Р Е Ш
Е Н И Е
№ 355/05.11.2018год. град Перник
В И М Е
Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав , гражданска
колегия, в публично заседание на 03.10.2018 год. / трети октомври през две хиляди и осемнадесета година / в следния
състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Радост Бошнакова
Секретар: Златка Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр.дело
№ 482 по описа за 2018год. , за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 53/17.05.2018год., постановено по гр.дело № 728/2017год. Р. районен съд е признал
за установено по отношение на И.К.Д. от ***, че С.В.К. от *** е собственик на
1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ масивна триетажна жилищна сграда №
1 със застроена площ от 32.50кв.м. и разгъната застроена площ от 100 кв.м., построена
в южната част на поземлен имот, придобит като земя за земеделско ползване на
основание параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището на ***, махала ***
с площ на поземления имот 2166кв.м., който имот съставлява имот № ***- имот *
от кадастрален район *** по плана на новообразуваните имоти на ***, одобрен със
заповед № РД-11 от 2007год., изменен със заповед $ РД-78 от 05.05.2011год. при
граници на този имот по скица: черен път, общински имот, имот № ***, горски
фонд и имот № *** като е осъдил И.Д. да предаде на С.К. описания по-горе
недвижим имот.
Със същото решение съдът е
осъдил И.Д. да заплати на С.К. разноски по делото в размер на 879.50лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
в първоинстанционното производство - И.Д., който го обжалва изцяло в
законоустановения срок. По изложени в жалбата доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт жалбоподателят моли същия да бъде
отменен и постановен нов за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемият С.К. не е подал отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно с
присъждане на направените във въззивното производство разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, като доводите в тази насока, изложени във въззивната жалба, се явяват
неоснователни. Съображенията за това са
следните:
С нотариален акт № ***, том-II, рег.№ ***, дело №
294/2011год., Г. М., чрез пълномощника
си С.К. е закупила от Г. П. Ю. и Г. Ю. следния недвижим имот, а именно: масивна
триетажна жилищна сграда № * със застроена площ от 32.50 кв.м. с разгъната площ
от 100 кв.м., която сграда е построена в
южната част на поземлен имот, придобит като земя за земеделско ползване на
основание параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, находяща се в землището на ***, с площ
от 2 166 кв.м., който имот съставлява имот № *** - имот * от кадастрален
район *** по плана на новообразуваните имоти на ***.
С молба до
Агенцията по вписванията , подадена от Г. Ю. и Ю. Г. е вписана законна
ипотека върху имота, придобит по
покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № ***, рег.№ ***, дело №
294/2011год. Видно от приложената по делото справка от Службата по вписванията,
ипотеката е вписана на името на Г. М..
От приложените
по настоящото дело доказателства се установява, че към момента на придобиване
на имота - ***год. купувачът по сделката – Г. М. е била в брак със С.В.К..
Доколкото двамата са *** граждани, то съгласно чл.60 от Семейния кодекс на Р.У.,
надлежно извършен превод на който е приложен по делото, придобитото от тях по
време на брака имущество принадлежи и на двамата съпрузи въз основа на правото
на съвместна собственост, респ. е обект на семейна имуществена общност.
От приложеното по делото изп.дело № 14/2014год. на СИС
при РРС е видно, че против Г. М. е образувано изпълнително производство въз
основа на изп.лист от ***год. Последният е издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с
която е разпоредено Г. М. да заплати на Г. Ю. и Г. Ю. сумата от 11000 евро - продажната
цена на недвижим имот, съгласно и въз основа на т.1 и т.2 от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 111 от ***год.,том –II, рег.№ ***,дело №
294/2011год., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
23.08.2013год. до изплащането на вземането, сумата от 430.28 лева разноски за
държавна такса и 500 лева за възнаграждение на адвокат. В хода на
производството изпълнението е насочено
към имота, описан в нотариален акт № ***, извършена е публична продан и
с постановление от 09.06.2016год. имотът е възложен на ответника в
първоинстанционното производство - жалбоподател в настоящото - И.Д..
Постановлението е влязло в сила на 01.07.2016год.
Г. М. и С.К. са подали жалби по реда на чл.435 от ГПК
срещу действия на ДСИ при РС-Р., извършени по изп.дело № 14/2014год. по описа
на СИС при РС-Р., които са оставени без разглеждане с Определение от
13.04.2017год., постановено по гр.дело № 221/2017год. на ПОС и Определение от
02.05.2017год., постановено по гр.дело № 222/2017год. на ПОС.
Пред районния съд е предявен иск от С.В.К., с който е
поискал да бъде признато за установено по отношение на И.К.Д., че той е
собственик на 1/2 ид.част от недвижимия
имот представляващ масивна триетажна жилищна сграда № *, със застроена площ от 32.50 кв.м. с
разгъната площ от 100 кв.м., построена в южната част на ПИ, придобит като земя
за земеделско ползване на основание параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в
землището на ***, в махала *** с площ на поземления имот от 2166 кв.м., който
имот съставлява имот № *** от кадастрален - имот * от кадастрален район *** по
плана на новообразуваните имоти на ***, както и да бъде осъден ответника да му
предаде владението върху тази 1/2 идеална част от имота. В исковата молба
ищецът е изложил твърдения, че имотът е придобит чрез сделка покупко-продажба
по време на брака му с длъжницата по изп.дело № 14/2014год. по описа на СИС при
РС-Р., че съгласно чл.60, ал.2 от семейния кодекс на Р. У. този имот е обща
собственост и на двамата, че не е бил страна и не взел участие в изпълнителното
производство, респ. в публичната продан на имота, поради което купувачът на
публичната продан и ответник по делото не е придобил собствеността върху
притежаваните от него 1/2 ид.части от имота .Твърдял е че след публичната
продан имотът изцяло се владее от ответника и че владението на 1/2 ид.част от
него се явява лишено от правно основание.
Ответникът е подал писмен отговор, в който е изложил
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения против него иск. Твърдял
е, че предявеният против него иск не следва да бъде разглеждан, тъй като не
попада в хипотезата на чл.496, ал.3 от ГПК. Според ответника действителността
на продажбата чрез публична продан може да се оспорва по исков ред само при
нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената, а в случая тези
предпоставки не са налице. По същество на иска е изложил съображения за
неговата неоснователност. Твърдял е, че ищецът не е бил собственик на процесния
имот, че като пълномощник на своята съпруга по сделката покупко-продажба е
знаел за сделката, за нейните условия, както и това, че с купуването от
неговата съпруга имотът става и негова собственост. Твърдял е също така, че
ищецът и съпругата му заедно са учредили законна ипотека върху имота, което още
веднъж доказва, че той е знаел за последиците при неплащане на пазарната цена.
Твърдял е също така, че след като имотът е ипотекиран, по силата на чл.429,
ал.3 от ГПК съдебният изпълнител има право да насочи принудителното изпълнение
към вещ, която е собственост на трето лице и в този смисъл няма как да се
приеме, че извършването на публичната продан на неговите 1/2 част от
ипотекирания имот е недействителна. Ответникът не е оспорвал, че владее процесния
имот, то е твърдял че го владее на правно основание - законосъобразно проведена
публична продан на ипотекиран имот.
Първоинстанционният съд е разгледал и уважил така
предявения иск, който е с правно основание чл.108 от ЗС. Неоснователно се
твърди от жалбоподателя, че районният съд е разгледал недопустим иск. В случая
предявеният иск не почива на твърдения за наличие на обстоятелства, покриващи
фактическия състав на предявен иск по чл.496, ал.3 от ГПК, за да се коментира
въпроса с допустимостта на иск с правно основание чл. 496, ал.3 от ГПК.
Фактическите твърдения и формулирания
петитум обосновават извод , че в случая е предявен иск по чл.108 от ЗС. В
изпълнителното производство не може със сила на пресъдено нещо да се разрешава въпроса
кое лице е собственик на вещта-обект на принудителното изпълнение, а това може
да стане единствено с предявяване на иск за собственост по общия исков ред,
какъвто е и настоящия случай.
Съгласно чл.502 от ГПК принудителното изпълнение за
задължения на единия съпруг може да бъде насочено върху вещ-съпружеска
имуществена общност. В този случай, съгласно чл.504, ал.2 от ГПК във връзка с
чл.500 от ГПК се описва и се продава целия имот, само ако съпругът-недлъжник
даде писмено съгласие за това. В противен случай, ако съпругът-недлъжник не е
дал писмено съгласие, се описва целия имот, но на публична продан се продава
само притежаваната от съпруга-длъжник част от имота - т.е само 1/2 ид.част от
имота. Съответно само тази част от имота-СИО може да бъде придобита от купувача
по публичната продан, а останалата 1/2 ид.част остава собственост на
съпруга-недлъжник по изпълнението. Тази законова постановка е относима за случаи,
при които на публична продан е продадена притежаваната от съпругът –недлъжник част от имот-СИО и то без негово
съгласие, пред която хипотеза не сме
изправени в настоящия случай.
Процесният недвижим имот
е придобит по време на брака на
ищеца с неговата съпруга – Г. М., поради което същият се явява придобит от тях
в режим на СИО. Като страна по сделката, съпругата на ищеца С.К. е поела задължение за заплащане на продажната
цена до 25.08.2013год., което задължение не е изпълнила. Настоящият състав
счита, че за изпълнението на така поетото задължение отговарят солидарно и
двамата съпрузи, основавайки се на разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК. Цитираната
разпоредба предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поето задължение по
време на техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството. Такова е
и задължението за придобиване на имущества, които стават съпружеска имуществена
общност, каквото е придобито от ищеца и съпругата му и в настоящият случай. Доколкото се
касае солидарно задължение по смисъла на чл.121-127 от ЗЗД, то
кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. За изпълнение на солидарното задължение съпругът отговаря с цялото
си имущество - както с участието си в съпружеската общност, така и с личното си
имущество. В случая кредиторът е насочил
принудителното изпълнение и към частта
на съпруга в имота, представляващ съпружеска имуществена общност, който имот е
продаден на публична продан на жалбоподателя в настоящото производство.
За обезпечаване на
вземането си, продавачите по договора за покупко-продажба и взискатели по изпълнителното дело са
учредили законна ипотека върху процесния имот. Независимо от вписването на
ипотеката е вписана само на името на Г. М., предвид изложеното по-горе във
връзка със солидарността на задължението между съпрузите-купувачи по сделката, кредиторите
имат право да се удовлетворят от цената на целия ипотекиран имот, който е съпружеска
имуществена общност на длъжниците, което е и сторено в настоящия случай .
Разпоредбите на чл.502 и следв. от ГПК защитават правата
на съпругът-недлъжник , в хипотеза, при която е насочено изпълнение върху имот,
притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на
единия съпруг. В случая, както се посочи по-горе, не се касае за личен дълг на
съпругата на ищеца, а за солидарен такъв между съпрузите, поради което ищецът
няма качеството на „ съпруг-недлъжник“ и съгласие за продажбата на неговата 1/2 от процесния
имот не е било необходимо. След като не се е изисквало съгласието на ищеца, то извършването на публичната продан без такова
съгласие не я опорочава. Публичната продан е породила прехвърлително действие не само по
отношение на частта от имота, притежавана от длъжницата М., но и по отношение
притежавана идеална част от ищеца. От тук следва, че жалбоподателят в
настоящото производство -купувач по публичната продан е придобил собствеността
върху целия имот и владее същия на правно основание.
Гореизложеното налага извода, че ищецът не е собственик
на 1/2 ид.част от имота, поради което
неправилно първоинстанционния съд е уважил предявения от него иск по чл.108 от
ЗС. Последното предпоставя отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново
за отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС като неоснователен.
Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
пред двете съдебни инстанции разноски, които са в размер на 1 590 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 53/17.05.2018год.,
постановено по гр.дело № 728/2017год. по описа на Районен съд-Р. като ВМЕСТО
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.К. с ЕГН ********** от *** иск
по чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на И.К.Д. с ЕГН ********** от ***,
че С.К. е собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ
масивна триетажна жилищна сграда № със
застроена площ от 32.50кв.м. и разгъната застроена площ от 100 кв.м., построена
в южната част на поземлен имот, придобит като земя за земеделско ползване на
основание параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището на ***, махала ***
с площ на поземления имот 2166кв.м., който имот съставлява имот № *** - имот *
от кадастрален район *** по плана на новообразуваните имоти на ***, одобрен със
заповед № РД-11 от 2007год., изменен със Заповед № РД-78 от 05.05.2011год. при
граници на този имот по скица:черен път, общински имот, имот № ***, горски фонд
и имот № *** и за осъждане на И.Д. да му предаде владението върху описания
по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА С.В.К. с
ЕГН ********** от *** да заплати на И.К.Д. с ЕГН ********** от *** сумата
от 1 590 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: Членове: