№ 174
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
С решение № 3673/20.06.2024 г. по гр. д. № 12806/2021 г. по описа на СГС, 26 с
- в е оставена без уважение молбата на ищеца „ПИБ“ АД за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 681/10.02.2023 г., постановено по същото
дело, в следния смисъл: да се присъди законната лихва върху главниците от подаване
на исковата молба на 22.10.2021 г. до изплащане на задълженията. Доводите на СГС
са, че съдът не се произнесъл в мотивите на решението по такова искане, респективно
не го е обективирал в диспозитива на решението.
Решението за поправка на очевидна фактическа грешка се оспорва по жалба на
ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, с доводи, че още в исковата молба е
направено искане за присъждане на законната лихва върху претендираните суми от
момента на завеждане на делото - 22.10.2021 г., по което СГС е пропуснал да се
произнесе. Моли да се отмени решението и да се допусне поправка на ОФГ.
Претендира разноски съгласно списък.
Въззивеамите страни ответниците Д. М. Х. и Ш. К. Т. се са взели становище по
жалбата.
Като взе предвид твърденията на ищеца и данните по делото въззивният съд
намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи
служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
1
Оспореното решение е валидно и допустимо постановено като не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
С решението е оставена без уважение молбата на ищеца „ПИБ“ АД за допускане
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 681/10.02.2023 г., постановено
по същото дело, в следния смисъл: да се присъди законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба на 22.10.2021 г. до изплащане на задълженията. Доводите
са, че съдът не се произнесъл изобщо в мотивите на решението по такова искане,
респективно - не го е обективирал в диспозитива на решението, поради което не е
налице несъответствие между формираната воля и външното й отразяване.
Въззивният състав намира, че очевидна техническа/фактическа грешка е налице,
както в случаите на несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване, така и когато съдът е допуснал техническа грешка в диспозитива
на решението.
Според възприетото в практиката на ВКС в решение № 321/26.09.2012 г. по гр.
д. № 54/2012 г., I ГО на ВКС, решение № 50055 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2018/2022 г.,
ТК І ТО на ВКС и др. „не представляват очевидни фактически грешки и не могат да
бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при
формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска
или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на
обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести
неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това
е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда.“ Трайното становище на ВКС по
въпроса е, че поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява
изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда.
В процесния случай, както твърди ищеца, действително в исковата молба е
направено искане за присъждане на претендираните по делото суми по чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва от момента на
подаване на исковата молба 22.10.2021 г. до окончателното им изплащане. В същото
време обаче въззивният съд констатира, че в основното решение СГС не е разглеждал
и не се е произнесъл по искането за присъждане на законната лихва от момента на
подаване на исковата молба, като не го е обсъждал нито в мотивите, нито в
диспозитива на основното решение № 681/10.02.2023 г., както приема и СГС в
атакуваното решение за отстраняване на ОФГ. При това положение настоящият състав
намира, че ищецът е разполагал с възможност да поиска допълване на решението по
реда на чл. 250, ал. 1 ГПК - с произнасяне на съда по цялото заявено искане. Такова
допълване не е поискано от ищеца в предоставения от закона едномесечен срок от
връчване на решението. Решението е връчено на ищеца на 14.02.2023 г. Молбата за
отстраняване на очевидна фактическа грешка е депозирана на 10.06.2024 г., много след
предвидения в чл. 250, ал. 1 ГПК срок и не би могла да се приеме като такава за
допълване на решението.
Предвид изложеното в съвкупност въззивният съд споделя мотивите на СГС, че
не е налице несъответствие между формираната воля на състава и нейното външно
отразяване в диспозитива на решението и молбата за отстраняване на ОФГ е
неоснователна. Решение № 3673/20.06.2024 г. по гр. д. № 12806/2021 г. по описа на
СГС, 26 с - в, с което е оставена без уважение молбата на ищеца „ПИБ“ АД за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 681/10.02.2023 г. по
същото дело, е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да се
потвърди.
2
При този изход на спора право на разноски имат ответниците. Доколкото те не
претендират такива, съдът не присъжда разноски в тяхна полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3673/20.06.2024 г. по гр. д. № 12806/2021 г. по
описа на СГС, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата на ищеца „ПИБ“ АД за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 681/10.02.2023 г.,
постановено по същото дело
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, по аргумент от чл. 247, ал. 4, вр. чл. 280,
ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3