ОПРЕДЕЛЕНИЕ №356
гр. Варна, 06.07.2020г.
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 391/19г., намира следното:
Настоящото производство има за предмет 2 жалби /послужили първоначално за образуване на в.гр.д. № 34/19г. на ВАпС, производството по което е било прекратено с определение № 112/20.02.19г. и върнато на ВОС за произнасяне по молба по чл. 250 от ГПК/, подадени от Д.Р.Д. *** чрез адв. Г. Г. ***, насочени срещу съдебни актове, постановени по гр.д. № 2274/17г. на ВОС, както следва:
1. Въззивна жалба вх. № 26875/19.09.18г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение № 1487/14.08.18г. по гр.д. № 2274/17г. на ВОС, В ЧАСТТА МУ, с която са били отхвърлени, предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, против Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, за прогласяване нищожността на сключения договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус О.С., рег. № 196 от НК, както и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия договор за притежаваната от Д.Р.Д. 1/3 ид.ч. от имота, поради липса на съгласие и липса на форма.
2. Частна жалба вх. № 35150/29.11.18г. по вх. регистър на ВОС, насочена против определение № 2835/05.11.18г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д. Р. Д. от 19.09.18г. за допълване в частта за разноските на решение № 1487/14.08.18г., постановено по първоинстанционното дело, за горницата над 2477.17 лв. до претендираните 6200 лв.
Настоящото производство е било
спряно с определение № 524/23.08.19г. до
приключването на производството по искането за допълване на първоинстанционното
решение по реда на чл. 250 от ГПК, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С
окончателно определение № 299/12.06.20г. по гр.д. № 218/20г. на ВКС, ІІ г.о.,
не е допуснато до касационно обжалване определение № 559/03.09.19г. по
в.ч.гр.д. № 423/19г. на ВАпС, с което е било потвърдено решение № 510/19.04.19 г.
(с характер на определение),
постановено по гр.д. № 2274/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е
оставено без уважение искането
на Д.Р.Д., подадено чрез адв. Г.Г. (съдържащо се във въззивна жалба вх. № 26875/19.09.2018г.,
уточнено с молба вх. № 1008/15.02.2019г.), за допълване на решение № 1487/14.08.2018г., постановено по гр. дело №
2274/2017 г. по описа на ВОС.
Налице е следователно хипотезата на чл. 230, ал. 1 от ГПК и настоящото
производство следва да бъде възобновено.
За
да прецени допустимостта на настоящото производство съдът съобрази следните
обстоятелства:
Въззивната
жалба е подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт и същата е редовна.
Въззивникът претендира отмяната на решението в обжалваната му отхвърлителна
част и уважаване на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на
договора за ипотека, евентуално за прогласяване нищожността на 1/3 ид.ч. от
същия договор. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно в тази
му част, тъй като съдът неправилно е приел, че липсват наведени твърдения на
факти, които да определят и допълнителни основания за нищожност на договора за
ипотека, извън тези, които са били разгледани и отхвърлени с решението. Освен
това е налице вътрешно противоречие в решението, тъй като в мотивите се приема,
че не би могло да се учреди валидно ипотека, но в мотивите е изразена точно
обратната воля. Некоректно е било интерпретирано и твърдяното от ищеца
основание за липса на воля при сключване на договора за ипотека, тъй като
твърдението е, че банката изобщо не би била съгласна да сключи процесния
договор, тъй като ипотеката е била учредена върху имот, в който съсобственик се
явява и непълнолетно лице, което би осуетило принудителното удовлетворяване на
кредитора чрез насочване изпълнението върху този съсобствен имот. Относно
допълнителното основание за претендиране на нищожност на цялата ипотека, то
същото е било основано на доводите за неделимост на ипотечното право,
произтичащи от нормите на ЗЗД, съдебната практика и юриспруденция.
В
предвидения срок не са подадени отговори на въззивната жалба от насрещните
страни „Банка ДСК” ЕАД, Р.Д.Д. и Е.Д.Д..
Частната
жалба също е редовна, подадена е в срок от заинтересована страна срещу
обжалваем съдебен акт и е допустима. В нея се поддържа се, че определението в
оспорената му отхвърлителна част е незаконосъобразно, тъй като предявените от
ищеца искове се считат за основателни и доказани и нему се дължат направените
по делото разноски. Ако все пак се налага редукция, то на ищеца се дължат
½ от размера на разноските, тъй като исковете са два, а третият е
евентуален. Наред с това семейство Д.отговарят
заедно, но „така да се каже „наполовина“, тъй като те съвместно са едната от
страните по договора и съответно на претенциите“. Поради това и върху тях
следва да се възложат половината, а не 2/3 от направените от ищеца разноски.
Претендира се отмяна на определението в обжалваната му част.
В
предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба единствено от насрещната
страна „Банка ДСК” ЕАД, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че с последния изразен в частната жалба
довод всъщност се защитават права на другите двама ответници, тъй като целят
намаляване на дължимите от тях разноски за сметка на банката. Отправено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., като
отговорът да се зачете като списък на разноските по см. на чл. 80 от ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано
и е влязло в сила в частта му, с която съдът е приел
за установено по отношение на Р.Д.Д., Е.Д.Д.
и „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, по
предявения от Д.Р.Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д.Р.Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от
вилно място, с идентификатор 10135.2520.1949, находящо се в гр. Варна, район
„Приморски“, м. „Траката“, ул. „8-ма“, № 106, цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници на мястото по нотариален акт: имоти пл. №№ 1947, 1948, 1951,
5045 и път, а по скица: имоти с идентификатори №№ 10135.2524.27,
10135.2520.1948, 10135.2564.1177, 10135.2520.5045, ведно с изградената в имота
жилищна сграда, съставляваща две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191
кв. м., с идентификатор 10135.2520.1949.1, въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002 г. на нотариус Д. С.,
рег. № 192 от НК.
За
да прецени редовността на исковата молба съдът съобрази следното:
В
исковата си молба ищецът е твърдял, че е собственик на 1/3 ид.ч. от описаното
по-горе вилно място, ведно с изградената в него сграда, състояща се от две
жилища, придобити въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 26, том IV, рег.
№ 6267, дело № 284/2002 г. на нотариус Д. С.,
рег. № 192 от НК, тъй като последващия договор, оформен с НА № 171/31.08.06г.
на нотариус В. П., рег. №
205 на НК, с който той е продал притежавания от него обем от права на майка си,
е относително симулативен и прикриващ договор за дарение, а последният договор
е нищожен поради противоречието му със закона – чл. 73, ал. 3 от СК от 1985г.
/отм./. Поради това и договорът за учредяването на ипотека върху тези два
имота, сключен от неговите родители с банката за обезпечаване на задължението
им по договор за банков кредит за сумата от 220 000 евро, оформен с
нотариален акт № 194/19.03.08г. на нотариус О. С.,
е нищожен. Това е така, защото ищецът не
е страна по договора за кредит, нито ипотекарен гарант, а дори и не е давал
съгласието си за сключването му – нито изцяло, нито за неговата идеална част.
Освен това се твърдяло, че банката изобщо не би сключила такъв договор за
ипотека ако ѝ е било известно наличието на съсобственост на ипотекирания
имот. Поради това е направен извода, че договорът за ипотека е нищожен
изцяло поради неговата неделимост, алтернативно поради липсата на съгласие
на банката, евентуално – отчасти съобразно посочените по-горе квоти на
съсобственост на ищеца. Отправените до съда искания са били да се установи по
отношение на двамата му родители и банката, че ищецът е собственик на 1/3 от
поземления имот и построената в него сграда с две жилища, както и да се
прогласи нищожността на договора за ипотека, сключен между родителите му и
банката, евентуално – да се прогласи нищожността му в 1/3 ид.ч.
В
първото по делото с.з. е допълнено от ищеца, че с влязло в сила на 19.04.17г.
решение по гр.д. № 14369/16г. на ВРС, ХХ с-в по иска на Д. Р. Д. срещу неговите
родители, е била прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от
31.08.06г. като привиден и прикриващ договор за дарение; и е прогласена нищожността
на прикрития договор поради противоречието му със закона. Изложено е още, че
при изповядване на договора за кредит между родителите на ищеца и банката на
19.03.2008г. съгласието на ищеца не е
вземано, той не се е явявал пред нотариус. Счита се, че ипотеката е изцяло
нищожна поради липсата на съгласие на
единия от съсобствениците, какъвто се явява ищеца. Последица от това
неявяване на ищеца при изповядване на сделката е нарушаването на нейната форма. Отделно от това се поддържа като
порок и липсата на съгласие на банката,
която не би сключила договора за ипотека за идеална част от имота.
Настоящият
състав на съда намира, че исковата молба е нередовна, тъй като наведените
твърдения по фактите, на които се основава претенцията за прогласяване нищожността
на договора за ипотека са неясни и не дават възможност за правното им
квалифициране /така, както междувпрочем е приел и въззивният съд при
произнасянето на определение № 309/11.06.18г. по в.ч.гр.д. № 262/18г. на ВАпС/.
На ищеца следва да се дадат указания с препис за всеки от ответниците да уточни
дали поддържа прогласяването на нищожността на договора за ипотека от
19.03.08г. поради липсата на съгласие на ищеца и липсата на съгласие на
банката, както и поради липсата на предписана от закона форма, след като не
твърди, че същият е страна по сделката; респ. при наведеното твърдение, че
същият не е участвал в сделката, но е ипотекирана неговата идеална част от
имотите – дали претендира прогласяването на нищожността на договора поради
противоречие на изискването на закона за ипотекиране само на собствени имоти.
Отделно от това, ищецът следва да уточни и претенцията си за нищожност на целия
договор за ипотека, основана на твърдението, че ипотеката е неделима, тъй като
неделимостта на ипотеката по см. чл. 150, ал. 2 от ЗЗД /неделимост по отношение
на имота и на дълга/ няма отношение към основанията за недействителност на
сделката за учредяване на ипотека.
Поради
горното производството по исковата
молба и на въззивното производство следва да се остави без движение и на
въззивника /той и ищец в исковото производство/ да се даде възможност да
изпълни дадените му от съда указания за отстарянавена нередовностите на
исковата молба.
Воден от тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. № 391/19г. на ВАпС, на осн.
чл. 230, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по исковата
молба и на въззивното производство по в.гр.д. 391/19г. на ВАпС, като дава
възможност на ищеца /въззивник/ Д.Р.Д. /чрез адв. Г. Г./ в 1-седмичен срок
от получаване на настоящото определение, със съответен брой преписи за
всяка от насрещните страни, да уточни:
-
дали поддържа прогласяването на нищожността на договора за ипотека от
19.03.08г. поради липсата на съгласие на ищеца и липсата на съгласие на
банката, както и поради липсата на предписана от закона форма, след като не
твърди, че същият е страна по сделката; респ. при наведеното твърдение, че
същият не е участвал в сделката, но е ипотекирана неговата идеална част от
имотите – дали претендира прогласяването на нищожността на договора поради
противоречие на изискването на закона за ипотекиране само на собствени имоти.
-
претенцията си за прогласяване нищожността на целия договор за ипотека, основана на твърдението, че ипотеката е
неделима, тъй като неделимостта на ипотеката по см. чл. 150, ал. 2 от ЗЗД
/неделимост по отношение на имота и на дълга/ няма отношение към основанията за
недействителност на сделката за учредяване на ипотека.
При неизпълнение в срок, съдът ще се произнесе при наличните твърдения и отправените въз основа на тях искания, преценявайки допустимостта на първоинстанционното решение и исковото производство.
Определението не подлежи на обжалване в никоя от двете му части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: