О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.11.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
втори касационен
състав на Административен съд – Русе, командирован на основание чл.94, ал.1 вр.
чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч
съгласно заповед № РД-08-430/08.11.2023 г. на председателя на Върховния
административен съд, като разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.д. № 342 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл.229 и сл. от АПК
вр. § 4б, ал.2 от ДР на ЗИНЗС.
Образувано
е по частна жалба на Г.В.В., понастоящем в ***, против определение №
894/01.09.2023 г., постановено по адм.д. № 139/2023 г. по описа на
Административен съд – Ловеч, в частта, с която е оставено без разглеждане като
недопустимо искането на частния жалбоподател органът по изпълнение на
наказанията, отговорен за конвоирането, да извърши конкретни действия, с които
да предотврати или прекрати безусловно действията, изразяващи се в постоянно
включени всички видове светлинни и звукови сигнали, забранени изпреварвания,
стресови ситуации, поставяне на вериги на краката и белезници на ръцете,
неподвижно приковаване, водещи до прилошаване по време на пътуване и
представляващи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като определи срок за това, и е
прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че
изброяването в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС на действията, представляващи подлагане на
изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отношение, е примерно, а не изчерпателно,
тъй като в тази разпоредба е използван следният израз: „…както и други подобни действия“. Поддържа, че конвоирането на
лишени от свобода лица представлява неразделна част от изпълнението на
наказанията, поради което фактическите действия, чрез които то се извършва,
попадат в обхвата на чл.276 от ЗИНЗС. В частната жалба се твърди, че искането е
насочено срещу прекратяването на минали и настоящи действия с посочено начало,
а не срещу бъдещи действия, както неправилно бил приел първоинстанционният съд.
Иска се отмяната на определението в обжалваната част и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него
и разглеждане на искането по същество.
Определението за прекратяване на
производството по първоинстанционното дело е постановено преди за искането да
са били уведомени органите, които се твърди, че са извършили фактическите
действия, поради което и по арг. от чл.чл.160, ал.1, изр.второ от АПК препис от
частната жалба не е бил представян и съответно не е бил връчван на ответника за
възражение в срока по чл.232 от АПК.
Частната жалба е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
За да остави жалбата без разглеждане и
да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е квалифицирал
отправеното до него искане по чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС като е приел, че то не
следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяните от В. фактически действия
не се отнасят до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Посочил е, че производството по чл.276
от ЗИНЗС се характеризира с оспорване на незаконосъобразно действие или
бездействие с искане за неговото преустановяване, поради което предпоставка за
допустимостта му е действието или бездействието да не е прекратено. Това
условие съдът счел за неизпълнено, тъй като в искането и в уточняващата молба В.
посочил, че тези фактически действия били извършвани, считано от месец декември
2017 г., като било направено искане административните органи да се въздържат от
допускане на такива в бъдещ период.
Определението е правилно.
Правилно първоинстанционният съд е
подвел фактическите твърдения на В. под нормата на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Както
последният подчертава и в частната си жалба, искането му е насочено срещу
прекратяването на минали и настоящи действия. Може обаче да бъде прекратено само
фактическо действие, което не е завършило и което продължава да се извършва към
момента на търсене на защитата, тъй като тя се изразява в и ограничава именно
до разпореждането действието да бъде безусловно прекратено като за това се
определя и съответния срок – чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. Следователно, искането
по чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС намира приложение по отношение на такива действия
или бездействия, които се извършват през един по-продължителен период от време.
Соченото средство за защита е практически неприложимо по отношение на
еднократни действия или такива, които се извършват през кратък времеви интервал,
тъй като към момента на подаване на писменото искане в съда или чрез началника
на затвора, съгласно чл.277, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, съответното действие ще е
вече завършено. В тези случаи лишеният от свобода би могъл да иска, на
основание чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, извършването на конкретни действия с цел
предотвратяване на бъдещи нарушения на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Такива конкретни
действия при конвоирането му до органите на съдебната власт, необходими за
предотвратяване на нарушения на сочената забрана, В. не е сочил и искане за
тяхното извършване той не е формулирал (например занапред звуковият сигнал на специалния
автомобил да бъде със стойности, които биха били приемливи за конвоираните
лица, да бъде поставен седнал в посока на движението на превозното средство и
др. под.).
В конкретния случай се касае именно
до такива фактически действия по време на конвоирането на частния жалбоподател,
които траят през ограничен период от време и които, към момента на депозиране
на искането в съда, са били вече завършени. Дефиниция на понятието „конвоиране“
се съдържа в чл.319, ал.1 от ППЗИНЗС. Според тази разпоредба конвоирането е
принудително отвеждане по определен маршрут на едно или повече лица от
специално определени наряди, наричани конвойни. Според начина на осъществяване
на конвоирането то може да бъде етапно - чрез предаване и приемане на
конвоираните лица между конвойните наряди по определения за конвоиране маршрут
и директно - когато лицата се конвоират от един и същ конвоен наряд по
определения за конвоиране маршрут. И в двата случая обаче то трае толкова ограничен
период от време (обикновено в порядъка на няколко часа), че подаването на
искане за прекратяване на евентуалните нарушения на забраната по чл.3 от ЗИНЗС
по време, докато то все още се извършва, е практически невъзможно или би било много
затруднено. При всички положения обаче конвоирането на лишения от свобода ще е
завършило към датата на разглеждане на искането в открито съдебно заседание,
тъй като преди неговото провеждане съдът следва да извърши проверка на
действията или бездействията, чието прекратяване се търси, и на основанието за
тях, която проверка, съгласно чл.278 от ЗИНЗС, се извършва в 14-дневен срок от
постъпването на искането в съда.
На следващо място, вярно е, че
изброяването в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС на действията, които биха представлявали
изтезание или жестоко, нечовешко или унизително отношение, е примерно, а не
изчерпателно. Това е видно и от използвания в тази разпоредба израз „…както и други подобни действия“. За да
попаднат обаче тези действия в приложното поле на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС,
както е изрично предвидено в тази разпоредба, е необходимо те да са на „орган по изпълнение на наказанията или на
длъжностно лице“. Следва да се подчертае, че конвоирането на лишените от
свобода се извършва от различни органи и по различен ред в зависимост от това дали
те се конвоират от или до затвор до затворническо общежитие, поправителен дом,
лечебно заведение и работни обекти или от местата за лишаване от свобода до
органите на съдебната власт. В първия случай конвоирането се извършва от служители
от надзорно-охранителния състав на ГД „Изпълнение на наказанията“ по реда на
чл.250а от ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС и Инструкция № 1 от 22.03.2019 г. за
организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", издадена от министъра на
правосъдието. Конвоирането на лишените от свобода до органите на съдебната
власт се извършва по различен ред и от други органи – от служителите на ГД
„Охрана“ и по реда на чл.391, ал.8 от ЗСВ и Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г.
за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна
дирекция "Охрана", издадена от министъра на правосъдието. Както изрично
сочи чл.1, ал.2, изр.второ на Инструкция
№ 1 от 22.03.2019 г., конвоирането по реда на тази инструкция не засяга
правомощията по конвоиране на Главна дирекция "Охрана" (ГДО).
Служителите на ГД „Охрана“ не са органи
по изпълнение на наказанието. Те обаче са „длъжностни
лица“ по смисъла на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС като за тях понастоящем – в
чл.6 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г., е уредено изрична забрана за
подлагане на конвоираните лица на изтезания, на жестоко отнасяне или нечовешко
третиране, сходна с тази на чл.3 от ЗИНЗС. Така, според чл.6, ал.1 от Инструкция
№ И-1 от 30.09.2022 г., конвоираните лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко отнасяне или нечовешко третиране. Алинея втора гласи, че
за изтезание, жестоко отнасяне или нечовешко третиране се смятат: 1. всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните и приложени в съответствие с изискванията на
ЗМВР и в тази инструкция случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2. поставяне в неблагоприятни условия при движение или престой в
помещения, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване и други извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. накърняване на
достойнство на конвоирани лица и създаване на враждебна, обидна и застрашителна
среда, както и недопускане на каквито и да са прояви на дискриминация. Алинея
трета на същата разпоредба предвижда, че за изтезания, жестоко отнасяне или
нечовешко третиране се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудени или подпомагани от
длъжностно лице, чрез явно или мълчаливо съгласие, пряко или умишлено
насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към
извършване на това.
Както обаче беше посочено по-горе,
закрилата по чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС е неприложима при вече прекратени
фактически действия в контекста на конвоирането на частния жалбоподател от
служители на ГД „Охрана“, а последният не е искал от съда, на основание чл.276,
ал.1, т.2 от ЗИНЗС, да разпореди на административния орган извършването на
конкретни действия с цел предотвратяване на нарушения на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, респ. чл.6 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. Напротив, в частната
жалба В. изрично сочи, че „….няма такова
искане за бъдещи действия – искането е насочено срещу прекратяване на минали и
настоящи действия с посочено начало“. Съобразявайки характера на искането,
първоинстанционният съд правилно е заключил, че същото се явява недопустимо и
като такова го е оставил без разглеждане и е прекратил производството по
делото.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 894/01.09.2023 г., постановено по адм.д. № 139/2023 г. по описа
на Административен съд – Ловеч, в частта, с която е оставено без разглеждане
като недопустимо искането на Г.В.В., понастоящем в ***, органът по изпълнение
на наказанията, отговорен за конвоирането, да извърши конкретни действия, с
които да предотврати или прекрати безусловно действията, изразяващи се в
постоянно включени всички видове светлинни и звукови сигнали, забранени
изпреварвания, стресови ситуации, поставяне на вериги на краката и белезници на
ръцете, неподвижно приковаване, водещи до прилошаване по време на пътуване и
представляващи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като определи срок за това, и е
прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: