РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Лом, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620101003
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 108 от Закона за
собствеността.
Делото е образувано по предявен иск от З. А. С. с ЕГН **********, с
адрес: ****, чрез пълномощника й А. Т. Д. - адрес за призоваване: гр. ****
чрез Н. И. А., срещу Р. С. Р. с постоянен адрес: гр. **** и с адрес на
местоживеене: с. ****, за ревандикиране на недвижим имот - ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с. ****, област Монтана, с административен адрес:
****, представляващо поземлен имот пл. № 619, за който са отредени УПИ
XII и УПИ XIV в кв. 46 по действащия регулационен план на селото, при
неприложена на място регулация, което е при съседи: улица, ПИ пл. № 620,
ПИ пл. № 618 и зелена площ, заедно с построените в това дворно място:
жилищна сграда с РЗП от 182,00 кв. м., второстепенна постройка с РЗП от
60,00 кв. м. и гараж с РЗП от 24,00 кв. м.
В Исковата молба се твърди, че ищецът, по силата на Нотариален акт №
184, том 1, дело № 443/1976 година по описа на Районен съд - гр. Лом и по
силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 148, том 3, peг. № 2865, дело № 279/2019
година на Нотариус Д. М. с Район на действие - Районен съд - гр. Лом, като
наследник на покойния й баща - А. П. Х., е собственик по отношение на
следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ****, област
Монтана, с административен адрес: ****, представляващо поземлен имот пл.
№ 619, за който са отредени УПИ XII и УПИ XIV в кв. 46 по действащия
регулационен план на селото, при неприложена на място регулация, което е
1
при съседи: улица, ПИ пл. № 620, ПИ пл. № 618 и зелена площ, заедно с
построените в това дворно място: жилищна сграда с РЗП от 182,00 кв. м.,
второстепенна постройка с РЗП от 60,00 кв. м. и гараж с РЗП от 24,00 кв. м.
Твърди се, че ищецът е имал намерение да продаде описания имот на
лицето Л. Д. Ц. от гр. София, като за целта, с него, на 06.08.2018 година в гр.
Лом, са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот на
основание чл. 19 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно договорката между тях, ищецът, към
въпросната дата, е предал владението на това лице върху имота. До
окончателен договор не се стигнало.
Твърди се, че, през лятото на 2021 година, ищецът установил при едно
от посещенията си в с. ****, област Монтана, че в имота му живее ответникът
- Р. С. Р.. Ищецът разбрал, че процесният имот бил продаден на ответника от
Л. Д. Ц.. Твърди се, че Ц. никога не е бил собственик на описания по-горе
имот. Чрез нотариална покана peг. № 3341, том 1, акт № 134 от 05.05.2022
година, връчена от Нотариус С. С., peг. № *** при Нотариалната камара - гр.
София, на ответника на 12.05.2022 година, последният е уведомен да
освободи имота в определен срок, в противен случай ще се приеме, че
оспорва собствеността върху този имот. Срокът, който е определен в
нотариалната покана до ответника, към момента на предявяване на Исковата
молба, е изтекъл, и същият продължава да обитава имота, с което се приема,
че оспорва собствеността върху имота.
Иска се да се признае за установено, че ищецът по отношение на
ответника, е собственик на имота, описан в обстоятелствената част на
Исковата молба, и да се осъди ответникът Р. С. Р. да отстъпи собствеността и
предаде владението върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ****, област
Монтана, с административен адрес: ****, представляващо поземлен имот пл.
№ 619, за който са отредени УПИ XII и УПИ XIV в кв. 46 по действащия
регулационен план на селото, при неприложена на място регулация, което е
при съседи: улица, ПИ пл. № 620, ПИ пл. № 618 и зелена площ, заедно с
построените в това дворно място: жилищна сграда с РЗП от 182,00 кв. м.,
второстепенна постройка с РЗП от 60,00 кв. м. и гараж с РЗП от 24,00 кв. м.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от
ответника Р. С. Р..
Ищецът З. А. С., представлявана от пълномощника си А. Т. Д., редовно
призована чрез лице за съдебен адрес Н. А., не се явява в о. с. з. Явяват се
пълномощникът А. Д. и адв. Н. А. – АК – Монтана, редовно упълномощен.
Поддържат предявения иск и молят същият да бъде уважен.
Ответникът Р. С. Р., редовно призован, се явява лично. Признава, че към
момента на откритото съдебно заседание – 13.10.2022 г., не е собственик на
процесния имот и че живее в него със семейството си. Твърди, че е сключил
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание
чл. 19 ал. 1 от ЗЗД с Л. Д. Ц..
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
2
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото безспорно се установява, че ищецът З. А. С. е единствен
наследник на брат си П. А. П. – починал на 25.02.2001 г. – неженен, и на баща
си А. П. Х. – починал на 05.03.2003 г.
Не се спори, че, с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 148, том 3, peг. № 2865,
дело № 279/2019 година на Нотариус Д. М. с Район на действие - Районен съд
- гр. Лом, като наследник на покойния й баща - А. П. Х., ищцата е собственик
по отношение на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в
с. ****, област Монтана, с административен адрес: ****, представляващо
поземлен имот пл. № 619, за който са отредени УПИ XII и УПИ XIV в кв. 46
по действащия регулационен план на селото, при неприложена на място
регулация, което е при съседи: улица, ПИ пл. № 620, ПИ пл. № 618 и зелена
площ, заедно с построените в това дворно място: жилищна сграда с РЗП от
182,00 кв. м., второстепенна постройка с РЗП от 60,00 кв. м. и гараж с РЗП от
24,00 кв. м.
По делото се установява, че, на 06.08.2018 година, в гр. Лом, З. А. С., в
качеството на продавач, и Л. Д. Ц., в качеството на купувач, са сключили
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, на основание чл.
19 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 5 от договора, владението на имота се предава от
продавача на купувача със сключването му, което е и сторено. До
сключването на окончателен договор не се е стигнало.
Установява се, че, през лятото на 2021 г., при едно от посещенията си в
с. ****, област Монтана, ищецът установява, че в имота му живее ответникът
- Р. С. Р..
Безспорно е по делото, че, с Нотариална покана peг. № 3341, том 1, акт
№ 134 от 05.05.2022 година, връчена от Нотариус С. С., peг. № *** при
Нотариалната камара - гр. София, на ответника на 12.05.2022 година,
последният е уведомен да освободи имота в определен срок, в противен
случай ще се приеме, че оспорва собствеността върху този имот по
отношение на ищеца. Срокът, който е определен в нотариалната покана до
ответника, към момента на предявяване на Исковата молба, е изтекъл, и
отвеникът продължава да обитава имота.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на предявения иск:
Искът е допустим – налице е интерес от търсената с него защита.
Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу
надлежна страна, пред родово и местно компетентен съд.
Относно основателността на иска:
Българското законодателство предвижда специализирана защита на
правото на собственост и ограничените вещни права, която отговаря на
3
конкретния вид и интензитета на нарушението им. Това е
гражданскоправната защита, изразяваща се във вещните искове. Исковата
защита влиза в действие, когато е налице обективиран спор относно
субективното вещно право. Той може да се изразява само в твърдения на
ответника, че ищецът не разполага с вещни права, но може и да ескалира в
посегателство върху вещта, засягащо правомощията на собственика да я
владее, да я ползва съобразно предназначението и в пълния обем и да се
разпорежда с нея. Защитата е профилирана в зависимост от интензитета и
вида на нарушението, като за целта Законът за собствеността предвижда
съответни по вид искове. Един от посочените в ЗС искове е този по чл. 108 от
ЗС (ревандикационният иск), който е предназначен да охранява вещните
права от най-често срещаното нарушение в правния мир - отнемането на
фактическата власт върху вещта. По силата на този иск собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. В теорията се приема, че той е осъдителен иск, но ищецът
в процеса трябва да докаже своята активна легитимация, а именно, че той е
собственик на вещта. Затова в процеса се предоставят убедителни
доказателства за наличие на правото на собственост. Отнемането на
фактическата власт върху вещта обективира наличието на спор относно
правото на собственост и целта на производството по иска по чл. 108 от ЗС е
преди всичко да разреши този спор със сила на пресъдено нещо. Искът за
собственост по чл. 108 от ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Като последица от
установяването на действителния собственик, но не и като второстепенна цел
на процеса, се явява осъдителната част на решението, с която ответникът се
осъжда да предаде на действителния собственик владението на вещта, т. е.
постига се по-пълна защита - връщане на вещта в натура, която изключва
наличието на правен интерес от установителен иск, когато спорното право за
собственост може да бъде предявено чрез осъдителен. Така Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГК, за да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 от
ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът
на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.
18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г.
на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца, и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.
4
108 от ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху
процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на
делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на
процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото
искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът
е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на
процесния имот, тъй като липсва спор досежно качеството му на правоимащо
лице, поради което следва да се приеме, че е налице първата предпоставка на
ревандикационния иск.
По делото е безспорно, че ответникът Р. ползва изцяло процесния имот,
доколкото същият сам признава, че живее в него със семейството си. Предвид
изложеното, спрямо него следва да бъде уважен ревандикационният иск, тъй
като същият не установява основание, на което упражнява фактическата власт
върху имота, който принадлежи на ищеца.
Поради изложеното, настоящия съдебен състав намира предявения
ревандикационен иск за основателен.
По разноските:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
искът е изцяло уважен. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 98,95
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, или общо сумата в
размер на 598,95 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него по делото разноски в общ размер на 598,95 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения иск с правно основание чл.
108 от ЗС по отношение на ответника Р. С. Р., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, че ищецът З. А. С. с ЕГН **********, с адрес:
****, е собственик на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.
****, област Монтана, с административен адрес: ****, представляващо
поземлен имот пл. № 619, за който са отредени УПИ XII и УПИ XIV в кв. 46
по действащия регулационен план на селото, при неприложена на място
регулация, което е при съседи: улица, ПИ пл. № 620, ПИ пл. № 618 и зелена
5
площ, заедно с построените в това дворно място: жилищна сграда с РЗП от
182,00 кв. м., второстепенна постройка с РЗП от 60,00 кв. м. и гараж с РЗП от
24,00 кв. м.,
и ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, ответника Р. С. Р. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ****, да предаде на ищцеца З. А. С. с ЕГН
**********, с адрес: ****, владението на гореописания имот.
ОСЪЖДА Р. С. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, да
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на З. А. С. с ЕГН **********, с
адрес: ****, сумата в общ размер на 598,95 лева, представляваща държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6