чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ От СВОБОДА за срок от ОТ ЕДНА
ГОДИНА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.
II. По чл.277а, ал.7 от НК, за това, че на 21.01.2020 г. в дома си в гр. Главиница,
обл. Силистра, ул. „Витоша“ № 64 противозаконно е държал оръдия - два броя
саморъчно направени металдетектора, за които е знаел, че са предназначени за
търсене на археологически обекти, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23 ал.1
НК е определено общо
най - тежко наказание измежду наложените такива, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок ЕДНА ГОДИНА, при
първоначален общ режим на изтърпяване, като на основание чл.23 ал. 3 от НК е присъединено изцяло наложеното наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
На основание чл.59 ал.1, т.1 НК е приспаднал времето, през което на подс. Л. В. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ от 10.03.2020 г. до влизане на присъдата в
сила и на основание чл.59 ал.1, т.2 НК е приспаднал времето, през което на
подсъдимият е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 24.01.2020 г.
до 10.03.2020 г.
С присъдата,
съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил
предмета на престъплението по чл.277а ал. 7 от НК и по чл.278 ал.6 НК, на
основание чл.53 ал.1 б.”а“ и „б” НК да се отнеме в полза на Държавата, а предмета на престъплението по чл.278 ал.6 НК да се предаде на Регионалния
исторически музей – гр. Силистра.
Със същата присъда подсъдимият В. е осъден да заплати направените по делото
разноски.
Въззивно производство пред
АС-Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Силистра и въззивни жалби
лично от подс. В. и от защитника му –
адв. В.П. ***/.
В протестa на ОП-Силистра срещу присъдата се навеждат доводи за несправедливост
на наложените наказания на подсъдимия и за двете деяния, с оглед завишената
степен на обществена опасност на дееца, довело до явна несправедливост на
наложеното наказание. Предлага се увеличаване размера на наказанията за всяко
от включените в съвкупността престъпления поотделно, както и увеличаване на
определеното за изтърпяване общо наказание, съгласно чл. 24 от НК.
В собственоръчно изготвената си жалба, подс. В. твърди,
че обвинението не е доказано, както и че деянията не са съставомерни от
субективна страна.
В депозираната чрез защитника жалба се оспорва изцяло законосъобразността
на първоинстанционния съдебен акт с твърдения за неправилност и необоснованост поради
липса на съответствие между събраните доказателства и правните изводи на съда.
Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подзащитният му да бъде оправдан. В условията на алтернативност се отправя
молба за редуциране размера на кумулативно предвиденото наказание глоба.
В съдебно заседание, представителят на АП-Варна поддържа
протеста в частта за увеличаване размера на наложените наказания, но не и
относно приложението на чл. 24 от НК. Изразява становище за неоснователност на жалбата
на подсъдимия и неговия защитник.
Защитата на подс. В. намира протеста на прокуратурата за
неоснователен, поддържа жалбата, развивайки съображения за недоказаност на обвинението по несъмнен начин
и за двете престъпления, като моли подзащитният му да бъде оправдаван.
В своя защита подсъдимия В. изтъква, че не е извършил
вменените му деяния, т. к. няма интерес към подобни предмети и извършване на
подобна дейност, уверява съда, че е бил на работа в чужбина и по този начин е
заработвал средства за да издържа себе си и болната си майка. Отправя искане до
съда да бъде оправдан.
В последната си
дума пред настоящата инстанция, подсъдимият В. заявява, че се счита за
невиновен.
След преценка на доводите на страните и след цялостна
служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл.314 от НПК, съсътавът
на Апелативен съд -Варна констатира следното: въззивните
протест и жалби са подаден в срок и са допустими, но по същество се преценяват като неоснователни, по изложените по долу съображения.
От събраните по делото
доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е
установил от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л.В. е български гражданин, живеел в с.Главиница, обл.
Силистра, бил познат на органите на реда, т. к. през годините бил осъждан.
Последното такова е по НОХД № 303/15 г. по описа на ОС
Силистра, по което било одобрено споразумение № 8/27.11.2015 г. Възоснова на същото, подс. В. бил признат за виновен в извършване на деяние по чл. 277а, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК като е
било определено наказание лишаване от свобода за една година, изтърпяването на което отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.
На 21.01.2020 г. св. Ив. И. - инспектор
в участък „Полиция“ при РУ гр. Тутракан, се намирал пред магазин „Лебед“ в гр.
Главиница, обл. Силистра. Там, в паркиран автомобил, видял подс.В. и още едно
лице, които били с наведени глави и разглеждали някакви предмети. Свидетелят се
усъмнил в действията им, тъй като имал информация, че подс. В. е криминално
проявен. Поради това, че не бил дежурен, той се обадил на колегите си от РУ МВР
в гр.Тутракан да предприемат действия по извършване на проверка. На място
пристигнал полицейският служител - св. Б. Х., който след като установил
самоличността на подсъдимия и намиращия
се в автомобила гражданин – С.А., попитал подс.В., дали има в себе си предмети,
които да представляват археологически обекти. Подсъдимият заявил, че в джоба на
панталона си, в найлонов плик, държи една монета от „римско време“ и ще предаде
монетата доброволно на органите на реда. Това дало основание на полицейските
органи да предположат, че подс. В. държи подобни предмети и в дома си, поради
което предприели действия по претърсване и изземване в жилището му.
При извършеното процесуално действие от същата дата – 21.01.2020г, /впоследствие
било одобрено от Окръжен съд –Силистра – л. 2-18 от ДП/, били намерени и иззети
множество предмети, както следва :
-
От стая, пригодена за спалня,
от малко панерче, поставено върху ракла към легло - 1 бр. метален предмет с
кръгла форма и с неопределено изображение от едната страна. В тази стая са били намерени и описани, но без да бъдат
иззети 4 бр. книги с надписи: „DOROTHEUM“, „Нумизматика на
България“ и „BYZANINE COINS AND THEIR VALUES, „ROMAN COINS AND THEIR VALUES“ -
каталози c изобразени монети.
-
От стая с дървена врата,
пригодена за спалня (видимо необитаема) върху легло - черна раница с надпис
„Reebok“, съдържаща 1 бр. саморъчно направен металдетектор с дървена основа,
оборудван със слушалки и пулт за управление; 1 бр. права лопата с къса дървена
дръжка; 1 бр. керамична фигура е неправилна форма.
-
На перваза на тухлена
пристройка - 5 бр. метални предмети с овална форма и различен диаметър, 1 бр.
метален предмет с форма на кръст; 1 бр. овален предмет с форма на халка; 1 бр.
метален предмет с форма на цифрата „осем“ и 2 бр. предмети със
синкаво-зеленикав цвят.
-
От страничен джоб на ляв ръкав
на камуфлажно яке, закачено на закачалка в стая, пригодена за кухня - 2 бр.
метални предмети е овална форма, поставени в малки полиетиленови пакетчета,
като единият предмет от едната страна има изображение на глава и е с диаметър
2,4 см., а вторият – също с изображение на глава и с диаметър от 3,4 см.
-
От друга стая, пригодена за
спалня, поставен на земята до прозорец, зад перде - 1 бр. саморъчно направен
уред (металдетектор) с пулт за управление с две копчета и облепен в едната си
част с тиксо с зелен и жълт цвят.
При извършения оглед на
металдетекторите е установено, че
са в изправност и при включването им от тях се чува ясен звук. Всичките
им части са били видимо зацапани и със следи от явна употреба.
Тази фактическа обстановка, ОС-
Силистра е приел за установена на база събраните по делото и проверени в хода
на проведеното първоинстанционно съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства – частичните обяснения на подсъдимия; показанията на разпитаните
свидетели-полицейски служители Бюлент Х. и Ивелин И.; на заключенията по назначените
на досъдебното производство съдебно-нумизматична
експертиза, както и на СТЕ; на
приобщените по реда на чл.283 писмени доказателства; веществените
доказателства.
От заключението на вещото лице по
назначената на ДП съдебно-нумизматична експертиза /СНЕ/ е видно, че част от
веществените доказателства представляват движими културни ценности съгласно чл.
7 от ЗКН и чл. 146, ал.1 от ЗКН.
От общо иззетите и приложени по делото веществени доказателства, осем са
относими към предмета на делото и обхващат хронологическите граници от IV в.
пр. Хр. до V в. н.е., а именно:
1.
Обект № 2. Керамичен предмет/
Капак, античен период;
2.
Обект № 3.1. Кръст, X-XI в.;
3.
Обект № 3.2. Апликация, IY-III
в. пр. Хр.
4.
Обект № 3.3. Фибула, IV-III в.
пр. Хр.
5.
Обект № 3.6. Монета. Римска
империя, III в.
6.
Обект № 3.7. Монета. Римска
империя, III в.
7.
Обект № 3.8. Монета,
неопределена]
8.
Обект № 5. Монета. Римска
империя, Барбиа Орбиана (225-227)
Материалът, от който са изработени предметите, обект на експертизата, са
бронз, сплави на медта и сребро.
Съгласно разпоредбите на чл. 7 от ЗКН и чл.4, ал. 1-3 от Наредба № Н-
3/03.12.2009 г., издадена от Министерство на културата за реда за извършване на
идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, гореописаните
културни ценности подлежат на идентификация. Същите не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред по Глава
VI, Раздел II, чл. 96-98 от ЗКН и Раздел II, чл. 8-19 и Раздел III, чл. 20-23
от Наредба № Н-3 на Министерство на културата. За тях не е съобщено и в
най-близките по територия регионални исторически музеи.
В хода на първоинст. съдебно следствие вещото лице Светлана Ганчева е заявила, че поддържа
заключението, така както го е депозирала.
От заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза
/СТЕ/ се установява, че и двата металдетектора са нестандартно производство
/самоделно направени/. Според вещото лице те са предназначени за работа на
сушата. Отличават се с ниска чувствителност. Използват се при търсене на черни
и цветни метали в земята на дълбочина не повече от 30 см. По изходящите им
сигнали не може да се установи вида и големината на метала. По металдетекторите
липсват обозначения, сочещи техните марка, модел и фабричен номер, но въпреки това
са годни за употреба по предназначение. Всеки един от тях представлява
техническо средство, което би могло да се използва при теренни археологически
проучвания за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически
културни ценности на сушата.
Съставът на АС-Варна констатира, че по реда и със средствата на НПК,
първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на
доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина.
Установил е една точна и правилна фактическа обстановка, а за да достигне до
тези фактически изводи, е направил съответен анализ на събраната
доказателствена съвкупност.
Правилно окръжният съд е
преценил, че следва да се кредитират изцяло показанията на двамата свидетели Х. и И. -същите се
подкрепят взаимно, както и от обстоятелството, че археологическите обекти и изработените саморъчно метал-детектори, са се
намирали във фактическата власт на подсъдимото лице.
Самият подс. в обясненията си не отрича, намерените в дома му археологически обекти, да са негова
собственост, като пояснява, че не е предполагал същите да са имали каквато и да
е археологическа стойност. Подс. твърди, че е запознат с историята и в негово
владение не са се намирали археологически ценности, наличието на които налага
регистрация по Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/2009 г. относно
необходимостта за извършване на идентификацията им с оглед водения регистъра на
движими културни ценности. Видът на откритите предмети, както и начинът на съхраняването им обаче
опровергава защитната му теза, че е възприемал същите като лишени от всякаква
стойност. Подс. В. не оспорва и че оставените му за ремонт уреди са саморъчно изработени метал- детектор и той е наясно за тяхното
предназначение.
С оглед
изложеното, въззивната
инстанция намира, че фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване са установени по безспорен начин от ОС-Силистра и изводите му са
аргументирани и точни. Не са допуснати нарушения в хода на провеждане на
съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско
убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, ОС-Силистра
/макар и лаконично/ се е мотивирал, след анализ на цялата доказателствена съвкупност,
без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези
доказателства.
Правилно установените факти от първостепенния съд са обусловили и
законосъобразни правни изводи, за това, че подс. В. е извършил от обективна и
субективна страна, в условията на реална съвкупност съставите на две деяния по
НК, както следва:
- по чл. 277а, ал. 7 от НК, т. к. на 21.01.2020 г. в дома си в гр. Главиница, обл. Силистра, ул. „Витоша“ № 64
противозаконно е държал оръдия - два броя саморъчно направени металдетектора,
за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти,
представляващ „специално техническо средство" по смисъла на §4, т. 2 от ДР
на ЗКН и на §1, т.2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г. за извършване на
теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, който не
са регистрирани по реда на чл. 152, ал. З от ЗКН, §16 от ПЗР на ЗКН и
Глава VI "Регистрация на специалните технически средства" чл.30-чл.38 от
Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически
проучвания, издадена от министъра на културата, за който знаел, че е
предназначен за търсене на археологически обекти;
- по чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК, т. к. на 21.01.2020 г. в гр. Главиница, обл.
Силистра, е държал повече от три археологически обекта, по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство,
представляващи движими културни ценности, по смисъла на разпоредбите на чл. 7,
ал. 1, чл. 10 от ЗКН - които не са идентифицирани и регистрирани
по съответния ред - този по Глава VI, Раздел II „Идентификация и
регистрация" от ЗКН: чл. 96, ал. 1 ал. 2, ал. 3 чл. 98, ал. 1, ал. 2 ал. З, чл.
107, ал. 1, ал. 2 по реда на Раздел II „Идентификация на движими културни
ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерството на културата: чл. 8, ал. 1 и 3, т.З, б."б", чл.
10, ал. З, чл. 11, ал.1, 2, 3, чл. 12, ал.1,2, З,4,5,6, чл.13,
ал.1,.2 и З, чл.14, ал.1, 2, 3, 4, чл. 15, ал.1, 2 и
З, чл. 16, ал. 1, 2, З
и ал. 4, чл.
17, ал.1, 2, 4, 6,
7 и 8, чл.18, ал.1, 2,
З, 4, 5 по реда на Раздел II „Регистър на движими
културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности: чл. 20,
ал.1, 2, З, 4 и
5; чл. 21, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл.22,
ал.1,2,3, чл.23, ал.1, 2 и З и в изпълнение на задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал. 1-З от същата Наредба във връзка с
разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКР, във връзка с § 6, ал.1, ал.2,
ал.З и във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, ал.2,
ал.З, 4, 5, 6,
а именно 8 броя археологически обекта, подробно посочени в диспозитива
на присъдата и мотивите.
Споделят се изцяло от
въззивната инстанция пространните съображенията, изложени от СОС, по отношение на съставомерните признаци
на деянията, осъществени от подсъдимия В..
Възраженията
на подс. В. и защитата му за несъставомерност на деянията и недоказаност на
същите се приемат и от въззивната инстанция като защитна теза, доколкото същата
противоречи на доказателствения материал. Защитата на подсъдимия
навежда пред състава на АС-Варна идентични възражения с тези, които вече е
направила пред първоинст. съд, който е дал подробен и задълбочен
отговор в мотивите към присъдата. Поради това, че съставът на
АС-Варна се солидализира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ,
обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р
№321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/,
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно
всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда,
след като /въззивният съд/ не е достигнал до
различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.
Поначало, следва да се отбележи, че основният спор между страните се свежда до приложението на материалния закон и в
частност – до колко действията на подсъдимия изпълват съдържанието на вменените
му разпоредби по НК.
Като неоснователни се
възприемат и от настоящата инстанция възраженията на защитата за това, че:
подс. не е собственик на самоделните детектор-металотърсачи, а само е упражнявал факт.
власт върху тях, на първо мясято, а на
второ - че държаните от него в дома му археологически обекти нямат никаква
културно-историческа стойност и поради това той не е имал умисъл, че държи
подобни предмети, които е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани. Събраната по делото доказателствена
съвкупност опровергава тези твърдения: – по безспорен и категоричен начин е
установено, че на инкриминирата дата в дома на подсъдимия В., в резултат на
извършена проверка и претърсване са иззети
подобни уреди с видими следи от използване – зацапване с засъхнала пръст и трева, което само по себе си недвусмислено
свидетелства, че е бил наясно за естеството и предназначението им; обстоятелството, че не е изхвърлил
намерените на различни места в дома му 8 обекта, а напротив- проявил е интерес
и ги е запазил /в панерче, в полиетиленови пликчета, в джобове на дрехи/, както и предходната му съдимост за деяние по чл. 277а ал. 2 от НК, косвено
сочи за наличие на яснота и знание за вида и естеството на тези предмети, което
налага извода, че подс. добре е съзнавал:
-на първо място, че държи
противозаконно процесните
металдетектори,
представляващи такива технически
средства, чрез които могат да се извършват дейности, насочени към търсене и
откриване на културни ценности и археологически обекти;
-на второ, че е държал 8 бр. предмети, представляващи археологически обекти.
Правилно е отчетено от
окръжния съд, че намерена специална литература и
нумизматични каталози в дома на подсъдимото лице, по недвусмислен начин свидетелства за наличието на специфични интереси, познания и знания
относно съществените белези, които определят един предмет като археологически
обект, респ. за задължението му да бъде идентифициран и регистриран по законов ред. Взето е предвид
и обстоятелството имащо отношение към субективната съставомерност на деянието, законодателна
промяна чрез ЗКН /в сила на 10.04.2009 год./
и произтичащите от него задължения за физическите лица за задължителна
идентификация и регистрация на движими археологически обекти.
Въззивната инстанция намира, че
е неприложима хипотезата на чл.9 ал.2 НК, каквото е искането на подс. и
защитника му:
- по отношение деянието по чл.
278 ал. 6 пр. 3 от НК, т. к. не са налични такива основания, възоснова на които
да се прецени, че в настоящия случай е налице по-леко засягане на обществените
отношения, които нормата на чл.278 ал.6 от НК защитава или да се прецени, че
същите изобщо не са засегнати. От заключението по СНЕ и проведения разпит на
в.л. пред първоинст. съд безспорно се установява, че всичките 8
обекта, независимо от своето моментно
физическо състояние, притежават научна, художествена и експозиционна стойност и представляват културна ценност по смисъла на чл.
7, ал. 1 и ал. 3 от ЗКН и археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ЗКН;
- по отношение деянието по чл. 277а ал. 7 от НК, предвид на това, че
деянието е от категорията на формалните престъпления и „държането“ е предвидено
като елемент от фактическия състав. В този смисъл възражението на защитата, че
металотърсачите са били собственост на друго лице, дало ги за поправка на подс.
В., а последният само е упражнявал фактическа власт върху него, е
несъстоятелно.
Всичко изложено по-горе
като цяло, обуславя извода за несъстоятелност на доводите подс. В. и на
защитата му, присъдата на първоинст. съд не е необоснована и постановена при
непълнота на доказателствата, съответно и при допуснати процесуални нарушения.
По оплакването за несправедливост на наложените наказания:
Първоинст. съд е изложил мотиви във връзка с
индивидуализацията на наказанията на подс. В., които въззивната инстанция споделя
изцяло.
Правилно са били отчетени като смекчаващи вината обстоятелства болестното състояние на майката на подс. и незначителния брой археологически
обекти, а като отегчаващо такова - предходното му осъждане за деяние по чл. 277а ал. 2 от НК.
Настоящата инстанция счита, че следва да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство и здравословното състояние на подс.В.,
за което са налични данни по ВНОХД /заради наличието му, подс. с разрешение на
съда е бил извеждан за преглед от
затвора на няколко пъти/ – наличие на тежкопротичаща клиника на язва на
дуоденома, с провеждена терапия, но без
ефект.
Тези смекчаващи вината
обстоятелства, а също и изброените по-горе такива, въззивната инстанция обаче
не намира за многобройни или изключителни такива, налагащи приложението на чл.55
от НК.
Отчитайки всичко изложено
по-горе, както и изискванията на законодателя при определяне на наказанието,
залегнали в нормата на чл.54 от НК, включително и сравнително невисоката степен
на обществена опасност на деянията и дееца, съставът на АС-Варна счита, че като
цяло дейността на СОС по индивидуализиране на двете наказания се явява правилна
и законосъобразна, така определени по вид и размер, наказанията са съответни на целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното
престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.
Правилно е била приложена нормата на
чл. 23 ал. 1 и 3 от НК във връзка с определянето на общо наказание - една година лишаване от свобода при първоначален общ режим и присъединяване
на наказанието „глоба“ размер на 3 000 лева.
Законсъобразно са били приложени разпоредбите на чл. 53
ал. 1 б“а“ и чл. 278 ал. 7 от НК.
Доколкото по делото е налично
само едно отегчаващо отговорността обстоятелство – предходното осъждане на
подсъдимото лице за деяние по чл. 277а ал. 2 от НК /с наложено условно
наказание, за което осъждане подс. не е реабилитиран/, искането на
обвинителната власт за определяне на наказания и за двете деяния към средния
размер и над него, се явява неоснователно и необосновано, т. к. не почива на
установените по делото факти и обстоятелства, имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието.
Искането за увеличаване на
общо определеното наказание по реда на чл. 24 от НК, съставът на въззивния съд
намира за неоснователно и прекомерно, с оглед извършеното от подсъдимото лице и
целите на наказанието. Определено в размер на една 1 година лишаване от свобода
заедно с наложената глоба, то ще реализира както специалната превенция, така и
генералната такава, предвидени от законодателя като цел на наказанието.
Искането на подс. за неналагане на
наказанието „глоба“ или намаляване на размера му е несъстоятелно, доколкото то е
кумулативно предвидено с наказанието „лишаване от свобода“ в разпоредбата на
чл.278 ал. 6 пр. 3 от НК, а определеният размер е в предвидения минимум от
3 000 лева.
С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна
до извода, че присъдата на Окръжен съд – Силистра не е постановена в нарушение
на материалния и процесуален закон и същата като правилна и законосъобразна следва
да бъде потвърдена изцяло.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл.
314 от НПК, въззивният съд не констатира /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се
явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 338 от НПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 8 на
Окръжен съд – Силистра по НОХД № 34/2020г, постановена на 14.05.2020г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1: 2.