Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Пазарджик, 09.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАНЯ
ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 309/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.С.А., с ЕГН- **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 18-1006-004483/06.12.2018 г.
издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което е
санкциониран за следното:
- на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП- с глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП;
- на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- с глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП;
- на основание чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага становище за нейната обоснованост, сочейки аргументирани
доводи за незаконосъобразност на НП, пледирайки за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не изпраща и писмено становище по
същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
21.02.2018 г., около 16,59 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ е
управлявал МПС- лек автомобил „***“ с рег. № ***, което е било с прекратена
регистрация (спряно от движение на 23.03.2017 г.) и е било без поставени рег.
табели на определените за това места. При извършената му порверка е установено,
че не е изпълнил задължението си да заплати в срок наложените му глоби.
Това било установено от автопатрул на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР- Пазарджик, в състава на който бил актосъставителя- св. Д.К. и
колегата му К.Р.. По този повод св. К. съставил против жалбоподателя АУАН с
бл.№ 496466/21.02.2018 г. за нарушения на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, чл.140 ал.1 от ЗДвП и на чл.190 ал.3 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил
предявен и връчен срещу подпис.
По случая била извършена проверка, въз основа на която
било образувано досъдебно производство с постановление на прокурор. От
събраните доказателства в хода на разследването, прокурорът е преценил, че е
налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК и извършеното от Йорданов деяние не било
престъпно. Поради това с постановление от 25.06.2018 г. РП Пазарджик прекратила
наказателното производство по образуваното ДП № 424/2018 г. по описа на РУ-
Пазарджик за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК и материалите били
изпратени на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик с оглед преценка
за евентуално ангажиране на административнонаказателната отговорност на С.А..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от НК, както и за останалите две констатирани с АУАН
нарушения. Тук е мястото да се посочи, че наказващият орган е посочил в НП, че
издава същото въз основа на съставения АУАН, като е пропуснал да посочи, че по
отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП е съставил същото в частта му
по пункт ІІ в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Макар възражения в тази насока
да не са направени, съдът счита за необходимо да посочи, че макар в посоченият
смисъл АНО да е допуснал нарушение на закона, като е пропуснал да посочи, че по
пункт ІІ НП се издава въз основа на събраните материали от проведеното
прекратено наказателно производство, то не е налице съществено процесуално
нарушение, което да накърнява правото на защита на санкционирания. Факт е обаче
първо, че това производство е започнало първоначално като АНП със съставянето
на АУАН, след което е било прекратено и изпратено на прокурора за образуване на
ДП. АУАН като част от цялото производство по случая обаче не може да бъде
игнориран. Освен това дори и хипотетично да се допусне, че по този начин АНО е
допуснал нарушение на процесуалния закон, то същото обаче не е от категорията
на съществените, защото не нарушава основното право на санкционираното лице да
научи какво нарушение му е вменено и да се защитава срещу същото, т.е. не
съставлява основание, което да влече незаконосъобразност на НП и като последица
неговата отмяна.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.01.2019 г.,
а жалбата против него е депозирана на 05.02.2019 г. от пълномощника на
санкционирания на чрез АНО пред РС- Пазарджик по куриер, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. Д.К. и св. Г.Д..
Настоящият
съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите, като същите се
явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Вярно е, че
в акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението и че същите са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и че
административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН
в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението. При извършената проверка от съда обаче, се констатират нарушения на процесуалния и материалния закон, които са съществени и водят
от една страна до накърняване правото на защита на санкционираното лице, а от
друга до неоснователно ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. това пък от своя страна неминуемо влече като законовата последица
отмяната на НП. Съображенията на съда са следните:
Относно нарушението по Пункт І от НП- по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
На първо място при словесното описание на нарушението не е посочено в
достатъчно ясна степен изпълнителното деяние на същото и обстоятелствата, при
които то е извършено, т.е. липсват основни белези, част от фактическия състав
на вмененото административно нарушение и в този смисъл е нарушена разпоредбата
на чл.57
ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, който
постановява забрана за водача на ППС да управлява пътно превозно средство,
спряно от движение. Както се посочи вече, в АУАН и в НП липсва точно описание
на нарушението, тъй като не е конкретизирано по какъв ред и въз основа на какъв
акт МПС, управлявано от жалбоподателя е спряно от движение. В описанието
буквално е посочено :“ …МПС, което е с прекратена регистрация (спряно от
движение на 23.03.2017 г.).“
От приетите по делото писмени доказателства е по-конкретно По делото са
представени справки АИС КАТ (л.7 и л. 9 от ДП №424/2018 г.), от които е видно,
че лек автомобил „***“ с рег. № *** е с прекратена регистрация от 23.03.2017 г.,
като в първата справка е отразено, че това е станало при уведомление от ГФ- без
ГО, на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.143
ал.10 изр.1 от ЗДвП предвижда, че служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от
Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
В цитираните две справки от АИС- КАТ- регистрация на МПС, както и от писмо
от Сектор „ПП“ (л.15 от ДП № 424/2018 г.), а и по АНП, липсва уведомление или
друг документ, от който да е видно, че собственикът на процесното МПС е бил
уведомен надлежно за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и
основанието, на което е била прекратена същата. Още по-малко липсват
доказателства, че жалбоподателят в качеството му на водач на МПС на процесната
дата, при извършената проверка е знаел, че автомобилът е с прекратена
регистрация, респ. че е спрян от движение и на какво основание. В този смисъл
са и показанията на св. Георгиев, но и твърденията на жалбоподателя, изложени в
обясненията му като обвиняем по ДП, както и дадените от А.У.(собственика на
л.а.) показанията в качеството на свидетел по същото ДП. Тези твърдения не бяха
оборени с нито едно доказателство от страна на АНО.
Както се посочи вече в АУАН и в НП не е посочено основанието за спиране от
движение на управляваното от жалбоподателя МПС.
Недопустимо
е при въззивния контрол, съдът да извежда волята на АНО по метода на
тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на
решение за налагане на съответно наказание при констатации за извършено
нарушение при виновно поведение на автора.
Това нарушение, водещо до накърняване правото на защита на нарушителя е от
категорията на съществените и е достатъчно НП, като незаконосъобразно да бъде
отменено.
Освен това дори и да не бяха допуснати посочените процесуални нарушения, по
същество съдът намира, че административното нарушение вменено във вина на
въззивника не е осъществено от същия, т.к. са налице доказателства само за
обективната страна на това нарушение, но не и за субективната такава. Липсват
каквито и да е доказателства, че жалбоподателят към датата на извършената му
проверка от контролните органи е съзнавал, че регистрацията на управлявания от
него автомобил е била прекратена след уведомление от ГФ за неплатена ГО и че
автомобилът е спрян от движение.
Относно нарушението по Пункт ІІ от НП-
по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Както
се посочи вече, съдът намира, че е налице съществен процесуален порок на НП,
като изложеното по отношение на нарушението по пункт І важи и тук, т.е. не са
спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП по отношение и на това
нарушение. Това е така, т.к. не е дадено ясно и точно описание на същото.
Посочено е, че същото е с прекратена регистрация, но не става ясно дали това е
на посочената дата, на която МПС е било спряно от движение (направеното
пояснение в скоби) или е на друга дата, нито с какъв акт и на какво основание е
била прекратена регистрацията на МПС. При направения по-горе анализ стана ясно,
че е налице служебна дерегистрация на МПС, поради не заплатена ЗЗ „ГО“. Налице
е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Не посочването на обстоятелствата
визирани по-горе лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво
точно административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира
своята защита, което пък неминуемо води до незаконосъобразност на НП, което е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Съдът намира обаче, че е налице и друго
основание за отвяна на НП, дори и да се приеме, че не са налице визираните
процесуални пороци. Разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП,
разписва, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния
случай действително лекият автомобил не е бил регистриран и е бил без табели с
регистрационни номера. Както се посочи обаче собственикът на л.а., както и жалбоподателят не са били наясно, че
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, поради уведомление от ГФ
за несключена ЗЗ „ГО“. За това свидетелстват и дадените от А. и У.обяснения на
ДП, че рег. табели на автомобила са били свалени от последната при предаването
му на жалбоподателя с цел да дерегистрира по-късно същия, като го бракува.
Казано с други думи жалбоподателят не е съзнавал обстоятелството, че
управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред. Тоест макар и да
е бил наясно, че МПС се управлява от него без да има поставени рег. табели, то
липсва съзнаване на другият обективен елемент от фактическия състав на
нарушението.
С оглед на всичко изложено до тук, е
несъмнено, че деянието, респ. вмененото административно нарушение на
жалбоподателя не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото
и да е доказателство, че той към инкриминираната дата е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че не е имал никакво
знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е умишлено, т.е.
може да бъде осъществено само с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11
от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на
чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на
жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това положение от негова
страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде
санкционирано. АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушението, което той
не е извършил, поради което и НП се явява НП и следва да бъде отменено.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП в тази
му част, дори и хипотетично да се приеме, че не са налице посочените
процесуални нарушения и че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.
Това е така, т.к. според настоящия съдебен състав, жалбоподателят само формално
е осъществил състав на адм. нарушение. Извършеното разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този тип. Целта на посочената нарушена разпоредба е да не се допусне по
пътищата, отворени за обществено ползване да се движат превозни средства, за
които въобще липсва регистрация и знаците, удостоверяващи същата не са надлежно
поставени на управляваното МПС. В конкретния случай въпросното МПС не е било
надлежно регистрирано, предвид настъпилата служебна дерегистрация и е било без
поставени рег. табели към момента на управлението му. От събраните гласни
доказателства- показанията на св. Д., но също така и от материалите по ДП,
обаче става ясно, че целта на управлението на МПС и то след като е било теглено
от друго МПС, е била да бъде придвижено до най-близкия пункт за изкупуване на
вторични суровини, където да бъде предадено за скрап, по който начин
жалбоподателят да „изкара някой лев“. Т.е. целта на управлението не е била
постоянно и системно такова за придвижване от едно място на друго, а за
изминаване на едно неголямо разстояние, след което автомобилът въобще няма да
бъде ползван. Освен това обществената опасност на дееца е
изключително ниска с оглед на това, че до процесното нарушение жалбоподателя е
санкциониран общо с 1 НП и 4 фиша, като с изключение на едно от нарушенията,
всички останали не са за тежки такива. Следва да се вземат предвид и чистият му
съдебен статус и добри характеристични данни, но също така и тежкото му семейно
и материално положение и имотно състояние.
Всичко
това според настоящия съдебен състав характеризира случая като маловажен,
поради своята явно незначителна обществена опасност и като такова представлява
маловажен случай. АНО е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага
наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение
на ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката
за „маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват
се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от
страна на наказващия орган. При това положение когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил,
то това е основание за отмяна на НП.
С
оглед на изложеното, като не е съобразил малозначителността на деянието АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя със
санкция, която не била съответна на ниската тежест на конкретното нарушение и
по този начин НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Относно нарушението по Пункт ІІІ от НП- по чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Съдът
намира, че при описанието на нарушението и неговата цифрова квалификация, са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита и
съставляващи основание за отмяна на НП в тази му част.
От описаното
в НП става ясно, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че на
процесната дата е била водач на МПС, като е не е изпълнил задължението си да
заплати в срок наложени му глоби. Тоест санкциониран е жалбоподателя, че не е
бил изпълнила задължението си по чл.190 ал.3 от ЗДвП, който предвижда, че
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при
обжалване.
Само следва
да се маркира, че от така описаното не може да стане ясно с какъв санкционен
акт е наложена глобата, както и колко и какви по размер са тези глоби. Не е
посочено и кога е изтекъл срокът за доброволното им плащане, респ. до кога е
следвало да се заплатят и от кога се счита, че е извършено вмененото нарушение.
Всичко това опорочава атакуваното НП в тази му част, тъй като не са спазени
изискванията за описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Дори обаче
такъв порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е незаконосъобразно,
т.к. посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДвП не води до
административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за
доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се
поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането.
Последица от неплащането на глобата в срок може да бъде начисляването на лихва,
принудително изпълнение или налагане на ПАМ- временно отнемане на СУМПС на
водач по реда на чл.171 т.1 бук. „д“ от ЗДвП, но не и санкциониране с глоба.
Неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде
санкционирано с нова глоба, т.е. да обосновава ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1006-004483/06.12.2018 г. издадено
от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което С.С.А., с
ЕГН- **********, с адрес ***, е санкциониран за следното:
- на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП- с глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП;
- на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- с глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП;
- на основание чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: