О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 637
гр. Пазарджик, 26.11.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Палова
ЧЛЕНОВЕ:
Мариана
Димитрова
2. Ели Каменова
Като разгледа докладваното от мл. съдията Каменова въззивно ч.гр.д.№ 798 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т.
1 ГПК.
Обжалва се
Определение, постановено на 04.07.2019 г. по гр.дело № 576 по описа на Районен съд - Велинград за 2016 г., с което е оставено
без уважение възражението за местна подсъдност на „Дивико“ ООД, направено чрез
назначения синдик.
В частната жалба жалбоподателят – А.Т., в
качеството му на назначен служебен синдик на ответника „Дивико“ ООД, ЕИК:
*********, със съдебен адрес:***, поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че с решение
на Окръжен съд – Кюстендил от 29.11.2018 г. , постановено по т.д. 77/2018 г. по
отношение на „Дивико“ ООД е открито производство по несъстоятелност. Поддържа,
че междувременно И.Й.Б. е предявил вземането си в производството по т.д. №
77/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, като счита, че най-вероятно
вземането му е идентично с това по гр. д. № 576/2016 г. по описа на РС –
Велинград. Сочи, че вземането на Б. е прието от синдика и е включено в списъка
по чл. 686 от ТЗ, обявен в Търговския регистър.
Намира, че е без
значение обстоятелството в кой момент е предявен иска срещу „Дивико“ ООД по
настоящото дело.
Счита, че в настоящия случай е относима
разпоредбата на чл. 649, ал. 5 от ТЗ, тъй като предявеният от И.Й.Б. иск, съгласно специалните правила на ТЗ за
местна подсъдност, е подсъден на съда по несъстоятелност, който е Окръжен съд –
Кюстендил.
Отделно от това
сочи, че предявения иск срещу „Дивико“ ООД е облигационен и не е от посочените
в чл. 637, ал. 1, изр. 1 от ТЗ, като освен това сочи, че по делото не е приет
за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или възражение за
прихващане, за да е приложимо изключението за неподсъдност на делото пред съда
по несъстоятелност.
Формулира искане
за отмяна на обжалваното определение и указване на първоинстанционния съд да
препрати делото на компетентния съд – Окръжен съд – Кюстендил.
В срока по чл.
276 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от И.Й.Б., с който същата се
оспорва. На първо място намира, че възражението на ответника за подсъдност на спора е преклудирано. Сочи,
че обжалваният съдебен акт е постановен след като Окръжен съд – Пазарджик в
свое определение по предходно обжалване е посочил, че съдът, който следва да
разгледа и реши делото е Районен съд – Велинград, независимо от висящото дело
за несъстоятелност в Окръжен съд – Кюстендил.
Моли жалбата да
бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея се атакува определение, което не прегражда
по-нататъшния ход на делото, евентуално моли да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Съдът, след като
взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на
частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Районен съд - Велинград е сезиран с искова молба от И.Й.Б. против трима
ответници - „Дивико“ ООД, “Джей Ви Ди Пропъртис“ АД и Д.Г.К., въз основа на която е образувано гр.д.№576/2016
г. Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за недействителни по отношение на
ищеца извършените съответно на 08.05.2013 г. и 13.05.2014 г., от първия
ответник в полза на втория и от втория ответник в полза на третия действия на
разпореждане – апорт и продажба на недвижим имот, като увреждащи интересите му
на кредитор.
В
хода на производството назначеният за временен синдик на „Дивико“ ООД, в качеството му на представляващ
ответното дружество, с молба от 03.07.2019 г. е направил възражение за
подсъдност на спора, като се е позовал на правилото на чл. 649, ал. 5 ТЗ,
основание за което е намерил поради настъпило след образуване на делото
обстоятелство - откритото с Решение от 29.11.2018 г., постановено по т. д. № 77/2018
г. по описа на ОС - Кюстендил производство по несъстоятелност на ответника „Дивико“
ООД.
С
атакуваното определение Районен съд – Велинград е оставил без уважение
възражението на синдика с мотиви, че настоящото дело е заведено повече от две
години преди обявяване на несъстоятелност на ответното дружество и в случая не
се касаело за попълване на масата на несъстоятелността.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
На първо място
съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на частната жалба
възражение, че същата е недопустима, поради настъпила преклузия на възражението
за подсъдност. В случая, поради твърдения на синдика, че делото е подсъдно на
окръжен съд като първа инстанция, а не на районен съд, става въпрос за
възражение за родова неподсъдност на делото, което съгласно разпоредбата на чл.
119, ал. 1 от ГПК може да бъде повдигано до приключване на производството във
втората инстанция. Освен това по аргумент от чл. 121 от ГПК, определението на
районния съд по въпроса за подсъдността подлежи на обжалване, поради което няма
как да бъде споделено и възражението за недопустимост на частната жалба, тъй
като с нея се атакувало определение, с което не се прегражда хода на делото.
Предвид
изложеното съдът намира, че частната жалба е допустима, подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на
чл. 649, ал. 5 от ТЗ, определя компетентният съд по исковете с правна
квалификация чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството
по несъстоятелност, като в исковата молба на кредитора, освен твърдения за
елементите от фактическите състави на чл. 135 ЗЗД, трябва да се съдържат и
твърдения за увреждащ характер на оспорваната сделка по отношение масата на
несъстоятелността.
В процесния
случай ищецът И.Й.Б. претендира разпорежданията с недвижимия имот да бъдат обявени
за недействителни единствено по отношение на него и такъв е формулираният
петитум на иска му. Тази търсена от ищеца защита не се разпростира по отношение
на всички кредитори на длъжника. Още повече искът е предявен преди решението за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника - длъжник "Дивико"
ООД, като отсъствието към датата на предявяване на иска на открито производство
по несъстоятелност на длъжника "Дивико" ООД изключва приложимостта на
разпоредбите на чл. 649, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ към създаденото с исковата молба
на И.Б. процесуално правоотношение. Поради факта, че предявяването му предхожда
откриването на производството по несъстоятелност, искът на кредитора И.Б. не
може да се квалифицира като „иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по
несъстоятелност" по смисъла на чл. 649, ал. 1 ТЗ. Това е така, тъй като
искът не е насочен към защита интересите на всички кредитори и не води до
попълване на масата на несъстоятелността, а е насочен за защита интереса
единствено на ищеца по делото, който предявявайки го, е упражнил само своето
субективно потестативно право по чл. 135 ЗЗД, без да е имал намерение и без да
е разполагал с призната от закона активна процесуална легитимация да защитава
правата и интересите на други кредитори на длъжника, увредени от оспорената
разпоредителна сделка / в този смисъл е Решение № 344 от 24.01.2019 г. на ВКС
по т. д. № 38/2018 г., II т. о., ТК/.
В тази връзка
следва да се отбележи, че трайно в практиката на ВКС е застъпено становището,
че иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от отделен кредитор срещу ответник в
производството по несъстоятелност, е допустим, като последиците от уважаването
на иска ще се изразят в това, че обявената недействителност на действията, с
които длъжникът уврежда кредитора, ще ползват само кредитора - ищец и няма да имат действие по отношение на
другите кредитори на длъжника, макар длъжникът да е в несъстоятелност.
По изложеното
съдът намира, че разпоредбата на чл. 649, ал. 5 ТЗ, определяща подсъдността на
исковете, свързани с производството по несъстоятелност, в случая е неприложима,
което налага извод, че компетентен да разгледа предявения иск и с оглед цената
на иска е Районен съд - Велинград.
Предвид
изложеното съдът намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
274, ал. 3 във вр. с чл. 121 от ГПК определението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, с частна касационна жалба при наличие
на предпоставките по чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Мотивиран от горното Окръжен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.07.2019 г., постановено по гр. дело № 576 по описа на Районен
съд - Велинград за 2016 г.
Определението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, с частна
касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му.
Председател: Членове: 1.
2.